№ 14258
гр. С, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110160803 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А. И. Ф., ЕГН **********, с адрес
гр. Х, ж.к. „Б“, бл. 13, вх. Б, ет. 1, ап. 4 против Г. М. Ш., ЕГН ***, с адрес гр. С, ж.к. „ОК“,
бл. 525, вх. Г, ет. 6, ап. 107, в качеството му на наследник на П. Р. Ш., ЕГН **********, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5000 лв., представляваща задатък в двоен размер, дължим по договор от
22.08.2019 г за неизпълнение на задължение за сключване на предварителен и окончателен
договор за недвижими имоти, съставляващи апартамент № 1 и апартамент № 2, намиращи се
в жилищна сграда, построена върху дворно място, находящо се в гр. С, цялото с площ от 320
кв. м, представляващо парцел LIX-292 от кв. 217 по плана на гр. С, местността П – Р, при
съседи: улица, парцел LII-292, парцел LX-2936 и парцел LVIII-293, ведно със законна лихва
от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1090,30 лв. - мораторна
лихва за периода от 02.09.2019 г. до 24.10.2021 г.
Ищецът твърди, че с третото за настоящото производство юридическо лице „МП“
ЕООД, ЕИК ********* са сключили договор за поръчка от 22.08.2019 г., по силата на който
дружеството се задължило да посредничи за сключването на договор за покупко-продажба
на ап. № 1 и ап. № 2, намиращи се в жилищна сграда, построена върху дворно място,
находящо се в гр. С, цялото с площ от 320 кв. м, представляващо парцел LIX-292 от кв. 217
по плана на гр. С, местността П – Р, при съседи: улица, парцел LII-292, парцел LX-2936 и
парцел LVIII-293 на ищеца, като на същата дата с ответника и неговия наследодател в
качеството им на продавачи бил сключен договор, в който били постигнати уговорки
1
относно цената на недвижимите имоти и условията за закупуването им. Посочва, че в
сключения с ответника и наследодателя му договор бил уговорен срок за сключване на
предварителен договор до 30.08.2019 г. и срок за сключване на окончателен договор до
23.09.2019 г. Сочи, че с подписването на договора продавачите декларирали, че са получили
от ищеца сума в размер на 5000 лв., платена в брой, съгласно посоченото в т. 1 от
съглашението, която сума представлявала гаранция, че ищецът ще закупи процесните
недвижими имоти. Твърди, че продавачите не изпълнили поетото задължение за сключване
на предварителен договор в срок, като вместо това на 30.08.2019 г. в Агенция по
вписванията била вписана разпоредителна сделка – договор за покупко-продажба на
процесните имоти, в полза на лице – купувач, различно от ищеца. Посочва, че в т. 2.5 от
договора страните били уговорили, че в случай на отказ на продавачите от сключване на
договор за покупко-продажба с ищеца, те дължали връщане на получената сума от 5000 лв. в
двоен размер. Счита, че доколкото и към момента на предявяване на исковете не е сключен
нито предварителен договор, нито окончателен договор между страните, както и предвид
обстоятелството, че процесните имоти са били продадени на трето лице, ответникът, в
качеството на наследник на П. Р. Ш., дължи връщане на ищеца на сумата в размер от 5000
лв. Допълва, че освен това страните уговорили в т. 2.4 от договора връщане на предадената
от ищеца гаранция в двоен размер, ако след проверка в Агенция по вписванията се установи,
че върху процесните имоти са налице тежести, които не позволяват сключване на
окончателен договор. Твърди, че такива се установяват – към датата на сключване на
процесния договор върху имотите била учредена ипотека и били вписани няколко възбрани
по различни изпълнителни дела, с оглед което процесната сума била дължима на още едно
основание. Сочи, че въпреки наличието на основание за това, продавачите отказали да
върнат на ищеца процесната сума. Моли за уважаване на исковете и присъждане на
сторените в настоящото производство съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът не е
осъществил контакт с продавачите и не е предприел действия, насочени към сключване на
предварителен договор в уговорения срок до 30.08.2019 г., поради което продавачите
сключили договор за покупко-продажба на процесните недвижими имоти с трето лице.
Поддържа, че с наследодателя му не са имали намерение да се откажат от договора с ищеца,
като поради проявеното от ответника пасивно поведение дори продали имотите на по-ниска
цена от първоначално уговорената. С оглед на това счита, че именно ищецът се е отказал от
подписването на предварителен, респ. окончателен договор с продавачите. Оспорва да е
възникнало задължение за връщане на получената гаранция поради наличие на тежести
върху недвижимите имоти, тъй като последните не представлявали пречка за завършване на
фактическия състав на договора за покупко-продажба на недвижими имоти. Оспорва и
претенцията за заплащане на мораторна лихва, като поддържа, че наследодателят му не е
бил поставян в забава. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
2
от фактическа страна следното:
Представен е документ, наименован Разписка за капаро от 22.08.2019 г., в който е
посочено че се сключва между ищеца А. И. Ф. като Купувач, от една страна като купувач, и
ответника Г. М. Ш. и П. Р. Ш., представлявана от Г. М.а Ш. чрез пълномощника Г. М. Ш.,
упълномощен с пълномощно, издадено на 26.03.2019 г. при нотариус РТ, рег. № 341 на НК. ,
като продавач от друга страна.
В чл. 2 от документа е посочено, че продавачът декларира, че е получил от купувача
сумата от 5000 лева като гаранция ,че ще закупи от него собствеността на недвижими имоти
в жилищна сграда, построена върху дворно място находящо се в гр. С, цялото от 320 кв.м.,
съставляващо парцел LIX-292 от кв. 217 по плана на гр. С, местността П – Р, при съседи:
улица, парцел LII-292, парцел LX-2936 и парцел LVIII-293- апартамент № 1, находящ се на
първи етаж в северната част на сградата с площ 65,09 кв.м. заедно с 6,331% ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж и апартамент №2, находящ се на първи етаж в
южната част на сградата с площ 88, 43 кв. м. и 8, 601 % ид. ч. от общите части на сградата и
правото на строеж, описани в нотариален акт №92, том LLXII, дело 22169/96 г. Уговорено е
в т. 2, че до 23.09.2019 г. ще бъде подписан окончателен договор за покупко-продажба и
цената, която ще бъде заплатена от купувача е 151000 евро. Съгласно т. 2.4 в случай че след
проверките в Агенцията по вписванията се окаже, че върху имота има тежести, които не
позволяват извършването на покупко-продажба, оставената гаранция се връща на купувача в
двоен размер. Съгласно т. 2.5 в случай че продавачът се откаже от покупко-продажба следва
да върне получената сума в размер на 5000 лева в двоен размер. Съгласно т. 2.7 страните се
споразумяват, че ще сключат предварителен договор най-късно до 18 часа на 30.08.2019 г.
Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието с рег. №
1038, том I,акт №76 от 26.03.2019 г. , с което П. Р. Ш. упълномощава Г. М.а Ш. да я
представлява като от нейно име и за нейна сметка сключва договори за заем с „Кредитна
къща ЕВРОКОМЕРС“ ЕАД и да обезпечава поетите задължения като учреди договорна
ипотека върху притежаваните от нея идеални части от описаните в пълномощното
недвижими имоти /апартаменти №1 и 2/.
Видно от представената справка от Служба по вписванията – С за периода от
01.01.1991 г. до 18.09.2019 г. по персоналната партида на Г. М. Ш. са налице вписвания на
възбрани по отношение на ап. 1 и ап. 2, но не е видно дали същите касаят и идеални части
на П. Р. Ш.. Видно е вписване от 08.07.2019 г. на ипотеки върху двата апартамента, за която
и двамата са отбелязани като ипотекарни длъжници. Налице е вписване и на покупко –
продажба на апартаментите от 30.08.2019 г., по която като продавачи са отбелязани и
двамата, а купувач – „Кредитна къща Еврокомерс“ ЕООД.
Видно от договор за поръчка за покупка на недвижим имот от 22.08.2019 г между
ищеца като възложител и „МП“ ЕООД /Агенция за недвижими имоти Apple Estate Ltd./,
ЕИК ********* като изпълнител била постигната уговорка за посредничество от страна на
изпълнителя за покупка на процесните недвижими имоти. Установява се от събраните
гласни доказателства, че свидетелят В. И. П. в качеството на управител на „Епъл Естейт“
ЕООД бил ангажиран с търсене на недвижим имот, който ищецът да закупи. По повод
3
търсенето на имот се запознал с обява за продажба на процесните имоти и се свързал с
ответника и съпругата му. Свидетелят организирал оглед на предлаганите от ответника
имоти в кв. Р, на който присъствали ответника и съпругата му и ищецът и неговата съпруга.
По – късно вечерта в деня на огледа свидетелят и ищецът отново отишли в апартамента на
ответника и ищецът предал на ответника сумата от 5000 лева като капаро, а ответникът
предоставил нотариален акт за имотите. На следващия ден страните и ищецът посетили
офиса на свидетеля и подписали тристранно споразумение, а свидетелят извършил справка
за имота, установените от която обстоятелства ответникът заявил, че ще бъдат премахнати.
Била постигната уговорка да се сключи предварителен договор за покупката, тъй като за
заплащане на цената ищецът и съпругата му възнамерявали да изтеглят кредит. Ответникът
обаче спрял да отговаря на телефонните повиквания и комуникацията с него приключила.
Не се спори между страните и се установява, че с нотариален акт №110 от 30.08.2019
г., том III, рег. № 7719, дело № 468/2019 г. на нотариус МИ с рег. № на НК 260 П. Р. Ш.,
представлявана от Г. М.а Ш. и последния в лично качество прехвърлили на „Кредитна къща
ЕВРОКОМЕРС“ ЕАД правото на собственост върху апартамент №1 и апартамент №2.
Не се спори между страните, поради което и съдът приема за установено в
производството, че П. Р. Ш. е починала преди 28.09.2020 г. и е оставила за свой единствен
наследник по закон ответника.
При така установените факти на база съвкупната преценка на доказателствата и
като прецени твърденията и възраженията на страните, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 93 ,ал. 1 ЗЗД задатъкът служи за обезпечение изпълнението на договора.
При неизпълнение на договора от страната, която е получила задатъка, другата страна при
отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Следователно за основателността
на предявения иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД следва да се установи наличието на
валидно правоотношение по договор от 22.08.2019 г., по силата на който ищецът като
купувач е заплатил на ответника и неговата наследодателка сумата от 5000 лв. като задатък,
служещ за обезпечаване на поетото задължение за сключване на предварителен и
окончателен договор за покупко-продажба на процесните имоти, неизпълнение на тези
задължения и отказ от договора.
В случая се установява, че ищецът е предал сумата от 5000 лева на ответника – лично и
като представител на П. Р. Ш. за обезпечение на задълженията, поети по договор от
22.08.2019. г, обективиран в документ, наименован разписка за капаро.
Ищецът се е задължил да закупи посочените два недвижими имота на цена от 1510000
евро, като страните са уговорили, че в срок до30.08.2019 г. ще сключат предварителен
договор, а в срок до 23.09.2019 г. - окончателен договор.
С оглед депозирания по делото отговор на исковата молба с доклада по делото, срещу
който ответникът не е възразил, съдът е приел за безспорно сключването на договор –
разписка и заплащането на задатък в размер на 5000 лева от ищеца на наследодателя на
ответника. До приключване на съдебното дирене ответникът не е релевирал възражения
срещу действителността на съглашението от 22.08.2019 г. Едва с писмените бележки от
4
страна на процесуалния му представител е направено възражение, че П. Ш. не е поемала
нито лично, нито чрез пълномошник задължения към ищеца, тъй като към момента на
подписване на разписката от ответника същият е бил упълномощен единствено да сключва
договори за заем и ипотека съгласно представеното пълномощно от 26.03.2019 г. В
писмените бележки е посочено и че ответникът е бил упълномощен да се разпорежда със
собствените на П. Ш. идеални части едва една седмица по-късно с пълномощно с
нотариална заверка на подписа и съдържанието от 29.08.2019 г., и въз основа на правата по
това пълномощно ответникът е прехвърлил имотите с нотариален акт №110, том III, рег.
7719, дело 468/2019 г. на нотариус с рег. № на НК 260.
Възраженията на ответника с писмените бележки съдът намира, че са несвоевременно
направени. Същите ответникът е могъл и е следвало да наведе в срока по чл. 131 ГПК, а във
връзка с по-късното представяне на доказателствата, които не са били приложени към
исковата молба – до първото заседание по делото, за което съдът с разпореждане от
18.01.2023 г. изрично му е предоставил възможност, връчвайки му и препис от тези
доказателства. Твърдението в писмените бележки, че становището било поддържано в хода
на производството със становище от 02.02.2023 г. не кореспондира на съдържанието на
последното, с което е изразено становище срещу приемане на пълномощното като
ирелевантно за предмета на спора, но не и възражение, че договорът не го обвързва като
наследник на П. Ш. поради сключването му без представителна власт.
За пълнота следва да се посочи, че действително от представеното от ищеца с
пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 26.03.2019 г. ответникът е
бил упълномощен с права, конкретно свързани със сключване на договор за заем и
ипотекиране на имотите, вкл. снабдяване с необходимите за това документи. С това
пълномощно не е предоставена на ответника представителна власт да поема от името на
своята майка задължения по различни договори, вкл. и като процесния договор – разписка.
В случая обаче след смъртта на П. Ш. е настъпило сливане на качеството на мнимо
представляван и представител, тъй като именно нейният универсален наследник Г. Ш. е и
лицето, изразило воля за сключване на договора и поемане на задълженията по него и от
името на неговата майка без надлежно учредена представителна власт. В този конкретен
случай позоваването на недействителност на сделката именно от ответника е равнозначно
на черпене на права от собственото му неправомерно поведение. Следва също така да се
посочи, че доколкото именно универсалният правоприемник на мнимопредставляваната е
подписал договора, то е налице изразена от него воля сделката да породи правно действие за
наследодателката му и последващо потвърждаване съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД не е
необходимо.
Не е спорно между страните, че помежду им за имотите не са сключени нито
предварителен, нито окончателен нито в сроковете, уговорени в договора – разписка, нито
след изтичането им. Не се твърди и не се установява продавачите да са предприели действия
по изпълнение на поетите задължения, както и да реализирали каквато и да било
комуникация с купувача или посредника в тази връзка. Вместо това ответникът е
преустановил контактите с посредника и на 30.08.2019 г продавачите са се разпоредили с
5
притежаваното право на собственост в полза на трето лице. Следователно към 30.08.2019 г.
продавачите, освен че не са изпълнили поетото задължение да сключат до тази датата
предварителен договор за покупка с ищеца, са се поставили и в невъзможност да изпълнят
поетото по договора-разписка задължение в срок до 23.09.2019 г. да сключат окончателен
договор, разпореждайки се с вещното право, което е следвало да е предмет на прехвърляне с
този окончателен договор. По този начин е реализирана хипотезата, уговорена в чл. 2.5. от
договора – разписка на отказ на продавачите от покупко-продажбата, водещ до възникване в
тежест на продавачите на задължение да върнат в двоен размер получената сума от 5000
лева. Доколкото не е уговорено изрично разпределение на отговорността между
продавачите за връщане на сумата в двоен размер, то за всеки е възникнало задължение в
размер на по 1/2 , т.е. по 5000 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че не се дължи връщане на сумата в
двоен размер, тъй като ищецът не осъществил контакт с него и майка му и не предприел
действия по сключване на предварителен договор. Видно от показанията на св. П.
комуникация е била преустановена не от ищеца, а от ответника, като именно той е
престанал да отговаря на телефонните обаждания и повече не се е явил в офиса на
дружеството посредник. Твърдяното от ответника в отговора на ИМ желание да се продаде
имота именно на ищеца е очевидно опровергано от извършеното разпореждането с него в
полза на трето лице в последния ден от срока за сключване на предварителен договор. Тези
действия на ответника лично и като представител на П. Ш. ясно сочат на липсата на
намерение да се изпълнява договора – разписка.
В случая е налице и хипотезата на чл. 2.4 от договора – разписка, а именно установено
е вписване в Имотния регистър на вписани ипотека и възбрани върху имотите. Независимо
дали възбраните касаят и идеалните части на П. Ш. /доколкото представената справка е от
персоналната партида само на Г. Ш./, то тяхното наличие съставлява обстоятелство, което
съдът при тълкуване общата воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД приема, че е от кръга на
визираните в чл. 2.4. Съдът не споделя, възражението на ответника, че не е налице
основание за дължимост на задатъка в двоен размер, тъй като имотите е можело да бъдат
прехвърлени, независимо от наличните вписвания. Смисълът на уговорката на чл. 2.4,
следва да бъде изведен от макар и несъвсем ясната й формулировка на база типичната цел
на купувача – да придобие имот без учредени в полза на трети лица вещни и облигационни
права и без възможност в бъдеще да претърпи евикция или делба. Поради това и доколкото
липсва изрично отбелязване в договора купувачът да е бил уведомен за учредената ипотека
и вписаните възбрани и да е бил съгласен да придобие имотите без същите да бъдат
заличени, то наличието им следва да се подведе именно под хипотезата на тази договорна
клауза и квалифицирано като основание за възникване на задължение продавачите да върнат
задатъка от 5000 лева в двоен размер, тъй като на практика не са изпълнили имплицитно
поетото с тази уговорка задължение имотите да не са обременени с тежести.
С депозиране на исковата молба и претендиране на половината от задатъка в двоен
размер ищецът на практика се е отказал от договора по см. на чл. 93, ал. 2 ЗЗД, поради
установените вписвания на възбрани и ипотека и отказа на продавачите да изпълнят поетите
6
задължения да сключат предварителен договор и окончателен договор, извършвайки
разпореждане с имота в полза на трето лице.
Не се твърди и не се установява задължението на П. Ш. за ½ от двойния размер на
задатъка да е погасено, поради което и същото е останало дължимо в пълният му размер от
5000 лева (1/2 *2*5000 лв) и от ответника като неин универсален правоприемник,
представлявал я по договора. Следователно и предявеният иск за сумата от 5000 лева е
основателен в пълния му предявен размер и следва да се уважи.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая в договора-разписка
за капаро не е уговорен срок за изпълнение на задължението за връщане на задатъка в двоен
размер, поради което и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД за да изпадне ответникът в забава е
необходимо да бъде поканен от кредитора. Такава покана ищецът не твърди и не установява
да е отправял, поради което и в тежест на ответника не е възникнало задължение за
заплащане на обезщетение за забава за периода за периода от 02.09.2019 г. до 24.10.2021 г.
/деня, предхождащ депозирането на исковата молба/ и предявеният иск за същото е
неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
сторените и доказани разноски в размер съответен на уважената част от претенциите.
Установява се извършването на разноски в размер на 200 лв – д.т. и 1200 лв – адвокатско
възнаграждение. Основателно е своевременно направеното възражение от ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и следва да се намали до
сумата от 600 лева с оглед фактическата и правна сложност на производството и предвид
данните, че между същите страни е водено и аналогично такова за останалата част от
дължимия задатък в двоен размер. Намаленият размер е съобразен с по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/НМРАВ/ в редакцията, актуална към датата на уговаряне и заплащане на възнаграждението
по договора за правна защита и съдействие между ищеца и представлявалия го адвокат –
16.09.2020 г. /л. 10/.
Предвид посоченото дължими от ответника на ищеца са разноски в размер 692,59 лева
/ от които 200 лева – д.т. и 492,59 лева – съответна на уважената претенция част от
намаленото на основание чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатското възнаграждение /.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер на
109,20 лева – съответна на отхвърлената част от претенциите част от адвокатското
възнаграждение, заплатено в пълен размер от 610 лева по ДПЗС от 27.06.2022 г. /л. 32/.
Ищецът е останал задължен за държавна такса в размер на 43,61 лева по предявения
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което на основание чл. 77 ГПК следва да
бъде осъден да я заплати по сметка на СРС.
Воден от изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. Ш., ЕГН ***, с адрес гр. С, ж.к. „ОК“, бл. 525, вх. Г, ет. 6, ап. 107, в
качеството му на наследник на П. Р. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД да
заплати на А. И. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. Х, ж.к. „Б“, бл. 13, вх. Б, ет. 1, ап. 4 сумата
от 5000 лв., представляваща ½ от задатък в двоен размер, дължим по договор – разписка за
капаро от 22.08.2019 г за неизпълнение на задължение за сключване на предварителен и
окончателен договор за недвижими имоти, съставляващи апартамент № 1 и апартамент № 2,
намиращи се в жилищна сграда, построена върху дворно място, находящо се в гр. С, цялото
с площ от 320 кв. м, представляващо парцел LIX-292 от кв. 217 по плана на гр. С, местността
П – Р, при съседи: улица, парцел LII-292, парцел LX-2936 и парцел LVIII-293, ведно със
законна лихва от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1090,30 лв. - мораторна лихва върху вземането за
периода от 02.09.2019 г. до 24.10.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. М. Ш., ЕГН ***, с адрес гр. С, ж.к. „ОК“,
бл. 525, вх. Г, ет. 6, ап. 107 да заплати на А. И. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. Х, ж.к. „Б“,
бл. 13, вх. Б, ет. 1, ап. 4 сумата от 692,59 лв – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. И. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. Х,
ж.к. „Б“, бл. 13, вх. Б, ет. 1, ап. 4 да заплати на Г. М. Ш., ЕГН ***, с адрес гр. С, ж.к. „ОК“,
бл. 525, вх. Г, ет. 6, ап. 107 сумата от 109,20 лв – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК А. И. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. Х, ж.к. „Б“,
бл. 13, вх. Б, ет. 1, ап. 4 да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 43,61 лв
– държавна такса в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8