Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Ищците Е. В. Т., Т. Д. Т., и М. Д. Т., трите от с.С., чрез пълномощника си адв. М.Н., излагат в исковата си молба, че на 18.04.2009 г. в нива в землището на с. С. първият ответник Р. М. С. при управление на трактор „ТК 80” с рег. № ... и прикачена към него пръскачка „П.”, собственост на втория ответник ЗК „С.” с. С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност /извършване на товарно-разтоварни работи при пръскане на есенни култури с хербицид /представляваща източник на повишена опасност/, с посочени подробно и конкретно действия, е причинил смъртта на Д. Т., съпруг на първата ищца и баща на втората и третата ищци. Излагат, че е образувано досъдебно производство срещу виновното лице първия ответник С. и с протоколно определение за одобрение на споразумение по НОХД № 378/2010 г. по описа на ВТОС първият ответник е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 123, ал. 1 НК вр.чл.33 от ЗЗБУТ вр.чл.24 ал.1 т.1 и чл.11 т.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на ЗБУТ и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК. Излагат и че управляваният от първия ответник трактор и прикачената към него пръскачка са собственост на втория ответник, който е негов работодател. Твърдят, че е налице сключена застраховка „гражданска отговорност” по отношение на превозното средство с ДЗИ „Общо З. , гр. С.Твърдят, че смъртта на Д. Т. е причинена от първия отве‗ник във връзка с възложената му работа по трудов договор с втория ответник, което ангажира и отговорността на последния. Ищците твърдят и че в резултат на извършеното деяние, с което е причинена смъртта на техния близък, са понесли изключително голяма болка, мъка, страдание от загубата на своя съпруг и баща. Смъртта му им е причинила тежък емоционален, психически удар, огромна мъка и печал. Излагат, че са живели задружно в едно домакинство и в семейство, в което имало пълно разбирателство, обич и взаимно уважение, както и че починалият Тенджерков е подпомагал активно и материално своето семейство. Същият е бил в трудоспособна възраст и е щял да извършва това и занапред. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците Р.С. и ЗК „С.”-с.С. да им заплатят солидарно обезщетение за причинените им неимуществени вреди-болки и страдания от тази загуба, в размер на по 120 000 лв. за всяка една от тях, или общо 360 000лв., ведно със законната лихва от датата на причиняване на смъртта 18.04.2009 г. Претендират разноски. Постъпил е отговор на исковата молба от първия ответник Р. С. чрез пълномощника му адв.Брайнов. В отговора се заема становище, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен, тъй като не се спорят посочените в исковата молба обстоятелства по отношение на извършеното деяние и вината на първия ответник, и по отношение наличието на влязло в сила споразумение. Оспорва размера на предявените искове, като се заема становище, че същите са прекомерно завишени, тъй като не отговарят на принципа за справедливо овъзмездяване на причинените вреди, съобразно практиката на съдилищата. Прави се възражение за съпричиняване от самия пострадал Д. Т., като се твърди, че същият нарушавайки правилата за безопасност на труда се е намирал и е извършвал дейност в обсега на работа на машината, поради което сам е създал условия и е съпричинил, независимо с първия ответник вредоносния резултат- смъртта си. Твърди се, че това съпричиняване е в значителна степен, поради което и следващите се обезщетения следва да бъдат намалени със съответния процент на съпричиняване. В писмена защита поддържа възраженията си и заема становище, че процентът на съпричиняване на вредите от Д.Т. е 70-80%. Претендира разноски. Постъпил е отговор на исковата молба и от втория ответник ЗК „С.” с. С., чрез пълномощника адв.М.Н. Заема становище, че исковете са процесуално допустими, а по същество оспорва исковете по основание, като счита, че същите са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Не спори, че първият ответник и пострадалото лице Д. Т.са били в трудови правоотношения с втория ответник към дата на увреждането. Не спори факта на настъпилото увреждане и вината на първия ответник, установени с влязло в сила споразумение. Заема становище, че по отношение на кооперацията не може да се ангажира отговорност по този ред с изложени за това съображения, свързани с приложението на чл. 49 ЗЗД, а именно, че отговорността по този текст от закона е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция, като тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата.Счита, че не може да бъде ангажирана отговорността на кооперацията, тъй като по делото няма данни кооперацията да е възложила работата, при която е станало увреждането на Т.На второ място заема становище, че дори да се приеме, че кооперацията е възложила на Т. и С. някаква работа, същата не отговаря пред увреденото лице, тъй като изпълнителят на възложената работа е причинил вредите не по повод изпълнението й.Заема становище и че исковете следва да бъдат заплатени от страна на застрахователя ДЗИ, тъй като застрахователят отговаря солидарно със застрахования причинител на увреждането към увреденото лице. Заема становище и че исковете са прекомерни като претендиран размер. Оспорва всички наведени доводи от ищците досежно претърпените болки и страдания, като възразява, че двете ищци Т. Т. и М. Т. са пълнолетни лица, които полагат труд, с което осигуряват средства за издръжката, М. Т. живее в гр. С., а пострадалото лице - починалият Т, след четири месеца от настъпване на смъртта си би бил пенсионер и едва ли би могъл да подпомага материално трите ищци. Прави възражения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Т.Твърди, че настъпилите вреди са резултат от поведението на пострадалия и от нарушените правила за безопасност от двамата работÝици, като посочва, че в настоящия случай Т. е нарушил чл. 33 ЗЗБУТ и чл. 11 и чл. 24 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, като не е направил правилен избор за начина и мястото на извършване на товаро-разтоварната дейност.Възразява и че когато няколко съпричинители са допринесли виновно за настъпване на злополуката, при която единият от тях е претърпял вреди, същият не може да търси отговорност от възложителя на работата, при която е извършено увреждането. Представя и писмена защита, в която поддържа възраженията си и счита, че процентът на съпричиняване на вредите от пострадалия Т. е над 50%.Претендира разноски. По делото е конституирано като трето лице-помагач на ответниците „Д. З. ЕАД-С. Оспорва предявените искове изцяло както по основание, така и по размер.Счита исковите суми за прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта. Счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен на 30000лв. за ищцата Е. Т. и по 10000лв. за другите две ищци, като именно този размер съответства адекватно на претърпяните от тях душевни страдания. От тези размери следва да се приспадне 50% съпричиняване на вредите от пострадалия. Счита, че законната лихва за забава следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба, а не от датата на увредата, тъй като ищците не са предявили отделен иск със съответно заплатена държавна такса. Като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: Ищцата Е. Т. е съпруга на починалия Д. Т., а ищците Т. Т. и М. Т.-негови дъщери, пълнолетни, видно от у-ние за наследници № 174 от 22.04.2009г. на Кметство с.С.. Смъртта на същия настъпила в резултат на трудова злополука на 18.04.2009г., както следва: в нива в землището на с. С. първият ответник Р. М. С. при управление на трактор „ТК 80” с рег. № ... и прикачена към него пръскачка „Перла ПЩ-22”, собственост на втория ответник ЗК „С.” с. С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност /извършване на товарно-разтоварни работи при пръскане на есенни култури с хербицид /представляваща източник на повишена опасност/, а именно: не е извършил правилна маневра за паркиране на място с хоризонтален профил на терен и където почвата е твърда, т.е. извън нивата, за да осигури устойчивост на превозните средства при извършването на ТРР, а е предприел паркиране на трактора с прикачената му пръскачка на нивата /но вътре в нея/, където има наклон 2'17" в посока на спускане към задната част на пръскачката и почвата е мека; и след като ги е паркирал в края на нивата /но вътре в нея/ не е осигурил трактора с прикачената му пръскачка против самопроизволно придвижване при товаренето на цистерната на пръскачката с вода /2000 л., т.е. допълнително относително неравномерно разпределена тежест от 2000 кг./, като включи трактора на предавка с голямо предавателно число, спира работата на двигателя му, задейства ръчната спирачка/ и ако знае, че тя няма достатъчна ефективност-да възстанови ефективността й и да постави надлежни клинове зад гумите/, т.е. не е осигурил безопасността и защитата на здравето чрез избиране на правилен начин за извършване на ТРР, при което е причинил смъртта на Тенджерков. По делото е приложено НОХД № 378/ 2010г. по описа на ВТОС, по което с протоколно определение от 25.06.2010г. е одобрено споразумение, съгласно което подсъдимият Р. С. е признат за виновен за горното деяние и на същия е наложено наказание за извършено от него престъпление по чл. 123, ал. 1 НК вр.чл.33 от ЗЗБУТ вр.чл.24 ал.1 т.1 и чл.11 т.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на ЗБУТ, една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК. По делото е приложен регистрационен талон, от който е видно, че тракторът, описан по-горе е собственост на втория ответник. Видно от приложеното у-ние за регистрация на З. техника № 507, е, че процесната пръскачка, също е собственост на втория ответник. По делото е приложена и комбинирана застрахователна полица № 06509 *00014 от 12.03.2009г. с „Д. З. -гр.С., със срок на покритието от 15.03.2009г. до 14.03.2010г. Видно от полицата и описа на застрахованите МПС, е, че процесният трактор е застраховано МПС по посочената полица.Налице е валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС-втория ответник и третото лице-помагач- „Д. З. -гр.С. По делото е прието заключение на комплексна автотехническа и по здравословни и безопасни условия на труд експертиза. Видно от заключението на вещите лица е, че същите са описали подробно процеса на извършване на зареждане на пръскачката от камиона с вода, като според тях с оглед изискванията за безопасност е препоръчително камионът да е паркиран успоредно на трактора и пръскачката, което е и допустимо.Експертите посочват, че камионът е бил спрян на 1 метър от задната част на пръскачката, но техниката позволява да се извършва зареждане и на по-голямо разстояние, тъй като маркучът за зареждане с вода е дълъг 5,60 м. Излагат и че в началото на процеса шофьорът се намира между цистерната и пръскачката, тъй като е необходимо да подаде на тракториста маркуча за вода, който е свързан с цистерната, и да отвори крана на маркуча. Вещите лица сочат, че трактористът е паркирал трактора с пръскачката на избраната площадка, не е изгасил трактора, не е включил на малка скорост, задействал е ръчната спирачка, поставил е камък зад задната лява гума на пръскачката, покачил се отгоре й и поел от шофьора на камиона препаратите и маркуча с вода. Шофьорът на камиона е спрял зад пръскачката, задействал ръчната спирачка на автомобила, подал на тракториста тубите с препаратите и маркуча за вода, отворил е крана на маркуча, минал пред автомобила, затворил клапата на ауспуха, намираща се в предната дясна част на автомобила. Посочват, че не е необходимо след тези действия шофьорът на камиона да застава между него и пръскачката, както и че безопасността позволява да се застава между двете машини, ако има достатъчно разстояние между тях. Според вещите лица двамата водачи са разположили неправилно управляваните от тях МПС, като са нарушили чл.11 от Наредба № 12. В съдебно заседание посочват, че няма правило, което да определя къде трябва да бъде ситуиран камионът спрямо пръскачката-дали успоредно, дали един след друг, дали перпендикулярно, това се решава от водачите с оглед тяхната безопасност. Считат, че по-малък вариант на конфликт при зареждането е когато са разположени успоредно-това е препоръчително, но не задължително и зависи от ситуацията в самия блок. При описване механизма на произшествието, експертите посочват, че в момента при самопроизволното придвижване назад на пръскачката, Тенджерков се е намирал между пръскачката и автоцистерната и не е успял да напусне опасната зона, притиснат е в областта на гърдите, вследствие на което получава тежка съчетана гръдна травма. Според вещите лица причините за произшествието са неспазване на изискванията на ЗДвП и ЗЗБУТ във връзка с Наредба № 12 от страна и на двамата водачи. По делото са разпитани като свидетели Р. К.-съседка на ищците, Т. Т.-съсед на ищците, К. Г.съседка на ищците, Р.К.-агроном в ответната К., Н.Н.-тракторист в ответната К., Й. К.-началник автоработилница в ответната К., Г. Т.-бивш председател на кооперацията. Свидетелката К. сочи, че семейството на починалиа Т. било много добро, с много добри взаимоотношения, имало разбирателство, привързаност, без кавги и неприятности. Излага, че починалият Т. се грижел за семейството си и бил опората, стълбът на това семейство. Сочи, че съпругата и дъщерите му много тежко понесли загубата на своя най-близък родственик, вече нямали опората вкъщи, както морална, така и материална. Излага и че и трите ищци преди това били весели и усмихнати, а след смъртта на Д.Т. станали много тъжни, много плачели. Сочи, че ответницата М. Т. преди смъртта на баща си живеела в с.С. заедно с другите членове на семейството, като няколко месеца след смъртта му се омъжила и сега живее в гр.С. Свидетелят Т. Т. излага, че познавал покойния Т. като добър и отзивчив човек, отношенията в семейството му били много добри, много добре се държал с всички от семейството, живеели в едно домакинство, в една къща, той издържал семейството. Сочи, че ищците много тежко изживели загубата му, той бил опората на това семейство.Посочва, че преди загубата му били весели, отзивчиви, а след загубата се затворили в себе си. Сочи, че всички са живеели в една къща, а след смъртта на Т.голямата му дъщеря се омъжила и сега живее в гр.С. Свидетелката Г.също сочи, че починалият бил опората на семейството си, всички живеели в една къща и били много задружни и привързани помежду си. Излага, че го познава като много добър и внимателен като шофьор и техник. ВсичÛо, което изкарвал, внасял в семейството. Преди неговата смърт гледали животни и градината, а след това нямало нищо. Излага, че много тежко ищците преживели загубата на Т. Преди неговата смърт били весели, а сега-потиснати и тъжни. Сочи, че идеите за всичко в семейството идвали от Е. Т., а съпругът й ги реализирал. Свидетелят Р. К. посочва, че починалият е работел в кооперацията като фандромист, а през другото време карал газката с вода за пръскане. Допълнително извършвал тази дейност когато имало нужда от пръскане, както в случая. Сочи, че от много време-от 2000г. кара камиона в кооперацията. Излага, че на 18.04.2009г. в кооперацията се е извършвала стопанска дейност-пръскане в м."К.". Излага и че Д. Т. и ответникът Р. С. работели от доста години заедно, като екип и се разбирали добре. Посочва, че това бил последният ден от пръскането, започнало в средата на месец март. Посочва и че никой от председателите на кооперацията-стария и новия, но още невстъпил, не им бил поставял пряко задача за пръскане, но тази дейност се развивала и те двамата-С. и Т. били екип, който я изпълнявали. Излага, че е направил ежедневен инструктаж за работа с препаратите, а инструктаж за безопасна работа с машините се прави на три месеца. Свидетелят посочва и че пръскачката била управлявана от С., а камионът с вода-от Т. Според свидетеля безопасността изисквала спиране на пръскачката и тогава подхождане на камиона странично на нея, за да няма конфликтни точки. Сочи, че знае от материалите от полицията, но не е видял лично, че в случая е спряла пръскачката, а камионът е подходил зад нея. Според свидетеля не е имало необходимост Т. да стои между пръскачката и камиона. Свидетелят сочи и че действията на водача на камиона са последващи и той се нагажда спрямо пръскачката. Сочи, че нямали заповед, но и двамата-С. и Т. са изпълнявали този ден трудовите си задължения към кооперацията, тъй като те работят там, а това била нива на кооперацията /която пръскали този ден/. Свидетелят сочи, че той извършва инструктаж на работниците, той им казва този ден на коя нива да пръскат, и те не могат да тръгнат без него. Сочи и че той им е казал този ден да пръскат на тази нива.Посочва и че шофьорът на камиона не трябва да стои в обсега между пръскачката и камиона, както и че в случая, както са спрели, е било необходимо подаването на маркуча към пръскачката, но странично не е необходимо. Сочи, че спирачките на трактора са били в изправност, но не знае дали тези на пръскачката са били изправни, и знае, че тогава едната гума на пръскачката е била подпряна с камък.Посочва, че има инструкция тракторът да не спира на място с голям наклон, както и двете МПС да спират така, че да няма конфликтни точки, но двамата водачи преценяват това на място.Сочи, че инцидентът е станал след като е била пълна пръскачката до половината. Свидетелят Н. Н. сочи, че Т. бил фандромист, професионален шофьор. Свидетелят посочва, че принципът на зареждане на пръскачката от камиона е първо да спре тракторът, който влече пръскачката, а камионът да застане зад него, защото е с 12-метрови крила и зареждането става отзад. Сочи, че шофьорите гледат тракторът да бъде спрян обратно на наклона на нивата, която ще се обработва с препарати, защото цистерната олеква от товара си при зареждането и може да стане инцидент, както в случая. Сочи, че обичайно шофьорът на камиона застава отгоре на машината, няма работа на земята между пръскачката и камиона, защото препаратите и маркучът са сложени на камиона. Излага, че маркучът е дълъг около 3,5м.-4м. и има достатъчно разстояние между двете МПС. Сочи, че изобщо няма случай на успоредно заставане на камиона спрямо пръскачката, защото пръскачката има крила, които са отворени и са 12 метра, а цялата техника на пръскачката, с която пръска е отзад. Свидетелят сочи, че на място двамата водачи преценяват къде и как да застанат машините една спрямо друга съобразно терена. Свидетелят Й. К. излага, че той отговаря за техническото състояние на трактора и пръскачката, като в самия ден на инцидента не е извършвал преглед. Според свидетеля машините са били изправни, минали са технически преглед и не са му се оплаквали, че има някакъв технически проблем с тях.Сочи, че не е присъствал на инцидента, а С. му се обадил да отиде, защото станало нещо с Д. Посочва, че като отишъл на място, машините били разположени в нивата една след друга, а Тенджерков бил на земята, извън машините. Излага и че пръскачката била до половина пълна, а С. стоял настрани и плачел, Д. лежал на земята, бил още жив, но докато дойде линейката, издъхнал. Свидетелят излага, че в зависимост от терена, всеки от водачите трябва да си направи сметката как да се разположат двете машини една спрямо друга, като първо захожда пръскачката, а след това спрямо нея се нагажда камионът. Сочи, че двамата лекари като дошли, констатирали, че Тенджерков е получил инфаркт. Като отишъл на мястото на инцидента, видял че на пръскачката отзад на колелото имало камък, като предполага, че е била подпряна за по-голяма сигурност, защото наклонът бил много голям. Като отишъл на място, тракторът бил угасен, като преди това е констатирал, че пали трудно, бил закупен нов стартер, но пак палел трудно, защото машината била стара. Свидетелката Г. Т. излага, че за всяка конкретна дейност на двамата работници, както на всички други, е извършван инструктаж от св.Р. К.Разбрала веднага за инцидента от св.К., но не отишла на място. Сочи, че практиката е такава, че който зарежда с препаратите и водата, не слиза на земята.На водоноската имало 50 см. платформа, където стояли препаратите и всички необходими неща. Сочи, че така и не се разбрало защо Т. е бил на земята между двете машини. Посочва, че двамата водачи трябва да решат как да разположат машините една спрямо друга, за да е най-безопасно. Сочи, че кранът на маркуча е долу, но той е с ръчка, която може да се измести с ръка или крак. Свидетелката излага, че Т. й споделял, че се притеснявал около фадромата да няма хора, защото напоследък не се чувствал добре. Ответникът С. по реда на чл.176 от ГПК посочва, че в деня на инцидента им е бил направен инструктаж от св.Р. Колев как да работят с препаратите и техниката, като същият им възложил да отидат този ден на тази нива да извършат пръскане. Посочва, че той спрял пръскачката, а Т. с камиона заходил зад него, подал му кашона с препаратите и маркуча и пуснал водата.Сочи, че е подпрял пръскачката отзад за всеки случай, с камък. Бил на пръскачката отгоре, а Т. бил застанал между пръскачката и камиона, не знаел защо, просто стоял там и не правел нищо, приказвали си.Сочи, че понякога машините се разполагат успоредно една спрямо друга, но повечето пъти са били разположени както в този ден-една зад друга. Това било в зависимост от терена. Посочва, че в тази нива нямало такова място, което да е равно, не са се уговаряли предварително кой как да спре, макар че знаели на коя нива отиват. Инструктажите били да спират по тяхна преценка според терена. Посочва, че Т. и друг път е слизал, но не е стоял между пръскачката и камиона, не е налагало нещо, за да стои там. Тракторът бил с работещ двигател в момента на инцидента, защото понякога не палел. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявени са искове: срещу ответника Р. С.-с правно основание чл.45 от ЗЗД, и срещу ответника ЗК „С.” с.С.-по чл.49 от ЗЗД, за солидарно заплащане на сумата общо 360000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД отговорността за причинени вреди може да бъде ангажирана при установени: наличие на противоправно деяние, същото да е извършено виновно от причинителя, наличие на вредни последици в патримониума на пострадалия и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди, като вината, съгласно ал.2 от същия текст на закона се предполага до доказване на противното. В настоящото производство са безспорно установени елементите от фактическия състав на разпоредбата-деянието, извършено от С., неговата противоправност, виновността на С., наличието на вреди-смъртта на Д.Тенджерков и причинна връзка между деянието, извършено от С. и настъпването на вредите. Тези елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД са установени от фактическа и правна страна с горецитираното споразумение по посоченото НОХД № 378/ 2010г. на ВТОС, което има последиците на влязла в сила присъда и съгласно чл.300 от ГПК е задължително за настоящия съд.Безспорно е доказано и наличието на причинно-следствена връзка между деянието на С. и настъпилите вредни последици-смъртта на Димитър Тенджерков, която съгласно цитираното споразумение, е вследствие на деянието, извършено от С.. По отношение на отговорността на втория ответник по чл.49 от ЗЗД: За да бъде осноÔателен един иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е необходимо да са налице няколко предпоставки. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена известна работа. При тази отговорност възложителят отговаря не лично за своите действия или бездействия, а за такива на причинителя на вредата. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя. За възникване отговорността по този текст от закона е необходимо възникналите вреди да са причинени от действия, съставляващи изпълнение или по повод изпълнението на възложената работа.За да носи възложителят на работата гражданска отговорност по чл. 49 ЗЗД, необходимо е вредите да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и настъпва при наличието на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и работникът да има вина за причинените вреди. От доказателствата по делото се установява наличието на всички посочени елементи на този фактически състав. Настъпилите вреди-смъртта на Д.Тенджерков, са причинени виновно от Р.С., при изпълнението на работа, възложена от втория ответник. Безспорно е установено, че същият, както и Д.Тенджерков, са били в трудовоправни отношения с ответната К.. Възраженията на втория ответник, че по отношение на кооперацията не може да се ангажира отговорност по този ред, тъй като по делото няма данни кооперацията да е възложила работата, при която е станало увреждането на Т.в, е несъстоятелно. Видно от показанията на св.Р. К., св.Г. Т. и обясненията на ответника С. по чл.176 от ГПК, които кореспондират помежду си, е, че това бил последният ден от извършването на дейността пръскане, която се осъществява от кооперацията и в частност-нейните работници, сред които са С. и Т., както и че на този ден им е било възложено от К. в изпълнение на неговите трудови задължения, да отидат на тази нива на кооперацията и да извършат пръскане там.Несъстоятелно е и възражението на втория ответник, че дори да се приеме, че кооперацията е възложила на Т. и С. някаква работа, същата не отговаря пред увреденото лице поради това че изпълнителят на възложената работа е причинил вредите не по повод изпълнението й, тъй като е очевидно, че вредите са настъпили именно не само по повод, а при изпълнение на възложената им работа-извършване на пръскане на тази нива в този ден- произшествието е станало точно при извършване на процеса на зареждане на пръскачката с вода от камиона, който процес предхожда самото пръскане. По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди: същото се определя съгласно чл.52 от ЗЗД по справедливост, като съдът има предвид общите схващания за понятието. Размерът на обезщетението трябва да съответства на обществения критерий за справедливост и да бъде съобразено с икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната. По справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение, но и естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване. От събраните по делото доказателства, обсъдени подробно по-горе се установява, че в семейството на починалия Т. са съществували топли взаимоотношения на привързаност между него, съпругата и дъщерите му. Всички те живеели в едно домакинство, задружно си помагали, като Тенджерков бил опората на семейството както в морално, така и в материално отношение. От показанията на св.К., Т. и Г. се установява, че ищците са понесли много тежко смъртта на своя най-близък човек. Преди това били весели, а след смъртта му се затворили в себе си, били много тъжни, плачели. Очевидно е, че за тях загубата на най-близкият им човек е голям удар в емоционално отношение. Възможно най-близката родствена връзка между тях и починалия, психическия удар от загубата на толкова близък човек, свързаните с нея непоправими във времето промени в емоционалния мир на ищците, аргументира съда да определи обезщетение в размер на по 120000лв. за всяка една от ищците, който размер съдът счита, че е справедлив и напълно отговаря на действително причинените вреди, на техния вид и степен на засягане, и в максимална степен ще възмезди понесените и понасяните и занапред дълго във времето страдания нÓ ищците, свързани със смъртта на техния съпруг и баща. Посоченият справедлив размер на обезщетението ще следва да се намали с 30%, тъй като е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал-Д.Т. в такава степен. Този извод се налага от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал, а именно: Безспорно се установява, че причина за смъртта на Тенджерков е настъпилата тежка съчетана гръдна травма, получена вследствие на притискането му от пръскачката към камиона, като в момента на произшествието Т. се е намирал на земята между двете МПС-място, което е в разрез с правилата за безопасност и на което не би трябвало да стои. Не са налице обаче ангажирани доказателства от страна на ответниците, които да обосновават определянето на по-голям процент съпричиняване на вредоносния резултат с оглед твърденията им, че Т. е бил точно на това място без да има причина за това, която да е свързана с процеса на зареждане на пръскачката с вода от камиона. Видно от показанията на свидетелите е, че двамата със С. били екип от дълги години-от около девет години и добре се разбирали, т.е. същите имат позитивна рутина в действията си. Св.Г. сочи, че познава Тенджерков като добър и внимателен професионален шофьор. Т.е. починалият е имал съответния професионален опит, даващ му възможност да оцени адекватно ситуацията с оглед безопасна работа с машините. Св.Г. Т. излага, че починалият й е споделял, че се притеснява да има хора около фадромата /която управлява освен камиона/, т.е. същият се е отнасял с нужното внимание по отношение на безопасността във връзка с работата с машините. Ответникът С. сочи, че и друг път Т. при зареждането е бил на земята, а не на камиона отгоре, но не е заставал между двете машини. Вещите лица посочват, че шофьорът на камиона трябва да слезе от него, да отиде отпред и да затвори клапата на ауспуха, която се намира в предната дясна част на камиона, за да се създаде налягане в цистерната на автомобила, което да изтласка водата към резервоара на пръскачката, като това действие той следва да извърши преди започване на самото зареждане. Освен това кранът на маркуча, от който се пуска и регулира налягането на водата, се намира в лявата страна на автомобила, и се задейства ръчно. Не на последно място следва да се прецени и фактът, посочен от св.К., че когато дошли на мястото на инцидента лекарите, същите са казали, че Т. е получил инфаркт. Единственият очевидец на инцидента, който сочи че не е имало необходимост в случая Т. да застава между двете машини, е ответникът С., като с оглед качеството му в процеса, тази негова преценка не следва да бъде съобразявана. Св.Г. Т. сочи, че така и не се разбрало защо починалият е бил между двете машини. В обобщение: не са налице доказателства, които да сочат на това, че не е имало основателна причина, свързана с процеса на зареждане, Т.да се намира на земята между двете МПС при зареждането с вода на пръскачката от камиона, и че същият се е намирал там без причина, поради нехайство. Ударът се е получил в резултат на самопроизволното задвижване на пръскачката назад. В разрез с установените правила, посочени по-горе в определението на наказателния съд, ответникът С. е оставил трактора с включен двигател, не на ниска предавка, пръскачката е била подпряна отзад с камък, който да препятства задвижването й, тъй като теренът бил с голям наклон. Освен това, тракторът е бил спрян по посока на наклона, а не в обратна на наклона посока, което да възпрепятства задвижването му. Вещите лица сочат, че е препоръчително камионът да е паркиран успоредно на пръскачката за безконфликтно извършване на процеса на зареждане. Както посочват обаче в съдебно заседание, правила за това как да бъде ситуиран камионът спрямо пръскачката няма, а това се решава от двамата водачи с оглед терена, който в случая не е бил равен, а с голям наклон. Действително, камионът се нагажда спрямо пръскачката след нейното и на трактора спиране, както сочат свидетелите, но в случая тракторът е бил спрян не в обратна на наклона посока, а по посока на наклона, и то при наличието на технически проблем-трудно запалване на двигателя, което наложило оставянето му в работен режим на двигателя при извършване на зареждането, а не при изключен двигател.Освен това, свидетелят Н., който извършва същата дейност, сочи, че обичайното спиране на камиона спрямо пръскачката е зад нея, а не успоредно, тъй като тя има крила 12 м., които пречат на нормалното извър°ване на процеса на зареждане. Предвид изложеното съдът счита, че основната причина за настъпване на вредоносния резултат е поведението на ответника С., а не на починалия Т., който обаче е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с факта, че е стоял между камиона и пръскачката, като не е установена причината за това, нито е установено, че този факт се дължи на негово нехайство, а не на основателна причина, възникнала в процеса на зареждане и свързана с него. След приспадане на посочения процент на съпричиняване на вредоносния резултат, ответниците ще следва да заплатят солидарно на ищците обезщетение за неимуществени вреди на всяка една от тях в размер на по 80000лв. Сумите ще следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-18.04.2009г. Неоснователно е възражението на третото лице-помагач, че лихвата следва да се присъди не от датата на увредата, а от датата на подаване на исковата молба, тъй като няма предявен отделен иск за лихва за забава. Такова искане-за присъждане на законната лихва за забава, е направено още с исковата молба, като освен обезщетение се претендира заплащане и на лихвата за забава, считано от датата на увредата.Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава без покана. Същият дължи мораторна лихва, считано от датата на увредата. Предвид на това, искът за присъждане на законната лихва за забава от датата на увредата-18.04.2009г. върху присъдените суми е основателен. Предвид изложеното, съдът счита, че следва да бъдат осъдени солидарно ответниците да заплатят на всяка една от ищците обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, претърпени от деянието, извършено от ответника Р.С. на 18.04.2009г., при което е причинена смъртта на техния съпруг и баща Д.Т., в размер на по 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увредата-18.04.2009г. Исковете за разликата от 80000лв. до 120000лв. за всяка една от ищците следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. При този изход на делото ищците ще следва да заплатят на ответника ЗК "С." с.С. разноски по делото съразмерно отхвърлената част от исковете-1426,67лв. Ответниците ще следва да заплатят солидарно и ДТ за предявените искове в размер на 9600 лв. по сметка на ВТОС. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА Р. М. С. от с.С., ул.”Д.” № , ЕГН *, и „З. К. С.” със седалище и адрес на управление: с.С., обл.В., да заплатят солидарно на Е. В. Т. от с.С., ул.”О. М. П.” № 18, ЕГН *, Т. Д. Т. от с.С., ул.”О. М. П.” № ..., ЕГН * и М. Д. Т. от с.С., ул.”О. М. П.” № ..., ЕГН * сумите по 80000лв. /осемдесет хиляди лева/ на всяка една от тях, /общо-240000лв./, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, претърпени от смъртта на техния съпруг и баща Д. Т., причинена на 18.04.2009г. в резултат на деянието, извършено от Р. М. С. при управлението на трактор „...” с рег. № ... и прикачена към него пръскачка „Перла ПЩ-22”, собственост на ЗК „С.” с. С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност /извършване на товарно-разтоварни работи при пръскане на есенни култури с хербицид /представляваща източник на повишена опасност/, ведно със законната лихва от датата на увредата-18.04.2009г. до окончателното изплащане. ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Е. В. Т. от с.С., Т. Д. Т. от с.С. и М. Д. Т. от с.С., за обезщетение за неимуществени вреди, душевни болки и страдания, претърпени от смъртта на техния съпруг и баща Д. Т. за разликата от 80 000лв. за всяка една от тях до 120000 лв. за всяка една от тях като неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА Е. В. Т. от с.С., ул.”О. М. П.” №..., ЕГН *, Т. Д. Т. от с.С., ул.”О. М. П.” № ..., ЕГН * и М. Д. Т. от с.С., ул.”О. М. П.” № ..., ЕГН * да заплатят на З. К. С.” със седалище и адрес на управление: с.С., обл.В., разноски по делото съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 1426,67лв. ОСЪЖДА Р. М. С. от с.С., ул.”Д.” № ..., ЕГН *, и „З. К. С.” със седалище и адрес на управление: с.С., обл.В., да заплатят солидарно по сметка на ВТОС ДТ за предявените искове в размер на 9600 лв. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответниците Р. М. С. и ЗК „С.” с.С., „Д. З. -гр.София. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |