Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………………. Година 2020
град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд седми касационен състав
на шести август година две хиляди и двадесета
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Таня Димитрова
Стоян Колев
секретар Г.а Владимирова
прокурор Величкова
като разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №1459 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба от Т.В.Т., чрез процесуален представител адв. В.Д., срещу
Решение № 8/05.02.2020г. по НАХД № 35/2019г. на Районен съд – Каварна, с което
се ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-000502/311 от 16.11.2017г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич, с което на основание
чл.416 ал.5 във връзка с чл.414, ал. 3 от Кодекса на труда на ЗП Т.В.Т., в
качеството му на работодател е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.63 ал. 1 и
ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че решението
е незаконосъобразно и необосновано, тъй като от една страна, неправилно е
приложен материалния закон, а от друга в хода на съдебното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че въззивния съд не е
дал отговор на всички възражения на жалбоподателя, както и, че неправилно е
приложил закона, като е потвърдил обжалваното пред него НП. Поддържа тезата, че
са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство свързани със съставянето и връчването
на АУАН, както и че самото нарушение не е доказано по безспорен начин. Молбата
към съда е за отмяна на решението на въззивната инстанция, както и отмяна на
процесното НП.
В съдебно заседание, касатора
редовно призован, не се явява, не се представлява. Процесуалният му
представител е депозирал молба, с която поддържа жалбата на сочените в нея
основания.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща представител.
Представителят на ВОП изразява
мнение за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището
на страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в
срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане.
Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл.348,
ал.1,т. т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се
явява основателна.
Настоящото производство е второ
по ред касационно производство, след като с Решение №34/11.02.2019 г. по
КАНД№50/2019 г. състав на Административен съд гр. Добрич е отменил Решение
№105/16.11.2018 г. по НАХД №70/2018 г. по описа на Районен съд – Каварна.
За да се произнесе по спора КРС е
намерил от фактическа страна, че на 15.06.2017 г. около 16.12 ч. свидетелите Г.В.В.
и К.А.А., инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Добрич
извършили проверка на земеделска нива, находяща се в землището на гр. Каварна,
стопанисвана от ЗП Т.В.Т. извършващ икономическа дейност с код по КИД 2008-
01.13 „Отглеждане на зеленчуци, дини пъпеши, кореноплодни и грудкови“. По време
на проверката на нивата била заварени да работят неустановен брой лица, между
които и Г.А.В., която сеела пипер. Още при пристигането си на обекта
инспекторите попитали, кой е ръководителят и кой отговаря за работния процес,
като при тях дошъл Т.В.Т., който им се представил, като земеделски
производител, който е наел лицата да сеят пипер. Инспекторите повикали при себе
си лицата, като една част от тях дошли, а други се пръснали из нивата. Г. В. ги
приканил да продиктуват трите си имена и ЕГН, като всеки от тях по отделно и в
присъствието на ЗП продиктувал личните си данни. За установените на място
работници бил съставен Констативен протокол /л.50/, който бил подписан от
проверяващите и от ЗП. След разговор със ЗП, инспекторите установили, че на
обекта не се съхраняват сключените договори на лицата и др. документи необходими
за извършване на проверката по спазване на трудовото законодателство, поради
което дали указания на ЗП за представяне на конкретни писмени документи в ИТ
гр. Добрич. Още на 16.06.2017 г. на ел.поща на ИТ Добрич, ЗП изпратил сключени
еднодневни договори с работници, а в последствие на 21.06.2017 г. лично
представил трудов договор № 23/02.06.2017 г. сключен на 15.06.2017 г. с лицето Г.А.В., заповед №
15/16.06.2017 г. за прекратяване на трудовия договор с Гинка Вълкова, длъжностна
характеристика.
След извършена справка в ТД на
НАП Добрич относно регистрирането на представения договор, било установено, че
същият е регистриран на 15.06.2017 г. в .17:57:05 ч., т.е след часа на
извършената проверка.
Въз основа на горните констатации
бил съставен АУАН, а в последствие и НП, с което била ангажирана отговорността
на ЗП, в качеството му на работодател, който е допуснал до работа Вълкова,
преди да и представи екземпляр от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено
от НАП за регистрация на трудовия договор, преди постъпването й на работа. АНО
квалифицирал нарушението, като такова по чл.63, ал.1 и 2 от КТ и на основание
чл.414, ал.3 от КТ е наложил глоба в размер на 1500 лв.
За да потвърди атакуваното пред него НП,
въззивния съд е приел, че нарушението е доказано и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Постановеното
решение е неправилно.
Настоящият състав намира, че при
съставяне на НП е допуснато несъответствие между обстоятелствена и диспозитивна
част, което от една страна води до невъзможност да се разбере волята на АНО, за
какво точно деяние иска да ангажира отговорността на ЗП, а от друга страна
горното представлява нарушение на чл.57, ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.
В тази връзка настоящият състав
споделя възраженията на касатора досежно изпълнителните деяния по чл.63, ал.1 и
ал.2 от КТ. Първото нарушение се извършва чрез действие, а второто чрез
бездействие. Не става ясно от обстоятелствената част на НП, за кое точно
нарушение е ангажирана отговорността на ЗП, за това, че е допуснал Вълкова до
работа, без преди това да й е представил копие от уведомлението до НАП /чл.63,
ал.2 от КТ/ или затова, че това уведомление не е било предварително връчено на
Вълкова/чл.63, ал.1 от КТ/. Несъответствие е допуснато и при цифровото
изписване на нарушенията. АНО е посочил, че ЗП е нарушил едновременно чл.63,
ал.1 и ал.2 от КТ. Ако се приеме, че с описаното в обстоятелствената част на НП
са описани едновременно две нарушения, то в такъв случай АНО е допуснал нарушение
на чл.18 от ЗАНН, който повелява за всяко отделно нарушение да бъде определено
отделно наказание, а с процесното НП е определено само едно наказание, без да е
ясно кое от двете нарушения посочени от АНО се санкционира.
Само за прецизност съдът намира,
че следва да посочи, че останалите възражения в касационната молба са
неоснователни. По отношение на твърдените нарушения при съставянето и
връчването на АУАН, вече има произнасяне на касационната инстанция по КАНД
№50/2019 г. на Административен съд Добрич и не следва да са предмет на нова
проверка.
Не са налице основанията и за
прилагане института на давността, тъй като разпоредбата, която следва да се
приложи е чл.82, ал.4 от НК, а не чл.82 от ЗАНН, както твърди касатора. От
извършване на нарушението до настоящият момент не е изтекъл срокът предвиден в
чл.82, ал.4 от НК.
Предвид горните съображения следва да се приеме, че
обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено. На отмяна подлежи и потвърденото с него НП. Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК вр. чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трето отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 8/05.02.2020г. по НАХД № 35/2019г. на Районен съд – Каварна и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 08-000502/311 от 16.11.2017г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Добрич, с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с
чл.414, ал. 3 от Кодекса на труда на ЗП Т.В.Т., в качеството му на работодател
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500/хиляда и
петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.63 ал. 1 и ал.2 от Кодекса на
труда.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.