№ 403
*, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20215440100434 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Р. Н. от * против *, в
която се твърди от ищцата, че на основание сключен с ответника трудов договор № * г. е
изпълнявала длъжността „работник кухня” с място на работа сградата на детската кухня на
адрес гр. *. Твърди, че на 14.12.2020 г. в 05,05 часа, при влизане в работното си място се
подхлъзнала на второто стъпало на стълбището и паднала по гръб. Като резултат от
инцидента е получила две сериозни фрактури: „счупване на гръбначен прешлен“ и
„счупване на долния край на лъчевата кост в областта на дясна гривнена става“. Твърди, че
след падането не е била в състояние да говори с остра болка в гърба и ръката и с чувство за
невъзможност да поема въздух. Присъствалата на падането готвачка се е обадила на прекия
им ръководител, който бързо е дошъл на място и с личния си автомобил я е транспортирал
до *, където била приета за интензивно лечение в Ортопедо - травматологично отделение.
Още същата вечер, под местна анестезия и под ТВ контрол й е извършена операция за
репозиции на фрактурите и гипсова имобилизация на китката и поставянето на корсет за
стабилизиране на гръбначния стълб. По преценка на лекуващите лекари на 17.12.2020г. е
била изписана от болницата и изпратена за домашно лечение с указания за възможно най-
продължително обездвижване на цялото тяло за стабилизация на гръбначния стълб. Твърди
се от ищцата, че силната болка в гърба и ръката, съчетано с невъзможността от използване
на счупената ръка и силно ограниченото от корсета движение в кръста са довели до
невъзможност да се обслужва самостоятелно и да осъществява сама най-елементарни
физиологически нужди. През първите дни след изписването, се е прибрала в дома си в *,
където живее сама и е била под непрекъснато наблюдение и грижи на съседи от блока.
Невъзможността от самостоятелно обслужване я принудило да отиде първо за един месец
при едната си дъщеря в с. *, а после още един месец при другата в *, където е била под
техни непрестанни грижи. Твърди, че за времето от 14.12.2020 г. до 11.05.2021 г. е била в
отпуск поради временна нетрудоспособност, като след изчерпване на допустимите
възможности за издаване на болничен лист ще бъде освидетелствана от ТЕЛК, за преценка
наличието на евентуална трайна неработоспособност. На 18.12.2020г. работодателят е подал
декларация и след направено разследване, с Разпореждане № *г. на длъжностно лице от *, *,
описаното по-горе увреждане е прието за „трудова злополука” по смисъла на чл.55, ал.1 от
КСО.
Твърди се от ищцата, че в резултат от трудовата злополука е претърпяла сериозни
неимуществени вреди. От увреждането до настоящият момент изпитва физически болки и
страдания, депресивни състояния, притеснения от битов и личен характер. Повече от два
месеца след изписването от болница е стояла постоянно в легнало положение, като всяко
1
движение е било силно болезнено. Била е зависима от трети лица и е имала нужда от
постоянни грижи. И към настоящият момент не е в състояние да възстанови
продължителността и вида на походката си от преди инцидента, поради чувството за слабост
и болка в гърба. Продължителното лечение и социалната изолация са довели до трайни
депресивни състояния. Изпитва постоянен страх и напрежение, както и неудобство да
контактува с хората, включително и от най-близкото си обкръжение. Въпреки, че от
момента на увреждането са изминали четири месеца, продължава да изпитва несигурност,
болки и слабост в гърба и ръката. Продължава да взема болкоуспокояващи и други
лекарства и да посещава травматологични кабинети, но въпреки това все още има
затруднения с движението и изпитва постоянни болки. Преди инцидента, през 2018, 2019 и
2020г. е претърпяла оперативни интервенции на ляво и дясно коляно и е била в
продължителен период на неработоспособност. Трудовата злополука от декември 2020г.,
освен физическите болки и страдания е довело до пълното й психологическо изчерпване и
емоционален срив. У нея е развит постоянен страх от това, че няма да е в състояние повече
да работи и да изкарва прехраната си и, че в най- скоро време няма да може да се обслужва
сама и ще трябва да бъде гледана от децата си. Твърде вероятно е психологическите
проблеми да продължат по дълго от физическите и да имат по - трайни последици,
включително и да доведат до психиатрични заболявания.
Макар претърпените болки и страдания да не могат да намерят точен еквивалент
счита, че съобразно критериите за справедливост техния размер, изчислен като парична
равностойност възлиза на 60 000 лева, от които 25 000 лева болки и страдания в следствие
травмата в гръбначния прешлен, 20 000 лева в следствие счупването на ръка и 15 000 лева
психологически травми.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата
сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в следствие на трудова
злополука неимуществени вреди, подробно описани в обстоятелствената част на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от настъпване на трудовата
злополука - 14.12.2020г. до окончателното изплащане на главницата. Претендира и за
разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва
иска. Твърди, че действащата нормативна уредба, съдържаща се в разпоредбата на чл.55 от
КСО, изключва възможността увреждането на здравето на ищцата да се приеме за трудова
злополука, тъй като претендираният вредоносен резултат е настъпил в резултат на
множество предходни съществуващи заболявания на ищцата от периода преди постъпването
й на работа към *. Ищцата е знаела за тях и от представените множество болнични листове е
видно, че е претърпяла различни операции и е провела продължително лечение,
удостоверено със следните болнични листове: болничен лист № *, диагноза: други първични
гонартрози след операция, в отпуск от 16.10.2019 г. до 21.11.2019 г.; болничен лист № *,
диагноза: други първични гонартрози след операция, в отпуск от 22.12.2019 г. до 10.01.2020
г.; болничен лист № *, диагноза: други първични гонартрози след операция, в отпуск от
11.01.2020 г. до 09.02.2020 г.; болничен лист № *, диагноза: прясно скъсване на миниска
(вероятно мунискус), състояние след операция, в отпуск от 11.02.2020 г. до 14.03.2020 г.;
болничен лист № * диагноза: прясно скъсване на миниска (вероятно мунискус), състояние
след операция, в отпуск от 15.03.2020 г. до 13.04.2020 г.; болничен лист № Е *, диагноза:
прясно скъсване на миниска (вероятно мунискус), състояние след операция, в отпуск от
14.04.2020 г. до 13.05.2020г.; болничен лист № *, диагноза: прясно скъсване на миниска
(вероятно мунискус), състояние след операция, в отпуск от 14.05.2020 г. до 02.06.2020 г.;
болничен лист № *, диагноза: прясно скъсване на миниска (вероятно мунискус), състояние
след операция, в отпуск от 03.06.2020 г. до 22.06.2020 г.; болничен лист № *, диагноза:
прясно скъсване на миниска (вероятно мунискус), състояние след операция, в отпуск от
23.06.2020 г. до 12.07.2020 г.; болничен лист № *, диагноза: прясно скъсване на миниска
(вероятно мунискус), състояние след операция, в отпуск от 13.07.2020 г. до 27.07.2020 г.;
болничен лист №*, диагноза: прясно скъсване на миниска (вероятно мунискус), състояние
след операция, в отпуск от 28.07.2020 г. до 08.08.2020 г.
Всички посочени документи свидетелстват, че ищцата е била наясно със
здравословното си състояние, представляващо прясно скъсване на мениска (вероятно
мунискус), което води до ограничена подвижност и нестабилна походка, като заболяването
е съществувало още преди да претърпи претендираната злополука, видно от представените
болнични листове. За същата е бил налице дълъг и продължителен болничен период още
преди да настъпи инцидента. От представените писмени доказателства към исковата молба и
2
отговора безспорно се установява, че ищцата има предходни заболявания, които са повлияли
за настъпването на вредоносния резултат. Описаните заболявания и общото й здравословно
състояние допринасят за нестабилност на тялото при походка, като по съществено е, че тази
нестабилност се проявяват при слизане или изкачване по стълби, когато е налице сгъване и
разгъване в областта на оперираното коляно. Разпоредбата на чл.55 от КСО изключва
възможността увреждането на здравето в този случай да се приеме за трудова злополука. В
случай, че бъде установено наличието на трудова злополука, ответникът твърди, че същата е
изцяло причинена от ищцата (т.е. налице е съпричиняване на 100 %), като при отиването й
на работа на 14.12.2020 г., в 05,00 ч., стълбите на детската кухня, която се помещава в
сградата на *, *, не са били хлъзгави, напротив, след надлежното им почистване вечерта
същите са били напълно сухи и безопасни за придвижване. В случая ищцата, влизайки в
помещението, съдейки от непосредствено дадените от нея писмени обяснения след
инцидента на 15.12.2020г., се е подхлъзнала неволно и е паднала на второто стъпало, но
инцидентът е в причинна връзка със здравословното й и моментно състояние, намокрените й
още от улицата маратонки, които освен това са с малък грайфер. Здравословното състояние
на ищцата и ограничените й двигателни възможности в комбинация с мокрите й отвън
неподходящи и с изтъркана подметка маратонки са довели до настъпване на инцидента.
Според ответника той не би следвало да носи отговорност за проявената от ищцата груба
небрежност. В случая е налице обективен принос на работника в съпричиняването на
вредоносния резултат, който се равнява на 100 % от предявената претенция. Ето защо, прави
изрично възражение за съпричиняване на трудовата злополука със 100 % от претендирания
размер на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в проявена от нея груба
небрежност, изключване на отговорността на ответника по аргумент на чл.201, ал.2 от КТ,
когато работникът е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но се е надявал да
ги предотврати.
В случай, че бъде установено наличието на трудова злополука и липса на пълно
съпричиняване от страна на ищцата, оспорва предявеният размер на исковата претенция,
като неоснователен и прекомерно завишен, тъй като същият не отговаря на действително
причинените вреди, въз основа на което счита същата за неоснователна за сумата от 60 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
трудова злополука в предявения вид и размер. Счита, че претендирания размер на вредите
не отчита наличието на каквото и да е съпричиняване от нейна страна и причинната връзка
между настъпването на вредите и здравословното и общо психично състояние преди
инцидента. Счита исковата претенция за завишена по размер. Всяка от отделно
претендираните суми е не само прекомерно завишена, некореспондираща и непотвърдена от
представените болнични листове и медицинска документация по делото, а напротив същите
още на този етап се опровергават видно от представените доказателства по делото с
исковата молба, като претенцията за всяка от претендираните суми е и напълно
неоснователна. Наред с изложеното, при настоящия случай не се касае за трайно
инвалидизиране, а за претърпени леки наранявания, кратковременен престой в болнично
заведение, сравнително кратък оздравителен период, който е пренебрежимо малък в
сравнение с възстановяването на ищцата и болките и страданията й от предходните
операции и проведено лечение преди настъпване на инцидента. Недопустимо е размерът на
присъденото обезщетение да служи като източник за неоснователно обогатяване.
В с.з.ищцата р.пр. не се явява. Искът се поддържа от пълномощника й
адв.*,съобразно допуснатото в с.з. от 03.11.2021г. изменение на размера на предявеният иск,
който се счита предявен за сумата 40 000,00лв., от които 20 000,00лв. за травмата на
гръбнака, 15 000,00 лв. за травмата на ръката и 5 000,00 лв. за психологическите травми.
Ответникът оспорва исковете чрез процесуалния си представител юриск. *.
Страните представят и писмени бележки.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в съдебно заседание и на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението на вещите лица, прие за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е от фактическа страна, че ищцата е била в трудово
правоотношение с ответника по силата на трудов договор №*г., който е трансформиран в
безсрочен, като е заемала длъжността „работник кухня“ с място на работа сградата на
детската кухня на адрес гр. *. Не се спори, че на 14.12.2020г. при влизане на работното си
3
място се е подхлъзнала на стълбите на входа на помещението, в което се намира кухнята,
като е получила две фрактури –счупване на гръбначен прешлен и счупване на долния край
на лъчевата кост в областта на дясната гривнена става. Страните не спорят също, а и видно
от представеното по делото Разпореждане № *г. посоченото увреждане е признато за
трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Няма спор също така,че преди трудовата злополука ищцата пред 2018, 2019 и
2020г. е претърпяла оперативни интервенции на ляво и дясно коляно и е била в отпуски
поради временна нетрудоспособност, за което са представени множество болнични листове.
Разпитана, свидетелката * – съседка на ищцата сочи,че след падането на
14.12.2020г. за първи път е видяла ищцата, когато я изписали от болницата. Дошла си с
гипсирана ръка. , била и с корсет. Сочи,че ищцата била в много тежко състояние, не можела
сама да седне или да легне. До обяд тя се занимавала с нея, а следобед след 15,00 ч. внучка й.
Свидетелката сочи,че й готвила, носела й дърва, помагала й да се изправи. Сочи,че от
20.12. 2020г. ищцата била при дъщеря й в с.*, като след това се върнала обратно в *. След
това дошла малката й дъщеря и я взела при нея в *, където * стояла един месец и отново се
прибрала в Смолян. Свидетелката сочи,че след като се върнала ищцата още била с корсет.
Трябвало някой да й помага, да я вдига. Не можела да иде сама до тоалетната дори. Три
месеца сериозно й трябвало помощ. След това й махнали гипса и си миеше чиниите сама, но
я боляла ръката и се подувала дори и две чинии да измие. Ръката все още я боли. Сочи
също,че начинът на живот на ищцата се променил изцяло. След инцидента ищцата
постоянно плаче от немощ, сега пак изпада в такива състояния. След третия месец
започнала да излиза до магазина да си вземе хляб. Не може да вдига и носи тежко, ръката й
се подува.
Свидетелката Н.- дъщеря на ищцата сочи,че майка й след падането била четири
дни в болница. Била в тежко състояние, обездвижена. Още същия ден й поръчаха корсет,
който още носи. След като се прибрала в къщи внучката й и комшийката й помагали. След
това я взела при нея в с.* за 20 дни. През това време ищцата не можела нито да стане, нито
да легне, нито да се преоблече и до тоалетна да отиде сама. Била на инжекции и на
обезболяващи. След като й свършила отпуската майка й ми се прибра в * за два-три и след
това сестра й я взела в *.Сочи,че майка й изпитва болки и има отоци на ръката и сега. Две
чинии да измие и ръката й оттича. Постоянно е на обезболяващи. Почти шест месеца е
имало човек около нея. На третия месец започнала да прави опити да става и ляга сама, но
лекуващия лекар й забранил. Сочи,че след случката майка й се разстроила. Станало й ясно,
че всичко ще й е по-трудно. Няма кой да я издържа, сама е, вдовица. В началото плакала
много, тежко й било., изпитвала страшни болки и не е могла да спи. През повечето време е
лежала, а след третия месец е правила кратки разходки. Излизала в рамките на половин час,
а ако е някъде по-далече е била с кола. В момента бившите й работодатели се съгласили да я
вземат за два месеца на по-лека работа, тъй като след това може да отиде на борсата. Сега
месец юни заминала за морето, където помага в кухнята да обели картофи, лук. Опитвала
се е да помага и за миене на чините, но е станало ясно, че не може, ръката й отичала. След
операцията на коленете миналата година се чувствала добре . Гръбнака, кръста, раменете и
гръдния кош я болят все още.
Свидетелката Я. установява – колежка на ищцата установява,че не е присътвала на
инцидента с падането на ищцата , била извикана нда отиде по рано на работа и когато
отишва, видяла * седнала на един стол да си държеше ръката.Казала й, че е паднала по
стълбите при влизане в обекта. От самото шосе има 10 стъпала до входа на кухнята и след
това вход, а след него има още три малки стъпала. На тези три стъпала е паднала *. Това,
което й било обяснено, е че * се е подхлъзнала на първата стълба. Свидетелката установява,
че стъпалата са с плочки. По време на инцидента не били мокри , но отвън е валяло. *
същия ден била с маратонки. Към настоящия момент има поставен парапет на тези стълби.
Дошли служители на Общината след инцидента и поставили парапет на стълбите, където
паднала *.
Свидетелката Х.- главен готвач в “*“ сочи,че на 14.12.2020г. тя първа е отишла на
работа. Към 05:05ч. * пристигала и паднала от горното стъпало до долу назад. Помогнала й
да се изправи и да седне на стола.Видяла как ръката й започнала да се подува. Обадили се на
техния ръководител, която я закарала до болницата. Свидетелката потвърждава казаното от
свидетелката Я.,че стълбите този ден не били мокри, навън е било валяло и ищцата била с
маратонки, както и че към настоящия момент има поставен парапет на същите стълби, на
стъпалата има налепена и изкуствена трева.
4
От изслушаната по делото СМЕ, изготвена от вещо лице- травматолог се
установява, че при падането си на 14.12.2020 г. ищцата е наранила дясна гривнена става и
торакален отдел на гръбначния стълб. Същата е транспортирана с личен транспорт /не
специализиран/ до спешен кабинет на МБАЛ “* *” АД. Там се направени рентгенографии на
дясна гривнена става и торакален дял на гръбначния стълб. Установено е фрактурно
снижение на тялото на VII торакален прешлен и счупване на дясна лъчева кост на типично
място. След направените предхоспитализационни изследвания, пациентката е приета в
Травматологично отделение. По спешност е направена под локална анестезия, мануална
репозиция на фрактурата на дясна лъчева кост и наложена гипсова имобилизация. За
счупването на седми торакален прешлен, тя е била поставена на леглови режим до
поставянето на тораколумбален корсет.
Най-често торакалните прешлени се чупят при екстремна флексия по индиректен
механизъм. Това се получава при падане върху плешките, а долната част на тялото и краката
се прегъват напред. Най-често се засяга предната колона - предната част на тялото на
прешлена се снижава и се получава компресионна фрактура. Те зачестяват при
постменопаузална, сенилна или вторична остеопороза. Важно място в клиничната картина
на счупванията заема неврологичния статус. При обичайните комперионни счупвания няма
отпадна неврологична симптоматия. При пациентката също липсва. На болната е поставен
тораколумбален корсет и проведен рехабилитационен курс по *. Целта на това лечение е да
се създаде здрав мускулен корсет чрез гимнастика, като се поддържа счупения прешлен в
реклинация.
Според вещото лице след настъпилите травматични промени на седми торакален
прешлен и дясна лъчева кост през острия период, траещ до оказване на специализирана
помощ и обезболяване на болната, болките са с различен интензитет и сила. Счупването на
дясна лъчева кост става по индиректен механизъм. След травмата на мястото на счупването
се получил оток и деформация, които затруднили движенията в дясна предмишница. След
травматичните увреди на дясна лъчева кост през острия период, който е непосредствено
след падането и траещ до момента след оказана спешна специализирана помощ, ищцата е
търпяла значителни болки и дискомфорт изразяващи се в: невъзможно обслужване и
натоварване на увредения крайник. В подострия стадий започващ след направените
манипулации, болките били с no-умерен интензитет и сила. В хроничния стадий след
мануалната репозиция и гипсова имобилизация, болките постепенно намалявали, останал
дискомфорт от отока на пръстите и ограничените движения в лява предмишница. Трудно се
е обслужвала, заради наложената гипсова имобилизация. Подобно счупване зараства в
рамките на 30-45 дни.
Гипсовата имобилизация продължава 30 дни, след което се провежда
рехабилитационен курс. Болната е търпяла и дискомфокт от трудното вертикализиране,
поради наложеният тораколумбален корсет. Счупванията в областта на торакалния дял на
гръбначния стълб се обездвижват за около 3 месеца с корсет и се провеждат рехабилитации.
Не се разрешава сядане до 45-я ден. Прогнозата за вбъдеще въпреки претърпените страдания
от страна на счупената дясна лъчева кост и гръбначен прешлен е добра. В процеса на
оздравяване се правят контролни рентгенови графии, които диктуват последващите
рехабилитационни процедури.
От наличната медицинска документация и по точно от направените през 2018 г.
МРТ на колянни стави и последващи рентгенови графии и лечение в УМБАЛ “*” е видно, че
болната страда от двустранна гонантроза 2-3 степен, остеопороза и субходрална
остеосклероза. След проведените артроскопии на колянните стави е извършена парциална
менисцектомия, резекция на тибиално плато на лява колянна става, установено е скъсване и
дегенеративни изменения на предните кръстни връзки. Всички тези изменения на колянните
стави довеждат до известна слабост, ограничени движения и нарушена походка. Не може да
се даде точен отговор, дали горепосочените изменения на колянните стави са довели до
падането на ищцата и последвалите от това страдание.
Вещите лица по назначената комплексна СПЕ дават заключение, че ищцата е
психично здрава и не се води на учет в *. Преживените две фрактури на 14.12.2020 год. и
свързаните с тях претърпени операции с последвалата имобилизация за значителен период
от време, безспорно са били възприети от ищцата и като психична травма, която е оказала
значително влияние на цялостното и поведение в продължение на няколко месеца след
инцидента, с клинична картина, както следва: Към момента на инцидента, С.Н. е изпитала
силен страх, безпокойство за нейното здраве , двигателна активност, автономност, които
5
могат да бъдат описани като остра психотравмена реакция.
Непосредствено след инцидента и по- късно , в рамките на около 1 месец, докато се
е оформяла прогнозата за нейното възстановяване ищцата е била тревожна, несигурна, с
тревожно- депресивни мисли и нагласи по отношение на бъдещето. Вследствие на
фрактурите е последвала имобилизация на дясна ръка за 31 дена и цяло тяло в корсет за 3
месеца, през което време е била изключително ограничена в движенията си, социалните и
трудови активности. Станала е зависима в грижа за хигиена, движение, подготовка на храна,
обли*е, събли*е, пазаруване, почти във всичко в ежедневието й. Това довело до страхово-
тревожни мисли и нагласи за безпомощност и зависимост от другите в бъдеще. Всичко това
може да бъде определено като пролонгирана /удължена/ психотравмена реакция с
депресивен облик. Вероятно по причини, че състоянието и е било разбираемо както за нея,
така и за околните и е свързано със лечението, тя не е потърсена психиатрична или
психологична помощ. При прегледа на ищцата вещите лица не са установили екстремни
отклонения в психичното и състояние, поради което приемат, че състоянието и вече е
стабилизирано. Според вещите лица дълго продължилото и преходно лечение относно
проблемите и с опорно-двигателния апарат са имали отношение в посока на оформяне на
известна несигурност и хипохондрични опасения за собственото си здраве, които
категорично са били усилени след получените две фрактури на 14.12.2020 год. и
наложилото се няколкомесечното лечение. Не следва да се смята, че те сами по себе си имат
пряко отношение към сегашното и психично състояние.
При така установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ- за обезщетяване на
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.12.2020г.
Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, работодателя отговаря имуществено за причинените
вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на
работника или служителя. Съгласно ал.2 на чл.200 от КТ работодателят отговаря и когато
трудовата злополука е причинена при или по повод изпълнението на възложената работа
или каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя.
Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна, независимо от това дали
негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите.
Понятието "трудова злополука" е дефинирано легално в чл. 55 от КСО, съгласно
който трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2
по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното
място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване
на възнаграждение.
За да възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл.200 от КТ за
обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, каквито се претендират от
ищцата, е необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав , а именно
трудово правоотношение, трудова злополука, претърпени вреди и причинна връзка между
тях.
Съдът намира искът за доказан по основание и частично основателен по размер,
поради следното: Събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично сочат,
че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.200 от КТ, пораждащи
имуществената отговорност на работодателя за обезвреда на претърпените от ищцата
неимуществени вреди от настъпилата на 14.12.2020г. трудова злополука. Установи се в
производството наличие на трудовоправни отношения между ищеца и ответника към
момента на настъпване на злополуката, същата е приета за трудова от компетентните
органи, установиха се от заключението на СМЕ и разпита на свидетелите * и Н. претърпени
от ищеца неимуществени вреди и причинна връзка между вредите и трудовата злополука.
Относно размера на дължимото от ответника-работодател обезщетение за
неимуществени вреди, същото следва да се определи по реда на чл.52 от ЗЗД- по
справедливост. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази вида и
6
характера на вредите, техния обем, интензитета и продължителността на проявлението им.
От съдебно-медицинската експертиза се установи, че вследствие на тази трудова злополука
ищцата е претърпяла първоначално, непосредствено след травмата т.нар. остър период
значителни болки и дискомфорт, изразяващи се в невъзможно обслужване и натоварване на
увредения крайник, в подострия стадий болките били с no-умерен интензитет и сила., а в
хроничния стадий след мануалната репозиция и гипсова имобилизация, болките постепенно
намалявали, останал дискомфорт от отока на пръстите и ограничените движения в лява
предмишница. Гипсовата имобилизация на ръката е била за около 30 дни, а
обездвижването с тораколумбален корсет поради счупванието в областта на торакалния дял
на гръбначния стълб е продължило около 3 месеца. След махането на гипса и корсета е
проведена рехабилитация, като прогнозата за вбъдеще въпреки претърпените страдания от
страна на счупената дясна лъчева кост и гръбначен прешлен е добра.
Установи се също,че имобилизацията на дясна ръка и цяло тяло в корсет,ищцата
била изключително ограничена в движенията си, социалните и трудови активности, била е
зависима в грижа за хигиена, движение, подготовка на храна, обли*е, събли*е, пазаруване,
почти във всичко в ежедневието й. Ищцата е претърпяла и психологични травми- в рамките
на около 1 месец, докато се е оформяла прогнозата за нейното възстановяване ищцата е
била тревожна, несигурна, с тревожно- депресивни мисли и нагласи по отношение на
бъдещето, по време на обездвижването е изпитвала страхово- тревожни мисли и нагласи за
безпомощност и зависимост от другите в бъдеще , страх относно двигателната й активност и
автономност. Като съобрази посоченото относно характера, интензитета и
продължителността на болките и страданията , съдът счита, че обезщетение в размер от
25 000 лв. е справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени
вреди, като пряка последица от настъпилата на 14.12.2020г. трудова злополука.
Неоснователно се явява възражението на ответника за наличие на основание за
намаляване на отговорността на работодателя, на основание чл. 201, ал. 2 КТ.
Отговорността на работодателя е безвиновна и гаранционно- обезпечителна по правната си
природа. Тя може да бъде намалена само в изключителни случаи, а именно, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. А
това значи да е извършил определени действия в нарушение на установените от
работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпването
на вредоносния резултат, но лекомислено да се е надявал,че той няма да настъпи,или ще
успее да предотврати неговото настъпване./ В т.см.Р№792/06.12.1988г. по гр.д.№674/1988г.
на ІVг.о. и р. №1202/17.7.1995г.по гр.д.№3522/1994г. на ІV г.о./ Не всяко нарушение на
инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова
нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е
положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка
/Определение № 191 / 2.12.2008 г. по гр. д. № 3349/2008 г. на ВКС/. Следователно
обикновената небрежност не е основание за намаляване на отговорността на работодателя, а
само такива действия на пострадалия работник или служител, които представляват груба
небрежност. В хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ вината на пострадалия под формата на
груба небрежност не може да се предполага, а трябва да бъде установена по категоричен
начин по делото. В случая такива данни по делото липсват. От заключенията на вещите
лица не може де се направи извод,че предходната операция на ищцата на лява колянна
става и установеното изменение в коленните стави подробно описани в заключението на
СМЕ са допринесли за настъпването на трудовата зцлополука, поради което съдът приема,
че определеното обезщетение за неимуществени вреди не следва да се намалява по
чл.201,ал.2 КТ.
Или с оглед на всичко изложено, както се посочи по –горе , искът следва да се
уважи до размер на 25 000 лв. За разликата над тази сума до претендирания размер от
40 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен , по съображение, че в тази си
част се явява завишен по размер, а обезщетението не следва да има санкционен характер за
работодателя.
Така определения размер на обезщетението от 25 000 лв. следва да се присъди ,
ведно със законната лихва, считано от деня на злополуката -14.12.2020г., до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 81 във вр. с чл.78 ал.6 вр. с ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на осн.чл.38 ал2 от ЗА на пълномощника на
ищцата адв.* разноски за адв.възнаграждение в размер на 1081,25лв., съобразно уважената
7
част от иска, както и да заплати по сметка на СмРС сумата от 458,75 лв. възнаграждение на
вещи лица и ДТ върху уважената част от иска в размер на 1000,00 лв.
Ще следва ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по водене на
делото в размер на 165,00 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.200 ал.1 от КТ *, ЕИК BG*, представлявана от кмета *
да заплати на С. Р. Н. с ЕГН **********, с адрес *, ул.”*” №5, вх.А, ет.2, ап.5 сумата от
25 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 14.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2020г. до
окончателното изплащане на сумата,
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Р. Н. с ЕГН **********, с адрес *, ул.”*” №5, вх.А,
ет.2, ап.5 иск по чл.200 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука, настъпила на 14.12.2020г. В ЧАСТТА за разликата над сумата от 25 000
лв. до претендирания размер от 40 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА *, ЕИК BG*, представлявана от кмета * на осн.чл.38 ал.2 от ЗА да
заплати на адв. * от АК-Смолян адвокатско възнаграждение в размер на 1081,25 лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА *, ЕИК BG*, представлявана от кмета * да заплати по сметка на СмРС
сумата от 458,75 лв. разноски за вещо лице и сумата от 1 000,00 лв., представляваща ДТ
върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА С. Р. Н. с ЕГН **********, с адрес *, ул.”*” №5, вх.А, ет.2, ап.5 да
заплати на *, ЕИК BG*, представлявана от кмета * разноски по водене на делото в размер на
165,00 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8