Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
гр. Велико
Търново, 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в съдебно заседание на девети юли
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10161/ 2021 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба
от *** Р.И. от ВТАК, като пълномощник на Д.Н.Х. с ЕГН **********, адрес ***,
срещу Решение № 258 от 12.05.2021 г. по НАХД № 129/ 2021 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново. С решението на районния съд е потвърдено Наказателно
постановление № 20-1275-001919/ 28.10.2020 г., издадено от ВПД началник на
Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново /ОД на
МВР/, упълномощен със Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на МВР, с което за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, на Д.Н.Х. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200,00 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР е постановено отнемането на 10
контролни точки. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, като
развива съображения, че същото е постановено от въззивната инстанция при
нарушение на закона и неправилна преценка на събраните доказателства,
обусловила и неправилност на изводите на съда. Излага доводи за опорочена
административнонаказателна процедура, тъй като постановлението за отказ за
образуване на наказателно производство на прокурор от ВТРП не е било влязло в
сила по отношение на наказващия орган от 20.10.2020 г. по пр. пр. вх. №
2593/2020г. по описа на ВТРП. По същество твърди липса от обективна и
субективна страна на съставомерно деяние за което е санкциониран, тъй като
управлявания от него автомобил е притежавал документ за регистрация, която не е
била прекратена. Цитираните оплаквания съдът квалифицира като такива за
неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при неправилно
приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От
настоящата инстанция се иска да реши спора по същество като отмени обжалваното
решение и наказателното постановление.
Ответникът
по касационна жалба – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, редовно
призован, не изпраща представител и не ангажира становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна. Намира
административнонаказателното производство за законосъобразно проведено, а
обжалваното решение за посановено при вярно изяснена фактическа обстановка и
безспорна установеност на противоправното деяние и извършителя. Предлага
решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния
съд. Безспорно е, че на дата 21.08.2020 г., около 14:10 ч., в гр. В. Търново,
на ул. „Гео Милев“ в района на номер 73, посока към ул. „П. К. Яворов“, Д.Н.Х.
управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 7“, син цвят, номер на рама WAUZZ4L97D034878, табели с рег. № ***, собственост на Н.Х.Д..
При извършена му проверка от служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико
Търново, е било констатирано, че автомобилът се придвижва с разрешение за
временно движение № 00105471, а издадените за това регистрационни табели били
със срок на валидност до 29.01.2020 година. При така констатираното ат
контролните органи е бил съставен АУАН от 21.08.2020 г. и са иззети регистрационните табели на автомобила и
разрешението за временно придвижване. На 31.08.2020 г. АНП е прекратена на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и материалите са изпратени във ВТРП. На
20.10.2020 г. от прокурор във ВТРП е издадено постановление за отказ да се
образува наказателно производство по пр. пр. вх. № 2593/ 2020г. по описа на
ВТРП, за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. Материалите по
преписката са били изпратени на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – велико
Търново, за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение
на Д.Н.Х. ***.
От ВПД началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Велико Търново, в условията на делегирана материална
компетентност по силата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, е издадено Наказателно
постановление № 20-1275-001919/ 28.10.2020 г., с което за извършено нарушение
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от с.з., на Д.Х.
са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200,00 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР е постановено отнемането на 10
контролни точки. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното
лице на дата 19.01.2021 г. и е обжалвано пред съда в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. По делото са приобщени документите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, цитираната по-горе заповед на МВР и справка за парушител/водач. Въз
основа на така събраните в хода на съдебното следствие пред въззивния съд доказателства правилно и
съответно на доказателствения материал е установена горната фактическа
обстановка.
Районният съд
е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е формирал извод за
законосъобразност на проведената процедура по издаването на НП, съответствие на
същото с установените в ЗАНН формални изисквания и издаването му от компетентен
орган. Изложени са мотиви, че деянието, извършено от водача на МПС е надлежно
установено, осъществява от обективна и субективна признаците на административно
нарушение по съответната хипотеза на ЗДвП и като такова е наказуемо по административен
ред. Преценено е че от АНО е дадена правилна квалификация
на деянието и законосъобразно е проведена дейността по индивидуализиране
на наказанието, не са намерени
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Възражението, че деянието е
несъставомерно предвид наличните към момента на проверката разрешение за
временно движение и регистрационни табели, е отхвърлено от въззивния съд, тъй
като регистрацията на автомобила е била с изтекъл срок.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново потвърдително решение е правилно по изложените в него мотиви, които в
пълнота се споделят от настоящия състав. Касационната жалба е неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е
формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и всички наведени от санкционираното лице доводи и
възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната
истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства.
Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа
обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото, установяващи
се от събраните писмени доказателства. Това, че при преценката им
решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е
налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на
процесуалните правила. Във въззивното производство Д.Х. не е оборил, а на
практика не е и оспорил фактическите установявания от
административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд
при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е
било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите
на вменената му компетентност, като за заседанието на първата инстанция е
съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение
да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.
Необосновано в касационната жалба се твърди, че оплакванията, заявени пред
районния съд, не са обсъдени от него и това се установява от простия прочит на
решението. Доколкото поддържаните пред касационната инстанция възражения са
идентични с обсъдените от въззивния съд, на основание чл. 220, ал. 2 от АПК,
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН настоящият състав не следва да ги повтаря, а препраща
към тях. Същевременно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН вменява на касационната инстанция да обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението.
В допълнение към мотивите на районния
съд, настоящата инстанция намира за неоснователни развитите от касатора
съображения, че към датата на издаване на НП постановлението на прокурора от
ВТРП не е било влязло в сила спрямо административно наказващия орган, съответно
срещу нарушителя в даден период от време са провеждани за едно и също деяние
административно-наказателно и наказателно производство. При положение, че
поначало за процесното деяние срещу Х. не е било образувано досъдебно
производство, в какъвто изричен смисъл е и постановлението от 20.10.2020 г. по
пр. преписка № 2593/ 2020 г. на ВТРП, няма как такова производство да съвпадне
по време с проведената административно наказателна процедура. В тази връзка
дори да се приеме, че въпросното постановление би могло да бъде обжалвано /не
се установяват лица от категориите, визирани в чл. 213, ал. 1 от НПК/,
евентуална негова отмяна би възстановила висящността единствено на
прокурорската проверка, която не може да бъде приравнена на наказателно
/досъдебно/ производство. Съответно, не би могло да бъде допуснато двукратно
санкциониране на дееца за едно и също деяние в смисъла на даденото тълкуване на
признака „idem“ в ТР № 3/ 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС. В случая
постановлението на ВТРП е получено от АНО на 23.10.2020 г. и наказателното
постановление е издадено на 28.10.2020 година.
Неоснователни са възраженията, че липсва
нарушение от обективна страна, тъй като автомобилът е имал макар и временна
регистрация, съответно регистрационни табели. В случая първото обстоятелство не
е безспорно, тъй като става въпрос за издаване на транзитни табели по реда на чл.
27 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г., а такива се издават и на МПС без
регистрация, за придвижването им в страната /чл. 27, ал.1, т. 1 от посочената
наредба/. Безспорно е обаче, че срокът на конкретните транзитни табели,
отбелязан в разрешението за временно движение, е изтекъл близо 7 месеца, преди
установеното управляване на автомобила от Д.Х., без собственикът им да е
извършил регистрация на МПС според изискванията на чл. 12 и сл. от Наредба №
I-45/ 24.03.2000 г. или да е поискал издаването на нови в съответствие с чл.
27, ал. 4 от същата наредба. Според алинея пета на чл. 27 от Наредба № I-45/
24.03.2000 г., след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер
същите не могат да се използват. В случая е налице хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
прекратяването на регистрацията на МПС е настъпило по силата на закона и такава
е липсвала към момента на извършване на процесното нарушение, до какъвто извод
правилно е достигнал и въззивният съд.
Неоснователни са и доводите на касатора,
че деянието не е извършено виновно, тъй като същият е водач, а не собственик на
автомобила. Приложената санкционна норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП има за свои
адресати именно водачите на МПС без валидна регистрация, независимо дали те са
собственици на превозното средство. Следователно преди да започне да управлява
МПС, независимо чия собственост е то, водачът е длъжен да установи дали за това
моторно превозно средство е регистрирано по надлежния ред. В случая касаторът е
могъл без затруднение да узнае въпросното обстоятелство от баща си, който е
собственик на автомобила, или след прочитане на разрешението за временното
движение, в което срокът за валидност е надлежно отбелязан.
Правилно районният съд е приел, че
извършеното от Д.Х. деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и
субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в
управление на МПС което не е регистрирано по надлежния ред. Нарушението е
извършено виновно, осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива
на наказателното постановление норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и представлява
основание за реализирането на административнонаказателната отговорност,
установена в същата разпоредба. Наложените наказания по вид и размер
съответстват на минималните предвидени в закона, а както е посочил и районният
съд, в случая няма основание за прилагането на чл. 28 от ЗдвП.
Обжалваното съдебно решение не страда от
визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно постановено, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът по касационната жалба не е заявил претенция за разноски, поради
което такива не следва да се присъждат
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 258 от
12.05.2021 г. по НАХД № 129/ 2021 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.