№ 16254
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110153692 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано е въз основа на искова молба на Ц. П. И. с ЕГН ********** и адрес
., ., ул. „.“ ., съдебен адрес . (ищца), действуваща чрез упълномощените процесуални
представители адвокат А. М. и адвокат Е. Ф.. Ищцата твърди, че през 1971 г.
държавата отстъпила на наследодателите й П.Я.Т. и Л.И.Я. вещно право на строеж
върху урегулиран поземлен имот държавна собственост, а именно парцел XIII, квартал
37 по плана на ., разширението, с площ 596 кв. м. и граници: парцел XII, улица, парцел
XIV и парцел XV, идентификатор . съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД 18-36/ 17. 06. 2011 г. на изпълнителния директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, административен адрес ., .. В
дворното място впоследствие била изградена едноетажна жилищна сграда с
идентификатор . Ищцата твърди, че владението върху поземления имот е било
установено още съгласно договора за отстъпено право на строеж от 1971 г., според
който дворното място се предава на наследодателите й. Твърди, че след смъртта на
П.Я.Т. от 1982 г. насетне в продължение на повече от 20 години тя трайно и
необезпокоявано е владяла поземления имот, като конкретните действия, които твърди
да е извършвала, са ограждане на дворното място, полагане на грижи за него,
извършване на подобрения и поддържането му във вид, удобен за ползване, постоянно
физическо присъствие и стопанисване. Заявява, че със своите действия е
манифестирала пред ответника, че владее дворното място като свое, съответно
ответникът като собственик е могъл да узнае и е имал възможност да предприеме
действия по защита на собствеността си. Иска от съда да установи, че ищцата е
собственица на дворното място. В последното открито съдебно заседание претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
1
благоустройството, действуващ чрез упълномощения процесуален представител В.Т.,
областен управител на област София, адрес .. Оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Твърди, че процесният недвижим имот е собственост на
държавата, което се доказва от съответния акт за държавна собственост и
обстоятелството, че имотът не е отписан от актовите книги. Отрича да е изтекла
придобивната давност, на която се позовава ищцата, като изтъква, че още при
действието на социалистическото законодателство имотите, представляващи
социалистическа собственост, не са могли да бъдат придобити по давност, а след
приемането на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост
през 1996 г. по силата на пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността
течението на придобивната давност за имотите частна държавна собственост е било
спряно (с изменения) до 31. 12. 2022 г. Освен това отрича да е бил налице
субективният елемент на фактическия състав на придобивната давност (намерението
за своене). Твърди, че ищцата всъщност упражнява фактическа власт върху дворното
място само дотолкова, доколкото това е необходимо за ползване на построената въз
основа на правото на строеж сграда. Затова и намира, че презумпцията на чл. 69 от
Закона за собствеността не намира приложение. Освен това отрича ищцата да е
променила субективното си намерение и да е манифестирала по явен и несъмнен
начин пред собственика намерението си да счита дворното място за изцяло своя
собственост (преобръщане на държането във владение). Иска от съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, придружена е с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер и отговаря и на останалите изисквания на чл.
127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявеният с нея положителен
установителен иск е процесуално допустим.
Ищцата предявява положителен установителен иск за право на собственост
върху недвижим имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В тежест на ищцата е да
установи при условията на пълно и главно доказване, урегулираният поземлен имот
парцел XIII, квартал 37 по плана на ., разширението, с площ 596 кв. м. и граници:
парцел XII, улица, парцел XIV и парцел XV, идентификатор . съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-36/ 17. 06. 2011 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
административен адрес ., . (нататък за краткост „поземленият имот“) съставлява
самостоятелен обект на правото на собственост, както и че е установила фактическа
власт върху процесния урегулиран поземлен имот през 1982 г. с намерението да го
свои, което е манифестирала пред ответника, както и че така установената фактическа
власт е продължила постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно за период
от 20 години. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на основание за спиране или/и прекъсване на течението на
придобивната давност.
От събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени
материали първостепенният съд намира за установена следната фактическа
обстановка.
През 1971 г. П.Я.Т. и Л.И.Я., съпрузи, сключили въз основа на решение на
изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на . (протокол № 67 от 04. 09.
2
1970 г.) писмен договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя. По
силата на този договор държавата учредила в полза на П.Я.Т. и Л.И.Я. вещно право на
строеж върху поземления имот за построяване на жилищна сграда. Според т. 3 от
договора „Със сключването на настоящия договор органите на държавни имоти при
Благоевски РНС предадоха мястото на строителите, което се задължават в
двуседмичен срок да го запишат на свое име в съответния финансов отдел на
народния съвет и заплащат необходимите държавни данъци и такси“. По-нататък
съгласно т. 5 от договора „Построените жилищни и стопански сгради върху
отстъпения по настоящия договор държавен парцел остават собственост на
строителите, а парцелът им се предоставя за безсрочно ползване, което се
наследява“.
След сключването на този договор П.Я.Т. и Л.И.Я. построили в поземления имот
едноетажна жилищна сграда с площ 51 кв. м. и селскостопанска сграда с площ 21 кв.
м. Живеели в така построената жилищна сграда с ищцата, тяхна дъщеря. През 1982 г.
П.Я.Т. починал, а през 1985 г. починала и Л.И.Я.. Ищцата продължила да живее в
построената от тях къща, като същевременно стопанисвала поземления имот: садяла
цветя и се грижила за овощните дръвчета. Дворното място било оградено с тЕ. ограда
и никой нямал претенции към него. Едва по-късно към 2000 г. поради напредналата
възраст и влошеното здравословно състояние на ищцата тя се преместила да живее
другаде със синовете си.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд направи
следните правни изводи.
Собственикът на земята поначало е собственик и на построеното върху нея на
основание чл. 92 от Закона за собствеността (ЗС). По изключение обаче е възможно
собственикът на земята да учреди в полза на другиго ограничено вещно право на
строеж. В такъв случай на основание чл. 63, ал. 1 ЗС носителят на вещното право на
строеж става собственик на постройката. По начало за валидното учредяване на вещно
право на строеж се изисква договорът между собственика на земята и строителят да е
сключен във формата на нотариален акт на основание чл. 18 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД). По изключение, както е и в разглеждания случай, договорът за
учредяването на вещното право на строеж може да бъде сключен в обикновена
писмена форма, ако земята е държавна – така според чл. 18 ЗС (в приложимата към
1971 г. редакция) учредяването на вещно право върху недвижим имот в случаите по
този раздел на закона се извършва писмено без да е необходима нотариална форма.
Изисква се обаче предварителното разрешение на изпълнителния комитет на окръжния
народен съвет или на народния съвет, приравнен на окръжен, на който държавният
имот е бил предоставен – чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 13 ЗС (в съответната редакция).
В дадения случай от представения по делото заверен препис от договор за отстъпване
на право на строеж върху държавен имот се установява, че тези изисквания на
социалистическия закон са били спазени, поради което в полза на П.Я.Т. и Л.И.Я.
валидно е било учредено вещно право на строеж върху поземления имот.
Със завършването на строителството П.Я.Т. и Л.И.Я. са придобили правото на
собственост само върху построената жилищна и селскостопанска сграда. Правото на
собственост върху поземления имот е останало да принадлежи на държавата. Със
застрояването на поземления имот, макар и да е останал собственост на държавата,
той е изгубил самостоятелния си устройствен статут и вече само е обслужвал
постройката. При това положение поземленият имот не е самостоятелен обект на
правото на собственост, който да може да бъде придобит по давност или чрез правна
3
сделка. Дори и да можеше да се приеме, че поземленият имот е самостоятелен обект
на правото на собственост, наследодателите на ищцата не са установили владение
върху него. Със сключването на договора за учредяване на право на строеж държавата
им е отстъпила безсрочното ползуване върху поземления имот съгласно чл. 15, ал. 3
ЗС и така въз основа на този договор наследодателите на ищцата са станали само
негови държатели (особеностите на ползуването на целия поземлен имот съгласно чл.
15, ал. 3 ЗС и разликата с ползуването на прилежащия терен по чл. 64 ЗС са обстойно
анализирани в решение № 307, постановено на 13. 03. 2019 г. по гр. дело № 3844 по
описа на ВКС, IV г. о., за 2017 г., като следва да се отчита, че „правилото на чл. 15, ал.
3 ЗС в описания по-горе обем е приложимо при всички случаи на суперфициарна
собственост на граждани върху държавен терен, включително когато правото на
строеж е придобито преди изменението на чл. 15 ЗС с ДВ бр. 87/1974 г.“). С
наследяването на това безсрочно право на ползуване ищцата също е била само
държател на поземления имот. Не бяха събрани категорични данни по делото
наследодателите на ищцата или самата ищца да са преобърнали държанието във
владение с категорични действия, които да отрекат упражняваното от държавата чрез
тях владение върху поземления имот. Прочее, дори и такива категорични
доказателства да бяха представени, тук следва да бъде напомнено, че до изменението
на чл. 86 ЗС, в сила от 01. 06. 1996 г. законът забранява придобиването по давност на
държавни вещи. А след това изменение, когато вече вещите частна държавна
собственост можеха да бъдат придобити по давност, течението на придобивната
давност беше спряно с мораториума на пар. 1 от Закона за допълнение на ЗС, обн. ДВ,
бр. 46 от 2006 г., в сила от 01. 06. 2006 г. Затова дори и да можеше да се приеме, че
наследодателите на ищцата или тя самата са преобърнали държанието на поземления
имот във владение, то недобросъвестното владение за периода от 01. 06. 1996 г.
(отпадането на забраната за придобиване на вещи частна държавна собственост по
давност) до напускането на имота от ищцата поради напредналата й възраст и
влошеното й здравословно състояние и до въвеждането на обсъдения мораториум
нямаше да е достатъчно продължително, че поземленият имот да бъде придобит по
давност. Поради всички тези съображения предявеният иск е неоснователен и трябва
да бъде отхвърлен.
За пълнота първостепенният съд трябва да отбележи и следното. Придобитото
право на безсрочно ползуване на държавния поземлен имот не е отпаднало, защото на
отмяната на чл. 15, ал. 3 ЗС не е придадено обратно действие, в какъвто смисъл е
цитираната съдебна практика. Ищцата е разполагала с възможността да изкупи голата
собственост върху поземления имот от държавата по реда на пар. 10 от Преходните и
заключителните разпоредби към Правилника за прилагане на Закона за държавната
собственост във връзка с пар. 1, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби към
Постановление № 235 на Министерския съвет от 19. 09. 1996 г. (обн. ДВ, бр. 82 от
1996 г., отм. ДВ, бр. 78 от 2006 г.) във връзка с пар. 27 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за
собствеността (обн. ДВ, бр. 33 от 1996 г.), като заплати съответната цена и такси.
Разноски. При този изход на делото съдът следва да присъди разноските в
полза на държавата. Те се свеждат до размера на юрисконсултското възнаграждение.
Държавата претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 500 лева, но
размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда на основание чл.
78, ал. 8 ГПК. Предвид липсата на особена правна и фактическа сложност и
протичането на производството в рамките на само едно открито съдебно заседание,
4
съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на
100 лева.
Мотивиран от всичко изложено, 150-и състав на Софийския районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс за установяване в отношенията между ищцата Ц. П. И. с ЕГН ********** и
адрес ., ., ул. „.“ ., и държавата като ответник, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, адрес ., че Ц. П. И. е собственик на
урегулирания поземлен имот парцел XIII, квартал 37 по плана на ., разширението, с
площ 596 кв. м. и граници: парцел XII, улица, парцел XIV и парцел XV,
идентификатор . съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД 18-36/ 17. 06. 2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, административен адрес ., ..
ОСЪЖДА ищцата Ц. П. И. с ЕГН ********** и адрес ., ., ул. „.“ ., да заплати в
полза държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, адрес ., сумата 100 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5