РЕШЕНИЕ
№ 1092
гр. Бургас, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20242120100835 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по
исковата молба на Т. Н. Т., ЕГН **********, чрез адв. Ж. Б., със съдебен адрес
................................. срещу Водоснабдяване и канализация ЕАД с ЕИК с ЕИК .....................,
със седалище и адрес на управление в ............................., представлявано от Ц. В. М. , с която
се иска признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнението, извършено с акт №
....................../13.12.2023г. на Изпълнителния директор на дружеството, с което трудовото
правоотношение ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, възстановяване на
работника/служителя на заеманата преди уволнението длъжност - „.................................” в
ответното дружество и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение на
основание чл. 225, ал.1 КТ, за оставането без работа, в размер на месечното трудово
възнаграждение от 3900лв., считано от 14.12.2023г. занапред, но за не повече от шест
месеца, ведно със законната лихва, начиная от внасяне на исковата молба в съда до
окончателното плащане. Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника по
силата на трудов договор, като до прекратяване на правоотношението е заемал длъжността
„...................................” в ответното дружество. Посочва, че не са налице предпоставките на
чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като издателят на заповедта няма необходимите правомощия за това.
Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на избора на нови членове на
съвета на директорите на дружеството, което води до незаконосъобразност на избора на
изпълнителен директор и респ. липса на компетентност за издаване на заповеди свързани с
прекратяване на трудовите правоотношения. На следващо място посочва, че длъжността на
ищеца не е ръководна и за нея не намира приложение нормата на чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди
се, че е налице злоупотреба с право. Затова се иска отмяна на уволнението и възстановяване
на работа. По иска за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ се твърди, че след
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е останал без работа като посочва, че
брутното му трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, възлиза на
1
3900лв. Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника. В съдебно заседание упълномощеният представител оспорва исковата
молба.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Безспорно между страните е че ищецът Т. Н. Т. е работил в ответното дружество
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас по силата на безсрочно трудово
правоотношение и е заемал длъжността „.......................”. Не се спори също така, че
правоотношение е прекратено с акт № ...................... от 13.12.2023г. на изпълнителния
директор на ответното дружество Ц. М., считано от 14.12.2023г. – без предизвестие.
Посоченото в акта правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение е чл.328
ал.2 от КТ. Като фактически основания е отразено единствено „поради сключване на
договор за управление № ЧР-02-110/ 18.08.2023г.”
Не се спори също така, че последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение е в размер на 3900 лв.
От представените писмени доказателства се установява несъмнено, че ищеца е
регистриран в Дирекция “Бюро по труда” гр. Бургас от 15.12.2023 г., с последно отразяване
на срещите с трудов посредник на 09.05.2024г. и до датата на приключване на устните
състезания по делото няма данни да е започнал работа.
След като съобрази представената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, съдът приема, че процесният акт не е мотивиран. Макар и да е цитирана
правна норма работодателят се е задоволил като основание да посочи само „сключването на
договор за управление“. Липсват каквито и да е ясни и конкретни фактически основания за
постановяване на акта, като по делото не е представен и цитирания договор за управление.
Също така липсват въведени фактически основания, обосноваващи необходимост от
сформиране на нов управленски екип, респективно от освобождаване на служители от
ръководството на предприятието, каквото е предвиждането на цитираната в акта правна
норма. Съобразно разпределената доказателствена тежест ответникът в настоящото
производство не успя да проведе пълно и главно доказване на релевантните за спора факти.
С разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ се предвижда специално потестативно право на
работодателя да уволни служителите от ръководството на предприятието след сключването
на нов договор за управление на предприятието. Съдебната практика трайно приема, че този
нов договор за управление следва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически
показатели, които новият управляващ предприятието трябва да постигне /например
производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой
работни места и др./, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи
своя бизнес програма, която да предложи и изпълни по време на договора си. Именно
поради особеностите на договора за управление, за да се осигури възможност на управителя
да изпълни програмата си и да постигне зададената бизнес задача, законът му предоставя
възможността да сформира нов управленски екип, поради което и в негова полза е
регламентирано потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ.
В случая по делото е недоказано сключеният договор за управление да предвижда
нова управленска програма на предприятието с нова бизнес задача. Не се установи също да е
2
започнало реално изпълнение на задълженията на новия управител по този договор.
Вписването на новия изпълнителен директор по партидата на дружеството в Търговския
регистър не е равнозначно на начало на изпълнение на договорните задължения по
управлението на дружеството. Това води до извода, че по делото е недоказано и надлежното
възникване за работодателя на правото да издаде съответния акт по чл. 328, ал. 2 КТ.
На следващо място спорен е въпросът и дали работодателят е упражнил
законосъобразно правото си да прекрати правоотношението на посоченото основание,
спазвайки принципа за добросъвестност по чл. 8 КТ. Злоупотреба с права от страна на
работодателя е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово
допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител или работник. Затова е важно дали е оборена презумпцията за
добросъвестност на работодателя, респ. да е установено, че правната възможност по чл. 328,
ал. 2 КТ е използвана целенасочено и превратно. В случая ищецът, чиято е и
доказателствената тежест за този факт, е изложил конкретни твърдения и обстоятелства, от
които могат да се направят подобни изводи за злоупотреба с право. Същите са базирани и на
анализа на свидетелските показания на разпитания в хода на процеса бивш служител Т.К.К.,
който е един от седемте служители на ръководни длъжности с прекратени правоотношения
на 13.12.2023 г. и ясно и недвусмислено посочва, че тези служители са давали показания във
връзка със задържането на изпълнителния директор от полицията и прекратяването на
договорите им е извършено непосредствено след връщането му на работа.
При горните изводи искът за отмяна на уволнението и възстановяване на ищеца на
заеманата длъжност „.......................”, се явява основателен и доказан.
По иска за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ съдът съобрази, че по делото е
установено оставането на ищеца без работа в периода от шест месеца след датата на
прекратяване на правоотношението – 13.12.2023г., поради което и претенцията за заплащане
на обезщетение следва да бъде уважена изцяло, за сумата от общо 23400 лв. – по 3900лв. на
месец.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението в частта за присъдените обезщетения по чл.225 КТ.
Съгласно чл. 359 КТ в тежест на ищеца не следва да бъде възлагано заплащането на
държавни такси, а същите да се понесат от ответната страна на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Ето защо ответникът следва да заплати по сметка на съда държавни такси от общо 1036лв.
Също така с оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 780лв.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на
Т. Н. Т., ЕГН **********, чрез адв. Ж. Б., със съдебен адрес ................................., от
работодателя “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК с ЕИК ....................., със
седалище и адрес на управление в ............................., представлявано от Ц. В. М. , и
ОТМЕНЯ акт за прекратяване № ....................../13.12.2023г. на изпълнителния директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ......................
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Н. Т., ЕГН **********, чрез адв. Ж. Б., със съдебен адрес
................................., на заеманата преди прекратяване на трудовия договор длъжност
3
„.......................” при работодателя “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК с ЕИК
....................., със седалище и адрес на управление в ............................., представлявано от Ц.
В. М. .
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК с ЕИК ....................., със
седалище и адрес на управление в ............................., представлявано от Ц. В. М. , да заплати
на Т. Н. Т., ЕГН **********, чрез адв. Ж. Б., със съдебен адрес ................................., сумата
от 23400 лв. (двадесет и три хиляди и четиристотин лева) представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение за период от шест месеца, считано от
13.12.2024г. в размер на брутното трудово възнаграждение за всеки месец от по 3900лв.,
съгласно чл. 225 КТ, ведно със законната лихва върху всяко просрочено вземане от датата на
предявяване на иска – 09.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 780 лв.
(седемстотин и осемдесет лева) – разноски.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК с ЕИК ....................., със
седалище и адрес на управление в ............................., представлявано от Ц. В. М. , да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС, сумата от 1036 лв. (хиляда
тридесет и шест лева) – държавна такса.
Постановява предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените
обезщетения по чл.225 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от
днес – 04.06.2024 г, за което страните са уведомени в съдебно заседание от 21.05.2024г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4