РЕШЕНИЕ № 29
гр.
С., 03.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - С., І СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател: К. Павлов
при участието на секретаря Евелина Пейчинова, като
разгледа докладваното от съдията К. Павлов Гражданско дело № 525 по описа за
2020 година
Постъпила е искова молба от ищеца ЗК
"Л.И." АД чрез процесуален представител юрисконсулт Ивайло Цветков, в
която сочи, че във връзка с подадено от страна на дружеството заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. №
1323/2019 год. на Районен съд С. и е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника К.Т.Ц.. Сочи, че същият е подал възражение срещу заповедта
за изпълнение, поради което на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК, предявява настоящия иск. Твърди, че на 28. 04. 2016 год. , около 13:.55
часа в град С., водачът К.Т.Ц. при управление на лек автомобил „ДЖИП“ модел „Ч.“, с рег. № ** **** **, на кръстовището на ул. „Ц.С."
и ул. „Ц.к.", поради неспазване на пътен знак „Б2", реализира ПТП с
лек автомобил марка „Н." модел „Х-Т.", с per. № ** **** **,
собственост на Б.Х.П., като му нанася материални щети. Твърди се в исковата
молба, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП) е изготвен
протокол за ПТП № 1574288 от 28.04.2016г., според който К.Т.Ц. ответник по делото е напуснал
мястото на ПТП, като по този начин виновно се е отклонил от проверка за
алкохол.
Твърди се в исковата молба, че към
датата на събитието 28. 04. 2016 год. увреденият лек автомобил марка „Н."
модел „Х-Т.", с per. № ** **** **е бил застрахован в ЗК „Л.И." АД по
застраховка КАСКО на МПС, полица № 93001510026306, със срок на валидност от
29.04.2015г. до 28.04.2016г., както и че във връзка с горепосоченото събитие
при ищцовото дружество е образувана щета № 2231-1261-16-405728
Твърди се в ИМ, че щетата по лек
автомобил марка „Н." модел „Х-Т.' с per. № ** **** ** е определена на база
експертна оценка, прилагана от застрахователя, за застраховка „Каско" на
МПС и че същата е в размер на 302.00лв. С доклад по щетата ищецът ЗК „Л.И."
АД одобрил да се изплати на сума в
размер на 302.00лв., която сума се твърди в ИМ, че била заплатена на Б.Х.П. с
платежно нареждане № BORD02601473/26.05.2016r.
Позовавайки се на чл. 410, ал. 1, т. 1
от Кодекса за застраховането, ищецът ЗК „Л.И." АД претендира в исковата си молба, че с
плащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка
"Каско" на МПС, ЗК "Л.И." АД встъпва в правата на
застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
конкретния случай тези разноски са в размер на 10.00лв./десет лева/.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да постановите
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника К.Т.Ц. с
ЕГН **********, че дължи на ЗК "Л.И." АД, ЕИК ********* сумата 312.00
лв. главница, претендирана като заплатено на пострадалия от ПТП застрахователно
обезщетение и дължими ликвидационни разноски по щета № 2231-1261-16-405728 в
размер на 10 лева, ведно със законната лихва върху сумата312.00 лв., считано от
датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане,
както и всички направени съдебни - деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К.Т.Ц.
чрез пълномощника си адвокат Емилия Атанасова от САК подава отговор на исковата
молба в която сочи, че предявеният иск неоснователен и недоказан по размер.
Моли съда да отхвърли иска и да осъди ищеца, да им заплати направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
Съдът, за да се произнесе, съобрази
следното:
От приложеното 1323/2019 год. на Районен
съд С. се установява, че със Заповед №
20 от 23. 01. 2020 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът К.Т.Ц. с ЕГН **********
да ЗАПЛАТИ на кредитора ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *********, гр. С. сумата от 312 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка КАСКО на МПС, обективирана в застрахователна полица №
93001510026306, със срок на валидност от 29.04.2015г. до 24 часа на
28.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30. 12.
2019 г. - датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски от 25.00 лева - внесена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Длъжникът е възразил в срок по реда на чл. 414 от ГПК издадената
заповед и в изпълнение на разпореждане от 03. 06.2020 г. за изпълнение на
процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на съдията докладчик, заявителят на
датата 03. 08. 2020 година е предявил
настоящия установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК. Искът е предявен в срок и от надлежна страна, поради което е допустим,
а относно неговата основателност, съдът обсъди поотделно и в цялост събраните
по делото писмени и гласни доказателства - показанията на св. Б.Х.П..,
експертизата на в.л. В.К., както и приложените по делото писмени доказателства КАСКО на МПС, обективирана в застрахователна
полица № 93001510026306, със срок на валидност от 29.04.2015г. до 24 часа
28.04.2016г. протокол за ПТП № 1574288 от 28.04.2016г., уведомление – за
настъпване на 28. 04. 2016 година застрахователно събитие по същата
застрахователна полица, както и от другите писмени доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
На 28.04.2016г. около 13:55 часа, в гр. С.,
на кръстовището на ул. „Ц.С." и ул. „Ц.к.", водачът на лек автомобил
марка „Джип", модел „Ч." с per. № ** **** **, К.Т.Ц., ответник по
делото поради неспазване на пътен знак „Б2", реализира ПТП с лек автомобил
марка „Н." модел „Х-Т.", с per. № ** **** **, собственост на Б.Х.П.,
като му нанася материални щети.
Видно от показанията на свидетеля Б.Х.П.
които съдът кредитира и които кореспондират на събраните по делото писмени
доказателства, ответникът К.Ц. след като се заканвал че ще бие свидетеля Б.П.
умишлено блъснал с управляваното от него МПС марка „Джип", модел „Ч."
с per. № ** **** ** автомобила управляван от Б.П. марка „Н." модел „Х-Т.",
с per. № ** **** **, собственост на Б.Х.П., като му нанесъл материални щети на
стойност 312 лева. След сблъсъка, така причинен виновно от ответника К.Ц.,
същият слязъл от волана на управлявания от него автомобил, отворил вратата за
шофьорското място на автомобила на Б.П. и му нанесъл удар с бокс, след което
напуснал мястото на ПТП, без да дочака идването на органите по контрол на
движение по пътищата което е било задължително по закон, тъй като между участниците
в ПТП нямало взаимно съгласие относно обстоятелствата на ПТП и щетите от това
ПТП.
За настъпилото пътнотранспортно
произшествие е изготвен от С.Г.– младши автоконтрольор при ОДМВР РУ С. протокол
за ПТП № 1574288 от 28.04.2016г., видно от който К.Т.Ц. е напуснал мястото на
ПТП, изрично удостоверено в протокола за ПТП.
Безуспешно е останало оспорването от
страна на ответника на констатациите в протокола за ПТП. Тежестта на доказване
за претендираната неистинност на този протокол на основание чл. 193 ал. 3 ГПК
тежи на ответната страна, която го оспорва. От събраните по делото
доказателства не се установява неистинност на протокола за ПТП, който е
съставен от компетентен орган – С.Г.младши автоконтрольор при РУ на МВР С. , в
кръга на службата му, за обстоятелства за които е установено по закон
съставянето на такъв протокол.
Протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, както е в случая съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и обвързваща съда
официална материална доказателствена сила относно удостоверените в този
протокол обстоятелства относно механизма на ПТП, виновният водач за
настъпването му, който в случая е ответника К.Ц. и обстоятелството че същият е
напуснал мястото на ПТП. В този смисъл е задължителната практика на съдилищата
изразена в Решение № 15 от 25.07.2014 г. на Върховен касационен съд на
Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
Ищецът ЗК „Л.И.“ АД като застраховател е
имал правен интерес да възстанови щетите виновно причинени от ответника с
процесното ПТП, настъпило на обяд на 28.
04. 2016 година, тъй като към датата на събитието увреденият лек автомобил
марка „Н." модел „Х-Т.", с per. № ** **** **е застрахован в ЗК „Л.И."
АД по застраховка КАСКО на МПС, полица № 93001510026306, със срок на валидност
от 29.04.2015г. до 24:00 часа на 28.04.2016г. Във връзка с горепосоченото
събитие при ищцовото дружество е образувана щета № 2231-1261-16-405728
Щетата по лек автомобил марка „Н."
модел „Х-Т.' с per. № ** **** **е определена на база експертна оценка,
прилагана от застрахователя, за застраховка „Каско" на МПС, като същата е
в размер на 302.00лв. С доклад по щетата ЗК „Л.И." АД е одобрило да се
изплати на сума в размер на 302.00лв., която сума е заплатена на Б.Х.П. с
платежно нареждане № BORD02601473/26.05.2016r.
В горепосочения КП за ПТП е удостоверено
с обвързваща доказателствена сила и от събраните по делото доказателства се
потвърждава, че виновният за ПТП водач К.Т.Ц. без да изпълни задълженията си
като участник в пътно-транспортното произшествие е напуснал мястото на ПТП
преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. Не е подписал
двустранен протокол за механизма на ПТП и обстоятелствата при които е настъпило
ПТП и вредите от него. От ПТП са настъпили имуществени вреди виновно причинени
от ответника , но без да е налице съгласие между участниците в ПТП и без да е
попълнен и подписан двустранен протокол от участниците в ПТП, ответникът е напуснал
мястото на ПТП преди идването на органите по контрол на движението по пътищата,
което в случая е било задължително. По
силата на чл. 125 от ЗДвП във вр. с чл.
123 от ЗДвП, вр. с НАРЕДБА № 1з-41 от
12.01.2009 г. , при липса на двустранен протокол от участниците в ПТП и при
положение че не е имало съгласие между тях относно обстоятелствата, свързани с
ПТП посещението от на мястото на ПТП от органите на "Пътна
полиция"-МВР е било задължително. Съгласно разпоредбите на
чл. 123 от ЗДвП, когато при произшествието са причинени имуществени вреди и ако
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие. Когато липсва обективирано в двустранен
протокол съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата свързани с
това ПТП, се прилага чл. 125 от ЗДвП. Такъв двустранен констативен протокол за
ПТП не е съставен между К.Т.Ц. и увреденото лице. Точно защото не е имало
съгласие относно обстоятелствата на ПТП и защото не е съставен двустранен
протокол по чл. 123 ал. 1, т. 3 от ЗДвП между ответника като причинител на ПТП
и другия участник увреден от това ПТП се е наложило задължително по закон
посещение на мястото на ПТП от Органите на МВР за контрол на движение по
пътищата за установяване на виновния
водач ответник по делото, който е напуснал местопроизшествието и не е уведомил
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, нито ги е изчакал на мястото
на ПТП, каквото е задължението му.
При това положение задължение на
органите на МВР да посетят мястото на ПТП, тъй като не е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП точно
поради поведение на ответника изрично предвидено в чл. 500 ал. 1, т. 3 от
Кодекс на застраховането. В този случай посещаването на местопроизшествието от
органите за контрол на движение по пътищата е било задължително по закон по
смисъла на чл. 500 ал. 1, т. 3 от КЗ и с основание е съставен приложения по
делото в препис протокол за ПТП-приложение № 2 съгласно изискванията на Наредба
№ 1з-41 от 12.01.2009 г. вр.чл. 125, т. 7 ЗДвП.
Съставеният от компетентните длъжностни
лица при и по повод изпълнението на служебните им задължения - Констативен
протокол за ПТП е официален документ по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК, който
се ползва с материална доказателствена сила.
Така, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3
от КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение по задължителна
застраховка "ГО" на автомобилистите, ЗК "Л.И." АД е
придобил право на регрес срещу Ответника К.Т.Ц. – виновният за процесното ПТП и
вредите от него водач до размера на изплатеното обезщетение от 302 лева, както
и 10.00 лева, представляващи ликвидационни разходи по щета №
2231-1261-16-405728, като с оглед гореизложеното предявеният иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 411 чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При този изход на делото, следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски от
25 лева - довнесена държавна такса за исковото производство, 230.00 лева -
възнаграждение за Съдебно икономическа експертиза и 300 лева - юрисконсултско
възнаграждение, както и направените в заповедното производство по ч. гр. 1323/2019
год. на Районен съд С. разноски от 25.00
лева - внесена държавна такса за образуване на делото и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо К.Т.Ц. с
ЕГН ********** че дължи на ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *********, гр. С. заплащане на
сумата от 302 лева, представляваща изплатено на основание сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в КАСКО на МПС,
полица № 93001510026306, със срок на валидност от 29.04.2015г. до 28.04.2016г.,
застрахователно обезщетение за имуществени щети от ПТП, настъпило на 28. 04.
2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30. 12.
2019 г. - датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и 10 лева
ликвидационни разноски, за които сума е издадена по частно гр. дело № 1323/2019
год. на Районен съд С. Заповед № 20 от
23. 01. 2020 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Т.Ц. с ЕГН ********** *** и
настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК »Л.И.» АД с ЕИК *********, гр. С.
направените по делото разноски в размер общо 555 (петстотин петдесет и пет)
лева, от които 25 лева довнесена
държавна такса, 230 лева - възнаграждение за вещо лице по съдебно икономическа
експертиза и 300 лева -юрисконсултско възнаграждение, както и направените в
заповедното производство по частно гр. дело № 1323/2019 год. на Районен съд С. разноски от 25.00 лева - внесена държавна
такса за образуване на делото и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.
Съдия при Районен съд - С.: