№ 546
гр. Благоевград, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20221200500376 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К. Г. Д.,
с.***,против решение №500103/17.02.22г на РС[1]Разлог по гр.д.№1078/20г, с
пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният
отрицателен установителен иск за недължимост на исковите суми, видно с
произтичащите от това последици.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го счита
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също
подробно се обосновава.При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа
обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно
подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В
тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция
правилно и законосъобразно е приела, че след успешно проведено заповедно
производство по ч.гр.д.№1785/11г пред РРС, на 12.12.11г в полза на „**“ЕАД
е издаден изпълнителен лист срещу жалбоподателя за следните суми: 600лв,
представляваща главница,ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 15.11.21г до окончателно изплащане; 246лв, възнаградителна
лихва за периода 22.04.10г – 19.08.10г; 25лв държавна такса и 100лв
юрисконсултско възнаграждение.
От материалите по изп.д.№1099/12г на ЧСИ В.Т. се установи, че въз
основа на горния изпълнителен лист взискателя е инициирал въпросното
принудително изпълнение, с оглед удовлетворяване на вземанията си.С
молбата за образуването му кредитора изрично е поискал предприемането на
необходимите изпълнителни действия от съдебния изпълнител, комуто ги е
възложил по реда на чл.18 ЗЧСИ.По делото са налице данни на надлежно
предприети такива и в резултат на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, работодателя му е превеждал суми от трудовото възнаграждение,
последното постъпление от които датира от 14.03.14г.
Чрез разпореждане от 20.09.19г на съдебния изпълнител, въззиваемото
дружество е конституирано като взискател по негова молба от 07.09.16г,
вследствие цедиране вземанията от първоначалният кредитор.
С разпореждане от 17.01.20г ЧСИ В.Т. е прекратила изп.д.№1099/12г,
поради искане на новоконституирания взискателя за връщане на
изпълнителния лист(вж.приемо-предавателния протокол от същата
дата).Отделно с последващо разпореждане от 21.01.20г съдебния изпълнител
е отказал прекратяване заради изтекла давност, въведена от длъжника с молба
от 06.01.20г.
На 28.01.20г е образувано ново изп.д.№54/20 пред ЧСИ В.Т., поискано
от въззиваемото дружество въз основа на същият изпълнителен лист от
12.12.11г срещу жалбоподателя.Последното съдържа убедителни данни за
2
надлежно предприети изпълнителни действия – присъединяването на НАП
като взискател, налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника на 15.07.20г.
При тези данни РС правилно е отхвърлил отрицателния установителен
иск по чл.439, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 ГПК. Настоящия състав споделя
изложените в тази връзка съображения, тъй като са основани на теорията,
закона и съдебната практика, със следните уточнения:
От материалите по делото се установи, че изп.д.№1099/12г е образувано
на 08.08.12г пред ЧСИ В.Т., като по него са извършени редица изпълнителни
действия, последното от които е наложения запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. В резултат на същия по сметка на ЧСИ са
постъпвали суми за няколко месеца, последната от които датира от
05.02.14г(вж.преводно нареждане №*********/05.02.14г).Следващото
изпълнително действие се свежда до искане на въззиваемото дружество за
конституирането му като взискател на мястото на първоначалния, заявено с
молба от 07.09.16г.
При това положение вследствие бездействието на взискателя в
продължение на 2г, считано от 05.02.14г(датата на последно постъпилата
сума от предприетото изпълнително действие-запор на трудовото
възнаграждение), по арг. на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп.д.№1099/12г се явява
прекратено по право на 05.02.16г с изтичането на 2-годишния срок по
цитираната норма, макар да липсва нарочен акт на съдебния
изпълнител.Извършените впоследствие действия по въпросното
изпълнително производство са ирелевантни за висящността на изп.д.
№1099/12г и не са в състояние да я обосноват до нарочното му
прекратяването на 17.01.20г от ЧСИ.Според съдебната практика такива
действия могат да са повод за образуването на ново изпълнително дело, но
не и да елиминират премемирането.Независимо дали това е сторено от
съдебния изпълнител,новото искане за изпълнително действие прекъсва
давността(така Р37/24.02.21г по гр.д.№1747/20г, ІV ГО на ВКС и др.).
Съгласно даденото с ППВС№3/80г тълкуване, образуването на изп.д.
№1099/12г на 08.08.12г прекъсва давността и тя не тече за процесните
вземания докато трае изпълнителния процес.С т.10 от ТР№2/15т, т.10 на
ОСГТКВКС от 26.06.15г обаче е прието, че давността се прекъсва с всяко
3
изпълнително действие и от момента на извършването му започва да тече
нова давност.След 26.06.15г до перемирането на изп.д.№1099/12г на 05.02.16г
липсват извършени каквито и да е изпълнителни действия по същото, но 5-
годишната давност е продължила да тече.С последващите изпълнителни
действия по въпросното изпълнително дело, макар и след перемирането му,
по вече изложените съображения давността се прекъсва.Дори последното да
се игнорира, то с предявяването от взискателя на 28.01.20г на молбата за
образуване на новото изп.д.№54/20г пред ЧСИ В.Т., с исканията за
изпълнителни действия, давността се явява прекъсната и започва да тече нова
давност, която до датата на предявяване на настоящата искова
молба(29.10.22г), а и към настоящия момент, не е изтекла.
В този контекст иска за установяване погасяването по давност на
описаните вземания се явява неоснователен.В тази насока е константата
съдебна практика, споделяна и от настоящия състав(вж.Р170/17.09.18г по
гр.д.№2382/17г, ІV ГО;Р51/21.02.19г по гр.д.№2917/18г, ІV ГО;Р252/17.02.20г
по гр.д.№16.09/19, ІІІ ГО на ВКС, Р147/23.02.21г на САС по в.гр.д.№2694/20г
и др.).
За пълнота следва да се отбележи, че ищцовите доводите за
недължимост на разноските на основания, различни от погасяването им по
давност, са неотносими в настоящото производство.За защита срещу тях
съществува друг правен ред.Особено като се има предвид, че разпоредбата на
чл.439 ГПК касае вземанията по изпълнителния лист, в който такси и
разноски по изпълнението не съществуват.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя дължи на въззиваемото
дружество направените по делото разноски пред настоящата инстанция за
юрисконсулт, в размер на 300лв.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №500103/17.02.22г на РС[1]Разлог по гр.д.
№1078/20г по описа на с.с.
4
ОСЪЖДА К. Г. Д., с.***,да заплати на „***“ЕАД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.“**, сумата от 300лв,
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5