№ 183
гр. Варна, 16.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20243000500253 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:16 часа се явиха:
Въззивникът Е. В. В., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат М. Д. от АК-С., редовно упълномощен и приет от първата инстанция.
Въззивникът Н. И. Ч., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат И. Р.-А. от АК-С., редовно упълномощена и приета от първата
инстанция.
АДВ. Д.: Моля, да се даде ход, няма процесуални пречки.
АДВ. Р.: Моля, да се даде ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 384/21.06.2024г.:
Производството по в.гр.д. № 253/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на всяка от страните
срещу различни части от решение № 39/13.03.2024 г., постановено по гр.д. №
247/2023 г. по описа на Силистренския окръжен съд, както следва:
1
-По въззивна жалба на Н. И. Ч., подадена чрез адв. И. Р., против
решение № 39/13.03.2024 г., постановено по гр.д. № 247/2023 г. по описа на
Силистренския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която същият е осъден да заплати
на Е. В. В. на осн. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, следните суми:
- 16 622.80 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на незаконното двукратно прекратяване на
служебното му правоотношение, извършено със Заповед №РД-11-006 от
31.01.2018г. и със Заповед №РД-11-039 от 05.11.2019год., издадени от Н. Ч., в
качеството му на директор на Областна дирекция „Земеделие“ - Силистра,
изразяващи се в неполучено възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до
09.07.2020 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от 10.07.2023 год. до пълното изплащане на
задължението;
- 5 187.75лв. лева, представляваща обезщетение в размер на законната
лихва върху главницата от 16 622.80 лева, дължимо за периода от 10.07.2020
год. до 09.07.2023 год.;
- 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени, вследствие на незаконното двукратно прекратяване на
служебното правоотношение, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2023 год. до изплащане на
задължението;
- 1 560.45 лв. лева, представляваща обезщетение в размер на законната
лихва върху главницата от 5 000 лв., дължима за периода от 10.07.2020 год. до
09.07.2023 год.;
- 4 891.18 лева разноски в производството по делото, заедно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до
окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е недопустимо,
евентуално – неправилно, като постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, при нарушения на материалния закон и е
необосновано, като е молил за обезсилването му, евентуално за отмяната му в
обжалваната осъдителна му част с отхвърляне на исковете и присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адв. Р. по чл.38, ал.2 ЗА. Навел е
следните оплаквания: окръжният съд се произнесъл по недопустим иск по чл.
45 ЗЗД, предвид наличието на специален ред по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ,
съобразно Тълкувателно решение № 4/06.11.2023г. на ВАС и съгласно чл. 8 ал.
1 от ЗОДОВ, изключващ възможността обезщетение да се претендира по
общият исков ред, като искът по ЗОДОВ е за всички вреди -имуществени и
неимуществени, съгл. чл.4, ал. 1 ЗОДОВ; - съдът не се произнесъл по
своевременно заявеното с отговора на исковата молба доказателствено искане
за изискване по реда на чл. 192 от ГПК от Областна дирекция Земеделие –
Силистра да представи доказателства за последващо прекратяване на
служебните правоотношения с ищеца и евентуални съдебни решения и не
събрал доказателствата в тази връзка; съдът не направил пълна и всестранна
оценка на доказателствата по делото и не взел предвид установени с тях факти
2
(че пропуските на ръководителя в процедурата по негативната оценка на
ищеца и по издаване на двете заповеди за уволнение не водят до извод за
проявен от него субективизъм; не съобразил, че билетът за пътуване в
чужбина е купен от ищеца два месеца преди молбата за отпуск, а молбата е
подадена едва на 15.12.2017г., т.е. непосредствено преди датите на искания
отпуск от 18.12.2017г. до 05.01.2017 г. и че ищецът е следвало първо да получи
отпуск, за да организира пътуването си; че ползването на отпуск е по
преценка на ръководителя и е въпрос на целесъобразност, т.е. липсва
субективизъм при отказа му; че ищецът не е проявил никаква активност и не е
търсил работа по времето на процесите за незаконно уволнение) и така
достигнал до погрешни правни изводи за наличието на елементите от
фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД и за основателност на исковете.
Окръжният съд присъдил мораторни лихви, при липсата на данни за
предявена претенция преди депозиране на настоящата искова молба. Съдът
присъдил обезщетение за неимуществени вреди при липсата на данни, че
такива са налице само от двете процесни уволнения като не съобразил, че
ищецът бил уволнен отново, но от друг ръководител в последващ период на
16.09.2020г. Позовано на посоченото процесуално нарушение на първата
инстанция и съгл. чл. 266 ал. 3 от ГПК е поискал: - приемане на незаверени
(изтеглени от електронната система) преписи от решения по адм.д.№
250/2019г., 154/2020г., 172/2021 г. 211/2020 г., 105/2022 г . по описа на
Административен съд – Силистра; в евентуалност при оспорване от
насрещната страна, е поискал да се изискат от Областна дирекция Земеделие -
Силистра да представи доказателства за последващо прекратяване на
служебните правоотношения с ищеца Е. В. и постановените съдебни решения,
включително и на касационна инстанция; евентуално – да му се издаде
удостоверение за пред АС-Силистра за снабдяване с препис от поставените
съдебни актове по адм.д. № 250/2019 , 154/2020, 172/2021 211/2020, 105/2022 г
. по описа на Административен съд – Силистра, включително и на касационна
инстанция, както и информация за страните и предмета на адм.д. № 34/2024г.
по описа на АС – Силистра при твърдения, че се касае до спор между ищеца Е.
В. В. и Областна Дирекция Земеделие – Силистра.
Е. В. В., чрез адв. Д., е подал писмен отговор на жалбата, с който е
оспорил същата и по съображения за неоснователността й и такива за
правилността на обжалваната част от решението е молил за потвърждаване на
последното. Противопоставил се е на исканията по доказателствата.
-По въззивна жалба на Е. В. В., подадена чрез адв. Д., против решение
№ 39/13.03.2024 г., постановено по гр.д. № 247/2023г. по описа на
Силистренския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете му
по чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу Н. И. Ч., за заплащане на следните суми:
- 9 214.46 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в неполучено възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 год.,
неполучено допълнително възнаграждение, по чл.67,ал.7,т.5 от ЗДСл през
2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020г. и неполучено възнаграждение от
провеждане на изпити за придобиване на право за работа със земеделска и
горска техника през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 год., ведно с
3
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 10.07.2023 год. до пълното изплащане на задължението; - 2 875.85 лв.
представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от
9 214.46 лв., дължима за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год.; - 5 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени,
вследствие на незаконното двукратно прекратяване на служебното
правоотношение, с посочените по-горе Заповеди, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2023
год. до пълното изплащане на главницата; -1 560.45 лв., представляваща
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 5 000 лв.,
дължима за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год.; и Е. В. В. е осъден да
заплати на Н. И. Ч., сумата от 1 902.59 лв.- разноски по делото.
Въззивникът В. е настоявал, че решението в обжалваната му част е
неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молил е
за отмяната му в обжалваната част и за уважаване на исковете в посочените
размери, както и за присъждане на разноските. Молил е въззивната инстанция,
след отмяна на обжалваната отхвърлителна част на първоинстанционното
решение, да осъди ответника да му заплати допълнително: - обезщетение за
имуществени вреди в размер на 9 214.46 лв., от които 1. основно
възнаграждение, което би получил ако не беше незаконното уволнение -
допълнително 5 118.46 лв., 2. допълнителни възнаграждения, които би
получил ако не беше незаконното уволнение – 1 552 лв. и 3. неполучени
възнаграждения през процесния период от възнаграждения за провеждане на
изпити за придобиване на право за работа със земеделска и горска техника –
2 544 лв., както и допълнително обезщетение за забава от 2 875.85 лв. върху
сумата от 9 214.46 лв. в размер на законната лихва за периода от 10.07.2020
год. до 09.07.2023 год.; - обезщетение за неимуществени вреди допълнително
от 5 000 лв., ведно със законната лихва от 10.07.2023 год., до пълното
изплащане на главницата, както и сумата 1 560.45 лева. - обезщетение в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 10.07.2020 год. до
09.07.2023 год.
Навел е оплаквания, че окръжният съд неправилно определил размера на
имуществените вреди, като: за обезщетението от неполученото трудово
възнаграждение, в разрез с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и чл. 51 ЗЗД приел, че
„се използва възприетият от КТ и ЗДСл принцип и база за изчисленията е
възнаграждението, получено за последния отработен месец“, вместо да
присъди сумата, която би получил ищецът, ако работеше по трудово
правоотношение с ответника за процесния период, вкл. в случая при
прилагане на разпоредбата на чл. 162 от ГПК и на база заключението на
вещото лице, изчислило сумата от 21 741.26 лв.; погрешно взел за месечна
база за изчислението размер на нетното възнаграждение от 710.10 лв., вместо
839.00 лв., като изключил удръжките за доброволно допълнително пенсионно
осигуряване в размер на 50.00 лв. и данък в размер на 78.90 лв.; при липсата на
оспорване на заключението на вещото лице за сумите за допълнително
възнаграждение от 500 лв. за дрехи (работно облекло) и 1 052 лв. за ДМС и
4
при доказателствата, че същите се получават от всички служители в ОД
„Земеделие“ – Силистра, съдът не включил тези суми в обезщетението; съдът
не обсъдил доказателствата във връзка с неполучените през процесния период
възнаграждения за провеждане на изпити за придобиване на право за работа
със земеделска и горска техника от 1 552 лв. и достигнал до погрешен извод,
че не се дължат, тъй като не било гарантирано участието на ищеца в такива
комисии. Въззивникът е навел оплаквания и за неправилно определяне от
окръжния съд на размера на неимуществените вреди (нарушение на съня му;
физически и душевен дискомфорт; постоянно неспокойство; психическа
затормозеност и травмираност; чувство за злепоставяне пред обществото, с
накърнени достойнство, име и чест; обида и унижение от отношението на
ответника; възникнали комплекси за непълноценност и че бъдещето му е
пропиляно; че няма да си намери работа; засягане на самочувствието му;
изпадане в социална изолация; тревоги за бъдещето) с оглед обема и
интензитета на негативните му преживявания, като не съобразил конкретно:
обстоятелството, че около * години бил на тази работа, което подсилвало
страданията му; утежненото му психическо състояние и изпадане в депресия;
постоянния страх от случайна среща, предвид че с ответника са съседи и
живеят на една етажна площадка; многократното увеличение на изпитваните
страдания, поради двукратното последователно уволнение; усещането за
несправедливост и чувство за невъзможност да защити правата си, поради
неизпълнението на първото съдебно решение и повторното уволнение;
продължителния период от време на изпитваните страдания, както и че
същите не са отшумели и досега и никога няма да отшумят;
Н. И. Ч., чрез адв. Р. е подал писмен отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил същата и по съображения за неоснователността й и за
правилността на решението на окръжния съд в обжалваната отхвърлителна
част, е молил за потвърждаване на последната и за присъждане на разноски.
Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта,
с която са отхвърлени исковете на Е. В. В. против Н. И. Ч. по чл. 45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД: - за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в неполучено възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до
09.07.2020 год., неполучено допълнително възнаграждение, по чл.67,ал.7,т.5
от ЗДСл през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020г. и неполучено
възнаграждение от провеждане на изпити за придобиване на право за работа
със земеделска и горска техника през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 год.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 10.07.2023 год. до пълното изплащане на задължението, в частта за
горницата над сумата от 9 214.46 лв. до 11 377.20 лв.; - за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 11 377.20 лв.,
дължимо за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год., в частта за
горницата над 2 875.85 лв. до 3 675.94 лв.
В изпълнение на дадените от въззивния съд указания с определението от
разпоредително заседание, ищецът В. в указания срок е депозирал молба на
26.07.2024г., с която е направил уточнения на претенциите си, а именно:
5
Предявените претенции за заплащане на обезщетения за имуществени
вреди в общ размер на 28 400 лв. и мораторни лихви в размер на 8 863.69 лв.
са формирани по следния начин:
- неполучено възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020
год. в размер на 24 304.00 лв., като претендираното обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху тази сума за периода от 10.07.2020 год. до
09.07.2023 год. е в размер на 7 585.32 лв.
- неполучени допълнителни възнаграждения през 2018 год., 2019 год. и
до 09.07.2020 год. в размер на 1 552.00 лв., от които 500.00 лв. за дрехи
(работно облекло) и 1 052.00 лв. - за допълнително материално стимулиране,
като претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази сума за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год. е в размер на 484.38
лв.
- пропуснати доходи от неполучени възнаграждения от провеждане на
изпити за придобиване на право за работа със земеделска и горска техника
през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 год. в размер на 2 544.00 лв., като
претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази
сума за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год. е в размер на 793.99 лв.
Вредите от неполучени възнаграждения от провеждане на изпити за
придобиване на право за работа със земеделска и горска техника през 2018
год., 2019 год. и до 09.07.2020 год., са за пропуснати участия в изпитни
комисии, както следва:
1. От Професионална земеделска гимназия „Д.“ - гр. Силистра - за
общо 8 участия в изпитни комисии, от които за 2018 год. - 3 участия, за 2019
год. - 2 участия и през 2020 год. - 3 участия, както следва:
1.1. През 2018 год.:
- за проведения на 17.04.2018 год. изпит - неполучено от Е. В.
възнаграждение в размер на 96.00 лв. Възнаграждението е получено от Кр. И.
от ОДЗ - Шумен;
- за проведения на 18.06.2018 год. изпит - неполучено от Е. В.
възнаграждение в размер на 182.40 лв. Възнаграждението е получено от П. П.
от ОДЗ - Варна, и
- за проведения на 26.06.2018 год. изпит - неполучено от Е. В.
възнаграждение в размер на 182.40 лв. Възнаграждението е получено от Ив.
И. от ОДЗ - Разград.
1.2. През 2019 год.:
- за проведения на 27.06.2019 год. изпит - неполучено от Е. В.
възнаграждение в размер на 288.00 лв. Възнаграждението е получено от Кр. И.
от ОДЗ - Шумен, и
- за проведения на 28.06.2019 год. изпит - неполучено от Е. В.
възнаграждение в размер на 288.00 лв. Възнаграждението е получено от Кр. И.
от ОДЗ - Шумен.
6
1.3. През 2020 год.:
- за проведения на 02.03.2020 год. изпит - неполучено от Е. В.
възнаграждение в размер на 134.40 лв. Възнаграждението е получено от Ив. В.
от ОДЗ - Добрич;
- за проведения на 23.06.2020 год. изпит - неполучено от Е. В.
възнаграждение в размер на 76.80 лв. Възнаграждението е получено от Ив. И.
от ОДЗ - Разград, и
- за проведения на 14.07.2020 год. изпит - неполучено от Е. В.
възнаграждение в размер на 86.40 лв. Възнаграждението е получено от В. В.
от ОДЗ - Шумен.
2. От Професионална гимназия по механизация на селското стопанство
„Н. Й. В.“ - с. Ср. - за общо 3 участия в изпитни комисии, от които за 2018 год.
- 1 участие с продължителност три дни, за 2019 год. - 1 участие с
продължителност три дни и през 2020 год. - 1 участие с продължителност три
дни, както следва:
2.1. През 2018 год. - за проведения в периода 28.-30.05.2018 год. изпит -
неполучено от Е. В. възнаграждение в размер на 518.40 лв. Възнаграждението
е получено от П. П. от ОДЗ - Варна.
2.2. През 2019 год.:
- за проведения в периода 05.-07.06.2019 год. изпит - неполучено от Е.
В. възнаграждение в размер на 393.60 лв. Възнаграждението е получено от Й.
Т. от ОДЗ - Р..
2.3. През 2020 год.:
- за проведения в периода 22.-25.06.2020 год. (без 24.06.2020 год.) изпит
- неполучено от Е. В. възнаграждение в размер на 297.60 лв.
Възнаграждението е получено от Ив. И. от ОДЗ - Разград.
Възнаграждението за председателя и за членовете на всяка от
комисиите се определя от министъра на земеделието (министъра на
земеделието и храните/министъра на земеделието и горите - в различните
периоди). Ето защо възнаграждението на члена на комисиите - представител
на Областна дирекция „Земеделие“ с необходимата квалификация за
съответния изпит, е едно и също, без значение от кое населено място е това
лице. Разликата е в командировъчните разходи, които са според
отдалечеността на учебното заведение от съответната ОДЗ, но в
претендираното обезщетение не са включени пътни разходи, а единствено
пропуснатите доходи от неполучени възнаграждения. Възнаграждението за
председателя и за членовете на комисиите не се договаря свободно.
Твърди, че в абзац втори на стр.4 от жалбата (в изложението на
фактическите основания на жалбата) е допусната техническа грешка, като
вместо 2 544.00 лв. е посочено 1 552.00 лв. Имуществените вреди от
неполучени възнаграждения от провеждане на изпити за придобиване на
право за работа със земеделска и горска техника през 2018 год., 2019 год. и до
09.07.2020 год. са в размер на 2 544.00 лв., видно и от останалата част от
7
жалбата, а сумата от 1 552.00 лв. е размерът на имуществените вреди от
неполучени допълнителни възнаграждения през 2018 год., 2019 год. и до
09.07.2020 год.
Общата сума за имуществени вреди, предмет на въззивната жалба (на
Е. В.) в размер на 9 214.46 лв., е формирана от:
- 5 118.46 лв. - имуществени вреди от неполучено възнаграждение за
периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 год.
- 1 552.00 лв. - имуществени вреди от неполучени допълнителни
възнаграждения през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 год.
- 2 544.00 лв. - имуществени вреди от неполучени възнаграждения от
провеждане на изпити за придобиване на право за работа със земеделска и
горска техника през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 год.
Ето защо, моли на абзац втори на стр. 4 от жалбата (в изложението на
фактическите основания на жалбата) сумата 1 552.00 лв. да се чете 2 544.00
лв.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна за отговор в
едноседмичен срок. Такъв е постъпил на 03.09.2024г.
АДВ. Д.: Поддържам подадената въззивна жалба и уточняващата молба.
АДВ. Р.: Поддържам подадената въззивна жалба. Поддържам отговора,
който съм депозирала по уточняващата молба на насрещната страна. Ще си
позволя едно отклонение - още пред първоинстанционния съд считах, че тази
искова молба следва да бъде уточнена. Разбирам, че ищцовата страна, според
мен по груб начин, не направи това отстраняване на нередовностите на
исковата молба и се възползва от съдебно-счетоводната експертиза.
Практически по моите представи за ГПК, исковата претенция следваше да
бъде прецизна още при депозирането, а не пред въззивната инстанция,
съобразно събраните в хода на процеса доказателства.
Моето искане по доказателствата е за приемане на тези съдебни
решения, тъй като след като е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди, аз искам да изрисувам целия облик на този човек, който фактически,
може би от 2015г. - 2016г. има една такава процесуална патология, която води
до може би 5-6-7 съдебни производства, свързани с прекратяване на
служебното му правоотношение и възстановяване на работа. Т.е искам да
покажа, че дори свидетелските показания, които бяха събирани пред
първоинстанционния съд, не диференцираха момента, в който те са имали
наблюдения за неговото състояние, тъй като този човек перманентно е бил в
процеси, от които единият е провокиран, да речем от моя клиент, т.е не
провокиран, а той е бил директор, когато веднъж се е случило това събитие.
След това уволнение има 3 или 4 още уволнения, които аз считам, че
свидетелите не можаха да уточнят от кой съдебен акт са последиците, за които
се опитаха да внушат на съда, че има някакъв дискомфорт за този човек.
8
Поради това считам, че с оглед претенцията за неимуществени вреди следва
да се уточнят всички елементи, ако щете от характера, от начина на живот на
този човек. Т.е искам да се съберат данни за наличието на последващи
уволнения и последващи съдебни дела, които той води.
АДВ. Д.: Има две последващи уволнения, 2 са от ответника като
директор на дирекцията, има 2 последващи уволнения, като и двете са
отменени. В момента моят доверител е на работа в дирекцията, така че след
поредното четвърто уволнение, но става дума за 2 последващи.
АДВ. Р.: Точно за тях твърдя, че след това има други още.
АДВ. Д.: Да, това може да се прецени, ние не го оспорваме. Става
въпрос, че първите 2 уволнения са от страна на ответника като директор на
дирекцията, така че много добре може да се очертае рамката на
неимуществените вреди в рамките на колко години е била вследствие на тези 2
уволнения, така че последващите нямат никакво отношение към този иск.
СЪДЪТ намира, че подновеното от процесуалния представител на
ответника в първата инстанция (въззивник и въззиваем в настоящото
производство) искане за събиране на доказателства за наличието на
последващи спрямо процесното уволнение на ищеца 2 уволнения, както и
наличието на съдебни дела във връзка с тези последващи уволнения, с
цитирани точни административни дела по описа на Административен съд -
Силистра, намира за неоснователно по изложените вече в мотивите на
определението си от разпоредително заседание от 21.07.2024г. съображения, а
именно: неотносимост към предмета на настоящото дело.
По тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Н. Ч. за събиране
като доказателства на съдебни актове по административни дела по описа на
Административен съд - Силистра, касаещи последващи уволнения на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.
АДВ. Р.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. Д.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям списък на разноски, ведно с доказателства. Уточнявам, че по
втория договор преценката е правена не самостоятелно като предявена жалба,
а като допълнение на предходната, т.е възнаграждението е изчислено в по-
малък размер, в по-малък процент, вследствие на това, че жалбите не са
9
подадени едновременно.
АДВ. Р.: Считам, че е изключително завишен претендираният
адвокатски хонорар. Разделянето на две позиции на въззивна жалба и отговор
на въззивна жалба, като приемем, че процесуалният представител е един по
делата, според мен цели единствено и само „сваляне“ на скалата на
определяне на минималните адвокатски хонорари, но така и или иначе
демонстрираното уреждане на отношения между процесуалния представител
на ищеца – жалбоподател и неговият клиент, според мен е в прекомерно
висока доза, ако мога така да кажа. Изправени сме пред следното: натъкнахме
се на независимо от високите хонорари, които е получил процесуалният
представител или поне така се твърди според документите, той е допуснал
пропуски, които водят до уточнение на исковата молба едва пред въззивната
инстанция. Определено считам, че в този случай за процесуалното
представителство, което се реализира в този процес, възнаграждението е
изключително завишено.
АДВ. Д.: Обясних, че това не е така. При втория договор е съобразено
именно като сбор от сумите между жалбата на моя доверител и последващата
жалба на ответника, така че не става дума за увеличаване на хонорар
вследствие на големи нива, както се изрази колежката, за изкуствено
разделяне на договора.
АДВ. Р.: Определено считам, че колегата се бори като че ли най-много
за адвокатския хонорар. В конкретния случай говорим за едно съдебно
производство с цена на иска, обобщено, да речем условно 20 000 лв. Тези
20 000 лв., ако ги възприемем като част от моята жалба и част от неговата
жалба, тези 20 000 лв., които са предмет на този спор, се оказват 40 000 лв.-
50 000 лв. – 60 000 лв.
АДВ. Д.: Става дума за различни искови претенции, за всеки иск се
дължи отделно възнаграждение. Не става дума за изкуствен сбор на всички
искове.
АДВ. Р.: Претендирам възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв, клиентът ми е
пенсионер по болест и е материално затруднен.
АДВ. Д.: Списъкът на разноските е сбор между неприсъдените разноски
в първоинстанционното производство и за настоящото производство.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
10
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения от Е. В., чрез адв. М. Д. списък
на разноските, ведно с два договора за правна защита и съдействие за
настоящата инстанция, ведно с доказателства за заплащането на сумите,
посочени в договорите.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на
доверителя ми така, както е предявена, съответно да отхвърлите жалбата на
ответника в първоинстанционното производство и присъдите на доверителя
ми направените разноски, съгласно приетия списък на разноските. Тъй като в
жалбата достатъчно пространно са изложени основанията за отмяна, няма да
посочвам допълнително и да излагам допълнително съображения пред Вас.
Единствено, във връзка с претендираните неимуществени вреди, Ви
моля да имате предвид и последната практика на Върховния касационен съд,
постановена след подаване на самата жалба. В решение № 50085/31.07.2024г.
на І-во гражданско отделение на ВКС, постановено по дело № 2443/2022г. е
разгледан въпрос във връзка с претендирани неимуществени вреди, като ВКС
за стресово състояние, продължило в рамките на един ден, е присъдил
обезщетение в размер на 500 лв., като приема, че за такова краткотрайно
стресово състояние справедливото обезщетение е в такъв размер - става дума
за еднодневно стресово състояние. Докато в случая с моя доверител, то е
продължило години наред и една сума от 5 000 лв. считам, че е крайно
несправедлива.
Отделно от това, във връзка с изложеното във въззивната жалба на
ответника Н. Ч., касателно претенцията за недопустимост на производството,
Ви моля да имате предвид изложеното в молба, представена от мен в съдебно
заседание, изрично посочена в писмения отговор, в която на 5 страници съм
развил съображения относно неоснователност на това възражение. Считам, че
претенцията на доверителя ми е доказана както по основание с приетите по
делото писмени доказателства, така и с разпитаните свидетели, които в
рамките на 15 страници от съдебния протокол е отразен техния разпит и могат
да бъдат съответно преповторени.
Във връзка с претенцията на адв. Р. за възнаграждението за безплатно
оказана правна помощ, Ви моля да имате предвид, че в договора за правна
защита и съдействие изрично е посочено безплатно съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. Чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. не дава и не посочва никакви основания в
договарянето между клиент и адвокат за безплатно възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ. В разпоредбата на чл. 38, ал. 1 са посочени
изчерпателно случаите, в които може да бъде оказана такава помощ. Не се
твърди нито едно от тези основания. Не оспорваме, че е пенсионер, но той
11
получава достатъчно голяма пенсия. Оспорвам, че е налице и това основание.
Моля, в този смисъл да се произнесете с решение.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, с оглед факта, че моят клиент е
бил само няколко години през целия си трудов стаж директор на тази
дирекция, не считам, че неговата пенсия е в размера, в който тук се
коментират възнаграждения и адвокатски плащания на насрещната страна,
които за него са буквално непосилни. Още повече, че не се оспори в хода на
процеса крайно влошеното му здравословно състояние, който е претърпял
няколко сърдечни операции.
Поддържам въззивната жалба както е депозирана пред Вас. Считам, че
не са налице абсолютно никакви предпоставки за присъждане на каквито и да
е средства в полза на ищеца, платими от моя клиент. Аргументи съм изложила
както в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК, така и поддържам тези,
които съм изложила във въззивната жалба.
На 09.07.2020г. той е възстановен на работа и на 16-ти юли отново е
уволнен, така че за мен доказателствата, които бяха събрани в хода на процеса,
изключват да се коментира в резултат на кое уволнение, ако той изобщо е
преживял някакви неимуществени вреди, той е преживял такива. Да говорим
за стреса, който колегата цитира от едно съдебно решение на ВКС, считам, че
ще бъде особено пресилено. Съдебната ситуация около този господин показа,
че нито съдебните производства му водят до някакъв стрес, защото не би си го
причинявал, разбира се, нито неговото служебно правоотношение е било
служебно правоотношение, което е минавало по-леко. Очевидно този човек е
имал непрекъснати недоразумения, може би и непрекъснати причини, поради
които неговите служебни правоотношения са били прекратявани.
Практически ролята на тези свидетели, говорим за неимуществените вреди, би
следвало да се третира в това те да отсеят от 9-ти юли или от момента, в който
той е бил уволнен, но е бил вече възстановен, до момента, в който той отново
е уволнен в този малък диапазон, да отсеят какви са били неговите последици.
Обръщам внимание, че свидетелите говорят за един продължителен период
без да фиксират такива моменти. Нещо повече, дори Деница, която се явява
негова доведена или заварена дъщеря, не мога точно да я определя в момента,
съжителствала с него известно време, предвид обитаването на едно жилище,
дори тя не успя да диференцира тези моменти, дори тя не каза дали той е бил в
болница примерно, имал ли е някакви здравословни дискомфортни ситуации,
като изключим ситуацията с лавирането на телесното тегло, което изобщо не
знам как може да се свърже със създалата се ситуация около заповедите за
уволнение, които е издал моят клиент. В конкретния случай считам, че
неимуществени вреди не се установиха, в резултат точно на поведението на
моя клиент. Ако такива неимуществени вреди е имало като сбор от всичките
тези уволнения, които мисля са 5 на брой общо, ако не ме лъже паметта, то не
би могъл да отговаря моят клиент. При положение, че не може да се
диференцира тази ситуация, то отговорността не може да бъде за Н. И. Ч. по
отношение на каквито и да било неимуществени вреди.
12
По отношение на имуществените вреди считам, че и такива не се
дължат, тъй като в случая говорим за това, че според ищеца имало субективно
отношение от страна на моя клиент при постановяване на заповедите за
прекратяване на служебното правоотношение. Позволявам си категорично да
не се съглася с този факт, защото е изпълнена процедура, която както съм
посочила в самата въззивна жалба, не би могла да се посочи като опорочена,
докато не се постанови акт на съда. Така са се развили събитията с оглед и
оценките, да не говорим пък и за цялостното поведение на самия ищец, ако
щете.
Много се преекспонира билетът му за пътуване извън страната, но този
билет е бил закупен далеч преди да се поиска и да се получи разрешен отпуск.
Лично считам, че това е било една игра на поведение от страна на ищеца, тъй
като на всички тук ни е ясно, че той, ако има билет за чужбина, няма какво да
прави на служебното си място, вместо да лети в самолета. Т.е той е разбрал, че
отпускът не му е разрешен и въпреки закупения билет се е явил на работа,
което според мен е нормално за всеки, който има някакви служебни или
трудови правоотношения. Той е имал достатъчно време да си пусне отпуск и
такъв отпуск да се уговори с неговия работодател, а не в петъчния ден, преди
понеделничния за полета, за който е имал два месеца преди това да поиска
отпуск. Никаква гаранция няма, че в края на годината това му искане ще бъде
удовлетворено. Това изобщо не го приемам като субективизъм.
По отношение на оценката, която е дадена от директора, да, може и да е
имало пропуски в процедурата, но така или иначе не приемам изявленията на
свидетеля Г. К., че тя не е консултирала своя работодател. По мое скромно
мнение Н. Ч. няма никакви юридически познания и той не би предприел
каквито и да е действия без да се консултира с юриста, който е заемал тогава
тази длъжност, а именно свидетелката Г. К.. Не считам, че от нейните
показания по някакъв начин се установява субективно отношение от
директора към този служител. Субективното отношение би могло да бъде
свързано със съвсем друга хипотеза, но не и с даване на оценка, формулярът,
който е попълнен, защото мога да обърна внимание, че има сигурно стотици
дела за неправилно попълнени формуляри от който и да е работодател. В
случая не се събраха доказателства и не се установи защо примерно, ако е
имало лице, което е следвало да изпълнява длъжността, което да попълни
формуляра, не го е направил. Не се установи този въпрос, не се разпита това
лице, за да стане ясно защо се е наложило директорът да оформи този
формуляр. Прие се като категорично становище, че той самоволно е попълнил
този формуляр и го е направил с лоша оценка.
Ще си позволя няколко думи по отношение личността на ищеца.
Личността на ищеца не може да се свързва, както беше коментирано от
свидетелите по това дело, като един от създателите едва ли не на контролно-
техническата инспекция (КТИ). Отношенията на работещите в тази област и
хората, които се домогват до КТИ – Силистра не са такива радушни, щото да
го възприемат като авторитет и да го отъждествяват с КТИ. Те го
отъждествяват с КТИ, по мое скромно мнение, просто защото 5 или 6 пъти е
уволняван от тази служба, и 6 пъти е връщан на тази служба, по-скоро заради
13
това го отъждествяват с КТИ.
За мен остана един друг въпрос, който съдът отклони като искане за
уточняване и събиране на доказателства - какво всъщност е правил през този
промеждутък от време този човек. Да, аз разбирам, че се претендира от Н. Ч.
обезщетение за имуществени вреди, но така или иначе стана ясно, че В.
неизвестно от какво се е издържал, което ме навежда на мисълта, че той и
сериозни имуществени вреди не е имал, да не кажа въобще никакви.
Впечатляващо е самочувствието на Е. В., че трябва да влиза при всички
положения в комисията, която провежда такива изпити, което законодателно
не е решено в този смисъл. Трябва да има такъв специалист, но никъде не е
казано, че трябва да се определя на регионален принцип и той да е единствено
и само той, за да говорим за пропуснати плащания в тази посока.
По отношение на допълнителното възнаграждение, считам, че не му се
дължи основното, да не говорим за допълнителното възнаграждение, което се
предоставя при определени хипотези, каквито тук въобще определено нямаме.
Той по никакъв начин не е способствал за реализиране на каквито и да е
параметри от дейността на дирекцията.
Изцяло поддържам казаното и написаното във въззивната жалба, както и
в писмения отговор. В писмения отговор се натъкваме на това, което и Вие се
натъкнахте като въззивна инстанция. Ако ищецът беше уточнил своята искова
молба, може би нямаше да има такива разминавания в числата, каквито се
установиха и каквито доведоха до жалба от тяхна страна, по моему в почти
всички пера, да не кажа във всички. Намирам, че решението на
първоинстанционния съд в отхвърлителната част е правилно и
законосъобразно, а в осъдителната е неоснователно и недоказано.
Считам, както коментирахме и по-горе, разноските за изключително
прекомерно завишени. По въпроса за разноските, от моя страна претендирам
такива по чл. 38, ал. 2 от ЗА с оглед крайно влошеното материално положение
на клиента ми. От страна на ищеца не се оспори, че е пенсионер, не се оспори
и факта, че е със сериозни заболявания, поради което не се приеха
допълнителни доказателства.
АДВ. Д. (РЕПЛИКА): Не сме и признавали факта за сериозни
заболявания, така че тук също се спекулира с това. Относно неимуществените
вреди, свидетелите единствено се спряха на неимуществените вреди първите
години, когато са двете уволнения от страна на ответника като директор на
дирекция. Те не са се спрели на последващите уволнения. Тук се спекулира с
5-6 увонения, няма такива. По-точно прекратените служебни правоотношения
са 4 на брой и 4-те са отменени. Това не означава, че лице, което е ощетено и
което незаконосъобразно му е прекратено служебното правоотношение, не
трябва да се защитава, а видно е, че се защитава правилно, защото той в
случая има 4 позитивни за него решения. В момента е на работа именно в тази
дирекция, така че тук също е много голяма спекулацията с това. Нормално е
лице, което очаква такива решения, да не си търси друга работа.
14
Относно спекулацията с този билет, съвсем ясно беше уточнено от
страна на свидетелите, че няколко месеца преди това пътуване, за което става
въпрос, доверителят ми е подал заявление - молба за отпуск, която му е била
разрешена от него. След това този екземпляр на молбата е изчезнал от досието
му, което е наложило именно непосредствено преди пътуването той отново да
си подаде такава молба и съмнявайки се в петъчния ден, а пътуването се
осъществява във вторник, поради това в понеделник той е трябвало да пътува
за София, в понеделник сутринта той е отишъл и е разбрал, че тази молба не е
уважена. Ще забележите нещо, което друг път не се е случвало в тази
дирекция - че върху тази молба от петъчния ден преди пътуването, входящият
номер е поставен с молив, единственият такъв случай, когато входящ номер е
поставен с молив, за да може евентуално той да бъде или преправен, или
изтрит, което точно показва отношението на тогавашния директор към моя
доверител. Това е нещо съвсем различно и интерпретацията от страна на
ответника изобщо не е такава, каквато е действителността, и в какъвто смисъл
са и представените пред Вас доказателства, съответно разпита на свидетелите.
АДВ. Р. (ДУПЛИКА): В хода на процеса по никакъв начин нямаше
твърдения за липсваща молба. Не се установи да е имало входящ номер на
такава молба за отпуск и изведнъж тя да изчезне. А спекулациите с това на
молив 6 години по-късно да се намери тази молба в деловодството на
дирекцията, говори за какво - за липса на какъвто и да е умисъл, по нея да има
някакво движение е недопустимо.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:49
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15