ПРОТОКОЛ
№ 294
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
А. с. - П., 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Атанас Георгиев Янков (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600353 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдимият ИВ. Н. К., се явява лично и с адв. А. П.,
редовно упълномощен от по-рано.
Частният обвинител ИЛ. АН. АНГ. не се явява, редовно уведомен чрез
повереника си за днешното съдебно заседание. За него се явява адв. Г.Б.,
редовно упълномощен от по-рано.
Явяват се вещите лица Ст. К. М., Вл. Г. С. и КР. АТ. Х..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ И.К.: Да се гледа делото.
Съдът след съвещание счита, че няма процесуална пречка за даване ход
на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Отводи и доказателствени искания няма да правя.
АДВ. Б.: Нямам отводи и доказателствени искания.
АДВ. П.: Нямам отводи. Поддържам въззивната жалба и
доказателствените искания в същата.
ПОДСЪДИМИЯТ И.К.: Нямам отводи. Поддържам въззивната жалба и
доказателствените искания.
Съдът след съвещание счита, че по отношение направените от защитата
доказателствени искания ще се произнесе след повторното изслушване на
вещите лица, изготвили тройната комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза. С оглед изслушването на вещите лица следва да
бъде даден ход на съдебното следствие, предвид на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Вещите лица Ст. К. М., Вл. Г. С. и КР. АТ. Х. - със снета по делото
самоличност, напомни им се наказателната отговорност по чл.291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ст. К. М. (със снета по делото самоличност):
Поддържаме заключението на тройната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза. Приели сме скорост на движение на пострадалата, отчитайки
нейната възраст, в тройната комплексна експертиза, приложена по делото.
На въпроса на съда при отчитане на възрастта, взели ли сме предвид и
други фактори, имайки предвид, че тя е била алкохолно повлияна и
концентрацията на алкохол в кръвта й - скоростта на пешеходката е
определена при характер на движение „бегом“, тъй като двама свидетели,
всъщност не двама, а един свидетел два пъти, на два разпита е казал, че
пострадалата, цитирам: “изведнъж изскочи и тръгна да тича, да пресича“.
Заради думата „тича“ сме приели характер на движение „бегом“. Приели сме
такъв характер на движение - „бегом“, пол и възрастова група.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Относно алкохолното повлияване следва да се
отбележи и от момента, в който изследваме настъпване на произшествието
нямаме някаква продължителна етапност, тоест голям етап изминат път от
2
пешеходката, който да повлияе в някаква значима стойност наличието на
алкохол - да се измори, да почне по-бавно да се движи и от тази гледна точка
сме изследвали нейното движение с описаната скорост.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: В литературата няма категорични данни, в които
да се казва при толкова промила трябва да намалим или увеличим, защото и
двете са възможни теоретично, скоростта. В многото случаи, които сме имали
такива, вкл. и при участието на токсиколог, се оказва, че повлияването е
индивидуално. Тоест самото число не е толкова значимо, а има значение
самият човек, а ние нямаме данни този човек при 1,9 промила как му се е
отразило. Защото на един човек при 1,9 промила ще му се отрази по един
начин, на един системен пияч, ще се отрази по друг начин, така че ние нямаме
данни. Токсиколог трябва да го каже, ние нямам как да го кажем, не е от
нашата компетентност. Но в нашата литература няма такива критерии.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.Х.: Поддържам представеното заключение. Аз
нямам какво да добавя.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.С.: Също поддържам заключението на комплексната
експертиза, което сме дали.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
АДВ. Б.: Имам въпрос, във връзка с въпроса, зададен от съда, оказала ли
е влияние скоростта и телодвижението и какво е било в случая
телосложението на пострадалата – слаба, дебела?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Не телосложението, а нейната физическа форма
по-скоро, защото колко е слаба, дебела, висока и т.н., тук се касае за три
крачки, не говорим за три километра, а три крачки. Навлизаме определено в
областта на медицината. Влиянието на алкохола е токсикологичен въпрос, а
влиянието на телосложението е медицински въпрос. Разбира се, ние
коментираме, тъй като на нас ни се налага да изчисляваме определени
скорости и имаме таблици. Най-значимите фактори за скоростта са пол и
възраст, като възрастта е най-значимата. Оттам-нататък другите имат
значение, но не са толкова съществени. И да ги променим, няма да е в голяма
степен.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: По-скоро бих го казал, че в нашия анализ като
автоексперти съществено влияние алкохолът оказва на възможността
3
пешеходецът правилно да прецени обстановката, но доколко това
обстоятелство има значение на настоящия етап, ние не сме правили такъв
анализ, не може да кажем, не сме правили такъв анализ. Относно скоростта
казахме, няма някаква етапност, но все пак е добре да се доизясни от
токсиколог.
АДВ. П.: При положение, че по делото има данни от
съдебномедицинската експертиза на труп, че пострадалата е „**-годишна
жена с ръст 146 см, с правилно телосложение и слабо изразена обща
охраненост“, по-скоро към медицинското лице ми е въпросът - от тези може
ли да се направи извод и при положение, че има 1,97 промила в 0,55 ч (това е
3 часа след ПТП-то) в 10 ч., три часа по-рано, този алкохол как е влияел
върху организма и конкретно по отношение на възможността й дали да тича
или да седи и да се клати на едно място?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.Х.: Аз не мога да кажа как й е повлиял алкохолът,
дали е можела да ходи. Най-вероятно при алкохол реакциите й ще бъдат
донякъде забавени - това е ясно.
АДВ. П.: От медицинска гледна точка може ли да се установи, ако тази
жена с този организъм в 1ч. има 1,97 промила, три часа по-рано може ли да се
каже какво е било съотношението?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Х.: По принцип има формули, по които се изчисляват
тези неща, но в момента не мога да взема становище. Необходимо ми е време.
Такава задача не ни е поставяна, за да дам отговор.
АДВ. П.: Въпросът ми, който аз съм посочил и в искането си за
експертиза - рентгенография, направена на белия дроб, може ли чрез тази
рентгенография да се установи наличието на клинични признаци на мастна
емболия и по-конкретно на травматичната?
ПРОКУРОРЪТ: Аз възразявам на поставения въпрос.
АДВ. П.: Госпожо председател, въпросът ми е във връзка с
констатираното в съдебномедицинската експертиза, че причината за смъртта
на пострадалата е острият белодробен оток, който пък е в резултат на
настъпила мастна емболия. И доколкото аз оспорвам това обстоятелство,
както в предходното разглеждане, дали е възможно мастна емболия да
протече в рамките на два часа, в тази връзка ми е зададен и този въпрос. Има
4
обективен критерий да се установи дали в белия дроб има такива мастни
капки. Въпросът ми е дали чрез приложената по делото рентгенография на
бял дроб могат да бъдат установени клиничните признаци на мастната
емболия и по-конкретно, травматичната такава?
ПРОКУРОРЪТ: Възразявам уважаеми съдии, на този въпрос. Той първо
попада извън пределите на самите експертни задачи, които са били поставени
на вещите лица, но попада и извън предмета на делото. Без никакви
колебания е очевидно желанието на защитата да обрисува или отсъствието на
такъв процес въобще или присъствието на такъв процес, но видите ли, той не
е бил видян от медицинските лица, които са направили рентгенография. Така
или иначе, второто обстоятелство е поначало извън предмета на делото, тъй
като в практиката на ВКС многократно е изяснено, че дори и да има
евентуално недоглеждане по време наличието на съответни медицински лица,
те не прекъсват прекият причинен резултат, извършен от някои от
участниците в пътния инцидент. Ето защо и считам, че това, което се опитва
защитникът да прокара като въпрос към експертизата, попада извън нейните
предели, а като цяло и извън предмета на делото.
Съдът след съвещание намира, че така зададеният въпрос от защитника
на подсъдимия към вещите лица не следва да бъде допускан, тъй като същият
не е бил поставен на вниманието на съдебномедицинската експертиза на труп
и на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза и излиза
извън обхвата на техния предмет, ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА така зададения въпрос от защитника на подсъдимия към
вещите лица.
АДВ. П.: Следващия ми въпрос е във връзка с представената
съдебномедицинска експертиза на труп. Счупването на 13 ребра – двустранно
и гръдна кост в областта на третото ребро, представлява ли гръдна травма,
която може да причини белодробен оток?
ПРОКУРОРЪТ: Възразявам на този въпрос, тъй като той е изцяло
манипулативен. Когато се поставят въпросите, трябва да бъдат свързани с
конкретните факти по делото, а не с фактическата обстановка, изобретена от
някой от участниците по делото. По делото има медицинска документация
5
извън експертните изследвания, която проследява влошаването на
състоянието на загиналото лице и проведените медицински усилия по
неговото спасяване, от които е видно, че тези травми по отношение на
ребрата са настъпили в резултат на намесата на медицинския екип по
спасяване на лицето, когато то вече е било в клинична смърт, предизвикана
вече от настъпилата мастна емболия. Тоест, тези травми, за които споменава
защитникът по делото, вече са настъпили, когато мастната емболия се е била
развила.
АДВ. П.: Реплика, госпожо председател, ако позволите. Въпросът ми е
зададен във връзка с обстоятелството, че в комплексната съдебномедицинска
и автотехническа експертиза е прието обстоятелство, което е възприето от
първоинстанционния съд, че тези 13 ребра - двустранно и гръдна кост в
областта на третото ребро са били счупени в резултат на втора фаза от удара
при ПТП-то. От изслушването на вещите лица пред Окръжен съд –Пловдив
вече тепърва се изясни, че счупването на тези 13 ребра е по време на сърдечен
масаж, който е бил извършван един час преди да почине лицето - в 1 ч. и 16
минути. Освен това, по делото има обективни данни и доказателства, именно
рентгенографии и медицински доказателства, от които се установява, че А.А.
А.А в 10 ч. е постъпила в ** с едно счупено ребро - трето в дясно, докато
аутопсията установява, че има двустранно счупени общо 13 ребра и гръдна
кост. С оглед на това ново обстоятелство следва този въпрос да бъде изяснен
– дали счупването на тези ребра представлява такава гръдна травма, която
може да причини белодробен оток.
Съдът след съвещание намира, че въпросът на защитата е свързан с
предмета на доказване по делото и следва да бъде допуснат. Следва да се
остави без уважение възражението на прокурора, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение възражението на представителя на Апелативна
прокуратура -П.
ДОПУСКА така поставения от защитника на подсъдимия въпрос към
вещото лице Х..
АДВ. П.: Въпросът ми беше счупването на 13 ребра, двустранно и
гръдна кост в областта на третото ребро представлява ли гръдна травма, която
6
може да причини белодробен оток?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ КР. АТ. Х.: Принципно всяка гръдна травма може да
причини някакъв оток. Само че в случая много голяма част от счупване на
ребрата са в резултат на извършения сърдечен масаж – това са от шесто до
девето ребро в дясно по лопатъчна линия (отзад на гърба) с кръвонасядане на
меките тъкани в червен цвят, което най-вероятно тези - от шесто до девето
ребро счупването им е по време на инцидента, а не в резултат на сърдечния
масаж, който е извършен след това в болницата, тъй като всички останали
ребра са описани, че са със слабо изразено кръвонасядане, което означава, че
на пациентката вече е било нарушено кръвообращението и няма как да стане
такова кръвонасядане, каквото при инцидента.
АДВ. П.: Възможно ли е рентгенографията да посочва, че има счупено
едно ребро, а в действителност да са били счупени шест такива?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.Х.: Първо, не са 6, а са 4 ребра, които са счупени
преди приемането на пациентката – от 6-то, 7-мо, 8-мо и 9-то, четири ребра
са това. И е възможно на рентгенографията да не е видяно, възможно е по
някакъв начин да е имало някакви артефакти на самата снимка, това е образно
изследване, гледа го лекар, разчита се.
Мастната емболия може да стане много бързо. Може да стане и веднага
след инцидента - това са мастни капки, които попадат в кръвообращението.
Въпросът е за какво време ще стигне тази мастна капка мястото, където
всъщност се е запушил този кръвоносен съд. Напълно е възможно с времето
от инцидента до настъпването на смъртта да стане мастната емболия. Ако се
прави сърдечният масаж, чупят се ребра и след половин час тези мастни
капчици да достигнат - тя няма вече кръвообращение, няма как да се
достигнат. Тя вече е имала липса на пулс, за да започне този сърдечен масаж,
което означава че няма кръвообращение. Счупването на ребра по време на
сърдечния масаж не може да предизвика мастната емболия.
АДВ. П.: А сърдечният масаж функцията му не е ли да замести
естествената функция на сърцето и да предизвика кръвообращение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Х.: Няма такова кръвообращение, което да откара една
мастна капка. Тя, ако е имала кръвообращение пострадалата, нямаше да умре.
АДВ. П.: Знаете ли къде в литературата е посочено, че мастната
7
емболия може да бъде развита в рамките на един, два или три часа?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Х.: Не съм запозната с литературните източници и в
момента не мога да отговоря.
АДВ. П.: Може ли от медицинска гледна точка да обясните как с първа
фаза на удара, който е на височина 40-50 см, може да бъдат нанесени с един-
единствен удар по тялото на пострадалата травми на височина от 33 см - лява
колянна става и едновременно с това дясно бедро – на 70 см и дясна
седалищна област - на 63 см?
ПРОКУРОРЪТ: Имам възражение, уважаеми съдии и то, защото
защитникът, когато поставя този въпрос, той поставя конкретни рамки и
предели, на които трябва да съобразява своя отговор експертът, като борави
свободно със сантиметри и свои собствени изчисления. Подобен въпрос е
ограничителен по отношение на вещите лица и той сам по себе си е
недопустим. Те могат да бъдат питани относно механизма на причиняване на
травмите, но без преди това да им се поставят съответни причини и
ограничения.
АДВ. П.: Госпожо председател, моля за реплика. От изслушването на
вещото лице М., се изясни, че първата фаза на удара е извършена с предната
част на автомобила, уточнено беше с бронята, която е на 40-50 см. от
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, са изложени
подробно в първата фаза на удара какви са пораженията по тялото на
пострадалата и всичките тези сантиметри, които съм посочил, са извлечени
именно от експертното становище на вещите лица и в тази връзка считам, че
този въпрос ще даде яснота по отношение на това дали е възможно с един
удар, на една височина да бъдат едновременно нанесени повреди по тялото на
човек в рамките на три и повече височини.
ПРОКУРОРЪТ: Отново възразявам. Тук не става въпрос само за един
удар. Тук става въпрос за удар и последващо падане на пострадалата върху
предния капак на автомобила и оттам – падане вече на пътното платно. Пак
казвам, подобно ограничаване с предварително заложени поради негови
съображения от страна на защитата параметри на отговора, по принцип е
недопустимо.
Съдът
8
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА въпрос към вещите лица във вида – как са получени
травматичните увреждания на пострадалата?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.М.: Първо, ако погледнем автомобила в предната му
част, най-ниската му точка на бронята е на височина, сега в момента не я знам
точно, но около 15- 16 см - някъде в този диапазон. Това е в покой. В
експертизата не е посочвано това, но тъй като въпросът е такъв, изисква ние
да го отговорим в момента. Когато автомобилът спира поради
преразпределянето на масите, всички сте го наблюдавали този ефект, той се
наклонява в предната си част надолу, поради което тази височина спрямо
земята - на най-ниската част на бронята, става по-ниска. От друга страна,
бронята е броня, но нагоре имаме предната решетка и предния капак. Те
имат закръгления, но фаровете са на височина около 60 см от земята, центъра
им. Над тях имаме предния капак, тоест височината на предния капак е от
порядъка на 70-** см може и до 80 см от земята. Не е ръб, изразен, но това е
повърхност, която се намира на това разстояние от земята. Контактуващата
повърхност в момента на първия контакт е предна броня на височина под
фаровете, тоест около 30 - 40 см - това е първият контакт. Но тъй като
автомобилът в този момент не е спрял, той продължава да се движи, имаме
контакт и между решетка, капак и т.н. Тялото поляга върху автомобила.
Контактът не се изолира само до тези 30-40 см, той продължава и във
височина.
Сега, за всяка една от травмите поотделно, има многофрагментно
счупване на таза в дясно. Тазът отговаря на височината на капака. Ако
застанем пред един автомобил, ще видим, че когато автомобилът се движи и
след първия контакт в следващия момент тазът ще контактува с капака, няма
с какво друго. Счупване на гръдна кост, счупване на ребра. Дясна раменна
кост – това вече е по-нататък, при падането на тялото върху автомобила.
Сега, най-важните травми при първия контакт това са двете коленни
стави. Имаме разкъсване на предна кръстна връзка вляво. Това означава, че
кракът е бил ударен отвътре навън, тоест отдясно - наляво, от вътрешната му
страна. И тъй като двете кости в ставата - долната кост отива навън, горната -
навътре и външните връзки, тя се разкъсва, а същевременно менискусът,
който се намира между двете кости, пък се смачква. Имаме смачкване на
9
вътрешен менискус. Заради удара в областта на подбедрица и колянна става,
имаме разкъсване на връзките отвънка и смачкване на менискуса отвътре -
това е в първата фаза, при първия контакт и малко след това. Най-вероятно
пострадалата е била в крачка, за да получи тези увреждания, може би е била с
носещ ляв крак или е изнасяла тежестта към левия крак, за да може ходилото
да е към земята, за да може, като натисне, да се получи това огъване на тези
кръстни връзки, така че тези травми те са много характерни и посочват
посоката, в която е настъпил ударът.
А останалите са ясни, тя като пада върху капака, се получават ребрата,
които бяха от 6-то до 9-то, по лопатъчна линия, тя като падне, имаме - дясна
раменна кост и рамото в лопатъчна линия, тя като падне с тази си част към
автомобила, тези части, контактуват с автомобила, който е по-твърд от
нейното тяло и се получават тези травми.
АДВ. П.: От тази травма, като падне върху капака на автомобила, ще
има ли поражения по капака, за да се супи дясна лакетна кост, ще има ли
поражение върху капака на автомобила
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Зависи, тя е на ** години.
АДВ. П.: И е 1,46 м висока жена, ако полегне на 80 см капак?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Едно уточнение трябва да въведем. Преди
настъпване на произшествие пострадалата е била жив човек и е можела да е
извършвала всякакви действия и траектория. Не може да се изключи
възможността непосредствено преди нанасяне на удара тя да е приклекнала
или подскочила. Такъв механизъм е напълно възможен при ПТП, но следва да
се отбележи, че в момента на удара скоростта на автомобила е била
сравнително ниска - около 13 км/час.
Ще го кажа така: настъпване на съвсем леки, забележими деформации
върху автомобила стават при скорост около 8 км/час. Счупване на
пластмасови детайли, предна броня, е възможно да е при около 20 км/час.
Огъване на регистрационен номер – около 25 км/час, а на ламарина
характерното огъване (с едно уточнение, без да е прилагана сила от
пешеходеца, тоест удар да има от него) - някъде около 30-тина км/час. Би
следвало да има характерни деформации по предния капак. Счупването на
предното обзорно стъкло започва някъде при скорост около над 40 км/час,
10
възкачване на пешеходец върху тавана е при над 90 км/ч.
В случая при тази ниска скорост на автомобила не следва да се очаква
да настъпят някакви видими деформации, особено, ако огледът му е
извършен в тъмната част на денонощието. Те трябва да са много леки, като е
възможно да стигнат до увреда на лака, на боята на автомобила.
АДВ. П.: На лист 129 от досъдебното производство – това е лист 13 от
комплексната съдебна автотехническа експертиза, на първия ред, най-горната
констатация е, че пешеходката е паднала на платното за движение пред
автомобила на място и в положението, посочено от свидетелите. В тази
връзка, може ли да се конкретизира в какво положение е била пешеходката
пред автомобила?
ПРОКУРОРЪТ: Възразявам, уважаеми съдии. Всички тези въпроси бяха
изяснявани в рамките на първата инстанция. В конкретния случай вещите
лица за извикани, за да отговарят на евентуални допълнителни въпроси, а не
да отговорят на всички тези въпроси, които са били обект на изслушване пред
първата инстанция. При подобна ситуация като настоящата може да се
стигне, ако е назначена повторна експертиза.
Съдът след съвещание намира, че възражението на представителя на
Апелативна прокуратура - Пловдив е основателно и следва да бъде уважено,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА така поставения въпрос от защитника на подсъдимия
към вещите лица.
АДВ. П.: Последни два въпроса тогава, госпожи апелативни съдии. Към
автотехническата част на експертизата - могат ли да обяснят вещите лица
каква е връзката, отново съм на същия лист от експертизата, каква е връзката
между скоростта на движение на автомобила непосредствено преди
задействане на спирачната му система и времето за нарастване на спирачното
закъснение от нула до максималната му стойност? Има ли значение за
определяне скоростта на автомобила преди задействане на спирачната
система, има ли значение времето за нарастване на спирачното закъснение
формулата за „Va“ - тази формула на същата страница.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Във формулата за определяне на скоростта участва
11
времето за нарастване на спирачното закъснение и от тази гледна точка да,
има значение колко е това време. Това време поради липсата на конкретни
измервания се приема по таблични данни - 0,4 секунди за конкретните
пътноклиматични условия и този автомобил. Ако беше друг автомобил, щеше
да е друго времето, друго по отношение на големината. Времето се приема, че
е 0,4 секунди, както е посочено в експертизата на лист 16/27 в том 2 (лист 160
от досъдебното производство). Има значение. Говорейки за скоростта преди
задействане на спирачната система, то участва във формулата. Ние
определяме скоростта преди задействане на спирачната система и тъй като
това време участва във формулата, значи има значение. Въпросният
параметър е част от формулата, за определяне скоростта на движение.
АДВ. П.: Запознат ли сте с труда на И. Б. от Н., Ц., който се казва
„Съвременни методи за възстановяване механизма на настъпване на тежки
пътнотранспортни произшествия“ – това е към Научноизследователския
институт по криминалистика и криминология?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Този труд не е използван като източник.
АДВ. П.: Във формулата си използвате един коефициент за ефективност
за изчисляване на скоростта преди задействане на спирачната система – на
следващия лист 14 от същата експертиза има посочен „коефициент за
ефективност на спирането“. Това има ли значение с процентното използване
на спирачната система на автомобила? Дали това е коефициентът за процент
на използване на спирачната система на автомобила – това същият
коефициент ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Не знам какво питате. Коефициентът за
ефективност на спирането отчита някои фактори, които няма как да се
отчетат с другите променливи във формулата. Става въпрос за този
коефициент, обяснявам какъв е.
АДВ. П.: Питам дали процент за използване на спирачките е взет
предвид в тази формула, дали този коефициент т.нар. за ефективност на
спиране всъщност е коефициентът - процент на използване на спирачките?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Не мога да разбера какво значи процент на
използване на спирачките – нямаме такова нещо в заключението.
АДВ. П.: В представеното заключение вещите лица са използвали
12
коефициент на ефективност на спиране - въпросът ми е дали този коефициент
за ефективност на спиране е всъщност коефициент, процент на използване на
спирачките или въобще спирачките имат ли значение за този коефициент на
ефективност на спиране?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Ако под „използване на спирачките“ се има
предвид как водачът ги използва, е едно, но ако се има предвид състоянието
на спирачната система, е съвсем друго. А този коефициент не отчита нито
едното, нито другото, а нещо съвсем различно. Той отчита, както казах,
фактори, които нямам как да ги вкараме. Примерно, ако едната спирачна
следа беше два пъти по-дълга от другата, очевидно щеше да има някакъв
проблем с тези спирачки. Тогава щяхме да го въведем този коефициент,
нямаше да е 1, защото едно означава, че няма, все едно нищо не сме написали,
щеше да е някаква друга стойност, нали разбирате. Или примерно, ако беше
двете гуми върху паваж, другите две – върху асфалт или нещо подобно, в
случая няма такова.
АДВ. П.: А в случая има ли значение състоянието на спирачната
система на автомобила?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Като виждаме, оставени са две почти еднакво
дълги следи, което означава, че спирачната система е работила. Ако не
работеше, нямаше да има следи.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: При такова спиране на автомобила, каквото имаме
в случая, коефициентът е възприет от нас спрямо нормативите, посочени в не
един учебник, да го кажа така, които са цитирани от нас в заключението,
тоест посочената стойност е единица при наличието на пълно спиране на
автомобила.
АДВ. П.: От обясненията на вещите лица за мен възникват много
неясноти. Имам още въпроси - от обстоятелството, че имаме само две следи,
може ли да се направи извод за състоянието на спирачките и защо другите
две гуми не са оставили следи?
ПРОКУРОРЪТ: Възразявам на този въпрос, госпожо председател.
Естеството е като на предходното ми възражения, тези обстоятелства вече са
били коментирани много подробно пред първата инстанция.
Съдът след съвещание счита, че възражението на прокурора е
13
основателно и не следва да бъде допускан въпросът на защитника, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА въпроса на защитника към вещите лица.
АДВ. П.: И последното ми възражение във връзка с последната
автотехническа комплексна експертиза на лист 17 от същата, лист 133 от
досъдебното производство, тогава щом е на тройната е на лист 19 от същата
на лист 163, може ли вещото лице, което и да е тримата, да обясни откъде са
получили тази стойност, изминат от автомобила след удара, равен на 0,93
метра и това ли е вярното или констатацията в заключението, че ударът е
настъпил между 2,5 м и 3 м на север от ориентира, кое от двете становища е
вярно?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: И двете са верни, разбира се. Различи неща са.
Значи, едното е пътят, който е изминат от автомобила от момента на
първоначалния контакт с краката, както обясних до спирането - той е 0,93 m
– на лист 19 от заключението, а другото е разстояние между мястото на удара
и ориентира, ама той - ориентирът не се намира срещу мястото на удара, той
се намира по-назад и затова разстоянието е различно. И двете са верни.
АДВ. П.: Тогава мога да уточня. В заключението е допуснат реверанс
между 2,5 и 3 м, тоест 50 см отклонение от удара. В същото време на този
лист 19 е конкретизиран удар до сантиметър - 93 см преди края на следите.
Откъде е тази констатация, че ударът е настъпил 93 см преди края на следите.
Тези 93 см откъде дойдоха?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: От чертежа.
АДВ. П.: Вие си ги начертахте ли?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Не ние, то го има вътре в експертизата чертежът.
На всички чертежи, които са мащабни, може да ги проверите тези 93 см,
навсякъде има мащабни линии. Дали ще напишем, че ударът е на „Х“ плюс-
минус 25 см или ще го дадем от толкова до толкова с 50 см, то е едно и също.
Естествено, че ще го дадем с толеранс и най-малкото, защото ударът не
настъпва еднократно и да приключи с това, както обяснихме. Има първи
контакт, пък след това тялото поляга - това е продължителен процес. Ние
работим с първия контакт, оттам нататък имаме още разстояние изминато, то
14
пак е удар.
АДВ. П.: Има значение дали това разстояние е 93 см или 33 см и тогава
дали скоростта на удара ще бъде 13 км/час или ще бъде 5 км/час, като тези 93
см участват във всичките по-надолу формули?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Всяко число има значение.
АДВ. П.: Откъде вие намерихте тези 93 см ми е въпросът?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Първо, експертизата затова е комплексна, което
каза преди малко колегата по отношение на това какви деформации и къде се
очаква да имаме върху автомобила, в случая са съобразени. Ако ударът беше
на по-голямо разстояние от спирането на автомобила, това щеше да доведе до
по-висока скорост в момента на удара, с по-голямата вероятност от
получаване на деформации върху самия автомобил, вкл. счупване на стъкло и
т.н. Ако ударът беше на по-малко разстояние от тези 93 см, щяхме да имаме
друг характер на травмите. Нямаше да имаме съвкупност от всички тези
травми, които посочват, че тялото все пак е полегнало върху автомобила и
щяхме да имаме травми само в долната част и евентуално от падането на
земята. Именно съвкупността от травми и липсата на някакви видими
деформации върху автомобила посочват диапазона на възможната скорост в
момента на удара и тя е около 13 км/час. Оттам като върнем по веригата се
получава и разстоянието, и всичко останало.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Само едно уточнение, ако разрешите. Човешкото
тяло като физично тяло има масов център - център на тежестта. За да падне
тялото на човек върху капака, масовият център трябва да излезне от
равновесие. Това равновесие в случая предната броня е под този масов център
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Предната броня удря в краката масовият център е
около пъпа.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: За да настъпи загуба на равновесие, силата,
причинила този удар, трябва да е достатъчно голяма, за да може тялото да
излезе от равновесие и да падне върху капака.
Ако силата, съответно скоростта на автомобила е ниска, тялото ще
падне напред по посоката на движение на автомобила и няма да има
възкачване върху предния капак.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: И няма да има тези травми.
15
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Тоест, скоростта, определена от нас, е в
зависимост от изминатата дистанция, която така определена от нас, добре
отговаря на две обстоятелства - състоянието на автомобила и травмите,
получени от пострадалата.
АДВ. П.: Моля, госпожо съдия, отново да се конкретизират дали вещите
лица са установили, че скоростта в момента на удара е 13 км/час, като са
ползвали тези 93 см или са установили, че 93 см е разстоянието, тъй като
скоростта е била 13 км/час.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Едно и също е.
АДВ. П.: Не е едно и също, „яйцето или кокошката“ говорим. Скоростта
по експертизата е установена, че е 13 км, тъй като ударът бил на 93 см. Току-
що вещите лица обясниха, че са приели тези 93 см, тъй като скоростта била
13 км, с оглед на това.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Вижте, значи експертизата не се прави линейно,
ние да вземем една стойност, да приключим с нея и да продължим нататък.
Ние взимаме стойност, проверяваме я, ако резултатът не съответства на
обективните данни по делото, какви са деформация по колата и травми на
пострадалия, ние променяме изходните данни, интерация се казва,
интерационен е процесът, ние променяме данните, докато достигне
съвпадение на всичките обективни данни, то процесът не приключва с една
стойност и край, няма не е така.
АДВ. П.: Във връзка с обясненията на вещото лице С. каква скорост е
необходимо пострадалата да загуби равновесие, знае ли дали лице с два
промила след 3 часа може да загуби равновесие дори и без удар? Задавам го
на автоекспертите, госпожо председател, тъй като току-що вещите лица
обясниха, че си заместват стойности, докато нагласят нещата според
обективни данни.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Това е метод в математиката, не е нагласяне.
АДВ. П.: На второ място, вещото лице С. уточни, че са търсили скорост
на удара, която може да предизвика загуба на равновесие. В тази връзка имам
въпрос дали вещото лице е взело предвид алкохолното състояние на
пострадалата във връзка с търсените обективни данни при каква скорост
може да загуби равновесие?
16
ПРОКУРОРЪТ: Аз правя възражение, първо защото вещите лица не
могат да боравят с произволни хипотези, които не съществуват като такива,
поради естеството на фактите по делото. Хипотеза - залитане на пострадалата,
по делото не съществува, поради липса на каквито и да било факти в тази
насока.
АДВ. Б.: Аз ако имах нещо да кажа относно въпросите към вещите
лица, щях да кажа. Присъединявам се към възражението на прокурора. Нямам
въпроси към вещите лица.
Съдът след съвещание намира, че възражението на прокурора е
основателно и така зададеният въпрос от защитника на подсъдимия следва да
бъде оставен без уважение, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА така зададения въпрос от защитника на подсъдимия към
вещите лица.
АДВ. П.: Нямам повече въпроси към вещите лица.
ПРОКУРОРЪТ: Също нямам въпроси към вещите лица.
АДВ. Б.: И аз нямам въпроси към вещите лица.
Съдът след съвещание намира, че на вещите лица, изготвили тройната
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, приложена в
том 2, лист 145 – лист 172 от досъдебното производство, следва да бъде
изплатено възнаграждение за изслушването им в днешното съдебно
заседание, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на всяко от вещите лица Ст. К. М., Вл. Г. С. и КР.
АТ. Х. с разходен касов ордер по 60 /шестдесет/ лева от бюджета на съда за
изслушването им днес.
ПРОКУРОРЪТ: Аз нямам доказателствени искания, което предполага
да взема отношение по искането на защитата за назначаване на допълнителна
експертиза. Моето становище е, че подобна експертиза не следва да бъде
назначавана, поради липса на нужните предпоставки за това. Част от
въпросите са неотносими към предмета на делото. Други са невъзможни за
даване на отговор от вещите лица, а трети вече са изяснени от техните
17
разпити в настоящото производство и производството пред първостепенния
съд. Така например, първият въпрос, който се желае да бъде поставен към
комплексната експертиза, е какво е било положението на пострадалата на
пътното платно след удара. Очевидно, че това не е експертен въпрос, а
фактически и той следва да бъде установяван от другите възможни способи за
събиране на доказателства, каквито могат да бъдат оглед на
местопроизшествие и най-вече показания на свидетелите, след като се отчете,
че пострадалата е била изнесена преди да бъде извършен този оглед. Няма как
експертите да гадаят да се даде заключение, освен да преписват от
показанията на свидетелите. На следващо място по точка 2 е даден отговор,
поради което не виждам причини той да бъде повтарян. По отношение на
точка 3 - за възможността относно това да не бъдат оставени следи по
асфалтовия път при задействане на спирачната система от част от гумите, е
дадено много подробно обяснение от вещите лица пред първоинстанционния
съд, като са разгледани различни възможни хипотези, включително да не
бъде оставена следа при задействане на спирачната система от част от гумите
или да настъпи припокриване на тези следи.
На следващо място е дадено обяснение от страна на експертите и ако
само две от гумите са били задействани, а другите – не, до какво би довело
това, а именно до завъртане на автомобила, поради което считам, че тези
въпроси в случая се явяват вече безпредметни, тъй като е налице нужният
отговор в рамките на производството пред първата инстанция, а що се касае
до въпросите, които желае да бъдат поставени в рамките на втората
експертиза, аз считам, че на тези от тях от 1-ви до 6-ти, бе даден отговор при
непосредствения разпит на съдебния медик, който се явява част от тройната
експертиза. А по отношение на въпрос № 7, той вече бил коментиран при
разглеждане на делото пред първата инстанция.
АДВ. Б.: Аз считам, че с оглед допълнителното изслушване днес на
вещите лица и това, което се събра в първоинстанционното производство, не
остават неизяснени въпроси, отговорите на които колегата е поставил като
искане, поне за мен не остана нещо, което да не бе изяснено.
АДВ. П.: Уважаеми съдии, аз поддържам искането за тези въпроси да
бъдат поставени на базата на повторна експертиза, тъй като и от днешното
изслушване, считам, че се установява противоречие между изводите на
18
вещите лица и така наречените „обективни данни“, които са били ползвани, а
именно както заяви вещото лице, тези 93 см, които влияят на скоростта на
автомобила в момента на удара, на пътя на автомобила, изминат от мястото
на начална реакция до мястото на удара и по отношение дали водачът е имал
или е нямал техническа възможност, тези 93 см всъщност са били изчислени
на базата на заместване на числа, докато се установи някаква скорост 13 км/ч.
В същото време в тази експертиза се заявява, че тези 13 км/ч скорост на
автомобила в момента на удара са открили на база на 93 см, посочени на лист
19 от заключението - „път изминат от автомобила след мястото на удара до
мястото му на установяване в края на следите от гуми“ и така и не стана ясно
дали тези 93 см са открити на база тези 13 км/ч или обратното. Това всичко
съм го посочил във въпросите, които считам, че трябва да бъдат зададени към
експертите.
ПОДСЪДИМИЯТ И.К.: Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът след съвещание намира, че делото не е изяснено от фактическа
страна. Следва да се уважи искането на защитата и да се назначи разширена
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, в която освен
трите вещи лица да се включи още един автоексперт – инж. П.П. и вещо лице
- съдебен лекар в лицето на д-р М.Б., които да отговорят на всички въпроси,
на които са отговорили в тройната комплексна автотехническа експертиза,
както и да отговорят на въпросите, посочени от защитника в допълнението
към въззивната жалба, които имат автотехнически характер и на въпросите,
които имат медицински характер, както и на въпросите на съда, както следва:
Задачи от тройната комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза (приложена на л. 145 – лист 172, том 2 от досъдебното
производство):
1. Къде по дължина и ширина на пътното платно за движение е
настъпил ударът между л.а. „Ш. Ф.“ с рег. № ** и пешеходката А.А. А.а, на **
години?
2. Каква е била скоростта на движение на л.а. „Ш. Ф.“, управляван от
водача ИВ. Н. К., непосредствено преди и по време на настъпване на
произшествието? Каква е била скоростта на движение на пешеходката А. А.а,
ако е имала такава?
19
3. В коя част на тялото на пешеходката А. А.а е настъпил ударът и какво
е било разположението на тялото й спрямо лекия автомобил?
4. Каква е била опасната зона на спиране на лекия автомобил „Ш. Ф.“
при скоростта, определена в отговора на втори въпрос и попаднала ли е
пешеходката в нея?
5. Имал ли е водачът на лекия автомобил „Ш. Ф.“ техническа
възможност да избегне удара със скоростта, с която се е движел?
6. При каква максимална скорост водачът на автомобила би спрял преди
мястото на удара?
7. При така възникналата ситуация, имал ли е водачът на лекия
автомобил видимост към намиращата се на пътното платно за движение
пешеходка?
8. Имал ли е водачът на л.а. „Ш. Ф.“ техническа възможност да избегне
удара и да предотврати произшествието чрез някаква спасителна маневра?
9. Била ли е своевременна реакцията на водача на л.а. „Ш. Ф.“?
10. Какъв е механизмът на удара и на причиняване на телесните
увреждания на пешеходката А.А. А.а и в причинно-следствена връзка ли са с
настъпилата й смърт?
11. Имало ли е удар и прегазване на тялото на пешеходката?
12. Колко удара върху тялото на пешеходката А.А. А.а са настъпили?
13. От техническа гледна точка, кой е най-вероятният механизъм на
настъпилото пътнотранспортно произшествие?
14. Какви са причините за настъпване на пътнотранспортното
произшествие от техническа гледна точка.
15. Да се изготви скица на ПТП по данните от протокола за оглед на
местопроизшествието и фотоалбума?
Задачи, поставени в допълнението към въззивната жалба на защитника –
адв. А. П., заведена по делото с вх. № 277602/18.06.20201г. до А. с. - П. (лист
19-20 от въззивното производство), както следва:
1. Какво е било положението на пострадалата на пътното платно
след удара и може ли от разположението й да се направи извод за посоката й
20
на движение непосредствено преди удара?
2. Каква е дължината на пътя, изминат от автомобила, от момента на
удара с пешеходката до установяването му в покой?
3. Предвид конкретно установените марки и размери на гумите на
автомобила на подсъдимия, възможно ли е по време на екстрено спиране и
блокирали колела да не бъдат оставени следи по асфалтовия път?
4. В случаите, когато се изчислява дължината на пълния спирачен
път (опасната зона на спиране) и скоростта на автомобила преди момента на
реакция на водача, като се ползват оставени спирачни следи, има ли значение
обстоятелството, дали в процеса на спиране от четирите спиращи колела на
автомобила са били блокирани само две от тях – предни или задни?
5. Може ли да се диагностицира мастна емболия (конкретно
травматичната) посредством рентгенография на гръден кош / бял дроб?
6. Приложената на лист 144 по делото рентгенография на бял дроб
показва ли наличие на клинични признаци на мастна емболия (конкретно
травматичната)?
7. Как се развива мастната емболия и кога настъпва при фрактури?
8. Колко време след травматичното нараняване се появяват
симптомите на мастната емболия (травматична)?
9. Травма на гръдната стена, оказваща допълнително налягане върху
сърцето и белите дробове, може ли да причини остър белодробен оток?
10. Счупването на 13 ребра (двустранно) и гръдна кост представлява
ли такава травма на гръдната стена?
11. Легналото положение на тялото обостря ли симптомите на
белодробния оток – конкретно „силен задух“ и „затруднено дишане“?
Задачи, поставени от съда:
1. С оглед конкретната пътна обстановка, в кой момент от
пребиваването на пешеходката А.А. А.а на тротоара на бул.“И.“,
предприемайки пресичане и пресичайки булеварда, е могла да бъде възприета
от водача на МПС подсъдимия ИВ. Н. К.?
2. В този момент той на какво разстояние е бил от мястото на удара, с
каква скорост се е движел, каква е била опасната му зона на спиране,
21
предприел ли е някакви действия по управлението на МПС?
3. От техническа гледна точка подсъдимият могъл ли е да предотврати
ПТП и при какви обстоятелства?
4. От техническа гледна точка при какви обстоятелства не биха се
пресекли траекториите на движение на пешеходката и на подсъдимия?
5. Каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалата А.А.
А.а към момента на настъпване на ПТП?
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза с поставените по-горе задачи, в състав вещите лица С.М., П.П.,
В.С., К.Х. и М.Б., като явилите се в днешното съдебно заседание експерти да
се считат уведомени.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 01.02.2022 г. от 9:30 ч.
АДВ. ***: Имам едно дело на тази дата в РС – К..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: В С. окръжен съд имам едно дело от 18-та година,
по което има една петорна експертиза, по която трябва да се явя, доста често
го отлагахме делото.
АДВ. Б.: Аз ще уведомя частния обвинител А. за датата на следващото
съдебно заседание.
С оглед заявеното от вещото лице М., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 08.02.2022 г. от 9:30 ч., за която дата
и час подсъдимият, защитникът, повереникът, както и вещите лица С.М., В.С.
и К.Х. са уведомени; частният обвинител И.А. да се счита уведомен чрез
адвокат Б..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ Апелативна прокуратура -П.и вещите лица М.Б. и
П.П., които да се уведомят, че са включени като вещи лица в състава на
петорната комплексна експертиза с поставени в настоящото определение
22
задачи.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 12:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
23