Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № .../16.6. 2014 г. по гр.д. № .../2013 г. на ВТРС е прието за установено, че И. Х. Д. дължи на „Б. Д.” Е.- С. сумата от 3728.21лв. главница и сумата 923.25лв. лихва за период 24.1.2011 г.-21.7.2011 г., представляващи задължения по договор за кредит от 9.6. 2010 г., ведно със законната лихва за забава,считано от 22.7. 2011 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № .../22.7.2011 г. по ч. гр.д. № .../2011 г. на ВТРС. Ответника е осъден да заплати на банката 931.09лв. разноски по делото-държавна такса,възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца „О. Ф. Б.”Е.- С.. Недоволен от решението е останал И. Х. Д., който го обжалват, като твърди, че същото е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и противоречащо на задължителната съдебна практика. Основното оплакване в жалбата е свързано с твърдението ,че районният съд не е уважил възражението им, че кредиторът изначално не е имал право на иск по отношение на процесния кредит, тъй като не са били настъпили предпоставките за осъществяване на принудително изпълнение, което е развито в заповедното производство. Позовава се на т.18 от ТР 4/ 18.6. 2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се ,че длъжникът не е получил волеизявлението на кредитора за предсрочната изискуемост на кредита, а е узнал с връчването на заповедта за изпълнение във връзка с допуснатото незабавно изпълнение. Изложени са и допълнителни оплаквания за недоказаност на претенцията на банката. Моли да бъде отменено обжалваното решение,като бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноските пред двете инстанции. По въззивната жалба е постъпил отговор от „Б. Д.” Е.- С., в който се твърди ,че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено решението на районния съд. Твърди се, че възраженията на жалбоподателя по отношения на липса на предсрочна изискуемост на кредита са неоснователни.Молят в случай, че се приемат от съда тези възражения, да се счита ,че връчването на исковата молба представлява уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Твърди се, че предсрочната изискуемост на неизплатения остатък по процесния кредит да се счита 4.10.2010 г.,като изискуемостта на неизплатения остатък да се счита 11.11. 2013 г. -датата на връчване на исковата молба на ответника. Счита, че следва да се приеме, че длъжникът е уведомен за упражненото право на банката да обяви за предсрочно изискуем на кредита. Изложени са и други съображения във връзка с твърдяното в жалбата. Постъпило е становище по въззивната жалба от третото лице помагач „О. Ф. Б.”Е.- С., в което излага подробни съображения, подобни на тези, изложени от банката, в насока, че жалбата е неоснователна. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение ВТРС се е произнесъл по повод исковата молба на „Б. Д.” Е.- С. против И. Х. Д., като е предявен иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането на банката ,дължимо от ответника в размер на 3728.21лв. главница и сумата 923.25лв. лихва за период 24.1.2011 г.-21.7.2011 г., представляващи задължения по договор за кредит от 9.6. 2010 г., ведно със законната лихва за забава,считано от 22.7. 2011 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № .../22.7.2011 г. по ч. гр.д. № .../2011 г. на ВТРС. Ответникът е оспорил изцяло предявения иск, като се твърди, че не се дължи плащането. Направени са възражения за размера на главницата, лихвите, както и за това ,че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Третото лице помагач на ищеца „О. Ф. Б.”Е.- С. взема становище ,че искът е основателен и следва да бъде уважен. За да постанови решението си районният съдия подробно е описал събраните по делото доказателства и правилно е приел, че между страните е сключен договор за кредит от 9.6. 2010 г. за сумата 3720 лв., за погасяване на овърдрафт- кредитна линия 13/ 17676555, като сумата се върне в срок от 60 месеца съгласно погасителния план, като сумата е усвоена като е преведена за погасяване на посочения овърдрафт. Договорът е сключен при поръчителството на Красимира Давидова Денева, Съдията анализирайки събраните доказателства по делото и заключението на вещото лице е проследил отношенията между банката и длъжника във връзка с изплащане на кредита, включително и издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № .../22.7.2011 г. по ч. гр.д. № .../2011 г. на ВТРС по заявление на банката. Във връзка с направени възражения от длъжника по посочената заповед се развива пред районния съд производството по чл.422 от ГПК, за установяване съществуването на вземането на банката. Не е било спорно по делото и обстоятелството ,че банката е прехвърлила вземането си на „О. Ф. Б.”Е.- С., като в тази насока съдията е изложил подробни съображения. В мотивите на решението съдията е обсъдил възражението дали са налице условията за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. В тази връзка е анализиран процесния договор, особено чл.20.2 от Общите условия на банката към договора за кредит, като съдията е приел, че съгласно посочения текст кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем и банката е предприела действия по принудителното събиране на дълга. След това съдията е обсъдил подробно възраженията за нищожност на клаузите, оспорени от длъжника, както и олихвяването на кредита и е направил крайния извод, че исковете на банката са основателни и доказани и са уважени същите. Въззивният съд констатира ,че решението на районният съд е постановено на 16.6. 2014 г., като на 18.6. 2014 г. е постановено ТР № .../ 18.6. 2014 г. по т.д. № .../2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса дали е изискуемо в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посоченото решение на ВКС е от такъв ранг, че е задължително за съдилищата и настоящият състав следва да се съобрази с него при постановяване на решението си. В ТР е прието, че „Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал. 2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ - чл. 418, ал. 3 ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение - чл. 418, ал. 5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението.” С оглед изложеното и събраните по делото доказателства е безспорно, че банката не е изпратила до длъжника и последният не е получил волеизявление на кредитполучателя ,че обявява кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка са неоснователни твърденията на банката ,че връчването на исковата молба представлява такова уведомление. Затова единственият извод е, че фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. По изложените съображения предявените искове от банката се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени, като не е необходимо да бъдат обсъждани останалите обстоятелства, които биха били от значение ако бе налице предсрочна изискуемост на процесния кредит. Затова обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено решение, с което да се отхвърлят предявените искове от банката. При този изход на спора последната следва да заплати на жалбоподателя разноските пред двете инстанции в размер на 1 558.03 лв. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцялорешение№ .../16.6. 2014 г. по гр.д. № .../2013 г. на ВТРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Б. Д.” Е.- С., ЕИК ..., У.”М. „№19, на основание чл. 422 от ГПК против И. Х. Д.,ЕГН * от гр.В.Т., У.”К. З.” бл.5, .2 А.4, с които се иска да се приеме за установено, че И. Х. Д. дължи на „Б. Д.” Е.- С. сумата от 3728.21лв. главница и сумата 923.25лв. лихва за период 24.1.2011 г.-21.7.2011 г., представляващи задължения по договор за кредит от 9.6. 2010 г., ведно със законната лихва за забава,считано от 22.7. 2011 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № ../22.7.2011 г. по ч. гр.д. № ../2011 г. на ВТРС, като неоснователни. ОСЪЖДА „Б. Д.” Е.- С., ЕИК ..., У.”М. „№19, да заплати на И. Х. Д.,ЕГН * от гр.В.Т., У.”К. З.” бл.5, .2 А.4, разноските пред двете инстанции в размер на 1 558.03 лв. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца „О. Ф. Б.”Е.- С.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |