Присъда по дело №828/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 43
Дата: 4 април 2022 г.
Съдия: Георги Димитров Василев
Дело: 20212330200828
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 43
гр. Ямбол, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Д. Митрушева

Атанасова
при участието на секретаря Г.Б.М.
и прокурора П. Ч.
като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова
Наказателно дело от общ характер № 20212330200828 по описа за 2021
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. М.. ЮМ., роден на *** г. в гр. М., обл. К.,
живущ в гр. Д., обл. К., кв. П., българин, български гражданин, със средно
образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.06.2020 г., от около 09:09 часа до около
14:35 часа, в гр. Ямбол е нарушил временни противоепидемични мерки,
издадени против разпространяването на заразна болест по хората за
територията на страната, с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, издадени по предложение на Главния държавен инспектор,
посочени в т.14, във връзка с т.13 от Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на
основание чл.61 от Закона за здравето - като лице по т.5 от Заповед № РД-01-
347/19.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
издадена на основание чл.61, чл.63 и чл.63в от Закона за здравето, поставено
под карантина с Предписание за поставяне под карантина с изх. №
200622/741550 на РЗИ - Ямбол, не изпълнил задължението си да не напуска
1
адреса, на който е посочил, че ще пребивава - гр. Я., ул. Е.Й., за посочения в
предписанието 14-дневен срок /от 22.06.2020 г. до 05.07.2020 г./, а предприел
пътуване на 28.06.2020 г. до гр. Бургас с лек автомобил „БМВ 318И“ с
регистрационен № У 7381 АТ, като деянието е извършено по време на
обявена извънредна епидемична обстановка на територията на Република
България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19, и
съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г. с Решение № 325 на
Министерски съвет от 14.05.2020 г. и удължена с Решение № 378 на
Министерски съвет от 12.06.2020 г. за удължаване на срока на обявената, с
Решение № 325 на Министерски съвет от 14 май 2020 г., извънредна
епидемична обстановка, считано от 15.06.2020 г. до 30.06.2020 г., поради
което и на основание чл.355 ал.2 вр. ал.1 и чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на ТРИ
МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ и ГЛОБА в размер на 250 лв.
На основание чл.66 ал.1 от НК, ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подс. Т. М.. ЮМ. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото
разноски в размер на 255.29 лв., вносими в полза на съдебната власт по
сметката на РС-Ямбол.
Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви:
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия Т. М. ЮМ. от гр.Дж. за престъпление по чл.
355 ал.*** вр. Ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с
обвинителния акт. Счита същото за безспорно установено, въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства. За извършеното престъпление пледира на
подсъдимия да се определи наказание при условията на чл. 54 ал.1 от НК, а именно
лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 10000лв.
Подсъдимият Ю. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-
адвокат. Не се признава за виновен по предявеното му обвинение и се възползва от правото
си да не дава обяснения във връзка с него. Чрез защитата си изразява становище за
несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние и моли за постановяване на
оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
С Решение на Министерски съвет № 3***5/14.05.***0***0г за периода 14.05.***0***0г –
14.06.***0***0г. в страната била обявена извънредна епидемична обстановка, свързана с
разпространението на Covid 19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и
здравето на хората. С Решение на Министерски съвет № 378/1***.06.***0 извънредната
епидемична обстановка била удължена за периода от 15.06.***0 до 30.06.***0г.
Със Заповед № РД 01-333/1***.06.***0 на Министъра на здравеопазването била въведена
задължителна карантина за срок от 14 дни за лица, които са влезли на територията на
страната
На ******.06.***0***0г. подсъдимият Т.Ю. пристигнал в България от Република Турция.
При влизането му в страната на Ю., на ГКПП Лесово, му било издадено и връчено
електронно Предписание № ***006******/741550 на РЗИ Я. за поставяне под карантина за
срок от 14 дни, считано от ******.06.***0 до 5.07.***0 г. Обявения от подсъдимия адрес, на
който заявил , че ще пребивава по време на карантината, бил гр.Я. ул.“Е.Й.“ № 6а . В
уверение на това, че е запознат със съдържанието на предписанието подсъдимият подписал
разписка за връчена декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина.
Тъй като до **.06.***0***0г не му била извършвана проверка дали спазва наложената му
карантина, Ю. решил да отиде с лек автомобил до гр. Бургас. В изпълнение на намисленото
сутринта на **.06.***0***0г. около 9.09ч. заедно със св. А. подсъдимият потеглил с лек
автомобил БМВ 318И с ДК № У 7381 АТ към гр. Бургас.
Около 9.35ч. на същата дата свидетелите К.Р. и М.М. – полицейски служители в РУ-Я.
посетили, обявения от Ю. адрес , а именно ул. „Е.Й.“ № 6а ап.8 , за да извършат проверка
дали същият спазва наложената му карантина. Тъй като не открили никой на адреса, св. Р.
позвънил на посочения от Ю. телефонен номер за връзка – ***********. След като се
свързал с подсъдимия св. Р. му обясни, че трябва да му извършат проверка дали спазва
карантината и за целта следва да се покаже, за да го видят. Подсъдимият отговорил, че не се
намира в гр. Я. и има намерени да отседне в хотел в КК“Слънчев бряг“ като преди това е
правил опити да се свърже с РЗИ, за да промени адреса си за карантиниране, но не е успял.
Полицейският служител му разпоредил незабавно да се върне на обявения адрес и да спазва
наложената му карантина. Веднага след проведения разговор подсъдимият, който се
намирал в близост до гр. Бургас , поел към гр. Я. и около 14.35 се прибрал на адреса.
Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза подписа,
положен срещу графа „подпис“ в разписка за връчена декларация за запознаване с
1
предписание за поставяне под карантина на Т. М. ЮМ. от ******.06.***0***0г/741560 е
положен от лицето Т. М. ЮМ..
Видно от приложеното писмо изх. № 0104-37/4.03.******г на МОН по данни от Регистъра
на документите за завършено основно образование, средно образование и/или придобита
степен на професионална квалификация, който съдържа дипломи за следно образование,
издадени след 1.01.07 и свидетелства за завършено основно образование, дубликати на
свидетелства за завършено основно образование, издадени след 1.06.***009 има издаден
документ на лице с имена Т. М. ЮМ. ЕГН: **********- дубликат на свидетелство за
основно образование с дата на издаване на документа 18.09.***019, издадено от средно
училище „Христо Ботев“ гр.Дж., въз основа на оригинален документ- рег. №
1373/18.06.1980г, издаден от ЕСПУ „Хр.Ботев“ гр.Дж..
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на
свидетелите М., Р. и Ш., отчасти въз основа на показанията на св. А. , на дадените в хода на
досъдебното производство показания от св. М. и Р. в прочетените им от съда части, въз
основа на писменото заключение на изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза и
разпита в съдебно заседание на вещото лице Р.Вълчев, а така също и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства: писмо изх. № 05-15-1/13.1***.***0***1г на
РЗИ Я., Предписание № ***006******/741550, разписка за връчена декларация за
запознаване с предписание за поставяне под карантина, писмо изх. № 0104-37/4.03.******,
писмо изх. № 03844-1/3.07.***0***0г, писмо изх. № 03-1357-1/***7.**.***0 на РЗИ Я.,
Заповед № РД-01-76/15.05.***0 на Директора на РЗИ Я., График на дежурствата за
обезпечаване на непрекъснат денонощен режим на работа на звеното за граничен здравен
контрол на ГКПП Лесово-Хамзабейли за периода 1.06.***0-30.06.***0, справка за съдимост.
При установяване на горната фактическа обстановка съдът констатира противоречие между
показанията на св. Р. и тези на св. А., относно обстоятелството към момента на провеждане
на телефонния разговор с подсъдимия дали същият е знаел за наложената карантина. Съдът
даде вяра на показанията на св. Р. като логически, последователни и безпротиворечиви и
съответстващи в пълнота на данните ,вписани в предписанието за поставяне под карантина.
На първо място св. Р. е без родствена връзка със страните и наличие на каквато и да било
заинтересованост от изхода на делото. Съдът приема като несъстоятелни твърденията на
защитата, че същият е заинтересован, тъй като ще му се води разкрито още едно
престъпление. Следва да се има предвид , че Р. не е разследващ полицай по делото и
връзката му с подсъдимия, не е в качеството му на оперативен работник, а като полицейски
служител на ОД МВР Я., на когото временно, във връзка с обявената епидемична
обстановка в страната са възложени функции, във връзка с осъществяване на проверка на
карантинираните лица. От своя страна св. А. живее на семейни начала с подсъдимия, през
процесния ден същата е пътувала с автомобила на подсъдимия и по нейни данни тя е била
инициатора за предприемане на това пътуване. С оглед на това е логически оправдано, чрез
даване на неверни показания по делото да се опита да оневини действията на Ю.. Отделно от
това показанията на посочения свидетел са в противоречие с данните , вписани в
предписанието за поставяне под карантина, тъй като в същото фигурира съобщения от Ю.
адрес на който ще изпълнява карантината, който не съвпада с постоянния му или настоящ
адрес , а в разписката за връчена декларация е посочен телефонният му номер за връзка,
данни за които инспекторите от РЗИ Я. не биха имали информация, ако не им биха били
съобщени от самия подсъдим. Отделно от това видно от заключението на изслушаната по
делото съдебно-почеркова експертиза подписът положен под разписката за връчена
декларация е изпълнен от подсъдимия, което е още една индиция, че същият е бил запознат
с предписанието за поставянето му под карантина. Обстоятелството, че подсъдимият е лице,
което често пресича държавни граници и по данни на св. А. два месеца преди процесния
случай двамата са се прибрали от Великобритания и са били поставени под карантина е
също доказателство, че последните са наясно с въведените във връзка с пандемията
2
ограничения.
Съдът не даде вяра на показанията на св. А. и тези на св. Ш. , че подсъдимият не разбира
добре български език. Видно от показанията на св. Р. същият се е разбирал добре с
подсъдимия при снемане на обясненията и не му е направило впечатление, че Ю. не разбира
или трудно говори български. Доказателство за владеене на български език в нужната
степен е и наличната диплома за завършено основно образование в страната. Действително е
възможно подсъдимият да изпитва известни затруднения при изразяването на български
език, предвид напускането му на страната през 1989г, но предвид факта, че същият не е
преустановил контактите си с България и по данни на А. често пребивава в страната, в това
число и работи тук, когато намери работа, свидетелства че същият владее езика в
необходимата степен, обстоятелство, в което съдът лично се убеди по време на съдебното
следствие.
Съдът счита като неоснователно възражението на защитата, че представените от РЗИ Я.
писмени документи не могат да бъдат годни доказателства, доколкото не са представени в
оригинал. Всеки един от посочените документи е приложен по делото с печат и заверка
„вярно с оригинала“ от органа издател на същите, поради което и последните имат
доказателствената тежест на оригинални документи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият с деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 355 ал.*** вр. Ал.1 от НК, тъй като на **.06.***0***0г
около 9.09ч до около 14:35ч. в гр. Я. е нарушил временни противоепидемични мерки,
издадени против разпространяването на заразна болест по хората за територията на
страната, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, издадени по
предложение на Главния държавен инспектор, посочени в т. 14 във вр. С т.13 от Заповед РД-
01-333/1***.06.***0***0г на Министъра на здравеопазването на Република България,
издадена на осн. Чл. 61 чл.63 и чл. 63в от ЗЗдр. , поставено под карантина с предписание за
поставяне под карантина изх. №***006******/741550 на РЗИ Я., не изпълнил задължението
си да не напуска адреса на който е посочил, че ще пребивава- гр. Я., ул.“Е.Й.“ 6А, за
посочения в предписанието 14 дневен срок ( от ******.06.***0***0г до 5.07.***0***0г), а
предприел пътуване на **.06.***0***0 до гр. Бургас с лек автомобил БМВ 318 И с ДК № У
7381 АТ, като деянието е извършено по време на обявена извънредна епидемична
обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното
разпространение на Covid 19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите, считано от 14.05.***0***0г до 14.06.***0***0гс Решение № 3***5
на Министерски съвет от 14.05.***0***0г и удължена с Решение № 378 на Министерски
съвет от 1***.06.***0***0г , считано от 15.06.***0***0г до 30.06.***0***0г.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон.
Авторството на деянието се установява по несъмнен начин от всички събрани по делото
доказателства.
Безспорно установено е, че към датата на инкриминираното деяние подсъдимият е
бил карантиниран, въз основа на предписание № ***006******/741550, издадено от д-р
Самра- главен инспектор в РЗИ Я.. Предписанието е издадено в предвидената в форма –
електронна форма, съобразно т.19 от Заповед № РД-01-33З/1***.06.***0***0г от надлежен
орган, съобразно чл.61 ал.6 ЗЗдр (ред към ДВ 44/***0***0г), т.13 от Заповед РД-01-
33З/1***.06.***0***0г на Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-
76/15.05.***0***0г на Директора на РЗИ Я., в изпълнение на т.5 от Заповед № РД-01-
347/19.06.***0***0г на Министъра на здравеопазването. Съдът не споделя твърденията на
защитата на подсъдимия, че е бил нарушен реда, посочен в т.19 от заповедта на министъра,
тъй като на подсъдимият не е била връчена декларация, тъй като същите се опровергават от
3
приложената по делото разписка за връчена декларация за запознаване с предписание за
поставяне под карантина. Видно от данните в последната подсъдимият, чрез полагане на
подпис под декларацията е заявил, че е получил декларация за запознаване с предписание за
поставяне под карантина и декларира, че ще спазва предписаните мерки. Безспорно
установено е и обстоятелството, че подсъдимият Ю. се е намирал извън мястото за
карантиниране, посочено във връченото му предписание- гр.Я. ул.“Е.Й.“ № 6а. Това изпълва
конкретния фактически състав на престъплението от обективна страна. Съдът не споделя
твърдението на защитата, че в предписанието никъде не е записано, че подсъдимият не
следва да напуска адресът на който е карантиниран. Действително това е така, но в
предписанието е записано, че лицето се поставя под карантина и е записан адреса, на който
следва да изпълнява карантината, а задължението за ненапускане на същия произтича от
законова разпоредба – ДР §1 т.47 от Закона за здравето. В предявеното обвинение и
респективно внесения обвинителен акт правилно са посочени релевантните норми на
законови и административни актове, които да обвържат наказателната отговорност на
лицето. Нормата на чл. 355, ал. *** от НК е правилно изпълнена със съдържание.
По отношение на субективната страна. Съдът намира, че деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл. Същото е формално престъпление и не е нужно настъпването
на конкретен престъпен съставомерен резултат, за да се реализира наказателната
отговорност на подсъдимия. С факта на напускане на мястото за карантинирани същия е
пристъпил въведената мярка против разпространяването на заразна болест по хората.
Лицето е разбирал обществено опасния характер на извършеното и е предвиждал и искал
настъпването на последиците, които в конкретния случай се свеждат до напускане на
жилището, където е следвало да пребивава.
Поради наведените аргументи за липса на субективния елемент от престъплението,
съдът намира следното: Подсъдимият е лице със средно образование (заявено при снемане
на самоличността) и активно пътуващ в различни държави, в това число и с цел работа
(Великобритания, България, Турция). Същият е получил лично предписание за поставяне
под карантина с посочен конкретен адрес и срок. В предписанието е посочен, както
административния акт пряко отнасящ се до поставянето му в това правно и фактическо
положение, така и текстът, по който евентуално ще му бъде търсена наказателна
отговорност. В предходен период ( два месеца преди деянието) вече е бил поставян под
карантина, поради пристигането му от Великобритания и е бил запознат с изискванията към
карантинираните лица. Всички тези факти изключват възможността с интелектуалния
капацитет на подсъдимия, същият да не е разбрал, проверил и установил, целта и условията
на поставянето под карантина. Напълно съзнавайки, че нарушава взетата спрямо него мярка
против разпространението на неизвестната нова болест Ковид 19, той е напуснал адреса, на
който е пребивавал и е бил карантиниран.
Съдът следва да обсъди и аргумента въведен с възражението за наличието на
малозначителност на деянието, а именно явна незначителност на обществената опасност.
Съдът намира, че такава характеристика на деянието не е налице. Подсъдимият, не
само че е напуснал адреса, на който е следвало да изпълнява карантината, но е напуснал и
територията на населеното място , освен това същият е осъществил непосредствен контакт
със св. А. , на разстояние по-малко от 1.5 м. поради пребиваването им в едно превозно
средство, което пряко противоречи на целта на мярката против разпространение на заразна
болест, като я е изложил на евентуална опасност от заразяване. Тази деятелност и
поведението на подсъдимия не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други случаи. Престъпен резултат е изключен от преценката за степента на
обществената опасност, тъй като престъплението е формално. Предвид изложеното съдът
откази да приложи разпоредбата на чл. 9 ал.*** от НК
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
4
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 НК, изхождайки
от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, степента
на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
За това престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” до пет
години и кумулативно налагане на наказанието „Глоба“ в размер от десет до петдесет
хиляди лева. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Ю. обстоятелства, съдът
отчете чистото съдебно минало и отличните характеристични данни. Отегчаващи вината
обстоятелства не се установиха.
В тази насока съдебният състав намери, че за постигане на целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК, на подсъдимия следва да бъде определено наказание „Лишаване от
свобода” в минималния, предвиден в закона размер, а именно за срок от три месеца,
изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен
срок от три години. Именно този размер на наказанието съдът прие, че би оказал
превъзпитаваща роля върху бъдещото поведение на подсъдимия. Съдът определи и
кумулативното наказание „глоба“ към минималния предвиден в закона размер от ***50
лева. В конкретния случай, според съда, това наказание в най-пълна степен би се явило
съразмерно и съобразено с целите на индивидуалната превенция съобразно личността на
подсъдимия. С него биха се постигнали и целите на генералната превенция. В този смисъл
наказанието следва да се определи по смисъла на чл. 54 от НК в посочените по-горе рамки
при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, ориентирано по
размер на минимума. Това свое решение съдът основава на становището си, че по-тежко по
размер наказание „лишаване от свобода“ е несъвместимо с личностните характеристики на
подсъдимия и деянието му и би надхвърлило целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Съдът счита, че не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК, доколкото
по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните случаи, нито са
изключителни по своя характер, което е налага и определяне на наказанията по реда на чл.
54 от НК в посочения размер.
Доколкото деецът е неосъждан и липсват данни за трайно установени престъпни
навици у него, то съдът намира, че целите на наказанието могат да се постигнат и без реално
изтърпяване на наложеното наказание. Затова съдът намира, че предпоставките за
приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК са налице,
доколкото и определеното от съда наказание е до 3 години. Определи се изпитателен срок в
размер на три години. Същият изпитателен срок, съдът счита, че в максимална степен ще
съдейства за оказване на поправително и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия.
При този изход на делото и на осн. Чл. 189 НПК съдът осъди подсъдимият да заплати
направените по делото разноски в размер на ***55.***9лв., вносими в полза на съдебната
власт, по сметката на ЯРС
По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5
Съобщи за изтекли лични данни