№ 207
гр. Пловдив, 07.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Димитър Ив. Махмудиев
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245000600078 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдимият Е. Г. Г., се явява лично и с адв. П.,
редовно упълномощен от по-рано и с адв. М. А. К., редовно упълномощена,
за което днес представя пълномощно.
Адв. К.: Моля в протокола да бъда записана като адв. А..
Частният обвинител И. Д. Д. се явява лично и с адв. В. О., редовно
упълномощен от по-рано.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. О.: Моля да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Няма пречка да гледаме делото.
АДВ. А.: Няма процесуални пречки за даване ход на делото. Моля да
дадете ход на делото.
Подсъдимият Е. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи, нямам нови искания.
АДВ. О.: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.
Считам делото за изяснено и моля да дадете ход по същество.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И. Д.: Нямам отводи и доказателствени
искания.
АДВ. П.: Госпожо председател, нямаме отводи и възражения. По
доказателствата – представяме заверено копие от студентска книжка,
издадена от ** университет - П., на подзащитния ни Е. Г., от която се
установява, че същият е студент, специалност „**“ в ** университет - П., **
курс, както и характеристика за Е. Г. Г., издадена от ** Г. Г.. Нямам други
искания.
АДВ. А.: Нямам отводи и искания за събиране на доказателства. Да се
приемат представените писмени доказателства от адв. П..
ПОДСЪДИМИЯТ Е. Г.: Нямам отводи. Моля да приемете като писмени
доказателства представените от моя защитник копие от моята студентска
книжка и характеристика.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат представените писмени доказателства.
АДВ. О.: Не възразявам да бъдат приети представените от адв. П.
документи като писмени доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И. Д.: Да се приемат представената
характеристика и копие от студентска книжка за подсъдимия.
Съдът счита, че следва да бъдат приети като писмени доказателства по
делото днес представените от защитниците на подсъдимия заверенония копия
от студентска книжка, издадена от ** университет - П. на подсъдимия Е. Г. Г.
както и характеристика за същия от ** Г. Г., както и с оглед становищата на
страните, че нямат искания за събиране на други доказателства, следва да
бъде даден ход на съдебните прения. С оглед на изложеното, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото посочените по-горе
документи.
ПРОЧЕТОХА се същите.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, спорът, повдигнат пред вас с
въззивната жалба е дали е доказана субективната страна на деянието по чл.
342, ал. 3 НК, за което подсъдимият е бил признат за виновен. Още с
обвинителния акт, колегата от Окръжна прокуратура - Пловдив е изложил
обстоятелствата, поради които приема, че извършеното от подсъдимия,
довело до настъпване на пътнотранспортното произшествие, е престъпление
по чл.342 НК, а не такова по чл.343 НК, като е обосновал становището си и с
относима съдебна практика. Споделям всички съображения в обвинителния
акт по този въпрос и няма какво повече да допълня по тях.
Само искам да цитирам един пасаж от решението от 28.12.1984 г. по
нак. дело № 50/1984 г. на ОСНК: „Когато деецът не желае
общественоопасните последици или дори определено би искал те да не
настъпят, но продължава да нарушава правилата за движение без наличие на
посочената университет, той се примирява с възможността от настъпването
им, допуска ги съзнателно“.
В настоящия случай подсъдимият е направил всичко възможно да се
вмести деянието му в тази постановка на ОСНК за това кога деянието е по чл.
342 НК.
Окръжен съд - Пловдив в мотивите си е възприел тезата на
прокуратурата и считам, че много добре е обосновал защо деянието е
извършено при евентуален умисъл, а не при самонадеяност или несъзнавана
непредпазливост, поради което и по този въпрос се придържам към мотивите
на съда.
Що се касае до критиките в жабата, че не се разбирало защо
подсъдимият е признат за виновен по двете изречения на чл. 20, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата, считам, че тези критики са неоснователни.
Известна ви е практиката, че едното изречение изключва другото, която
практика не споделям. В конкретния случай подсъдимият не е съобразил
3
скоростта на управлявания от него автомобил с наближаваните спрели пред
него автомобили, с което е нарушил изречение първо на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
При възникването вече на пряката опасност от произшествие с навлизането в
аварийната лента отново умишлено не е намалил скоростта, с което е
нарушил и изречение второ на чл. 20, ал.2 ЗДвП.
Поради липсата на протест и жалба, касаещи осъждането на подсъдимия
по другите две обвинения – за престъпление по чл. 343б, ал.3 НК и чл. 270
НК, само ще отбележа, че не намирам основание за изменение или отмяна на
присъдата в частите й, касаещи тези две престъпления.
Независимо, че колегата пред първата инстанция от Окръжна
прокуратура – Пловдив е поискал присъда с наказание лишаване от свобода,
чието изпълнение да се отложи по реда на чл. 66 НК, аз считам, че
определените от Окръжен съд - Пловдив наказания за всяко от трите
престъпления и общо най-тежко наказание за тях е справедливо и отговаря на
целите на закона и на обществената опасност на извършените от подсъдимия
престъпления. Получава се така, че на инкриминираната дата подсъдимият
цял ден не е вършил нищо друго, освен извършения престъпен превоз на
мигранти, престъпно не се е подчинявал на разпорежданията на полицейски
служители, като разбира се, водещото в тази му престъпна дейност е
престъплението по чл. 342, ал. 3 НК. Вярно е, че наказанието за това
престъпление с налага в зависимост от причинения резултат - в случая средна
телесна повреда, но няма как да не се вземе предвид, че независимо от
тежките травми, получени от пострадалата, като цяло това произшествие се е
разминало сравнително леко.
Подсъдимият се е врязал в колона от спрели автомобили, задният му
мост изхвърча в другото платно на магистралата и може да си представим
какво би се случило, ако шофьорът на ТИР-а, в който се удря задният мост, не
беше овладял товарния автомобил. Подсъдимият е предизвикал
произшествие, от което е имало потенциал да настъпят много по-тежки
последици, направил го е умишлено, като е имал достатъчно време преди това
да осъзнае какво върши и да се спре и че го преследва полиция по цялата
магистрала. В тази връзка моето становище е, че отлагането на изпълнението
на наказанието и общото най-тежко наказание по реда на чл. 66 НК би било
едно непълно необосновано снизхождение и поради това моля да потвърдите
4
изцяло присъдата на Окръжен съд – Пловдив така, както е постановена.
АДВ. О.: Уважаеми апелативни съдии, с първоинстанционната присъда
беше наложено едно несправедливо, занижено наказание, което абсолютно не
отговаря на извършеното престъпление от подсъдимия, но ние не сме
депозирали въззивна жалба и решихме да се съобразим с тази присъда и с
това наказание.
Аз ви моля да приемете, че първоинстанционният съд правилно,
обосновано е стигнал до всички правни изводи и правилно и законосъобразно
е определил едно общо наказание на подсъдимия, като е взел под внимание
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Моля да обърнете внимание, че по делото са събрани множество
доказателства, от които става ясно, че пътнотранспортното произшествие е
било предотвратимо за подсъдимия. Същият е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие, но
същият не е сторил това, а умишлено е причинил една тежка травматична
увреда, макар с медико-биологичния признак „средна телесна повреда“, на
доверителката ми И. Д.. Същата в продължение на повече от две го** се
опитва да възстанови своето здраве, като естествено, настъпиха множество
промени в нейния социален живот и в крайна сметка аз считам, че
определеното наказание следва да бъде потвърдено и ви моля да потвърдите
определеното от първоинстанционния съд наказание. Същото може да
постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.
В конкретния случай единствената цел на подсъдимия е била да избегне
правосъдие, да избяга, а не да отклонява автомобила, да не би да се удари.
Същият е искал на всяка цена да избяга от правосъдието. Тоест,
представителят на Апелативна прокуратура- Пловдив е абсолютно прав - за
един ден подсъдимият е извършил множество престъпления. И бяхме
свидетели на множество такива пътнотранспортни произшествия, в които
загинаха множество служители на МВР. Малшанс, че доверителката ни и
семейството й, спестявайки цяла година за почивка, спазвайки законите на
тази държава, са тръгнали на почивка и в крайна сметка са попаднали на
младеж на 19 го**, който е решил да върши престъпления и да не се
съобразява със законите на страната.
Беше приложена студентска книжка в днешното съдебно заседание.
5
Дъщерята на моята доверителка и тя е студентка и в крайна сметка с какво са
заслужили това нещо да се случи? Моля да потвърдите първоинстанционната
присъда, благодаря ви.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И. Д.: Съгласна съм с казаното от адв. О..
Какво бих могла да добавя, освен, че вследствие на действията на този
младеж аз не само ще се възстановявам още го**, не само физически, но и
психически, както аз, така и семейството ми. Така че бих искала да се
потвърди присъдата и той да си поема отговорността за деянието, което е
извършил.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, уважаеми господин прокурор,
ние поддържаме жалбата с наведените в нея възражения. В същото време
обаче аз ще представя на съдебния състав допълнителни аргументи и в друга
насока, които ще надградят това, което вече е написано във въззивната жалба,
така и доколкото на основание чл. 314 НПК въззивната инстанция е длъжна
да провери присъдата във всичките й части, не само в обжалваната.
Ние намираме като защитници, че в случая не са били налице
предпоставките за провеждане на съкратеното съдебно следствие, доколкото
доказателствата, събрани в досъдебното производство, не подкрепят
самопризнанията.
За престъплението по смисъла чл. 343б, ал.3 НК имам предвид
следното: в чл.3а от Наредба 1 от 19.07.2017г., определяща реда, по който се
установява употребата на наркотични вещества, се предвижда, че
изследването, кръвната проба, медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване следва да бъде извършено, ако са налице една от
двете предпоставки: на първо место, ако лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство и тест или пък когато такава е сторена, но
водачът на превозното средство не приема показанията, които са посочени.
Показанията на свидетеля – полицейски служител С. Н. от 22.07.2021г.
на лист 65 от том 1-ви на досъдебното производство, последният споделя:
„От колегите разбрах, че пробата за наркотични вещества и опиати е била
отрицателна.“
Най-важният свидетел в това отношение Д. Х. И. - това е полицаят,
който е тествал Г. за наркотични вещества, в разпит от 27.04.2022 г. на лист
6
81, том 1 на досъдебното производство казва: „Той беше адекватен и аз го
попитах дали е употребявал наркотични вещества. Той заяви, че не е
употребявал“, „Направих му теста, като отчете отрицателна проба.“ Тоест, Г.
не е отказал извършването на проверка, не е изразявал и несъгласие поради
отрицателен резултат – това се споделя от полицейските служители.
Нещо повече, в констативен протокол за ПТП с пострадали лица № **,
който се намира на лист 178 от том 3, е отбелязано в графа „Наркотични
вещества“, че виновният водач Е. Г. не е употребил такива. Така и в протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби, изготвен от д-р П.
К.: „Лицето е със запазена координация, с ясно съзнание, с адекватно
поведение“, да не зачитам изцяло какви са констатациите на медика. Всички
посочват, че от неговото поведение не може да се възприеме някакво
повлияване било от наркотик, било от алкохол. Обърнете внимание, че тези
впечатления на медика са относно претърпяно тежко ПТП, с прелитане на
автомобил, изобщо всички факти и обстоятелства са известни на съдебния
състав.
В случая се поставя резонно въпросът - кое е обусловило извършването
и на кръвна проба? Зачитайки изготвената съдебна химико-токсикологична
експертиза се вижда, че там е записано: „Drug-тест 5000, с фабричен № ** е
показал положителен резултат (не се чете за кое наркотично вещество)“. При
това положение се поставя резонно въпросът на кое се е дало приоритет при
вземане на решението за вземане на кръвна проба. По-важното обаче е
следното: за да е съставомерно това деяние по смисъла на ал. 3 на чл. 343б от
НК, веществото следва да притежава специфични характеристики, които го
определят като наркотично вещество и тези характеристики са ясно
дефинирани в § 1, т. 11 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, където е посочено, че „наркотично вещество е всяко такова,
което може да въздейства върху мисловната дейност, поведение, възприятия,
настроение, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм“ –
цитатът ми не е пълен в момента.
Установеният при изследването метаболит на тетрахидроканабинол е е
фармакологично неактивен - това е водещото в защитната теза в момента. И
като метаболитен продукт основното наркотично вещество не оказва ефект
върху изследваното лице. Метаболитът не представлява активно вещество,
7
притежаващо психоактивно действия, а само индикира употреба в минал
период от време.
При тези обстоятелства е недопустимо да се прави извод, че
подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на наркотично
вещество, тъй като такова не е открито. Последните два пасажа са пряк цитат
от решение на Върховния съд, в каквито решения върховните съдии са се
произнасяли по реда на инстанционен контрол и като такива ще посоча само
две – например решение № 259 от 23.01.2020 г. по дело № 938/2019 г. на 1-во
наказателно отделение, решение № 25 от 2019 г. отново по дело № 81 от 2019
г. – това е на II-ро наказателно отделение , както и решение на Апелативен
съд – София, 2-ри наказателен състав № 349 от 11.11.2021 г. по реда на
възобновяването на наказателно производство. Само на това основание
според защитата делото следва да бъде върнато на първа инстанция.
За престъплението по смисъла на чл. 342, ал. 3, б. „б“, водещото тук в
аргументите на защитата отново ще бъдат наличие или не на евентуалния
умисъл, който се претендира от страна на държавното обвинение.
В последващото изложение ще заостря вашето внимание върху
следното: на процесната дата се твърди, че два полицейски патрула
проследяват поведението на нашия подзащитен – първият от тях са в състав
К. К. и Л. Н.
Според показанията на М. К. З., обаче, това е част от екипажа на втория
полицейски патрул, тези показания са на лист 68 от 22.07.2021 г. в том 1 от
досъдебното производство, последният твърди, че е разпоредено да се
предприемат действия за спиране на автомобил, който не е спрял на стоп-
палка в посока С. - П. Никъде не се говори за неизпълнение по даден сигнал
на К. или Н..
К. К. К. в разпит от 27.04.2022г. на лист 77, том 1 от досъдебното
производство казва, че докато са чакали подсъдимия, са се били установили в
аварийната лента, полицейският автомобил, забележете, не е бил с включени
светлини и след като подсъдимият е преминал, те са го последвали с 90
км/час, тоест преследване не е имало.
По същия начин и свидетелят Л. Н. в разпит от 28.04.2022 г. на лист 79
в том 1 от досъдебното производство, той пък изобщо не е забелязал, че
8
издирваният автомобил е минал покрай него. К. му е свел това до знанието.
Това дава отговор и на въпроса защо за престъплението по смисъла на чл. 270
от НК в случая е повдигнато обвинение само за това, че Е. Г. е пречил на С. Н.
и М. К. З., като е отказал да изпълни полицейско разпореждане и се е опитал
да избяга. Това е поведението на подсъдимия след сторване на
престъплението по смисъла на чл. 342 НК. Защо тук прокуратурата не е
включила поведението на Г. преди това в периода, в който се предвижда по
автомагистрала „Тракия“, след като е забелязан от Н. и К., доколкото се
твърди, че има бягство и от този полицейски патрул?
На следващо место, скоростта му е допустима, тя е 138 км/час. В тази
връзка не случайно в автотехническата експертиза на страница 112 – това е
лист 17 от самата експертиза, се посочва, че от техническа гледна точка няма
условия, които да са налагали движението на лекия автомобил „Ф. П.“ с
посочен регистрационен номер, със скорост по-ниска от установената. На стр.
19 от експертизата се посочва, че водачът Г. е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ударите, ако се съобрази със спрелите пред него
автомобили.
Какво да кажем сега, обаче, за другите водачи, които са причинили
ПТП преди него, а и след това. В том 3-ти от досъдебното производство в
констативен протокол е отбелязано следното за ПТП: „“Р. К.“ с водач В. К. Т.
удря „Р.“ с турски регистрационен номер. Същото „Р.“ със същия водач удря
лек автомобил с марка „Б.“ марка * с водач С. М. А.. По-нататък – „Ш.“,
управляван от водача Н. П. Д., удря „Ш. О.“, управлявана от Г. Т. А.. „Ш.“,
управляван от Д. удря автомобил „Б.*“ с водач К. Д.. И за всички тези в
констативния протокол е следният извод: „Не спазва достатъчно дистанция от
спрелия пред него участник и го блъска отзад“. От кого, задавам въпроса към
прокуратурата, са бягали пък тези водачи в случая? Имат ли съзнание, че са
били преследвани от някого? Същите като подсъдимия са карали с
допустимата скорост, разрешена по магистрала. Тези инциденти, обаче,
обърнете внимание, не са описани в обвинителния акт. И за всички тези ПТП-
та причината за настъпването им е същата както за Е. Г. - това са
некомпетентните действия от страна на полицейските служители, които са
предприели мерки за спиране, без да обезпечат безопасността на движението
по автомагистрала „Тракия“ към онзи момент. Никой от тези водачи не е
9
имал техническа възможност да спре управлявания от него автомобил и да
намали скоростта. Същият извод според нас е и за Е. Г. при настъпилото ПТП
с „А.“ и „П.“, от които за съжаление съответно се е намирала частната
обвинителка с нейното семейство. Тоест, Е. не се е движил с висока скорост,
не е бил преследван от К..
Наблягам и на обстоятелството, че изготвената по делото
автотехническа експертиза не отразява действителната пътна обстановка към
момента. Не са отразени в схемата всички автомобили, които са присъствали
на място, не са отразени всички ПТП, не е обсъдена възможността и
способността на водачите да възприемат обстановката пред тях, доколкото
спрелите автомобили няма данни да са били с включени аварийни светлини.
Скоростта на Г. е 138 км/ч. Член 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата
казва, че разрешена максимална скорост по автомагистрала за автомобили,
категория „В“, какъвто е управляваният от него, е 140 км/час. Малко по-
нататък на стр. 16 от автотехническата експертиза се посочва, че водачът Г.
би имал техническа възможност да избегне удара, ако се е движил със
скорост по-малка от 68 км/час.
Веднага поставям на вашето внимание чл. 22 от ЗДвП, че водачът не
трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато
по този начин пречи на движение на други пътни превозни средства.
Няма технически условия, пак според експерта, които да предразполагат
или изискват от Г. към онзи момент да се движи с такава скорост.
Отново наблягам на това, че по делото са налице факти, които отричат
нашият подзащитен да е причинил 3 средни телесни повреди, като умишлено
не се е съобразил с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост. Доказано е, че не е бягал от полицейския патрул на Н. и
К.. С това отново наблягам на факта, че се съгласява и самата прокуратура,
защото няма повдигнато обвинение за това, няма превишена скорост. Според
нас няма употреба на наркотик, който да е повлиял на реакциите и решенията
на подзащитния ни. Преди него и след него са настъпили и други ПТП-та, в
които водачите са карали също като него, със съобразена скорост, не са
бягали от полиция, но също като него не са могли да възприемат правилно
характера и интензивността на движението. Кой кара с 138 км/час, когато е
преследван от полиция? Скоростта би трябвало да бъде най-малко над 140
10
км/ч. Всичко това навежда на извода, че деянието най-малко следва да бъде
преквалифицирано.
Оттук насетне ние не можем да изведем или поне трудно бихме могли
да го направим, да изведем този евентуален умисъл. Превес на какво дава
нашият подзащитен, с кое се съгласява, кое иска да избегне, като пак отново
наблягам на факта, че обвинение няма. Той не бяга от Н. и К.. По чл. 270 НК е
съвсем друго съдържанието на обвинителния акт.
По изложените аргументи ние намираме, че делото следва да бъде
върнато на Окръжния съд, като в допълнение, в подкрепа на подадената
въззивна жалба, като допълнителни аргументи отново посочваме чистото
съдебно минало, младата възраст на нашия подзащитен. Фактът, че е студент,
като намираме, че едно ефективно изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода“, би минирало неговото развитие и поставянето му в изолация в
такава антисоциална среда ще окаже пагубно значение върху личността му.
Моля за съдебен акт в посочения смисъл.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се към казаното
от колегата П.. Моля да постановите съдебен акт, с който да върнете делото за
ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Считам, че производството е протекло по повод на един обвинителен
акт, който не отговаря на изискванията. Предвид обстоятелството, че първото
и най-тежко обвинение се обосновава по следния начин: като три средни
телесни повреди, дифузна травма на главния мозък, контузия на белия дроб и
счупване на дясна ключица и при това тестово обяснение следва правна
квалификация на деянието по чл. 342, ал. 3, б. „б“, пр.1, вр. с ал.1 на същия
текст. Естествено е да се повдигне въпросът за коя от тези три средни телесни
повреди подсъдимият е привлечен да отговаря, след като правната
квалификация сочи само една от тях. Няма обосновка, че деянието е
извършено или няколко деяния в идеална съвкупност, в реална съвкупност,
която води до извода, че текстовата част на обвинението противоречи на
дадената правна квалификация. Ето защо тази грешка в обвинителния акт и
това несъответствие е рефлектирало и върху присъдата.
Това безспорно, тази неизясненост, се отразява и върху съдебния акт,
който съответно рефлектира и върху правото на защита.
11
След като е нарушено правото на защита на подсъдимия, считам, че е
налице съществено процесуално нарушение, което е такова и основание за
връщане на делото за ново разглеждане. Ако все пак вие не възприемете
нашата теза в тази насока, моля да бъде определено наказание на доверителя
ми не при условията на чл. 54 НК, а по чл. 55 от НК.
В случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и
липса на отегчаващи такива по следните съображения: подсъдимият към
момента на деянието е бил **-годишен младеж, с чисто съдебно минало,
който до момента е нямал никакви противообществени прояви. Спрямо него
не са вземани мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви
на малолетните и непълнолетните, няма налагани наказания по УБДХ и други
такива простъпки.
Освен това следва да се отече и като смекчаващо вината обстоятелство,
че след деянието, което е извършено 2021г., в продължение на почти 3 го**,
доверителят ми няма извършени други простъпки, за които да му е било
наложено респективно административно наказание или пък наказание за
извършено престъпление. Това показва, че се касае за една инцидентна
проява в неговия живот, младежки, недостатъчно обмислен или пък воден от
едно желание за по-бърза реализация на средства - нещо, което е масово в
района на нашия град.
От друга страна, като смекчаващо обстоятелство следва да се има
предвид и това, че той е студент, добре се справя с учебния материал и
напредва в него. Неговото образование като студент в ** университет със
специалност ** съвпада с дейността на неговия баща, който от десетилетия е
**, чиито ** са най-сладки и най-търсени на пазара в цяла **. В неговата
дейност през летните ваканции подсъдимият се включва активно, което пък
от друга страна дава възможност да се направи извод, че в резултат на тая
трудова дейност той ще израсне като един достоен гражданин на това
общество.
Освен това доверителят ми от самото начало на процеса е осъзнал
своята вина. Има критично отношение към извършеното. С процесуалното си
поведение никога не е пречил, а напротив, е съдействал за успешното
приключване на процеса. Поради това считам, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Като такова безспорно следва да се
12
отчетат, меко казано, неадекватните действия и мероприятия, предприети от
полицейските органи за преустановяване и залавяне на нарушителя.
Доказателства в тази насока са настъпилите други, допълнителни
пътнотранспортни произшествия, които се дължат на това, че е бил спрян
трафикът по една може би от най-натоварените автомагистрали в страната в
един момент, в който трафикът наистина е бил засилен.
Още от И. е бил ясен автомобилът с неговия регистрационен номер,
марка и собственик. Посоката на движение е била ясна. Нищо не е пречило на
контролните органи да установят водача в Х. – един малък град, където всеки
го познава и не е имало никаква пречка той да бъде установен и съответно, да
бъде извършена проверка в един район, където няма да се създаде опасност
от настъпване на пътнотранспортни произшествия.
Освен това считам, че не следва да бъдат отчитани като отегчаващи
вината обстоятелства предходните деяния, които са извършени същия ден,
тъй като за тях доверителят ми е получил своята санкция и има постановени,
влезли в сила съдебни актове. Ето защо считам, че не би било редно след като
веднъж е получил наказание за тези деяния, тези деяния отново да послужат
за налагане на едно по-тежко наказание. Не може да се каже, че доверителят
ми е с лоши характеристични данни, предвид, на изложените от мен
обстоятелства и фактът, че се касае за прояви, които са извършени в един-
единствен ден и определено представляващи инциденти прояви в неговия
живот, защото нито преди тази дата 22.07.2021 г., той няма други
противообществени прояви, нито пък след това.
Налагането на едно ефективно наказание би променило изцяло неговата
психика, неговия живот. След това той едва ли би бил в състояние да
продължи своето образование и да се реализира като специалист. Лесно е да
убием бъдещето на един млад човек. По-трудно е да му помогнем, още
повече, че той е осъзнал, разбрал е своята грешка и оттук нататък считам, че
никога повече няма да я повтори.
Ето защо ви моля, ако не възприемете тезата за връщане на делото на
първоинстанционния съд, наказанията да бъдат отмерени при условията на
чл. 55 НК – под предвидения законоустановен минимум за престъпленията по
чл. 342, ал. 3 НК и по чл. 343б, ал. 3 НК. Ако и с това не сте съгласни, моля
пък да бъдат отмерени наказанията в рамките на минималните, предвидени в
13
съответните текстове в НК. В този смисъл моля за вашия съдебен акт.
ПОДСЪДИМИЯТ Е. Г. Г. (за лична защита): Съгласен съм с това, което
казаха моите защитници. Съжалявам много за това, което извърших. Искам
да се извиня отново за това, което извърших. Не желая да влизам в затвора.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Е. Г. Г.: Моля или за връщане
на делото, или за по-лека присъда.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със
съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 11:23 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14