Решение по дело №4077/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2244
Дата: 8 декември 2017 г. (в сила от 12 март 2018 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20173110204077
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2244/8.12.2017г.         2017 година      гр.Варна

 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                     СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

           при секретаря КАЛИНА КАРАДЖОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4077 по описа на ВРС за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано по жалба на М.В.Б. ЕГН **********,***637/ 04.08.2017г. на Началника на отдел „ Контрол на охранителната дейност и войсковия  транспорт”, с което  на въз.Б. е  наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП,  за нарушение на чл.137 А ал.1 от ЗДвП, като със същото НП, на основание Наредба Із-2539 на МВР са отнети  6 контролни точки.

           Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима   е приета от съда за разглеждане.

            В жалбата  се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и страдащо от съществени правни пороци.Приема се, че са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е бил приложен материалния закон.Оспорват се твърденията, че не е ползван обезопасителен колан по време на управление на МПС и че същият е бил поставен едва след като патрулния автомобил е последвал автомобила, управляван от жалбоподателя, категорично се сочи, че обезопасителен колан е бил ползван по време на проверката, сочи се, че е имало „дописване” в АУАН след излагане на възражения,  приема се, че не е описано нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, визира се грешно посочване на заеманата длъжност от жалбоподателя, твърди се, че в АУАН и НП не са посочени коректно датата и мястото на извършване на нарушението/ приема се, че в АУАН и НП са посочени различни дати на нарушението и различни места/, оспорва се компетентността на АНО, алтернативно се излагат аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН  и в заключение се иска отмяна на НП.

           В  съдебно заседание въз.Б., редовно призован, се явява лично и с адв.Ч., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП.На първо място се приема, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, че не са посочени адресите на свидетелите, за които не става ясно дали са свидетели или очевидци на нарушението, приема се, че има „дописване” в съставения АУАН, сочи се, че от фактическа страна нарушението не е описано в пълнота и не е ясно мястото на извършване на нарушението, че не е бил изследван въпроса дали управлявания автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан и дали същият е бил в изправност, оспорва се процесът на спиране на автомобила, счита се, че липсва съответствие между констатациите в АУАН и описаното в НП, оспорва се доказаността на нарушението, твърди се, че в момента на спирането въззивникът е бил с обезопасителен колан, оспорва се и мястото, на което са били позиционирани служителите, установили нарушението, и се иска отмяна на НП.  

           Процесуалният представител на органа, издал НП, оспорва жалбата, а в хода на делото по същество излага аргументи за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и яснота относно обстоятелствата, при които същото е било извършено, като приема, че въпросът къде в последствие е бил спрян управлявания от жалбоподателя автомобил е ирелевантен, приема, че всички очевидци са и свидетели, твърди, че след подписването на АУАН не е имало никакво „дописване”, мотивира компетентност на лицето, съставило АУАН и на АНО и яснота относно самоличността както на актосъставителя, така и на свидетелите по акта, които са служители на Военна полиция-Варна, както и яснота на мястото,, където са били позиционирани служителите на Военна полиция.

            След преценка на доказателствата по делото,  съдът възприе следната фактическа обстановка:

           На 17.07.2017г.,свидетелите П. и М., служители на Военна полиция-Варна и колегата им В. Костадинов били позиционирани на ул.”Антим І ” в гр.Варна, в близост до Регионалния исторически музей.   

         Около 11,20ч. на същата дата, въз.Б., служител на Военно окръжие- Варна, управлявайки л.а.” Тойота Авенсис” с рег.№ ВА 117 943, собственост на Министерство на отбраната се движил по ул.”Антим І” с посока от бул.”Съборни” към  бул.”Мария Луйза” и тъй като служителите на Военна полиция забелязали, че управляваният автомобил е служебен, насочили вниманието си към водача и ясно възприели, че въззивникът управлява автомобила, без да ползва обезопасителния колан.Горното мотивирало служителите на Военна полиция да последват автомобила, управляван от жалбоподателя, но поради трафика не го настигнали веднага.В последствие, докато се движили зад автомобила, управляван от жалбоподателя, свидетелите П. и М. ясно възприели, как по време на движение водачът поставя обезопасителен колан.В определен момент при спрели автомобили, св.П. слязъл от служебния автомобил, приближил се до автомобила, управляван от въз.Б. и го поканил да слезе от управлявания автомобил.След като на жалбоподателя било обяснено какво нарушение е извършил в предходен момент, на место бил съставен АУАН срещу Б., в който било описано възприетото и извършено от него нарушение на чл.137 А ал.1 от ЗДвП.След като били попълнени всички реквизити на АУАН, същият бил подписан както от актосъставителя, така и от останалите двама свидетели- очевидци на нарушението и от нарушителя.След запознаване със съдържанието на акта въз.Билзнаков вписал в съответната графа възражение, че към момента на проверката е бил с обезопасителен колан.

          След горното на место св.Георгиев съставил АУАН срещу жалбоподателя, в който описал приетото за установено нарушение на  чл.137 А ал.1 от ЗДвП. АУАН бил надлежно връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

           В законоустановеният срок не  постъпили допълнителни писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката, АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

           Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите П. и М., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, а и въззивникът не ангажира никакви доказателства за фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП.

          Съдът кредитира писмените доказателства в АНП, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

          Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- показанията на свидетелите П. и М., НП, АУАН и от останалите писмени доказателства по делото.

          Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

 

                       По приложението на процесуалния закон:

          Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.Видно от приобщените по преписката заповеди, АУАН също е съставен от компетентен служител, поради което възраженията относно компетентността както на актосъставителя, така и на АНО не се споделят от съда.Не е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, тъй като безспорно се установи, че т. нар. „дописване” в АУАН след полагането на подписи от лицата, не е било извършено, а и в с.з. не се ангажираха никакви доказателства на жалбоподателя да е бил връчен АУАН със съдържание, различно от съдържанието на АУАН, приложен по преписката.Безспорно се установи по делото, че както актосъставителя/ чиято длъжност е изписана изрично в акта/, така и свидетелите по АУАН, за които в акта фигурират и ЕГН, са служители на Военна полиция-Варна, поради което не възниква никакво съмнение относно самоличността им и непосочването на адрес за втория свидетел по акта не съставлява съществено процесуално нарушение..

          НП и АУАН са съответни съставени и издадено в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като съдържат достатъчно пълно, точно и ясно описание  на нарушението, дата и място на извършване, посочени са обстоятелствата, при които същото е извършено, посочена е и нарушената правна норма, поради което не е било ограничено по никакъв начин правото на защита на нарушителя и възраженията в тази насока не се споделят.Няма спор, че патрулът на Военна полиция е бил позициониран на ул.”Антим І” и дали тази улица се пада пред, зад или в страни от Археологическия музей е въпрос, който по никакъв начин не променя извода къде се е движил жалбоподателя и възприели ли са го служителите на Военна полиция, че управлява без обезопасителен колан.Ирелевантен е и въпросът къда е бил спрян нарушителя, за да му бъде съставен АУАН..  Нарушителят е индивидуализиран по категоричен начин с посочване на три имена, адрес и ЕГН, поради което посочването на длъжност „шофьор”, вместо „Старши експерт” при Военно окръжие Варна, не води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на нарушителя, който безспорно знае каква длъжност точно заема.Абсолютно неоснователни са и възраженията, че мястото на извършване на нарушението не е конкретизирано, тъй като както е посочено по-горе, същото ясно и точно е посочено в АУАН и НП.Неоснователни са и възраженията, че в АУАН и НП са посочени различни дати на нарушението, тъй като посочената дата е една и съща- 17.07.2017г. и именно на тази дата е съставен и АУАН.Изрично за св.М. в АУАН е подчертано, че е свидетел- очевидец, никъде не е отразено, че вторият свидетел по акта е свидетел на съставянето на акта, за същия се установи в с.з., че е присъствал на установяването на нарушението, поради което и тези възражения на процесуалният представител на жалбоподателя не се споделят и в тази насока не се констатира съществено процесуално нарушение.Посочването в АУАН, че преди да бъде спрян въззивникът е поставил обезопасителен колан не променя изводът за извършено в предходен момент нарушение и непосочването на този факт в НП също не води до извод за съществено процесуално нарушение.В АУАН единственото вписано възражение е ,че към момента на проверката въззивникът е бил с колан, факт, който не се оспорва и от свидетелите по делото, но не променя извода, че е извършено нарушение, поради което не се е налагало да се разследват спорни обстоятелства.Изрично е вписано в акта, че преди съставянето на АУАН въззивникът е поставил обезопасителен колан, което води до единствения извод, първо, че автомобилът е бил оборудван с обезопасителен колан и второ, че същият е бил в изправност, поради което и в тази насока не се е налагало да се събират допълнителни доказателства.

            Правилно АНО е приел, че въз.Б.  е извършил нарушение  на чл.137 А ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, при оборудван с обезопасителен колан автомобил   е управлявал същия,  без да ползва обезопасителния колан.Фактът, че преди да бъдат предприети действия по спиране на автомобила и съставяне на АУАН обезопасителният колан е бил поставен, не променя извода за доказаност и съставомерност на извършеното в предходния момент нарушение.

            Правилно АНО е наложил санкция на основание чл.183 ал.4т.7  от ЗДвП, визираща ангажирането на отговорността на водач на МПС за гореописаното нарушение и тъй като наложеното и за това нарушение административно наказание е в абсолютния размер, предвиден от санкционната норма, съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.

           С наказателното постановление се отнемат 6 контролни точки на водача, но съдът счита, че не следва да се извършва  ревизия, доколкото въззивната проверката  е относно законосъобразността на наложените наказания, а контролните точки не са "наказания" по смисъла на чл.13 от ЗАНН и същите следва да се отнемат само при влязло в сила наказателно постановление.

           Предвид гореизложеното съдът счита, че  НП  следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

           ПОТВЪРЖДАВА НП № А 001637/ 04.08.2017г. на Началника на отдел „ Контрол на охранителната дейност и войсковия  транспорт”, с което  на М.В.Б. ЕГН **********,***, е  наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП,  за нарушение на чл.137 А ал.1 от ЗДвП, като със същото НП, на основание Наредба Із-2539 на МВР са отнети  6 контролни точки.

             Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

                                                                             

                                                                             СЪДИЯ при ВРС: