Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260104
гр.Д.
11.12.2020
го
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и пети ноември 2020 го
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №793 по описа за 2020 го,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на
глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от С.А.Н. *** срещу решение №569/06.07.2020
г. по гр.№4098/2019 г. на Д.кия районен съд,с което е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК за установяване недължимоста на сумата от 1 409,16
лв,представляваща допълнително начислена стойност на ел.енергия по фактура
№********** от 01.11.2019 г. за периода от 14.12.2017
г. до 13.12.2018 г. за обект,находящ се в гр.Д.,***,с
клиентски №***и абонатен №**********,като въззивницата е осъдена да заплати на
горното дружество сторени по делото разноски в
размер на 596 лв.Според въззивницата решението е незаконосъобразно и
необосновано.Подробно са изложени всички обстоятелства,на които се основава
предявеният иск,фигуриращи и в исковата молба,по повод на която е образувано
делото.Детайлно са развити доводи за липсата на нормативна база,въз основа на
която ответното и въззиваемо дружество би могло да извърши корекция на сметката
на абоната за минал период.Мотивира се
незаконосъобразността на проведената според въззивницата корекционна
процедура.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на
иска.Претендират се сторените от въззивницата разноски в двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство въззиваемата
страна „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна изразява становище за неоснователност
на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Претендира
разноски,сторени в настоящата инстанция.Навежда възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение,платено от другата страна.
Като постави на разглеждане
въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките
на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от
първоинстанционното решение на 08.07.2020 г.,а жалбата е подадена на 15.07.2020
г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 22.07.2020 г./.Жалбата
е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано
лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е
основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено
от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения
допустим иск при наличие на правен интерес за ищцата от установяване
недължимостта на процесната сума.Атакуваното решение е обаче неправилно,като
съображенията за горния извод са следните:
Гр.№4098/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен отрицателен установителен иск на
основание чл.124 ал.1 от ГПК от С.А.Н. *** срещу
„Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна за установяване,че ищцата в качеството на потребител с клиентски №***и абонатен №********** за обект,находящ се в гр.Д.,***,не дължи на ответника сума от 1 409,16 лв,начислена като корекция на сметката за
електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление за периода от 14.12.2017 г. до 13.12.2018 г.,за която сума е
издадена фактура №0286723176/01.11.2019 г.Искът е изцяло отхвърлен от първоинстанционния съд,чието решение въззивният
съд намира за неправилно.
На 13.12.2018 г. от служители на „Електроразпределение Север”
АД-гр.Варна е извършена проверка на средството за търговско измерване
/СТИ/-електромер с фабричен №7053408,с който се измерва доставената в имота на ищцата в гр.Д.,***
електрическа енергия,за което е съставен и констативен
протокол №1400941/13.12.2018 г.Електромерът е
демонтиран за експертиза и е подменен с нов такъв.Резултатът от експертизата е обективиран
в констативен протокол №2473/18.10.2019 г. на БИМ,ГД „Мерки и измервателни уреди”,РО-гр.Варна.Установено е,че отсъстват механични дефекти по
кутията,клемите и клемния блок на електромера,като са налице и необходимите
обозначения на табелката на СТИ.Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването.Не е
отчетена грешка при измерването извън допустимата,т.е. електромерът е
технически изправен.При софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в
тарифната схема на СТИ,а именно наличие на преминала енергия по тарифа Т3 в размер на 007365,9
кВТч,която не е визуализирана на дисплея.
Ответникът по делото и въззиваем „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна коригира
сметката на потребителя С.А.Н. за посочения обект
за период от 14.12.2017 г. до 13.12.2018 г. и е издадена фактура №0286723176/01.11.2019 г. на стойност 1 409,16 лв със срок за плащане до 11.11.2019 г.Корекцията е извършена
след софтуерно прочитане на паметта на СТИ /виж и становище за начисление на
електрическа енергия от 29.10.2019 г. на лист 35 от делото на ДРС/.
Не е спорно,че за периода на
корекцията страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение,по
силата на което електроснабдителното
дружество-ответник доставя,а ищцата заплаща доставената
за собствения й недвижим имот в гр.Д. електроенергия,отчитането на която се
извършва с демонтирания електромер.Спорното правоотношение се е развило при положение,в
което ПИКЕЕ /ДВ,бр.98/2013 г./ са отменени изцяло.Създадените
въз основа
на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР
Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013
г.,са отменени с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/14.02.2017
г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ,като и последните са
отменени с решение №2315/21.02.2018 г. по адм.№3879/2017 г. на ВАС,обн.ДВ
бр.97/23.11.2018 г.Сега действащите ПИКЕЕ са обнародвани в ДВ,бр.35/30.04.2019
г.Проверката на процесното СТИ в обекта на ищцата е извършена на 13.12.2018
г.,т.е. след отмяна на всички разпоредби на ПИКЕЕ от 2013 г. /отм. са и
разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ-ДВ бр.97/23.11.2018 г./ и преди влизане в
сила на новите ПИКЕЕ,обн. ДВ,бр.35/30.04.2019 г.Новите ПИКЕЕ от 2019 г. /в сила от 04.05.2019 г./
нямат обратно действие.Така се оказва,че към процесното правоотношение не
намират приложение нито ПИКЕЕ от 2013 г. /отм./,нито новите ПИКЕЕ от 2019
г.,които действат от 04.05.2019 г. занапред.В този случай следва да се
приеме,че действително е
липсвала специална подзаконова уредба за
преизчисляване на сметки за електроенергия за минал
период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното.Ответното дружество обаче не
е провело корекционна процедура,а директно е начислило потребеното,но
неотчетено количество електрическа енергия.Правоотношението
между страните съставлява
договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия.Те имат своята специална регламентация в ЗЕ,която не изключва за неуредените случаи приложението на
общите норми на ЗЗД касателно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия.
В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД,когато е доставено определено количество
енергия,но поради грешка то е
отчетено в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,купувачът
дължи доплащане на разликата.Дори да липсва специална правна уредба,този извод следва от общото правило,че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока,и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване,той дължи да заплати реално
потребената електроенергия,ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер.Извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване,вследствие на което част от действително потребената
електроенергия не е отчетена от електроразпределителното
дружество,влече като последица ангажиране
отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение №150/26.06.2019 г. по гр.№4160/2018 г. на ІІІ
г.о.,ГК на ВКС/.
При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането исковото производство е
достатъчна гаранция за равни права на страните
и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение №124/18.06.2019 г. по гр.№2991/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
Въпреки законовата
възможност по чл.183 от ЗЗД електроснабдителното дружество да начисли
допълнително стойността на действително потребеното количество ел.енергия в
настоящата хипотеза ищцата С.Н. не дължи процесната сума на дружеството поради
следните съображения:
От заключението на вещото
лице В. Ч. по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза се
установява,че в случая потребената енергия е измерена,като част от нея се е
записвала в невизуализиран за отчет регистър Т3 /трети тарифен регистър/,поради което тази част не е отчитана като
потребена.Отчетена е едва при проверката на 13.12.2018 г.Преминалата от
захранващия кабел към абоната ел.енергия е измерена от СТИ и е записана в
тарифните регистри на паметта,но част от нея не е отчетена за съответните
периоди на фактуриране.В случая е налице метрологически изправно СТИ,но по
начина,по който е установено,че е параметризирано,не се отчита правилно
потребената ел.енергия в неизвестен период от време,начиная от неустановена
дата на активиране на регистър Т3 до демонтажа на
СТИ.Вещото лице е констатирало,че в случая корекционна процедура не е проведена,а допълнително е начислено цялото
количество ел.енергия,записано в невизуализирания трети регистър.Корекционни
изчисления не са извършвани,като в цитираната фактура от 01.11.2019 г. са приложени цени на технологични разходи и
мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител.Изчисленията
по фактурата са верни,като количеството енергия за плащане съответства на
посоченото в становището на лист 35 от
делото на ДРС.Периодът на начислението е с продължителност от 365 дни-от 14.12.2017 г. до
13.12.2018 г.,като поради промяна на цените на ел.енергията периодът е разделен
на два подпериода,а енергията е разпределена пропорционално.Крайната дата 13.12.2018
г. е датата на проверката,при която е установеното натрупването на
електроенергия в третия тарифен регистър,а началната дата 14.12.2017 г. следва
датата на монтажа на СТИ в обекта на ищцата /СТИ е монтирано в имота на ищцата
на 10.07.2017 г. според протокол №М2100893/10.07.2017 г. на лист 44 от делото
на ДРС/.
В настоящия спор
обаче ответникът не е доказал
неправомерното вмешателство
в софтуера на СТИ да
е извършено след монтиране на средството в обекта на ищцата,респ. потреблението на записаното в невизуализирания трети тарифен регистър количество
ел.енергия да е реализирано именно от ищцата.Вещото
лице е установило,че СТИ,чрез което се измерва
електроенергията в обекта на потребителя,е произведено през 2007 г.Монтирано е в обекта на ищцата на 10.07.2017 г.,видно от представения по делото протокол за монтаж от същата дата /на лист
44 от делото на ДРС/.В протокола за монтаж са записани начални показания по
тарифни регистри Т1 и Т2,както следва:6 681 кВТч по Т1 /нощна тарифа/ и 19520
кВТч по Т2/дневна тарифа/,което означава,че електромерът е бил монтиран преди
датата 10.07.2017 г. в обект на друг абонат,който е потребил горните количества
по дневна и нощна тарифа.В протокола за монтаж от 10.07.2017 г. няма записани
показания по регистри Т3,Т4 и др.,няма отбелязване нито за нулеви
показания,нито за потребени количества,което означава,че проверка за наличие на
преминала енергия през трети и последващи тарифни регистри не е била извършена
преди монтажа на СТИ в обекта на ищцата.Предвид горното съдът приема,че
монтираният в обекта на ищцата електромер не е бил нов,а е ползван преди
монтирането около 10 години от друг потребител.Вещото лице В.Ч. сочи,че
процесното СТИ е преминало първоначална метрологична проверка през годината на
производството му-2007 г. и
последваща метрологична проверка през 2017 г.Текущата метрологична проверка няма за задача
да прочита данните в скритите тарифни
регистри,а само да установи точността на измерването и съответствието на СТИ на нормативните и техническите изисквания.Последното
е видно и от представената по делото от БИМ
Методика за проверка на електромери №МП-29/2013.Софтуерно прочитане на
паметта на електромера е предвидено само при осъществяване на метрологична
експертиза според депозираната по делото Инструкция за извършване на такава
експертиза.Следователно последващата метрологична проверка на процесното СТИ,извършена през
2017 г. преди монтажа му в
обекта на ищцата,е
обхващала по правило само метрологичните
му характеристики и съответствието му на изискванията за точност при
измерването и не е
включвала софтуерен прочит за
невизуализирани тарифни регистри.При това положение не може да се приеме за доказано,че в обекта на ищцата е монтирано СТИ с активирани само два тарифни
регистъра-Т1 /нощна тарифа/ и Т2 /дневна тарифа/,както и че външната
намеса в тарифната схема на СТИ,при която действително
потребената ел.енергия се разпределя и върху трети невизуализиран на дисплея регистър,е осъществена след
монтирането му в
обекта на ищцата.Съществува вероятност горното да
се е осъществило при отчитане на ел.енергията в обекта на предходния
потребител,в който е бил монтиран преди месец юли 2017 г. процесният
електромер.
Принципната невъзможност да
се установи началният момент на софтуерното
въздействие,доколкото в случая се касае за стар,вече употребяван от друг
потребител електромер,не може да обоснове ангажиране отговорността на ищцата.
Предвид изложеното процесното количество електроенергия,начислено от ответника на стойност от 1 409,16 лв,не се дължи от ищцата
по сключения между тях
договор за продажба на електроенергия.Предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и като такъв подлежи на уважаване.Първоинстанционното решение е неправилно и следва да
бъде отменено.
С оглед крайния
резултат от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищцата С.Н. има право на
сторените от нея разноски в първата и въззивната инстанция,каквито същата
изрично е претендирала.Същата е сторила разноски в първата инстанция,както
следва:62 лв държавна такса за водене на делото и за издаване на съдебно
удостоверение;400 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за
правна защита и съдействие на лист 5 от делото на ДРС /общо 462 лв/.
Във въззивната
инстанция ищцата и въззивник С.Н. е сторила разноски в размер на 29 лв държавна
такса за въззивно обжалване.Доказателства за изплатено адвокатско
възнаграждение не са депозирани.
Наведено е в двете
инстанции /в отговорите на исковата молба и въззивната жалба/ от ответника и
въззиваем „Енерго-Про Продажби“ АД възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на изплатеното от въззивницата и ищец С.Н. адвокатско
възнаграждение.
Минимално предвиденият размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция при цена на иска 1 409,16 лв
възлиза на сумата от 328,64 лв съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения според редакцията на разпоредбата към
настоящия момент.Съдът следва да приложи настоящата редакция на горната
разпоредба от цитираната Наредба.В случай че в хода на делото настъпи промяна в нормативната уредба,с влизането на
която в сила бъде установен друг минимален размер на адвокатското
възнаграждение,именно новият размер следва да бъде съобразяван
при произнасяне по искане за разноски и възражение за прекомерност.Съдът
следва да приложи Наредба №1/2004 го съобразно изменението й,тъй като се касае
за материално-правна норма,която става действащо право и намира приложение с
влизането й в сила занапреКъм датата на приключване на съдебното дирене и даване
ход на делото по същество в настоящата инстанция,когато страните правят искане за
разноски,съответно възражение за прекомерност,и съдът се произнася по тези техни
искания,при
определяне на разноските съдът прилага нормативната уредба,действаща към този момент,а не
нормативната уредба,действаща към момента на договаряне и заплащане на
адвокатското възнаграждение-така определение
№782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. №3545/2014 г.,II т. о.,ТК и определение
№185/16.03.2018 го на ВКС по к.гр.№3492/2017 го на ІІІ г.о.
В случая съдът
констатира,че изплатеното от ищцата в първата инстанция адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв е над минимума по горната Наредба и е
прекомерно.Защитаваният материален интерес в областта на доставката и
заплащането на електрическа енергия в стойностно изражение е висок,но следва да
се съобрази,че делото е част от многобройна група дела,идентични по предмет,поради
което правната му и фактическа сложност не е голяма.В този случай възнаграждението
за първата инстанция следва да бъде намалено до минимума от 328,64 лв.За
въззивната инстанция адвокатско възнаграждение не се присъжда поради липса на
доказателства за изплатено такова от въззивницата.
При настоящия изход
от спора въззиваемият и ответник по делото „Енерго-Про Продажби“ АД няма право
на разноски за двете инстанции.
Водим от
гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №569/06.07.2020 г. по гр.№4098/2019
г. на Д.кия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че С.А.Н. с ЕГН ********** *** не дължи
на „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Варна,район „Владислав Варненчик“,Варна-Тауърс-Г,бул.“Владислав
Варненчик“ №258,в качеството на ищцата на потребител с клиентски №***и абонатен №********** за обект,находящ се в гр.Д.,***,сума от 1 409,16 лв,представляваща
начислена допълнително стойност на електрическа енергия за посочения по-горе
обект на потребление за периода от 14.12.2017 г. до 13.12.2018 г.,за която сума е издадена фактура №0286723176/01.11.2019 г.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби“ АД-гр.Варна,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Варна,район „Владислав Варненчик“,Варна-Тауърс-Г,бул.“Владислав Варненчик“
№258,да заплати на С.А.Н. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 390,64 лв /триста и деветдесет лева и 64
стотинки/,включващи 62 лв държавна такса и 328,64 лв адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна,ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.Варна,район „Владислав
Варненчик“,Варна-Тауърс-Г,бул.“Владислав Варненчик“ №258,да заплати на С.А.Н. с
ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски
в размер на 29 лв /двадесет и девет лева/ държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.