Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.
София, 17.07.2018 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като се запозна
с т. дело № 1493 по описа на СГС, ТО за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Национална агенция по приходите предявява срещу
„Ю.“ АД иск
за установяване на поредност на удовлетворяване на предявено в производството по несъстоятелност по т.д. № 1704/2015 г. на СГС, ТО, 5 състав, срещу ответника вземане за лихва в размер на 10013.91
лева, по годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО с вх. № 2214И0150681/24.03.2016
г., възникнало до датата на откриване на производството по несъстоятелност,
обезпечено с постановление от 08.04.2016 г. Сочи, че това вземане е прието в
производството по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал.
1, т. 6 от ТЗ, като с определението на съда по чл. 692 от ТЗ е оставено без
уважение възражението на ищеца да бъде определена поредност на удовлетворяване
на вземането за лихва в размер на 10013.91 лева по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Поддържа,
че е допустимо в производството по чл. 694 от ГПК да се установява не само
съществуването на предявено в производството по несъстоятелност, но неприето
там вземане, но и установяването на
всички елементи от това вземане, в това число и дали същите се ползват с
привилегии или обезпечения, които да са основание за удовлетворяване по реда на
чл. 722, ал. 1 от ТЗ.
При така изложените твърдения, Съдът намира
предявеният установителен иск за процесуално недопустим. Съгласно
определение № 374 от 13.06.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д. № 599/2014 г. е
допустим иск, предявен от кредитор, направил писмено възражение срещу прието от
синдика вземане, за установяване на поредност на удовлетворяване на вземането,
различна от определената с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. В този случай
предмет на иска по чл. 694, ал. 1 от ТЗ обхваща въпроса за вида /привилегиите/
на приетото с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ вземане. В случая не съществува спор
относно съществуването на определено по вид обезпечение/привилегия /липсва
спор, че наложеният с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 08.04.2016 г.
запор е вписан в ЦРОЗ под № 2016072002177/, съответно предмет на иска не
е установяване вида и съществуването на такава привилегия, а единствено
установяване на различна поредност от установената с определението на Съда по
несъстоятелността по чл. 692 от ТЗ
такава. В случая това е единствената претенция на ищеца, доколкото видно
от определението на съда по чл. 692 от ТЗ предявената в настоящето производство
част от лихва в размер на 10013.91 лева по годишна данъчна декларация по чл.
92, ал. 1 от ЗКПО с вх. № 2214И0150681/24.03.2016 г., начислена до датата на
откриване на производството по несъстоятелност е приета в производството по
несъстоятелност с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.
Предвид
изложеното съдът намира, че образуваното производство по иска за установяване на
поредност на вземането на
ищеца, различна от посочената поредност в определението по чл. 692 от ТЗ, е недопустимо и исковата молба следва да бъде
върната - по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р
А З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК,
исковата молба с вх. № 96982/13.07.2018 г., във връзка с която е
образувано т. дело № 1493/2018 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази искова молба
съдебно производство.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна
жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: