РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 08.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ
ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 9 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 137 от 09.11.2021 г., постановено по НАХД № 640 / 2021 г., Ловешкият районен съд, първи състав, е потвърдил наказателно постановление № 11-0001513 от 22.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, район *****, бул. „*****, представлявано от изпълнителен директор Р.П.Ц., в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, като законосъобразно.
Със същото решение е осъдено „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, район *****, бул. „*****, представлявано от изпълнителен директор Р.П.Ц., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Недоволно от така постановеното решение е останало „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, район *****, бул. „*****, представлявано от изпълнителен директор Р.П.Ц., което е подало касационна жалба с твърдения за нарушение на закона, като се твърди, че обжалваното решение е неправилно, което касационната инстанция намира за касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че задължението на дружеството - касатор да начисли трудово възнаграждение в сочените задължителни предписания е незаконосъобразно, като се сочи, че за процесния период работникът е бил в неплатен отпуск. Оспорва се законосъобразността на задължителни предписания, дадени в протокол от 08.03.2021 г. на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, независимо че не се отрича, че същите задължителни предписания не са обжалвани и са влезли в сила. Акцентира се, че задължителните предписания са незаконосъобразни и липсва законово задължение за изпълнението ми, поради което се отрича да е осъществен състав на административното нарушение. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постоновление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява, като липсва и писмено становище.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Ловеч, се представлява от юрк. Д., който намира касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно. От ответника се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като споделя мотивите на РС за потвърждаване на наказателното постановление както поради липса на процесуални нарушения, така и по същество.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 11-0001513 от 22.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, район *****, бул. „*****, представлявано от изпълнителен директор Р.П.Ц., в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания-чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
Наведените в касационната жалба основания във връзка с незаканосъобразност на НП са развити и пред първоинстанционния съд, като видно от мотивите на решението на РС, на всички твърдения на касатора, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция намира за законосъобразни и не следва да повтаря.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Между страните няма спор по фактическата обстановка, която се установява от всички писмени и гласни доказателства, поради което правилно е възприета от районния съд в следния смисъл:
На 26.04.2021 г. е извършена проверка на документацията относно здравословни и безопасни условия на труд и трудовите правоотношения на „*****“ АД в експлоатирания от дружеството обект „Предприятие за производство на вино и високоалкохолни напитки“, намиращ се в гр. Ловеч. При проверка на ведомостите за заплати за месеците: януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2020 г. и януари 2021 г. е установено, че на лицето С.Ц.С., работещ на длъжността „отговорник поддръжка на сгради“ не е начислено трудово възнаграждение за горните месеци.
Същите нарушения са констатирани и при извършената от ДИТ – Ловеч проверка на 01.03.2021 г., като за отстраняването им са дадени задължителни предписания № 4,5 и 6 от протокол за извършена проверка изх. № ПР2107390/08.03.2021 г. на ДИТ – Ловеч, съобщен на 12.03.2021 г., влязъл в сила на 06.04.2021 г., с краен задължителен срок за изпълнение 12.04.2021 г.
Установено е, че „*****“ АД в качеството на работодател е извършено нарушение на трудовото законодателство като към 13.04.2021 г. не е изпълнило задължителни предписания № 4,5 и 6 от протокол за извършена проверка изх. № ПР2107390/08.03.2021 г. на ДИТ – Ловеч, в установения краен срок до 12.04.2021 г., в частта, в която дружеството се задължава да начисли трудовите възнаграждения за времето на престой на лицето С.Ц.С. за месеците: януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2020 г. и януари 2021 г. включително, работещо в експлоатирания от дружеството обект „Предприятие за производство на вино и високоалкохолни напитки“, намиращ се в гр. Ловеч, с което е нарушен чл. 415, ал. 1 от КТ.
Между страните няма спор по фактите, като описаната по-горе фактическа обстановка се установява от всички писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, поради което правилно РС е кредитирал същите, както и правилно е възприел посочената по-горе фактическа обстановка.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС както за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и по същество за съставомерност на административното нарушение, към които следва да препрати по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Правилно е прието от РС, че:
„Направеното възражение, че впоследствие са представени на ДИТ подписани молби за ползване на неплатен отпуск от лицето С.С.и че наказващият орган е следвало да съобрази това обстоятелство, не се споделя от настоящия състав, тъй като за целия период от време – 01.03.2021 г. – 26.04.2021 г. , през който са извършени документалните проверки, дружеството не е предоставило на контролните органи редовни/подписани/ от лицето молби за отпуск, съответно разрешен, а след като такива са били налични, не е имало проблем работодателят да ги представи на проверяващите във всеки един момент, докато трае проверката. Нещо повече проверката е извършена именно по жалба на лицето С.С., който не би сезирал ДИТ, ако е подал молба за ползването на неплатен отпуск и е имал разрешен такъв. Освен това следва да се има предвид, че нарушението, за което е санкционирано дружеството, не е за това, че на лицето С.С.не е начислено и изплатено трудово възнаграждение, а че не са изпълнени задължителните предписания № 4, 5 и 6 от протокол № ПР2107390/08.03.2021 г. в указания срок до 12.04.2021 г. Не са представени документи, които да удостоверяват, че преди или след изтичане на този срок предписанието е било изпълнено.“
В касационната жалба не се отрича, че сочените задължителни предписания не са изпълнени, а единствено се твърди, че същите са незаконосъобразни, поради което не са подлежали на изпълнение.
Видно от протокол за извършена проверка изх. № ПР2107390/08.03.2021 г. на ДИТ – Ловеч на л. 16-18 от делото на РС, както и от съобщаването на същия, видно от протокол за съобщаване на л. 19 от делото на РС, сочените задължителни предписания са съобщени на дружеството на 12.03.2021 г., от който момент е започнал да тече 14-дн. преклузивен срок за оспорването на задължителните предписания, като поради липса на жалба в 14-дн. преклузивен срок, сочените задължителни предписания са влезли в сила на 29.03.2021 г. – първи присъствен ден след изтичането на 14-дн. преклузивен срок за обжалване. В протокол за извършена проверка изх. № ПР2107390/08.03.2021 г. на ДИТ – Ловеч на л. 16-18 от делото на РС, за дата на влизане в сила на задължителните предписания е посочена дата 06.04.2021 г., което е посочено и в НП, което е в полза на наказаното дружество и не се отразява на крайния извод за законосъобразност на НП.
Релевантно е единствено, че сочените задължителни предписание са влезли в сила и като стабилен административен акт, подлежат на изпълнение, като отделно крайният срок за изпълнение на същите задължителни предписания е 12.04.2021 г., поради което след тази дата, считано от 13.04.2021 г. наказаното дружество подлежи на санкциониране за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Всички доводи на касатора относно пускането на молби за неплатен отпуск от лицето С.С., респ. разрешаване на същия, от една страна са обсъдени от районния съд и са приети за неоснователни по съображения, които се споделят от касационната инстанция и към които настоящата инстанция следва да препрати.
В допълнение на горното следва да се посочи, че дадените в протокол изх. № ПР2107390/08.03.2021 г. на ДИТ – Ловеч на л. 16-18 от делото на РС задължителни предписания представляват принудителна административна мярка, която е подлежала на обжалване по реда на АПК пред административен съд. Същите задължителни предписания са достатъчно подробни, вкл. в частите по т. 4,5 и 6 относно лицето С.Ц.С., като в същите предписания са обсъдени всички налични документи относно ползването/неползването на неплатен отпуск на същото лице, мотивите, поради което се приема, че „молбите за разрешаване на неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда на горепосоченото лице не са подписани от него“. След като дружеството „*****“ не е съгласно с констатациите на същите задължителни предписания е следвало да обжалва същите по реда на АПК, като няма спор между страните, че дружеството не е обжалвало задължителните предписания, поради което същите са влезли в сила.
При това положение с влизането в сила на задължителните предписания, дадени в протокол изх. № ПР2107390/08.03.2021 г. на ДИТ – Ловеч на л. 16-18 от делото на РС, е преклудирано правото на наказаното дружество да оспорва както констатациите в същите, така и тяхната законосъобразност. Поради това неотносими в настоящото административнонаказателно производство са доводи във връзка с незаконосъобразност на задължителните предписания, дадени в протокол изх. № ПР2107390/08.03.2021 г. на ДИТ – Ловеч на л. 16-18 от делото на РС, т.к. задължителните предписания са влезли в сила и са годен изпълнителен титул.
Няма как в настоящото административнонаказателно производство, което се развива по реда на ЗАНН и НПК, да се прави косвен контрол за законосъобразност на влезлите в сила задължителни предписания, поради причина, че наказаното дружество е пропуснало да обжалва същите по реда на АПК. Поради това не следва да се обсъждат и евентуални молби за ползване на неплатен отпуск на лицето Стефанов, за кои периоди са същите и дали такъв отпуск е бил разрешен, с оглед приетото и посочено по-горе във влезлите в сила задължителни предписания, че „молбите за разрешаване на неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда на горепосоченото лице не са подписани от него“.
Правилни са изводите на РС, че предвид изричната разпоредба на чл. 415в от КТ, който е специален закон по отношение на чл. 28 от ЗАНН, който се явява общ такъв, няма как да прилага института на маловажност на случая по общия закон - чл. 28 от ЗАНН при наличие на изричната забрана в специалния текст на чл. 415в, ал. 1 от КТ. В същия смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по т.д. № 7/2010 г. на ВАС. Правилно е прието от РС, че в случая липсват кумулативните предпоставки на чл. 415в, ал. 1 от КТ, като е посочено от РС, че нито нарушението е отстранено веднага, след установяването му, нито липсват вредни последици за работниците и служителите.
Относно размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция, касационната инстанция намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а отделно наложената за процесното нарушение имуществена санкция е минималната, предвидена в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора съдът намира за основателно искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което е своевременно поискано. Ангажираният юрисконсулт Д. е осъществила в пълна степен процесуално представителство – явявал се е в насроченото о.с.з., ангажирал е становище по същество, като е заявил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Следва касаторът да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 137 от 09.11.2021 г., постановено по НАХД № 640 / 2021 г. на Ловешкия районен съд, първи състав.
ОСЪЖДА *****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, район *****, бул. „*****, представлявано от изпълнителен директор Р.П.Ц., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: