Р Е Ш Е Н И Е
№ 406
гр. Враца, 29.11.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, IV
състав, в открито заседание на 09 ноември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМ.
СЪДИЯ: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Д.Монова
и с участието на прокурор В. ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ
адм. дело № 469
по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
e по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203
от АПК.
Образувано е по искова молба от Л.С.М.,***,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с която е
предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева, произтичащи от бездействие на администрацията на З. ***
по ******************************, в следствие на които през м.04.2023г. е **************************,
което му причинява **. Ищецът твърди, че затворническата администрация на З. ***
е бездействала, като не е изпълнила задължението си да му осигури *************************.
Поддържа се в исковата молба, че след като това било установено на 12.06.2023г.
и се *********************, а му ******************. Излага, че не е имал
сумата от 22.00 лв. по сметката си, необходима за ********************************.
Счита, че е бил подложен на ************************************ в нарушение на
чл.3 от ЕКПЧ и следва да бъде справедливо обезщетен с претендираната сума чрез
осъждане на ответника да му я заплати.
В съдебно заседание ищецът
лично и чрез процесуалния си представител * М., поддържа исковата претенция на
посочените в исковата молба основания, като добавя и допълнително такова –
произнасянето на съда в С. по делото, образувано по жалба № 36925/1010г. „***************“
и моли за уважаването й.
Ответникът по иска - Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието
гр. София, в подаден чрез старши * Х. писмен отговор, оспорва претенцията, като
неоснователна и недоказана. Изразява становище за недоказаност на твърдяното от
ищеца неизпълнение на вменено задължение от страна на ответника, което да
ангажира отговорността му съгласно чл.284 ЗИНС. Моли за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноски в размер на следващото се
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Враца счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Моли
съдът да приеме, че ищецът през целия период, за който говори е получавал
медицинска помощ, чрез извършване на прегледи и назначавани изследвания от
страна на медицинските лица. Намира, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази
становищата на страните и съобразно събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Исковата претенция, касае
периода от м.04.2023г. до предявяването на иска – 07.08.2023г., за който се
установява от представена Справка за правното положение на ищеца изх. № 10979/01.09.2023г.
(л. 44), че същият е бил в З. **. Съгласно отразеното в Справката ищецът е
постъпил на 25.06.2020г. за изтърпяване на наказание „***, при първоначален „*“
режим по ЧНД № 16/2022г. на РС Кнежа, по което са му кумулирани наказания по
общо пет НОХД. Остатъкът от наказанието към 01.09.2023г. е , г. 3 м. и 22 дни.
Приложена е Медицинска
справка за **М., видно от която ***********************************************************************************************************************************************************************************************************************************..
С писмо рег.№
10391/22.10.2018г. от ГДИН са дадени указания до началниците на З. ЗА
ОСИГУРЯВАНЕ НА ЛЕКАРСТВА, ПРЕДПИСАНИ ИМ ************************************************************.
Видно от справка за трансфери
на парични средства по сметка на ищеца М. за периода 01.12.2022г. до
01.09.2023г., същият през м.04.2023г. **************************************************************.
На територията на З. *** били
извършвани мероприятия по дезинсекция и дератизация, видно от представените от
ответника 4 бр. Приемо – предавателни протоколи за извършена ДДД обработка /л.55-61/.
Според отразеното в тях, по възлагане от ГДИН-*** за обект З.-***,
ЗО-Земеделско стопанство, ЗО-О., ЗО-Б., ПД НМ на съответни дати, както следва: 16.12.2021г.,
18.11.2021г., 24.03.2022г., 18.12.2022г., 16.02.2023г., 23.03.2023г. и
12.05.2023г. е обработена площ от 23012 кв.м., типа обработка е отбелязано
„механична“, „биоцидна“, дейност: Дезинсекция, а за вид вредители са посочени –
хлебарки, мравки, бълхи и дървеници, сив плъх и домашна мишка.
Представено е копие от молба
на ищеца вх.№ М-7231/29.08.2023г. до началника на з.***, с която заявява искане
за разпореждане и разрешение ************************************************************************************************************************.
По делото в качеството
свидетели на ищеца са разпитани С.С. и И.К.. Свидетелят С. твърди, че с ищеца са
от 2021 г. с заедно в З. *** за изтърпяване на присъди. *************************************************************************************************.
Свидетелят К. в показанията си поддържа, че от 20 април
тази година е в з. *** и с Л. са на различни етажи. ************************************************************************************************************************************************************************.
Назначена и изслушана е съдебно-медицинска експертиза,
приета от съда като обективна и неоспорена от страните, от заключението на
която се установява, че ищецът М. има ********. Вещото лице * Т.Ж. е извършил
личен преглед на лицето и твърди, че не може да се установи в изминало време от
кога е началото на заболяването. Посочва се от експерта, че са предприети
диагностични и терапевтични мерки за лечението му от консултанта * М., *************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************
При така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим.
Претендират се неимуществени
вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на
ответника по осигуряване на медицински грижи, качествено хигиенно-битово
обслужване и поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието ** в З. ****, в следствие на които през м.04.2023г****.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда
отговорност на държавата за вредите, причинени на ** и задържани *** от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
Според чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.
205, ал. 1 от АПК сочи като ответник юридическото лице, представлявано от
органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" със седалище София, съгласно чл.
12, ал. 2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и З. ***, са нейни териториални
служби (чл.
12, ал. 3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на з. и длъжностни лица в
системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.
При това положение Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" има както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
За основателността на иска за
вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно
да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3
от закона; настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция;
причинно-следствена връзка между нарушението и вредата.
По смисъла на закона отговорността
на държавата се ангажира както при доказано подлагане на *, на ***** (чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС), така и при поставянето на лицата в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието "***" или "****",
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба
на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват *************************************
Ищецът твърди бездействия на
затворническата администрация по отношение на задължението *****************************************************************************.
Твърди, че поради бездействието
на ответника да му осигури адекватни условия, в които да бъде изтърпявано наказанието,
за него са настъпили неимуществени вреди – *************************************************************************
Разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС сочи, че в случаите
по чл.
3, ал. 2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпява наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС въвежда законови гаранции за съществуването на нормална битова среда
в местата за **, като приема за нарушение на забраната ***********************************************************************************************
**************************************************************************************.
***************************************************************************************.
При извършения анализ на
доказателствата и приложимия материален закон съдът намира предявения иск за неоснователен.
Макар да са доказани
твърденията на ищеца, че в исковия период е ***********************************************************************************************************************************************************************************************************************.
В случая не е налице укоримо незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е
възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по
изтърпяване на наказанието "**", са положили усилия да изпълнят
задължението си да осигуряват на ** такива условия, които да не създават
предпоставки за ****************************************************************************************************************************************************“.
Не може да се приеме за
основателно и *******************************************************************************************************.
Съгласно разпоредбите на чл.
3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.
29, ал. 1 от Конституцията на Република България, *****************************************.
В конкретния случай следва да
се приеме, че ответникът с предприетите от него действия *******************************************************************************************************************************************.
С оглед на това не е налице
противоправно деяние /в случая се претендира бездействие/, представляващо
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, поради което отсъства първата предпоставка за
уважаването на предявения иск. Предпоставките за основателността на иска следва
да бъдат доказани в тяхната кумулативна даденост, поради което отсъствието само
на една е достатъчна за отхвърлянето му.
При това положение, искът
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Въпреки този изход на спора
разноски на ответника не следва да бъдат присъждани по арг. от чл.
286, ал. 3 от ЗИНЗС, но ищецът дължи на основание ал.2 от същата разпоредба
разноските по производството за назначената СМЕ в размер на 250.00 лв., внесени
от ответника ГДИН. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75
и чл.
76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е.
разноски, направени за процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл.
286, ал. 3 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", но включват разноските направени за вещо лице по назначената
СМЕ.
Мотивиран от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Враца
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.М.,***,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, иск за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,
произтичащи от бездействие на администрацията на З. *** по осигуряване на *******************************************************************************************************.
ОСЪЖДА Л.С.М. с ЕГН **********,
понастоящем в З. *** ДА ЗАПЛАТИ НА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София сумата 250.00 лева, направени по делото разноски за възнаграждение на
вещо лице по съд.-медицинската експертиза.
Решението подлежи на обжалване
пред тричленен състав на Административен съд - Враца в 14 – дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМ.СЪДИЯ: