№ 10646
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110150479 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 50479 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „......” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ....., представлявано от изпълнителния
директор .... исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител,
против Б. И. К., с ЕГН **********, от гр. ..... Ищецът, чрез процесуалния си представител,
твърди, че на 29.12.2020 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от общо 2 153,89 лв., от
която: сумата от 1 799,16 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна за периода от месец май 2018 г. до месец април 2021 г., сумата от 319,34 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.01.2021 г., сумата
от 29,87 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец декември 2018 г. до
месец април 2021 г., сумата от 5,52 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 19.01.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата
и направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод дадени от съда указания,
ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 82, находящ се в
гр. София, ж.к. ”Люлин”, бл. 436, вх. А, ет. 3, за абонатен № 168883, за периода от месец май
2017 г. до месец април 2021 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като
сумата, която тя дължи възлиза на общо 2 153,89 лв. Излага твърдения, че етажната
собственост е сключила договор с „....” ООД – гр. София за извършване услугата топлинно
счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на
формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че
съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на Б. И. К., че ответникът дължи на
„......” ЕАД – гр. София сумата от общо 2 153,89 лв., от която: сумата от 1 799,16 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна за периода от месец май 2018
г. до месец април 2021 г., сумата от 319,34 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 19.01.2021 г., сумата от 29,87 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец декември 2018 г. до месец април 2021 г., сумата от 5,52
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г.
до 19.01.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите
2
претенции. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника Б. И. К.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, признава частично
предявените искови претенции, с изключение на частта, в която същите са погасени по
давност. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните суми за периода от три години за претенциите за главница и лихви, като
излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира
направените по делото разноски, както и да разсрочи изпълнението на дължимите суми.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
С определение от 16.03.2023 г. „....” ООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „....” ООД, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище, ангажирани са доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 3834/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
09.02.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Б. И. К. е осъден да заплати на „......” ЕАД сумата от 1 799,16 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: гр. ...., абонатен № 157077, за периода от месец май 2018 г. до месец април
2021 г., сумата от 319,34 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2019 г. до 19.01.2021 г., сумата от 29,87 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от месец декември 2018 г. до месец април 2021 г., сумата от 5,52 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 19.01.2021
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, а също и сумата от 93,08 лв. – направени по делото разноски, от
които: сумата от 43,08 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. По повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок
заявителят “......” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “......” ЕАД на потребители в гр.София, приети с решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „......” АД и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
3
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Нелбо” АД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “......” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на
тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор от 28.09.2002 г.,
сключен между „Техем Сървисис” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в
гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 436, вх. 1, е видно, че страните са се договорили дружеството
да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
установява, че „Нелбо” АД е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 107, том I, рег. № 7319, дело № 101 от 2011 г. на
нотариус с рег. № 633, действащ в района на СРС, се установява, че на 28.12.2011 г.
ответникът е придобил чрез дарение собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 82, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ”Люлин”, бл. 436, вх. А, ет. 13.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Техем Сървисис” ЕООД са били
изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 1 799,05 лв., от които начислената сума по
фактури е в размер на 1 909,74 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 110,70 лв.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
процесния недвижим имот с абонатен № 157077, за периода от месец май 2018 г. до месец
април 2021 г. са в размер на 1 779,10 лв. за главница и 319,34 лв. – лихва за забава за
процесния период, като за процесния периода са били изготвени три броя изравнителни
сметки.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
4
По делото е безспорно установено, че “......” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, .к. ”Люлин”,
бл. 436, вх. А, ет. 13, ап. 82, на който адрес е открита партида на абонатен № 157077. Не се
спори, че ответникът е собственик на процесния отопляван недвижим имот, спори се за
размера на дължимата сума за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
5
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 799,05 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 909,74 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 110,70 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за размера от
1799,05лв., като за разликата над тази сума до първоначално претенидрания размер от
1799,16 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия
са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия
относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 26.01.2022 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец ноември 2018 г. включително, като вземането
за месец декември 2018 г., което е станало изискуемо в средата на месец януари 2019 г.,
както и вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Задълженията за
главница на ответника за периода от месец декември 2018 г. до месец април 2021 г. възлизат
на 1 374,46 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана до размера от 1 374,46
лв., като за разликата над тази сума до размера от 1 799,05 лв. и за периода от месец май
2018 г. до месец ноември 2018 г., претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по
давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответницата е направила възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за лихва за забава върху
главниците за периода преди месец ноември 2018 г. са погасени по давност. Доколкото се
претендира лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.01.2021 г., то същата следва да
6
се изчисли върху главницата от 1 374,46 лв., при съобразяване с издадените общи фактури.
Видно от заключението на вещото лице за задълженията за периода от месец май 2018 г. до
месец април 2019 г. е била издадена обща фактура на 31.07.2019 г., като съобразно със
заключението на вещото лице задължението на ответника за периода от месец декември
2018 г. до месец април 2019 г. възлиза на 343,63 лв. На основание чл. 162 от ГПК и при
използване на счетоводна програма съдът определя размера на лихвата за забава върху
главницата от 343,63 лв. на 47,05 лв., към която сума следва да се прибави лихвата за забава
по издадената обща фактура от 31.07.2020 г., определена от вещото лице в размер на 102,35
лв., както и лихвата за забава по издадена обща фактура от 31.07.2021 г., определена от
вещото лице в размер на 3,37 лв., или общият размер на лихвата за забава възлиза на 152,77
лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана за сумата от 152,77 лв., като за
разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 319,34 лв. следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
Относно претендираната главница в размер на 29,87 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец декември 2018 г. до месец април 2021 г., съдът намира,
че същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „Нелбо” АД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „Нелбо” АД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира,
че исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на сумата от
5,52 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 19.01.2021
г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се
явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 26.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението
съдът намира за неоснователно, с оглед на извършено плащане преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
Относно искането на ответника за разсрочване на плащането, съдът намира същото
за неоснователно. Съгласно чл. 241, ал. 1 от ГПК разсрочване на изпълнението може да бъде
извършено с оглед на имотното състояние на ответника или други обстоятелства. В
конкретния случай ответникът съобразно с дадените от съда указания с определението по
чл. 140 от ГПК не е представил доказателства за имотното си състояние. Ето защо искането
се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 66 лв. от общо направените разноски в размер на 93,08
7
лв., от които: сумата от 43,08 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от иска, като в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 553,12 лв. от общо направените разноски в размер
на 780,08 лв., от които: сумата от 80,08 лв. – платена държавна такса, сумата от 600 лв. –
платено възнаграждение на вещи лица и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно отхвърлената част от исковите претенции. На ответника
се дължат разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищеца безплатна правна помощ по реда
на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител
на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 380,77 лв.,
представляващо минималното такова, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая следва
да се посочи, че съдът е съобразил размера на възнаграждението към момента на възникване
на договорното правоотношение, към който момент не са били в сила измененията в
посочената наредба, обнародвани в ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „......” ЕАД, с
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ......, представлявано от изпълнителния
директор .... против Б. И. К., с ЕГН **********, от гр. ...., с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
Б. И. К. дължи на „......” ЕАД сумата от 1 374,46 лв. /хиляда триста седемдесет и четири лева
и четиридесет и шест стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец декември 2018 г. до месец април 2021 г., сумата от
152,77 лв. /сто петдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/ – лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 19.01.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от 26.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата от 29,87 лв. /двадесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ –
главница за дялово разпределение за периода от месец декември 2018 г. до месец април 2021
г., сумата от 5,52 лв. /пет лева и петдесет и две стотинки/ – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 19.01.2021 г., претенцията за
8
главница за сумата над 1 799,05 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и девет лева и пет
стотинки/ до първоначално претендирания размер от 1 799,16 лв. /хиляда седемстотин
деветдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/, като неоснователни, и претенцията за
главница за сумата над 1 374,46 лв. до сумата от 1 799,05 лв. и за периода от месец май 2018
г. до месец ноември 2018 г., и за лихва за забава за сумата над 152,77 лв. до първоначално
претендирания размер от 319,34 лв. /триста и деветнадесет лева и тридесет и четири
стотинки/, като погасени по давност
ОСЪЖДА Б. И. К., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „......” ЕАД, с ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр. ......, представлявано от изпълнителния
директор .... на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 66 лв.
/шестдесет и шест лева/, представляваща направени по делото разноски в производството
по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4094 от
09.02.2022 г. по гр.д. № 3834/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Б. И. К., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „......” ЕАД, с ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр. ......, представлявано от изпълнителния
директор .... на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 553,12 лв. /петстотин петдесет и
три лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „......” ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от изпълнителния директор .... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Н. Д., от АК -
Благоевград, сумата от 380,77 лв. /триста и осемдесет лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „....” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ...., с ЕИК ...., представлявано от ....., в качеството му на трето лице помагач
на страната на „......” ЕАД, с ЕИК ......
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9