Номер 148719.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 19.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502998 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК.
Образувано е по жалба вх.16319/28.08.2020г. на Й. Й. К. , ЕГН **********,
гр. Варна, ул. „Рали Мавридов“ №7 ет.2 ап.23, чрез процесуален
представител, против постановление за разноските, обективирано в ПДИ изх.
№21335/20.08.2020г., с което ДСИ при РС Варна е възложил на
жалбоподателката да заплати разноски в размер на общо 416 лв., от които 24
лв.- разноски по и.д., 42 лв.- такса по чл.53 от Тарифата за ДТ ГПК и 350 лв.-
адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на цитираното постановление. На първо място се
твърди, че взискателят не е искал присъждане на разноски. Освен това се
излага, че няма доказателства, че сумата от 350 лв. за адвокатско
възнаграждение е предварително заплатена, както и че въобще е заплатена,
тъй като няма пълномощно и доказателства за плащане. Сумата от 42 лв. не е
правилно определена, а и такси се държат за изпълнен принудителен способ.
Всички действия, извършени от ДСИ, са изпращане на съобщения и ПДИ на
длъжника на погрешен адрес. Проведените телефонни разговори не
представляват изпълнително действие. Сочи, че няма данни и сумата от 24 лв.
да е авансово внесена от взискателя. Твърди, че освен това не е дал повод за
образуване на изпълнителното дело, тъй като не е отказал предаване на
детето, поради което не дължи и тази сума. Моли за отмяна на
постановлението за разноските и присъждане на разноски. Писмен отговор от
ответника по жалбата Я. Г. Г. е постъпил в срока по чл.436 ГПК. С него
жалбата се оспорва, като се изразява становище за нейната неоснователност.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
ЧСИ е депозирал обяснения на осн. чл.436 ал.3 ГПК.
1
Съдът като съобрази изразеното от страните становище, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изп.д. №7107/20 по описа на СИС при ВРС, е образувано по подадена
на 15.07.2020г. молба пот Я. Г. Г. с твърдение, че съобразно съдебно решение
му е определен режим на лични отношения с детето Х.Я.Г. Майката на детето
и длъжник по изпълнението е Й. Й. К. , която е длъжна да го предава на
бащата. Моли спешно да бъде оказано съдействие за предаване на детето за
изпълнение на режима през лятната ваканция, оповестен в решението за
периода от 10.00ч. 10.07. до 18.00ч. на 25.07.2020г., тъй като майката отказва
да предаде детето. Претендират се разноски по образуването и воденето на
делото, ведно с 350 лв.- разноски за адвокатски хонорар. С молбата е
представен изпълнителен лист пълномощно, с което длъжникът е
упълномощил адв. Панайотова. Приложено е и преводно нареждане за
заплатена за образуване на изп. Д. сума от 24 лв. С разпореждане от
16.07.2020г. ДСИ образувал изпълнителното дело, разпоредил да се изпрати
покана за доброволно изпълнение на длъжника, както за заплащане на
признатите разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение 350 лв. и
24 лв. – за взискателя. Задължил взискателя да заплати 60 лв. за предаването
на детето. Насрочил дата за предаването за 24.07.2020г. от 10ч. ПДИ до
длъжника не е било връчено, тъй като за датата на изпълнението същият е бил
уведомен по телефона, а на предаването не се е явил. Още едно предаване е
било насрочено за 13.08.2020г., като длъжникът отново не е бил уведомен
посредством съобщение, а по телефона и не се е явил.
Респективно, разпореждането в частта за разноските не му е било
връчено до 25.08.2020г., когато в изпратената ПДИ му е посочено, че дължи
освен сумите по разпореждането от 16.07.2020г., така и още 42 лв.- такса по
чл.53 ТДТССГПК. До посочената дата всички покани и съобщения до
длъжника не са му били връчени, тъй като са изпращани на погрешен адрес.
Едва на 19.08.2020г. е предприета от ДСИ справка от НБД и адресът на
длъжника е установен.
Предвид изложеното, съставът намира, че подадената на 28.08.2020г.
жалба срещу обективираното в ПДИ постановление, получено от Й.К. на
25.08.2020г., е допустима, доколкото е подадена от легитимирано лице в
законоустановения седмичен срок.
Жалбата е частично основателна поради следното:
Още в молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане
за присъждане на разноски и адвокатски хонорар от 350 лв. Представени са
доказателства за направени разноски- заплатена такта от 24 лв. за образуване
на изпълнителното дело, заплатена от взискателя Янко Георгиев.
2
Възражението, че сумата не се дължи, тъй като длъжникът не е дал повод за
образуване на делото, е неоснователно. Безспорно, съобразно определения
режим на лични отношения, бащата е следвало да вземе детето за
осъществяване на режима на лични отношения от 10.07. до 25.07.2020г.
Молбата е подадена на 15.07.2020г., за което майката е била уведомена още
на следващия ден- 16.07.2020г. от ДСИ по телефона. Същата не е предложила
изпълнение на ДСИ, а и е отказала изрично да го предаде на 24.07.2020г., с
мотив, че „детето е на детска градина“. Следователно и безспорно се
установява, че детето е било при майка си на 15.07.2020г.- когато е следвало
да осъществява режима с баща си и същата не го е предала към момента на
уведомяването й за образуваното изпълнително дело. Същата е дала повод за
образуване на изпълнителното производство, поради което и дължи
заплащане на сумата от 24 лв.- такса за образуване на изпълнителното дело-
заплатена от Янко Георгиев.
Досежно сумата от 42 лв.- посочена като дължима по чл.53 от
ТДТССГПК, съдът намира следното:
Цитираната норма на чл.53 ТДТССГПК предвижда таксите, които се
събират за изпълнение на парични задължения съобразно цената на
вземането. Предаването на дете не е парично задължение, а задължение за
извършване на определено действие. За същото се дължи такса по чл.43 от
Тарифата, която предвижда, че за изпълнение на определено действие по
глава четиридесет и осма от ГПК се събира такса 50 лв. Изрично е посочено,
че таксата по ал. 1 се събира и за осъществяване режим на лични отношения и
предаване на дете и се събира за всяко поискано и извършено действие. В
конкретния случай макар и да са поискани, действия не са извършени, поради
което и такса не следва да бъде начислена дори и на правилното правно
основание - чл.43 ТДТССГПК. По чл.53 ТДТССГПК такса не се дължи,
доколкото нормата е неприложима. Постановлението за разноските в тази
част е незаконосъобразно.
С подаване на молбата до ДСИ взискателят е претендирал и разноски в
размер на 350 лв. за заплатен адвокатски хонорар. ДСИ признал и приел
разноските още на 16.07.2020г. със своето разпореждане независимо от
обстоятелството, че е било представено само пълномощно. Липсва договор за
правна защита и съдействие, както и разписка или фактура, установяваща
размера на адвокатското възнаграждение, както и реалното му заплащане. До
25.08.2020г. – повторното обективиране в ПДИ на Постановление за
разноските, такива доказателства за уговорен и заплатен адвокатски хонорар
от взискателя в полза на процесуалния му представител, не е представен.
Доколкото към момента на постановяване на атакуваното постановление за
разноските не се установява да е налице реално заплащане на разноски от
страна на взискателя за адвокатско възнаграждение, то и незаконосъобразно
такива са признати от ДСИ за дължими. Този извод не се променя от
обстоятелството, че след депозиране на настоящата жалба от длъжника срещу
Постановлението за разноските и в срока за отговор взискателят с молба от
3
14.09.2020г. е приложил договор за правна защита и съдействие с дата
14.07.2020г., обективиращ в себе и изявление за заплатен хонорар от 350 лв.
С разпореждане от 15.09.2020г. ДСИ е приел хонорара като разноски по
изпълнението. Това е така, тъй като извършените след постановяване на
постановлението за разноските процесуални действия от страните по
изпълнението, както и от ДСИ, не могат да бъдат съобразявани. Към
20.08.2020г.- датата на постановлението, обективирано в ПДИ, доказателства
за направени разноски в размер на 350 лв. заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение, не са били представени. Приемането на такива разноски от
ДСИ едва на 15.09.2020г. е основание за съобразяването им занапред.
Постановлението от 20.08.2020г., с което такива са приети, е
незаконосъобразно в тази част.
Предвид изложеното, жалбата на Костадинова се явява частично
основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено постановлението
за разноските досежно сумите от 42 лв.- такса по чл.53 ТДТССГПК и сумата
от 350 лв.- адвокатско възнаграждение.
Жалбата следва да бъде оставена без уважение в частта срещу
постановлението, с което са признати разноски в размер на 24 лв.- държавна
такса за образуване на изпълнителното дело.
Предвид направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да
бъдат присъдени в полза на въззивницата Костадинова направените от нея
разноски съобразно уважената част от жалбата. Същите възлизат на 188 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение. Сумите от 25 лв. д.т. за обжалване и
12,00 лв. за изготвяне на копие от делото не следва да бъдат присъдени в
полза на Костадинова, доколкото тези разноски са били дължими за
администрирането на жалбата, част от която се оставя без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноските, обективирано в ПДИ изх.
№21335/20.08.2020г., в частта, с която ДСИ при РС Варна е възложил на Й. Й.
К. , ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Рали Мавридов“ №7 ет.2 ап.23, разноски
по изп. д. №7107/2020г. по описа на СИС при ВРС в размер на - 42 лв.- такса
по чл.53 от Тарифата за ТДТССГПК и 350 лв.- адвокатско възнаграждение,
дължимо в полза на взискателя Я. Г. Г. .
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.16319/28.08.2020г. на Й. Й. К. ,
ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Рали Мавридов“ №7 ет.2 ап.23, срещу
Постановление за разноските, обективирано в ПДИ изх.№21335/20.08.2020г.,
в частта, с която ДСИ е възложил на Й. Й. К. , ЕГН **********, заплащането
на разноски по изп. д. №7107/2020г. по описа на СИС при ВРС в размер на
24,00 лв.- държавна такса за образуване на изпълнително дело.
ОСЪЖДА Я. Г. Г. , ЕГН **********, да заплати на Й. Й. К. , ЕГН
**********, гр. Варна, ул. „Рали Мавридов“ №7 ет.2 ап.23, сума в размер на
188 /сто осемдесет и осем лева/, представляваща направени пред настоящата
инстанция разноски за заплатен адвокатски хонорар и на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5