№ 41
гр. Балчик, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Административно
наказателно дело № 20213210200297 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „П***“ ООД с ЕИК*** със седалище и адрес
на управление с.О.,представлявано от П.Г.Н. ,срещу Наказателно
постановление №-НП-9/03.12.2021г. ,издадено от Директора на Дирекция
”Управление на морските плажове” в Министерство на Туризма ,с което на
осн.31,ал.1 и чл.33,т.1 от ЗУЧК е наложено наказание „Имуществена
санкция” в размер на 4000,00/четири хиляди/лева,за нарушение по чл.31,ал.1
от ЗУЧК.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.Оспорва се
вмененото нарушение.
Пледират се разноски
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Вл.П. от
САК.В хода по прения последния пледира НП да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно ,като поддържа в тази насока доводите наведени със
самата жалба.Посочва,че лицето,което е констатирало нарушението,св.Г.
действал в две процесуални качества,веднъж като свидетел, и втори път
като административно наказващ орган.По същество се оспорва вмененото
нарушение .Пледира за възлагане на разноски.
Въззиваемата страна-Министерство на туризма, в съдебно заседание се
представлява от мл.експерт Ш.,съгласно Пълномощно изх.№Т-93-00-
3738/20.12.2021г. на Министъра на туризма,който пледира за
законосъобразност на НП и неговото потвърждение в цялост.Посочва,че
нарушението е безспорно доказано,като предоставянето на чадър или
1
шезлонг е услуга,съгласно договора за концесия.
Също пледира за присъждане на разноски .
Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
На дружеството жалбоподател е издадено НП,с което е наложена
имуществена санкция в размер на четири хиляди лева.
НП е издадено въз основа на съставен АУАН за нарушение по чл.31,ал.1
от ЗУЧК.
Както в АУАН така и в НП е възприето следното:
На 03.02.2021г. между Министерски съвет,представляван от
Министъра на туризма и дружеството “П***“ООД е сключен договор за
концесия на морски плаж „К***“,общ.Б.***,обл.Д.***.Срока на договора е
от двадесет години.
Обект на концесията е морски плаж „К***“,обособена част от
крайбрежната плажна ивица с обща площ от 3173 кв.м,съставляваща ПИ с
идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
землището на с.К.***,общ.Б.***,одобрени със Заповед №300-5-
74/15.09.2003г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра
,изменени със Заповед №18-5291/22.04.2014г. на Началника на Службата по
геодезия и картография и кадастър-Добрич,индивидуализиран съгласно
данните в Акт за изключителна държавна собственост №1227/17.09.2011г.и
специализираната карта и регистър на морски плаж „К.***“,приета с
Протокол №4 от 14-15.02.2013г.на комисията по чл.18 от Наредба №1 от
16.09.2008г.за създаването и поддържането на специализираните карти и
регистри на обектите по чл.6,ал.4 и 5 от ЗУЧК.
На 04.08.2021Г.служители на дирекция "Контрол на концесионната
дейност, дирекция "Управление на морските плажове" при Министерството
на туризма, оправомощени със заповед № Т-РД-16-8 от 15.01.2021 г.
извършили проверка на морски плаж "К***".
В хода на проверката св. Г.,обходил плажа за да разгледа плажните
принадлежности и след това се установил на свободен чадър като
преместил два шезлонга.След което се настанил под чадъра.Известно време
след това при него отишло момиче,неустановено по делото , което му
обяснило, че към чадърите задължително се предоставят и шезлонгите .
За ползването на плажните принадлежности заплатил сумата от 7,00
лева,за което според показанията на св.Г. му била издадена касова бележка.
Тези обстоятелства били описани в Констативен протокол № 198 от
04.08.2021г. Протокола е съставен на осн.чл.7,ал.2 от ЗУЧК и в него са
отразени съответстват ли дейностите съгласно концесията в обекта.
В същият,в т.4.4 е посочено и че цената на чадър е 4 лева а на шезлонг
3 лева,шатри 20,00лева.
В протокола са отбелязани и други констатации отбелязани с т.т.1 до 3
за несъответствия със сключения договор за концесия,вкл. и
несъответствието с предоставянето на плажни принадлежности-чадъри и
2
шезлонги.
По време на проверката присъствал управителя на дружеството,на
когото лично бил връчен екземпляр от КП -04.08.2021г. в 14,56ч.КП е връчен
без възражения и констатациите от него не са били обжалвани.
Всички документи във вр.с проверката били предадени на св.Ц. -
Началник отдел „К.***“ в МТ.
След като се запознала с преписката ,приела,че в платената зона на
плажа,концесионерът предоставя само комплекти на плажни
принадлежности ,като по този начин посетителите не са имали възможност
да наемат единичен чадър или шезлонг,така както е регламентирано в
концесионният договор.
С писмо с изх.№Т-26-П-151/14.09.2021г.управителя на дружеството
или изрично упълномощено от него лице е бил призован да се яви на
21.09.2021г. за времето между 10,00 и 12,00часа в Министерство на туризма
за връчване на АУАН.
Видно от отбелязаното в АУАН ,че последният е и съставен на
21.09.2021г.и на същата дата е връчен на упълномощен представител на
дружеството-адв.П.,съгласно пълномощно,приложено в делото.
АУАН е съставен от св. Ц., за нарушение на чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК.
АУАН е връчен без възражения и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не са
били направени такива пред наказващият орган.
Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство.
НП е връчено на упълномощен представител на дружеството на
06.12.2021г.,като за това управителя е бил уведомен писмено да се яви в
Министерство на туризма на 06.12.2021г. за времето между 10,00ч. и
17,00ч.Пълномощното е приложено в кориците на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен
да издава наказателни постановления по смисъла на чл. 33, т. 1 от ЗУЧК със
Заповед № Т-РД-16-226/09.09.2021г.на Министъра на туризма.
Наред с това със заповед Т-РД-16-231/13.09.2021г. на Министъра на
туризма актосъставителят Ц. е оправомощена да съставя актове за нарушения
на Закона за управление на черноморското крайбрежие.
НП е издадено в предвидения за това срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
При самостоятелна преценка съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени при спазване на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
3
В тази връзка не се споделят възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването им.Съдът не приема доводите на
адв.П. за допуснати процесуални нарушение при издаване на АУАН в който
се позовават факти възприети от т.н.“таен клиент“ в лицето на св.Г.,който в
този момент действал в две процесуални качества.Безспорно законът не
регламентира що е това „таен клиент“,но също така не забранява на
органите извършващи контрол по спазване разпоредбите на ЗУЧК и
сключените договори за концесия да се извършва проверка относно това
дали се спазват тези правила и не е посочено по какъв начин и как органите
на МТ следва да извършат проверката и възприемат тези факти.В този
смисъл съдът приема,че в рамките на своите правомощия св.Г. е извършил
проверката представяйки се за клиент който пряко е възприел
нарушението,след което представяйки длъжностното си качество е
извършил и проверката и съставил АУАН.
Съдът констатира, че НП е издадено при спазване на материалния
закон.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 31,
ал. 1 от ЗУЧК. Според цитирания текст на наказание подлежи лице, което
обвързва предоставянето на плажни принадлежности -чадъри, шезлонги,
постелки, плажни дюшеци и други, използвани от посетителите на морския
плаж по смисъла на пар. 1, т. 6. ДР на ЗУЧК, на посетителите на морския
плаж като добавка към продавана стока или услуга безвъзмездно или срещу
привидна цена на друга стока или услуга.
В текста на АУАН и НП е конкретизирана хипотезата на извършеното
според наказващия орган нарушение – предоставяне на плажни
принадлежности възмездно на посетителите на морския плаж, обвързано като
добавка към продавана стока и услуга,а именно не предоставя
самостоятелно използване на единични плажни принадлежности,а предоставя
ползването им единствено в комплекти -чадър и шезлонг/и.
За да бъде извършено цитираното в текста на НП нарушение на чл. 31,
ал. 1 от ЗУЧК е необходимо да се осъществи следният фактически състав:
предоставя възмездно на посетителите и/или обвързва предоставянето на
плажни принадлежности като добавка към продавана стока или услуга
безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга.
На първо място по делото безспорно се установява, че жалбоподателят
е концесионер на процесния плаж, поради което в това си качество е лице,
което предоставя плажни принадлежности и други стоки и услуги на този
плаж.
Съдът намира за доказано от фактическа страна, че в качеството си на
концесионер дружеството е предоставяло за ползване от посетителите на 1
бр. чадър и 2 бр. шезлонги.
Както става ясно от фактическа страна предоставянето на една от тези
принадлежности не е било самостоятелно, като св. Г. е бил уведомен, че няма
как да ползва само един чадър а следва да ползва и шезлонг,за което е
4
заплатил и съответната цена.
Привидно цените на плажните принадлежности са разграничени, като
видно от снимка №3 към КП на една от табелите е видно изображение на
плажни принадлежности с посочени срещу всяка една от тях цена , но е
очевидно, че това е единствено и само по спазване на концесионния договор
и закона доколкото в тях концесионера има задължението да предоставя
публична информация за услугите които предлага .В действителност се
установява именно противното.
Налага се извод, че при установените по делото факти са реализирани
всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 31, ал. 1 от
ЗУЧК.
Посочената норма съдържа както описание на нарушението, така и
санкция, като за юридическите лица минималната предвидена санкция е в
размер на 4000,00 лв. На дружеството-жалбоподател е наложена санкция
именно в този предвиден минимум, която не може да бъде намалявана
допълнително.
Претендират се разноски и от двете страни,но с оглед изхода на
делото такива следва да бъдат присъдени в полза на наказващият орган , в
размер определен в чл.37 от ЗПП,съгласно препращащата разпоредба на
чл.63д,ал.4 от ЗАНН.
Съгласно чл.37,ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
Наредба на МС по предложение на НБПП.
В случая,за защитата по дела по ЗАНН правно приложение намира
разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ ,която
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Съдът счита,че следва да определи размер на възнаграждението от
80,00лева,т.к.делото не е с правна и фактическа сложност.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №Т-НП-9/03.12.2021г.
,издадено от Директора на Дирекция ”Управление на морските плажове” в
Министерство на Туризма ,с което „П***“ ООД с ЕИК*** ,със седалище и
адрес на управление с.О.,представлявано от П.Г.Н. , на осн.31,ал.1 и
чл.33,т.1 от ЗУЧК е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на
4000,00/четири хиляди/лева,за нарушение по чл.31,ал.1 от ЗУЧК,като
законосъобразно !
ОСЪЖДА „П***“ ООД с ЕИК*** ,със седалище и адрес на управление
с.О.,представлявано от П.Г.Н., да заплати на Министерство на туризма-
София,сумата от 80,00/осемдесет/лева, представляваща разноски по делото
за юр.к.възнаграждение!
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване или протестиране
5
пред Административен Съд гр.Добрич,на основанията предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс ,и по реда на глава дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от връчване на
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6