Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 61
от 28.02.2020 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа
докладваното от съдията
административно дело № 553 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото
е образувано по жалба от М.М.М., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу
Решение № ПИ-409/21.10.2019 г. на директора на Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София, с което е оставена без
уважение жалбата ѝ с вх. № С190022-000-0516234/07.10.2019
г. срещу Разпореждане изх. № С190010-137-0008612/26.09.2019 г., издадено от
главен публичен изпълнител към дирекция „Събиране” при ТД на НАП София, офис
Кюстендил, в частта му, с която е отказано прекратяване поради изтекла погасителна
давност на производството по принудително изпълнение на публичните вземания по
Акт за установяване на публично общинско вземане за патентен данък №
000065/14.05.2012 г. и по изпълнителен лист, издаден на 11.05.2012 г. по гр.
дело № 3227/2011 г. по описа на Районен съд – Дупница. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в
нарушение на материалния закон. Оспорва се като необоснован и неправилен изводът
за липса на основание за прекратяване поради изтекла погасителна давност на
принудителното събиране на горепосочените публични вземания. Иска се отмяна на
решението.
Ответникът – директорът на ТД на НАП София, чрез процесуалния си
представител по пълномощие юрисконсулт Г. М., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира отхвърляне на същата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
В
ТД на НАП София, офис Кюстендил, е образувано изпълнително дело
№10040001718/2004 г. срещу М.М.М. за събиране на изискуеми публични вземания,
сред които и публичните вземания по Акт за установяване на публично общинско
вземане за патентен данък № 000065/14.05.2012 г., издаден от старши специалист в
отдел „Местни данъци и такси” в Община Дупница срещу М.М. в качеството ѝ
на едноличен търговец (ЕТ) с фирма „М.М. – М.”, с ЕИК *********, влязъл в сила
на 11.06.2012 г. – патентен данък за 2009 г. в размер на 120,00 лева и лихва
към 14.05.2012 г. в размер на 37,07 лева, и по изпълнителен лист, издаден на
11.05.2012 г. по гр. дело № 3227/2011 г. по описа на Районен съд – Дупница–
държавна такса в размер на 266,96 лева, дължима от ЕТ „М.М. - М.” по делото, и
държавна такса в размер на 5,00 лева, дължима от едноличния търговец за
издаването на изпълнителния лист. За обезпечаване на публичните задължения по
изпълнително дело № 10040001718/2004 г. е издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С160010-022-0041026/01.12.2016 г., с което е наложен
запор по отношение на лек автомобил марка „Сеат”, с рег. № КН0924ВН. М. е
подала възражение с вх. № С190022-000-0396343/05.08.2019 г. по описа на ТД на
НАП София, офис Кюстендил, с искане за погасяване на публични вземания поради
изтекла погасителна давност. Въз основа на това възражение е издадено Разпореждане
изх. № С190010-137-0008612/26.09.2019 г. на главен публичен изпълнител при ТД
на НАП София, офис Кюстендил, с което е отказано прекратяване поради изтекла
погасителна давност на събирането на процесните публични вземания по
изпълнително дело № 10040001718/2004 г., а именно – за задълженията на ЕТ „М.М.
- М.” по Акт за установяване на публично общинско вземане за патентен данък №000065/14.05.2012
г. (за патентен данък за 2009 г. в размер на 120,00 лева и лихва към
14.05.2012 г. в размер на 37,07 лева) и по изпълнителния лист, издаден на
11.05.2012 г. по гр. дело № 3227/2011 г. по описа на Районен съд – Дупница (за
държавна такса в размер на 266,96 лева, дължима по делото, и държавна такса в
размер на 5,00 лева, дължима за издаването на изпълнителния лист), по
съображения за предприети действия в производството по принудително изпълнение,
водещи да спиране на давността – издаването на постановлението за налагане на
обезпечителни мерки от 01.12.2016 г., поради което процесните публични вземания
не са погасени по давност нито при прилагането на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, нито при
прилагането на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. С подадена
от М.М. жалба (наименована възражение) с вх. № С190022-000-0516234/07.10.2019
г. до директора на ТД на НАП София разпореждането в горепосочената му част е
оспорено по административен ред. С оспореното в настоящото съдебно производство
Решение № ПИ-409/21.10.2019 г. на директора на ТД на НАП София на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК е оставена
без уважение жалбата на М.М. срещу обективирания в разпореждането отказ за
прекратяване поради изтекла погасителна давност на събирането на горепосочените
публични вземания по изпълнително дело № 10040001718/2004 г. Решаващият
административен орган е приел, че процесните публични вземания за данък, лихва
и държавни такси не са платени доброволно и при прилагането на специалния ред и
сроковете, регламентирани в ДОПК, не са погасени по давност, поради което не е
налице и основание за прекратяване поради изтекла погасителна давност на
принудителното им събиране.
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен
интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Оспореното решение на директора на ТД на НАП София е издадено от
материално и териториално компетентен административен орган по смисъла на чл. 267, ал. 1
във вр. с чл. 266, ал. 1 от ДОПК,
в предвидената от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на
процесуалните правила при образуването и провеждането на производството по реда
на чл. 266 от ДОПК
и при постановяването на решението.
Процесните
вземания за данък, лихва и държавни такси са публични вземания съгласно чл.
162, ал. 2 от ДОПК. Задължението за патентен данък представлява публично
общинско вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 6 от Закона за
местните данъци и такси. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК задълженията за държавни такси, установени по основание със закон,
представляват публични държавни вземания. С разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК лихвите за
публичните вземания са определени също като публични вземания.
В чл. 168 от ДОПК са изброени
способите за погасяване на публичните задължения, един от които е изтичането на
давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК
публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
платят, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал. 2 от ДОПК е предвидено,
че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане
или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно чл.
172, ал. 3 от ДОПК от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
По силата на чл. 172, ал. 1, т. 5
от ДОПК
давността спира с налагането на обезпечителни мерки.
В
оспореното решение обосновано и правилно е прието, че липсва основание за
прекратяване поради изтекла погасителна давност на събирането на процесните
публични вземания по изпълнително дело № 10040001718/2004 г. – публичните
вземания по Акт за установяване на публично общинско вземане за патентен данък
№000065/14.05.2012 г. и по изпълнителния лист, издаден на 11.05.2012 г. по гр.
дело №3227/2011 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Давностният срок
по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за
задължението за окончателен патентен данък за 2009 г. е започнал да тече на
01.01.2010 г. и е следвало да изтече на 31.12.2014 г., но преди изтичането му e
издаден Акт за установяване на публично общинско вземане за патентен данък №
000065/14.05.2012 г. (влязъл в сила на 11.06.2012 г.). На основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността е
прекъсната с издаването на посочения акт на 14.05.2012 г. и след тази дата на
основание чл. 172, ал. 3 от ДОПК е
започнала да тече нова давност. Последната е прекъсната на основание
чл. 172, ал. 2 от ДОПК с присъединяване в производството по събиране на
публични вземания по изпълнително дело №10040001718/2004 г. по описа на ТД на
НАП София, офис Кюстендил, на вземането, установено с посочения акт
(разпореждането за присъединяване се приравнява на действие по образуване на
изпълнително дело). Страните не спорят, че с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. №С160010-022-0041026/01.12.2016 г. на главен публичен
изпълнител при ТД на НАП София, офис Кюстендил, по отношение на вземанията по
процесния акт е наложена обезпечителна мярка. С налагането на последната на
основание чл. 172, ал. 1, т. 5
от ДОПК давността е
спряла да тече и за да се приеме, че задълженията са погасени
по давност, е необходимо да бъде установено, че по отношение на същите
е изтекла предвидената в нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК абсолютна
10-годишна давност. Тази давност не е изтекла към настоящия
момент.
Давностният срок
по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за
задължението за държавни такси по процесния изпълнителен лист е започнал да
тече на 01.01.2013 г. и е следвало да изтече на 31.12.2018 г., но преди
изтичането му на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността е
прекъсната с присъединяване на вземането в производството по събиране на
публични вземания по изпълнително дело №10040001718/2004 г. по описа на ТД на
НАП София, офис Кюстендил. Страните не спорят, че с Постановление за налагане
на обезпечителни мерки изх. № С160010-022-0041026/01.12.2016 г. на главен
публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис Кюстендил, по отношение на
вземането по процесния изпълнителен лист е наложена обезпечителна мярка. С
налагането на последната на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността е
спряла да тече и за да се приеме, че задължението е погасено
по давност, е необходимо да бъде установено, че по отношение на
същото е изтекла предвидената в нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК абсолютна
10-годишна давност. Тази давност не е изтекла към настоящия
момент.
По изложените съображения съдът намира, че процесната жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Производството по чл. 268 от ДОПК е особено производство,
различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което
специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима,
а юрисконсултското възнаграждение е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от Гражданския процесуален
кодекс и
следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
във вр. с чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (вж. в т. см. Определение
№3544/20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2018 г., I о.). Според последната
разпоредба по административни дела възнаграждението за една инстанция е от
100,00 до 200,00 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът
намира, че в случая дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 100,00 лева.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от М.М.М.,
с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Решение № ПИ-409/21.10.2019 г. на
директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение жалбата ѝ срещу
Разпореждане изх. № С190010-137-0008612/26.09.2019 г., издадено от главен
публичен изпълнител към дирекция „Събиране” при ТД на НАП София, офис
Кюстендил, в частта му, с която е отказано прекратяване поради изтекла
погасителна давност на производството по принудително изпълнение по отношение
на публичните вземания по Акт за установяване на публично общинско вземане за
патентен данък № 000065/14.05.2012 г. и по изпълнителния лист, издаден на 11.05.2012
г. по гр. дело № 3227/2011 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА М.М.М., с
ЕГН ********** и постоянен адрес:***, да заплати на Националната агенция за
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: