РЕШЕНИЕ
№ 4257
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20215330112126 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК ********* против К. П. М., ЕГН **********, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал.
1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 379, 16 лв.,
представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода
*********г. за имот, находящ се в гр. ***************** и сумата от 46, 34 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода ************г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда / 25.02.2021г./ до окончателното й заплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2240 от
26.02.2021г., по ч.гр.д. № 3728/ 21г., по описа на РС- Пловдив, III- ти гр. с-в.
Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода
**************г., в качеството си на потребител и собственик на водоснабдения недвижим
имот, находящ се в гр. **********, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 379, 16 лева. За
потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата
молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна
лихва върху главницата в размер на 46, 34 лева за периода ***************г. Ответникът
1
фигурирал в базата данни на оператора като потребител с абонатен № ***********, а
отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи
условия. Потребеното количеството предоставени ВИК услуги за процесния период е
отчитано, но ответникът- потребител е отказвал да положи подпис за отчетените стойности.
На потребителя са отправени множество покани за заплащане на натрупаните задължения,
но погашение не е последвало. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на
горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Същата била връчена на длъжника като в месечен срок е постъпило
възражение. Предвид това, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите
искови претенции. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски
в рамките на исковото и заповедното производство.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника чрез
назначения особен представител. В срок е постъпил отговор от особения представител.
Оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че ответницата не притежава
качеството на потребител на предоставяните от ищеца услуги, тъй като не е собственик или
вещен ползвател на процесния недвижим имот. Възразява се, че ищцовото дружество
неправилно е изчислило потребеното от ответника количество вода и поради това
претендираните суми не отразяват реалното потребление. Релевира се възражение за изтекла
погасителна давност досежно вземанията за главница и мораторна лихва за периода преди
**********г. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. П. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и
един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени
от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от посочената
Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в
чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
2
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на
ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на
първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2,
ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти.
Разпоредбата регламентира няколко основни групи потребители - собственици, носители на
ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след
обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
В чл. 2, ал. 3 от общите условия, действащи към датата на сключване на наемния договор,
потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, като
собственикът се задължава солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните ВиК
услуги за времето на наемното правоотношение с писмена декларация – съгласие. Съдът
счита, че качеството потребител на ответника се установява от събраните по делото писмени
доказателства.
От приетата по делото справка от Служба по вписванията гр. П. и приетия като писмено
доказателство Нотариален акт от ***** г. е видно, че процесният обект, а именно:
апартамент, находящ се на първия етаж на сградата на ул. ********* в гр. П. е собственост
на ответницата. Няма данни същият да е продаден, като видно от справката спрямо него са
наложени възбрани по образувани срещу ответницата изпълнителни дела. В справката
апартаментът е отразен, като апартамент *, а в депозираната от ответницата декларация по
чл. 14 ЗМДТ апартаментът е отразен като апартамент № *, а в карнетите като апартамент *.
При разпита на инкасатора, отчитащ имота – св. К. Р. се установява, че апартаментът е
отразен като № *, тъй като същата брои апартаментите първо този отдясно, а после
следващия, като не й е представян акт за собственост на апартамента.
Предвид липсата на доказателства, че ответницата притежава друг апартамент на същия
етаж, то съдът приеме, че е налице идентичност и съответно от съвкупната преценка на
събраните в хода на делото доказателства следва да се приеме, че се доказва качеството
потребител на ответницата.
Следва да се установи правилното и законосъобразно начисляване на претендираните суми
за исковия период.
В периода от май 2019 г. до март 2020 г. четири пъти са правени опити за връчване на
ответницата на покана за доброволно изпълнение, като три от тях са връчени при отказ,
удостоверен с подписа на свидетел и единствено поканата от ******* г. е връчена на
съпруга й И. М. В поканите не се сочи изрично период, за който се дължат претендираните
суми, поради което същите не могат да служат като основание за прекъсване на срока на
погасителната давност.
3
В приетите по делото карнети е отразено, че на обекта е монтиран водомер с № ********* с
дата на монтаж **** г. Доколкото не се твърди, нито се установява водомерът да е бил
неизправен, а съгласно нормативната уредба подлежи на проверка на всеки 10 години, то
съдът приема, че в имота през процесния период изразходваното количество доставена
питейна вода и отведена канална вода е било измервано от годно измервателно устройство.
По делото е назначена съдебно – техническа експертиза, но същата не е приета, тъй като не
е осигурен достъп на вещото лице и съответно същото не е могло да отговори на
поставените задачи. За липсата на достъп до имота свидетелства и приетия по делото като
писмено доказателство Протокол за отказан достъп от ******* г. и събраните в тази насока
гласни доказателства.
При разпита в съдебно заседание вещото лице Б. посочва, че се е свързала с жената, която
живее в апартамента, но тя отказала да й осигури достъп. Вещото лице посочва, че при
неоказан достъп се начисляват наказателни лихва и са много по – големи сумите.
Заключението на вещото лице изготвено при прилагане на разпоредбите, касаещи
неосигурен достъп не е прието от съда, доколкото не се твърди такива разпоредби да са
прилагани. Ищецът твърди, че показанията, отразени в карнетите са реални такива, като в
тази връзка са събрани и гласни доказателства.
От разпита на св. Р* – отчитала процесния имот се установява, че никога не й е осигуряван
достъп до апартамента, като са й оставяни бележки и въз основа на отразените от
потребителя данни, тя е отразявала в карнетите. Като след периоди на служебно отчитане
по 5 кубика, така като е отразено в приетите по делото карнети след оставени в бележка
показания е нанасяна корекция, като видно от карнета в някои случаи е отразявано нулево
потребление, тъй като няма промяна в показанията. Св. Р. посочва, че е звъняла на вратата,
защото чувала, че има хора вътре, но никой не й е отварял. Питала и съседи, но те й казали,
че няма да отворят, защото са проблемни. Посочва, че е слагала съобщения да й осигурят
достъп, но не е осигуряван такъв. При предявяване на карнетите посочва изрично, че там
където в графа подпис пише бележка означава, че е оставяна бележка, като например срещу
дата ****** г. Където няма бележка посочва, че е начислявала служебно, а после е
изравнявала, въпреки, че не са били налице предпоставките за това, тъй като достъп не й е
бил осигурен, а е правила изравняване на база оставени бележки. Последно посочва, че е
оставена бележка на дата ****** г. т.е. на тази дата е последното изравняване.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Р., тъй като същите са последователни,
обективни и напълно съответстват на останалите събрани в хода на делото писмени
доказателства. Видно от карнетите, попълвани от свидетелката и съответно с установено от
нея съдържание, отразеното количество напълно съответства на начисленото количество,
съгласно представената справка за исковия период. Независимо, че за няколко месеца преди
крайния период е начислявано служебно, то доколкото не се установява да е отразено по –
голямо количество след изравняването с бележката от ******** г., то съдът приема, че така
отразеното и начислено количество напълно отговаря на доставеното такова.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в
4
счетоводството на ищеца е открита счетоводна партида на ответника за потребена студена
вода за един брой водомер, а именно: № **********. Не се установява да са извършвани
плащания до датата на завеждане на заявление по чл. 410 ГПК, както и след датата на
завеждане на иска до датата на изготвяне на експертизата.Установява се размера на
главницата за периода от ****** г. до ****** г. – 379, 16 лв., както и лихвата за забава за
периода от 31.10.2017 г. до 31.01.2021 г. в размер на 46,34 лв. Вещото лице установява, че
издаваните първични счетоводни документи притежават необходимите реквизити, съгласно
Закона за счетоводството и ЗДДС, като за счетоводното отчитане се използват съответните
счетоводни сметки и регистри. Вещото лице посочва, че регистрите и дневниците на ВиК
ЕООД П. са надлежно завадени; води се дневни на покупките и дневник на продажбите,
съгласно изискванията на ЗДДС, като стопанските операции са записани в хронологичен
ред.
Вещото лице посочва, че по партидата на К. М. за посочения обект по един брой водомер са
редовно осчетоводени от ВиК ЕООД по счетоводни сметки и регистри за посочения период.
В заключение е отразено, че фактурираното количество потребена вода за процесния период
съответства на количеството отчетена потребена вода по записаните показания в карнетите
на водомер № **********.
Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните за отчета.
Съгласно чл.32, ал.4 от Наредбата за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. В случая не се твърди и доказва да е извършвано
електронно отчитане, за това конкретните изразходвани количества вода следва да се
установяват чрез индивидуални карнети, съдържащи подпис на потребител. Представените
от ищеца такива не са подписани от потребителя, но от събраните гласни доказателства се
установява, че същите отразяват дадени от потребителя данни за показанията на водомера.
Служебно количества изразходвана вода – съгласно чл.35, ал.6 от Наредбата при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет, който е за период не по-дълъг от
един месец. В този случай вещото лице посочва, че размерът ще е много по – голям. Именно
поради това сочи, че се начисляват „наказателни глоби“.
Доколкото не се твърди, нито се установява по делото водомерът да е неизправен, както и
водоподаването да е прекъснато, то съдът приема на основание събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, че карнетите отразяват реално доставено
5
количество питейна вода и отведена канална вода, а не служебно начислено такова.
Действително при неосигурен достъп ищецът е следвало да изготви протокол и да приложи
разпоредбите на наредбата, но при условие, че са оставени реални данни от потребителя, то
липсва основание за прилагане на тези разпоредби, представляващи санкция за потребителя.
Предвид така изложените съображения съдът счита, че искът за главница и акцесорния
такъв за лихва се явява доказан по основание и размер.
Следва да се разгледа възражението на особения представител за погасяване по давност на
вземанията за главница и лихва. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011год от 18.05.2012
г. на ОСГТК на ВКС понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая се касае именно за периодични
платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем
размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на кратката
тригодишна давност, или погасени по давност са всички претендирани вземания за главница
и лихви за периода преди ****** г., предхождащ с три години подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. От така
изложеното следва, че погасени по давност са вземанията по фактурите, издадени в периода
от 15.08.2017 г. до 17.01.2018 г., отразяващи задължения за периода от 17.07.2017 г. до
16.01.2018 г. в общ размер от 60,37 лв. т.е. за тази суми и този период искът за установяване
на главница следва да се отхвърли, поради погасяване по давност на вземанията.
С оглед погасяване по давност на главницата за този период, то погасено по давност е и
акцесорното задължение за установяване на дължимост на обезщетение за забава, което
видно от приетото по делото заключение на съдебно – счетоводното експертиза е в размер
на 14,51 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 31.01.2021 г., представляващо сбор от
обезщетенията за забава на всяка от главниците по фактурите, по които вземанията са
погасени по давност. Предявеният иск за установяване на дължимост на сумата от 14,51 лв.-
обезщетение за забава следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
С оглед частичното погасяване по давност на вземанията, то съдът счита, че искът се явява
основателен и доказан до размера от 318,79 лв.- главница за периода от 16.01.2018 г. до
05.01.2021 г. и до размера от 31,83 лв.- обезщетение за забава за периода от 14.03.2018 г. до
31.01.2021 г., като видно от заключението по последните фактури не е начислявано
обезщетение за забава. Съдът счита за основателно и искането за присъждане на законна
лихва върху уважената главница.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно
6
на уважената претенция, както за исковото, така и за предхождащото го заповедно
производство. Ищецът претендира и е представил доказателства за направени разноски в
исковото производство, както следва: 75 лв.- държавна такса, 300 лв.- възнаграждение за
особен представител и 150 лв.- депозит за вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Общият размер на
разноските в исковото производство е 625 лв., от които съразмерно на уважените претенции
следва да се присъди сумата от 515 лв. В заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 75 лв., от които 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 25 лв.-
държавна такса, като съразмерно на уважената претенция в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 61,50 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. П. М., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК ********* с сумата от 318,79 лв., представляваща стойност на
консумирана питейна и отведена канална вода за периода ***** г. до ******г. за имот,
находящ се в гр. ******************** и сумата от 31,83 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата, дължима за периода 14.03.2018г.- 31.01.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда / 25.02.2021г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2240 от 26.02.2021г., по ч.гр.д. №
3728/ 21г., по описа на РС- Пловдив, III- ти гр. с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против К. П. М., ЕГН **********
искове за разликата над установените до пълните претендирани размери от 379,16 лв.-
главница и 46,34 лв.- лихва и за законна лихва върху отхвърлената главница, както следва:
за сумата от 60,37 лв. – главница представляваща стойност на консумирана питейна и
отведена канална вода за периода от ******** г. до ******** г. и сумата от 14,51 лв. –
обезщетение за забава за периода от 01.10.2017 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху отхвърлената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда / 25.02.2021г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2240 от 26.02.2021г., по ч.гр.д. №
3728/ 21г., по описа на РС- Пловдив, III- ти гр. с-в.
ОСЪЖДА К. П. М., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 515 лв.- разноски по съразмерност по гр.д. №12126/2021
г. по описа на ПРС и сумата от 61,50 лв.- разноски по съразмерност по ч.гр.д. № 3728/2021 г.
по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
7
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
8