О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 11.01.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, II-Е въззивен състав, в
закрито заседание на единадесети януари
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Христова частно гражданско дело № 13925 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 577 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба, депозирана от „А.“ ЕООД, против определение с
вх. рег. № 1740/25.11.2020 г., с което е отказано заличаването на възбрана,
вписана в Служба по вписванията – гр. София, акт. № 112, том 12, дело 34703 от
17.07.2019 г., вх. рег. № 45541/17.07.2019 г. относно поземлен имот пл. №
7971052, парцел 6, с площ по документи 2424 кв.м., находящ се в гр. София,
местност „Люлин 6“, ул. „Д-р ******“, УПИ стара имотна партида 244928, с
идентификатор 68134.4360.532., поради непредставянето от страна на заявителя на
съпроводително писмо, подписано от съдия.
В жалбата се
излагат съображения за неправилност на атакувания акт, който се намира за
поставен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи,
че неправилно съдията по вписванията е постановил обжалвания отказ с мотива, че
към заявлението не е представено съпроводително писмо, доколкото това изискване
не произтича от закона, а от издадена от Председателя на СГС заповед №
2707/10.08.2015 г., която не е в изпълнение на законоустановени правомощия за
въвеждане на допълнителни изисквания при вписването. Посочва се, че когато
възбраната се налага, за да се предостави защита на правата на кредитора, тази защита
следва да се предостави до тогава, докогато е необходима и искана от това лице,
а в процесния случай „А.“ ЕООД като кредитор е счело, че няма необходимост
от тази защита и доброволно се отказва от нея. Претендира се
отмяна на атакуваното определение на съдията по вписванията и за извършване на
поисканото вписване.
Съдът, като се
запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е
подадена в законоустановения едноседмичен срок от съобщаване на определението и
изхожда от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е основателна.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение №
7/2012 г. на ВКС по тълк .дело № 7/2012 г., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва
съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ, относно
това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се
ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно
изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в
закона - вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл,
отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително
производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове.
Според нормата на чл. 569 от ГПК, нотариални са производствата, по реда на които се извършват изброените в нормата действия, между които в
т. 5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закона. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на
ЗС „Вписвания“, изрично е въведено правилото, че вписване,
отбелязване и заличаван се допуска само в изрично предвидените
в него и закона случаи. Съответно, кои вписвания следва да бъдат заличавани, изчерпателно е изброено в разпоредбите чл. 13, чл. 19 и чл. 32 от ПВ, които са императивни и се отнасят до заличаване вписванията на искови молби и решенията по тях, постановени по изчерпателно
изброените видове искове, вписването на ипотеките и вписването на възбраните.
Заличаването на възбрана се извършва по
реда и условията на чл. 31 от ПВ, за което е
необходимо удостоверяване от органа, който я е наложил, че вписването може да
бъде заличено. Актът, с който законодателят е предвидил да се извърши отмяната
на наложеното обезпечение е влязло в сила определение - чл. 402, ал. 1 и 3 от ГПК, и именно въз основа на него се извършва заличаване на наложената възбрана.
Следователно, при искане за заличаване на вписването на възбраната изискванията на чл. 31, ал. 1 от ПВ ще са удовлетворени, ако към
молбата на лицето, по чието искане е наложена възбраната /каквото качество има
частният жалбоподател/, е приложен официално заверен препис от влязъл в сила
съдебен акт, постановен по реда на чл. 402 от ГПК. Видно е от данните по делото,
че това условие за извършване на заличаването в разглеждания случай несъмнено е
налице. В този смисъл съдията по вписванията няма право да поставя допълнително
изискване за представяне на „нарочно
съпроводително писмо, подписано от съдия“, позовавайки се на Заповед № 2707 от 10.08.2015 г. на Председателя на СГС, тъй като последната предвижда издаването на такова писмо единствено с цел да бъде подобрено и ускорено обслужването на гражданите и
юридическите лица при вписването.
Ето защо въззивният съд приема, че обжалваният отказ на съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен, като се уважи молбата за заличаване на вписването на възбраната и делото се върне на съдията по вписванията за
фактическото извършване на действията по заливането.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение с вх. рег. № 1740/25.11.2020 г., постановено на същата дата от
съдия по вписванията при СРС.
ДА
СЕ ЗАЛИЧИ вписването на
възбраната, наложена с обезпечителна заповед, издадена въз основа на определение от 12.07.2019 г. по т. дело № 489/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив,
което е отменено с влязло в сила определение № 260006 от 19.08.2020 г.
по т. дело № 489/2019 г. на Окръжен съд –
Пловдив.
ВРЪЩА
делото
на съдията по вписванията при СРС за извършване на исканото със заявление с вх. № 69305/25.11.2020 г.,
подадено от упълномощено от „А.“ ЕООД лице, заличаване на вписването на
възбраната.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.