РЕШЕНИЕ
№125
гр. Враца, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.03.2022 г. /петнадесети
март две хиляди и двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря
ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №10 по описа на АдмС – Враца за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „НД М.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от * Л.Д., чрез пълномощника * К.Т., против РЕШЕНИЕ № 82/04.11.2021
г., постановено по АНД № 828/2021 г. на
Районен съд - Враца, с което
е потвърдено НП № К-029147/05.08.2021 г.
на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП, като със същото на касатора е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лева.
В касационната жалба
са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и са изложени подробни аргументи за
това. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него НП, а в условията на
алтернативност е отправено искане към настоящата инстанция за прилагане
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
В с.з. касаторът редовно призован не се явява и
не се представлява. От процесуалния представител на същия
е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител
на касатора и с бележки по същество на спора. Претендират се и разноски по
делото за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък.
Ответникът – Комисия
за защита на потребителите, редовно призован не се представлява в съдебно
заседание. От упълномощения процесуален представител е депозирано становище по
хода на делото и съществото на спора. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност
на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно и съобразено със
закона, като отправя искане към касационната инстанция да го остави в сила.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в
жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с
установения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е Решение №82/04.11.2021г., постановено по АНД № 828/2021 г.
на Районен съд - Враца, с което
е потвърдено НП № К-029147/05.08.2021 г.
на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП, като със същото за нарушение по чл.11, ал.1, т.1, т.12 и т. 26
от Закона за потребителския кредит/ЗПК/ и на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК на „НД
М.“ ООД *** е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000/три хиляди/ лева.
За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е
приел в решението си, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и
чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. НП е издадено в съответствие с
изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН, като описаното в него нарушение кореспондира
изцяло с описанието, направено в АУАН. И двата документа са издадени от компетентни органи, в сроковете
по чл. 34 ЗАНН и в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото, както и кой
текст от кой закон е нарушен. При преценката за съответствието на процесното НП
с материалния закон, във връзка с представените по делото доказателства, РС е
приел, че след като оспорващото дружество в качеството му на кредитор е
сключило договор за потребителски кредит, в който липсва мястото на сключването
му, пълната информация за правото на потребителя при погасяване на главницата
по срочен договор за кредит, както и непосочването на адреса на КЗП, като
контролен орган, „НД М.“ ООД е извършило нарушение именно на посочените в АУАН и НП разпоредби на
чл. 11, ал. 1, т.1, т.12 и т.26 от ЗПК. Съдът е обсъдил и института на
чл.28 ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, като е преценил,
че в случая установеното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, не
разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната и липсва
основание за приложението му. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, определен в разпоредбата на чл. 45,
ал. 1 от ЗПК, който е съобразен с чл. 27 от ЗАНН.
Решението на районния
съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на
тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са възраженията
изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които
изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2,
изр.2 от АПК не следва да бъдат повтаряни. Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната
страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна
и безвиновна, както и напълно се споделят мотивите за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
Настоящият касационен състав намира за необходимо да внесе допълнителна
яснота, относно неоснователността на наведените от процесуалния представител на
касатора доводи, че в погасителния план не следва да се съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата,
изчислена на база лихвения процент, позовавайки се на решение на Съда на ЕС по
дело С-42/15. С посоченото решение по повод преюдициално запитване от Okresny sud Dunajska Streda – ***, Съдът на ЕС е тълкувал различни членове и параграфи от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно договорите за
потребителски кредит, като по отношение на чл. 10, § 2, б. „з“ и б. „и“ от същата, в
решението се посочва, че следва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план, каква част от
съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. В
националното законодателство съдържанието на договора за потребителския кредит
е уредено в чл.11, ал. 1 от Закон за потребителския кредит, където в двадесет и
седем точки лимитативно е посочено какво следва да съдържа. В нито една от тези
разпоредби не е поставено изискване в срочния договор за кредит погасяването на
главницата чрез последователни вноски да е уточнено под формата на погасителен
план. В АУАН не е повдигнато обвинение и с последвалото го НП не е наложено
наказание за това, че в договора за потребителски кредит не е посочен
погасителен план, с каква част от вноската, се погасява главницата. В
посочената за нарушена разпоредба на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК е описана информацията,
която потребителя във всеки един момент от погасяването на главницата по срочен
договор следва да получи, като законодателят е използвал термина „при
поискване“, т. е. тази информация при това в пълен обем, следва да бъде
представена на потребителя само при поискване от негова страна и то
безвъзмездно. Оспорващото дружество е наказано за това, че в чл. 2, към раздел I „Предмет на
договора“ е посочена само част от информацията, която при поискване потребителя
има право да получи, като извлечение по сметка под формата на погасителен план,
но не е посочено, че в съдържанието на погасителния план, следва да бъде
направена разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи. При това положение дружеството - касатор не е
изпълнило задълженията си в обема визиран в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12
от ЗПК, както правилно е констатирал наказващият орган.
Пред настоящата
инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали
становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта и НП, а
оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП,
като законосъобразно.
Предвид изложеното,
настоящият касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на
защита, а не релевантен по делото факт.
При осъществения
контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния
и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на
делото на касатора не се дължат разноски.
Искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното
производство е основателно при този изход на спора. Същото е направено
своевременно и на основание чл.63д, ал.1 и
ал.4 от ЗАНН и чл.143 АПК, във вр. чл.37 от Закона за правната помощ,
във вр. чл. 27e от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответника следва да се присъди възнаграждение за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100.00/сто/ лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 вр.чл.218 АПК
Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/04.11.2021
г., постановено по АНД № 828/2021 г. на
Районен съд - Враца, с което е потвърдено НП № К-029147/05.08.2021 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана
и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП.
ОСЪЖДА „НД М.“ ООД, *** да заплати на КЗП разноски
по делото в размер на 100.00/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.