№ 48
гр. Ботевград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20211810200564 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление /НП/ № 21-1204-000867 от 12.07.2021г.,
издадено ****** Г.а - Началник Група към ОДМВР София, Сектор „Пътна
полиция”, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с
което на ИВ. ГР. ГР., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ******, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178ж, ал.1, предл. 1 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 1,2 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени следните
административни наказания:
1. на основание чл.178ж, ал.1, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 58,
т.3 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 3 /три/ месеца;
2. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 ЗДвП, за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП - „глоба” в размер на 10 лева;
3. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,пр. 3 ЗДвП, за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 2 ЗДвП - „глоба” в размер на 10 лева.
НП е обжалвано в частта му по т. 1 от наказаното физическо лице (в
този смисъл е жалбата, а и изявлението на жалбоподателя след прочитане на
1
жалбата в съдебното заседание на 25.01.2022 г.).
Становищата на страните:
Жалбоподателят – ИВ. ГР. ГР., в жалбата си, прави искане за отмяна на
наказателното постановление по т. 1. Твърди, че се е движил в лентата за
принудително спиране, но при наличие на едно от законово предвидените
изключения за движение в аварийната лента-а именно, наличие на технически
незправност на управлявания от него автомобил, като допълва, че е имал
намерение да се отклони в посока с. Врачеш. Не претендира съдебни
разноски.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не
се явява и не изпраща процесуален представител. С молба вх. 925 от
21.02.2022г., е помолил Съда да даде ход на делото в негово отсъствие.
Ответната страна ОД на МВР - София редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита вх. № 215 от
14.01.2022г. на ОД на МВР- София, чрез гл. юрик. Р. Радев, с която моли
Съда да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна и
недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда
възражение за прекомерност на разноските на противната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
Приложеният АУАН № 319428/04.06.2021 г. е съставен за това, че на
04.06.2021 г., в 17:24 часа жалбоподателят ИВ. ГР. ГР. управлявал лек
автомобил Шкода Октавия, с рег. № СА4169ТР по АМ Хемус с посока от
София към Варна като на км. 39 се движел по лентата за принудително
спиране, без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и
пътниците в ППС, като водачът не представил свидетелство за управление на
МПС и свидетелство за регистрация на МПС - нарушение по чл.58, т.3 от
ЗДвП; нарушение по 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и нарушение по 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Последният му бил предявен за запознаване със съдържанието, който
жалбоподателят подписал без възражения и получил лично - обстоятелство
удостоверено с подписа му.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са
постъпили възражения срещу акта.
2
Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и
посочване на правните квалификации, на 12.07.2021г. ****** Г.а - Началник
Група към ОДМВР София, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със
заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, издал обжалваното НП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на
свидетелите ДР. СТ. П. - актосъставител, ЦВ. СЛ. К. – свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН №
319428/04.06.2021 г., картон на наказателно постановление, справка за
собственици на превозно средство, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.,
справка за нарушител/водач и др.
Съдът намира, че показанията на свидетелите П. и К. са обективни,
логични и последователни, поради което ги кредитира изцяло. Между тях и
жалбоподателя ИВ. ГР. ГР. не са налице отношения, които да сочат на
заинтересованост на свидетелите-полицейски служители от изхода на делото
във вреда на жалбоподателя или негови близки. Същите са очевидци на
случилото се и са възприели непосредствено обстоятелствата, включени в
предмета на доказване (чл. 102 от НПК). Същите дават подробни показания, с
които потвърждават описаната в АУАН фактология, поради което
съдържащата се в акта информация следва да бъде ценена като неразделна
част от показанията на тези свидетели.
Писмените доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни
и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът им се доверява изцяло. От извлечението от справката за нарушител на
жалбоподателя се установяват предишните му нарушения по ЗДвП, а от
Заповедта на министъра на вътрешните работи – правомощието на лицата да
съставят АУАН и НП.
Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват
по несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на
доказване (чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН), така както са приети от съда
в изложената по-горе фактическа обстановка. С оглед безпротиворечивостта
на доказателствата по-подробното му обсъждане е ненужно – това следва по
3
арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма следва да намери приложение и към
съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно
решение, съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид липсата на изрична норма в тази
насока в ЗАНН.
В жалбата си жалбоподателят не оспорва фактът, че се е движил в
лентата за принудително спиране, но твърди, че е поради технически
незправност на управлявания от него автомобил, като допълва, че е имал
намерение да се отклони в посока с. Врачеш. Техническото състояние на
управлявания от жалбоподателя лек автомобил не е отразено в
обстоятелствената част на АУАН. За тези си твърдения жалбоподателят не е
представил каквито и да е доказателства, за да може настоящия съдебен
състав да ги обсъди, поради което същите остават недоказани. От показанията
на разпитаните свидетели не се установява да е имало някаква технически
незправност на управлявания от жалбоподателя автомобил към момента на
съставяне на АУАН. Напротив и двамата свидетели са категорични във
възприятията си, че жалбоподателят се е движил в аварийната лента, в
продължение на около 2-3 километра, и когато са го спрели и запитали за
някаква техническа неизправност на автомобила, той е им отговорил, че няма
такава и щял да завива в посока с. Врачеш. Доказателствената тежест за
твърденията в жалбата тежи върху жалбоподателя.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно
жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по
ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране на административно - наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и съответно не е било ограничено правото на защита на наказаното
лице. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 ЗАНН. При съставянето на АУАН и при издаването на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
4
чл. 57 от ЗАНН. В случая е налице правно единство между словесното и
цифровото описание на нарушението в АУАН и в Наказателното
постановление. Административно – наказващият орган е посочил по
недвусмислен начин, че ИВ. ГР. ГР. е управлявал лек автомобил по АМ
Хемус с посока на движение от София към Варна, като на км. 39 се движела
по лентата за принудително спиране, без повреда на ППС и без здравословни
проблеми на водача и пътниците в ППС. В Акта и в НП са посочени всички
елементи от фактическия състав на процесното нарушение, поради което не е
налице неяснота на административно – наказателното обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП движение по автомагистрала
на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От
посочената разпоредба е видно, че движението или спирането в лентата за
принудително спиране на автомагистрала не е забранено във всички случаи, а
само когато превозното средство е изправно и водачът или пътниците в
превозното средство нямат здравословни проблеми.
В конкретния случай от АУАН и показанията на свидетелите се
установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил Шкода Октавия, с
рег. № СА4169ТР по АМ Хемус с посока от София към Варна като на км. 39
се движел по лентата за принудително спиране, без повреда на ППС и без
здравословни проблеми на водача и пътниците в ППС.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за наличие на
технически незправност на управлявания от него автомобил, към момента на
извършване на движението в аварийна лента. Недоказано остава това
твърдение и поради това обективно е налице осъществяване на състава на чл.
178ж, ал.1, пред. 1-во и съдът приема, че в процесния случай, не е налице
някое от изключенията, предвидени в чл. 58, т.3 от ЗДвП.
От това следва, че по делото е безспорно доказано, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна съставът на нарушението по чл. 58, т. 3 от
ЗДвП.
От субективната страна на нарушението деянието е извършено виновно.
За да приеме, че деянието е извършено виновно от жалбоподателя съдът
съобрази обстоятелството, че той като водач на МПС е имал съзнание, че
5
управлявал автомобила по АМ Хемус в аварийна лента, което превозното
средство е изправно и водачът не е имал здравословни проблеми и въпреки
това той е искал и желал това.
За нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП е предвидено наказание лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и
глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по
автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното
за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път (чл. 178ж, ал. 1
ЗДвП). Отнапред определеният в закона размер на наказанието не позволява
на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Този размер на административното наказание съвпада с
определения от административно – наказващия орган размер на глобата в
обжалваното Наказателно постановление.
Въззивният съд намира, че не следва да се приема, че е налице
маловажен случай на нарушение, тъй като само по себе си деянието на
жалбоподателя Манчева е в достатъчно голяма степен обществено опасно.
Шофирането в аварийна лента без да са налице предпоставките за това
поставя в опасност живота и здравето на участниците в движението, за които
са налице предпоставките на закона да са в аварийна лента, а в резултат от
посоченото нарушение се допускат и голяма част от случаите на пътно
транспортни произшествия с жертви по пътищата.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза
на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера
на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5, изр.
2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е представил писмено становище. Съдът намира, че доколкото делото е
6
разгледано в едно съдебно заседание, а в хода на съдебното следствие не са
разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателят ИВ. ГР. ГР..
На основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на
жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените в производството
разноски в размер на 27,78 лева, представляващи пътни разноски за явяване
на свидетел.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 9, вр. ал.2, т. 5 от ЗАНН,
Районен съд-Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-1204-000867
от 12.07.2021г., издадено ****** Г.а - Началник Група към ОДМВР София,
Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на МВР, в частта, с която на ИВ. ГР. ГР., с ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ******, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178ж, ал.1, предл. 1 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 58, т.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за 3 /три/ месеца.
ОСЪЖДА ИВ. ГР. ГР., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ******,
да заплати на Областна дирекция на МВР-гр. София разноски по делото в
размер на 80 /осемдесет/лева.
ОСЪЖДА ИВ. ГР. ГР., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ******,
да заплати на Районен съд – Ботевград сторените разноски в размер на 27,78
/двадесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, както и 5 /лева/
държавна такса по сметка на съда в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14 - дневен срок от съобщението му
на страните.
7
ЗАБЕЛЕЖКА: Наказателно постановление № 21-1204-000867 от
12.07.2021г., издадено ****** Г.а - Началник Група към ОДМВР София,
Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на МВР, в частта, с която на ИВ. ГР. ГР., с ЕГН ********** са наложени
следните административни наказания:
2. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 ЗДвП, за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП - „глоба” в размер на 10 лева и
3. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,пр. 3 ЗДвП, за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 2 ЗДвП - „глоба” в размер на 10 лева, не е обжалвано и в тази част е
влязло в сила.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8