Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …..
Гр. София, 12.07.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на единадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Б. Петрова
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 13359
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
№ 456662/24.07.2018 г. на СРС, 74 с - в, по гр. д. № 67953/2016 г., е признато
за установено по иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, че П.С.С.
дължи на А.В.Ч., сумата от общо 324, 62 лв., ведно със законна лихва за периода
от 20.09.2016 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 53171/2016
г., на СРС, 74 с - в. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на А.В.Ч.,
разноски по заповедното производство, в размер на 325 лв. и разноски по
исковото производство - 325 лв.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника П.С.С., чрез процесуалния му представител, в която се излагат съображения за неговата неправилност.
Поддържа се, че в първоинстанционното производство признанието на ответника, че
не е заплатил дължимия наем за м. август 2016 г., следва да бъде преценено с
оглед безспорно установения факт на заплащане от негова страна на същата по размер
сума от 280 лв. - кауцион, която е следвало да послужи за удовлетворяването на
наемодателя. Ето защо и съдът необосновано не е изследвал връзката между
наемната цена и възможността същата да се прихване с кауциона.
Изложени са и оплаквания, че е останало неразгледано и оспорването на
приложените към исковата молба Фактура № 01714361126 от 18.08.2016 г. и Фактура
№ ********** от 01.09.2016 г., както и представените касови бонове - с оглед
съдържанието и истинността им, като същите са издадени на името на трето
неучастващо по делото лице и за адрес, който не съответства на този по договора
за наем. Жалбоподателя твърди, че съдът неправилно е кредитирал показанията на
ищцовия свидетел, който е син на ищцата и който фактически е бил наемодател, доколкото
е получавал наема. Сочи, че свидетелските му показания са противоречиви и
непълни, като изложеното от него не кореспондира с нито едно друго писмено или
гласно доказателство по делото. Противоречие съществувало и при показанията му
относно изготвянето на протокола, който според свидетеля, ответникът не пожелал
да подпише. По подробно изложени съображения оспорва доказателствената стойност
на съставения в негово отсъствие протокол. Твърди, че не е подавал предизвестие
за прекратяване на договора за наем, тъй като същият е прекратен от
наемодателя, който го е изгонил от имота. Според въззивника,
това обстоятелство се установявало от представената пред СРС разпечатка от
мобилен оператор, от която била видна кореспонденцията между страните по
договора, инициирана от П.С. още в началото на месец август, както и че
ответникът е бил в готовност да заплати дължимия наем, обстоятелство потвърдено
и от свидетелката Н.. В тази връзка счита, че неправилно съдът не е кредитирал
показанията на неговия свидетел, който е бил непосредствен наблюдател на
отношенията по плащане на наемната цена и на срещата на 02.09.2016 г.
непосредствено е чул от съседната стая, че ищцата е направила изявление за
прекратяване на договора. Показанията на свидетелката, че ответникът е имал
свои вещи в апартамента към 02.09.2016 г., също по косвен начин потвърждавали
твърдението, че не е имало инициатива за прекратяване на договора от ответника.
По тези и допълнителни съображения моли решението да бъде отменено, а претенцията
изцяло да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Не възразява по разноските на
насрещната страна.
Въззиваемата страна - ищцата А.В.Ч., чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата в отговор, депозиран в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа,
че решението е законосъобразно и обосновано. Счита, че правилно съдът не е
кредитирал показанията на свидетелката на ответника, която не е имала
непосредствени впечатления и е спорно дали изобщо е присъствала в апартамента
по време на срещата. Доколкото не е
било спорно, че в процесния период апартаментът е бил в държане на ответника,
законосъобразно съдът е приел за дължими претендираните суми за месечен наем и
консумативи. Моли да се потвърди решението, като претендира разноски за
въззивното производство. Не възразява по разноските на насрещната страна.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
В решението си районният съд се е произнесъл по искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД - за
заплащане на наем и консумативни разноски за имот.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК по
реда на въззивната проверка, настоящият състав намира, че оспореното решение е
валидно и допустимо постановено. По законосъобразността на решението съдът е
ограничен до релевираните възраженията във въззивна жалба,
като следи служебно само за прилагането на императивните материалноправни
норми.
По общите правила за разпределяне на доказателствената
тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК), ищецът
следва да докаже наличието на валидно сключен договор за наем, както и
предаване на вещта - апартамент, предмет на договора за наем. В тежест на
ответника е да установи правоизключващите си възражения, в това число, че
договорът е бил прекратен по вина на ищцата, поради което той не е подал
изискуемото по договора за наем едномесечно предизвестие за напускане на
жилището, както и че е погасил всички консумативни разходи през време на
ползване на имота.
В случая не е спорно, че за процесния период между
страните е налице валидно сключен договор за наем от 18.04.2016 г., със срок от
една година, на недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр.
Русе, кв. ******, срещу месечна наемна цена в размер на 280 лева, платима
съгласно чл. 7 от договора от първо до пето число на текущия месец.
В договора е уговорено, че може да бъде прекратен
предсрочно с едномесечно писмено предизвестие от всяка от страните, като при
неподаването му, неизправната страна дължи на другата обезщетение в размер на
един месечен наем (чл. 23, б. „Б“ и чл. 24 от договора). Видно от отбелязване в
договора, при подписването ответникът, в качеството си на наемател, е предал на
ищцата сумата от 280 лв., като обезпечение на свои задължения по сключения
договор (т. нар. „кауцион“).
Не се спори и по въпроса, че апартаментът е бил в
държане на наемателя до 02.09.2016 г., на която дата той е напуснал жилището и
е предал ключовете на наемодателя.
Спор по делото съществува основно относно причината,
поради която е прекратен договора за наем и дали ищцата е имала право да
задържи платения кауцион като обезщетение за
неспазено от страна на ответника предизвестие за напускане на имота.
Съпоставени, събраните пред СРС свидетелски показания
на свидетеля Т.Т.Ч.(син на ищцата) и на К.М.Н.
(приятелка на ответника) са противоречиви относно обстоятелството дали по
инициатива на наемателя или по искане на наемодателя договорът е бил прекратен.
Освен гласните доказателства, по делото липсват други писмени доказателства, от
които да може да бъде проверена достоверността на заявеното от двамата
свидетели.
От една страна, съдът отчита евентуалната
заинтересованост от изхода на спора, която би могъл да има свидетеля Ч.като син
на ищцата, но от друга същия е имал непосредствени възприятия от срещата между
него, майка му и ответника, при която последният е предал ключовете от имота. Освен
това, показанията на свидетелката на ответника - К.Н. не кореспондират с други
установени по делото факти. Същата неконкретизирано твърди, че до определен
момент е била в апартамента, но в съседна стая, като го е напуснала без ищцовия
свидетел да я види. Следва да се отбележи, че свидетелката споделя, че
единствено е чула наемодателката да иска от ответника да напусне апартамента,
но въпреки че според нея разговорът е продължил дълго, не излага никакви други
конкретни обстоятелства от него.
Противно на застъпеното в жалбата становище,
показаният на свидетелката К. Н. не се подкрепят от приложените към отговора на
исковата молба разпечатка от телефонни разговори, тъй като същата отразява
единствено информация за входящите и изходящи повиквания, но не обективира
съдържанието на проведените разговори.
Не е налице соченото във въззивната жалба противоречие
в показанията на свидетеля Ч.относно обстоятелството дали заедно с майка му и
ответника са влезли в апартамента или наемателят вече е бил там при
пристигането им, каквито показания дава свидетелката Н..
Действително в о. с. з. от 16.04.2018 г. свидетелят Ч.е
заявил, че : „На 02.09.2016 г.
апартаментът беше изпразнен, когато пристигнахме П. излезе, предаде ключовете
за апартамента и отказа да подпише пред свидетел протокола за прекратяване на
взаимоотношенията“, но от същото изявление не може да се направи еднозначен
извод, както твърди въззивника, че свидетелят е заявил, че при пристигането му
всъщност ответникът вече се е намирал в апартамента, тъй като цитираните
показания могат да се тълкуват и в смисъл, че апартаментът е бил изпразнен,
когато свидетелят и майка му са пристигнали, а с израза „П. излезе, предадени ключовете от апартамента и отказа да подпише
протокола…“, свидетелят да е имал предвид, че ответникът си е тръгнал,
предавайки ключовете и отказвайки да подпише протокола. При положение, че е
налице двусмислие в изявлението на свидетеля, но и като се отчита, че същото е
направено във връзка с поставен въпрос за начина, по който е приключила срещата
(а не за нейното начало), не може да се приеме, че е налице соченото в
показанията противоречие с предходно заявеното от свидетеля, че ответникът е
отключил апартамента в присъствието на наемодателката и сина ѝ. Само въз
основа на това изявление на свидетеля Чакъров, което според въззивника е
противоречиво, не може и да се кредитират изцяло показанията на свидетелката на
ответника Н., тъй като, както се посочи, те не кореспондират с други
доказателства по делото.
Следва да се отбележи, че заявеното при първоначалния
разпит на свидетеля Ч.в о. с. з. от 06.02.2018 г., че майка му се е обадила и
му е съобщила, че П.С. ѝ е дал ключа на улицата и е искал да напусне
имота, не може да се възприема буквално и не противоречи на последващите му
показания. В същото съдебно заседание свидетелят е уточнил, че майка му е
отказала да вземе ключовете и самият наемател е отключил апартамента, което
кореспондира с безспорно установения факт по делото, че ответникът е притежавал
ключ, който е предал на състоялата се среща на 02.09.2016 г.
Обстоятелството, че П.С. е напуснал процесния
апартамент на 02.09.2016 г. чрез предаване ключовете на имота единствено сочи,
че облигационната връзка е прекратена преди изтичането на срока, за който
страните са били обвързани. В доказателствена тежест на ответника е да
установи, че напускането на имота е по искане на наемодателя, поради което и не
е отправил изискуемото по договор едномесечно предизвестие.
В производството не е проведено пълно и главно
доказване на този релевантен за предмета на спора факт, поради което и по
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът не приема за доказано възражението на
ответника, че е бил изправната страна по наемния договор. Следва да се отбележи
освен това, че за наемателя съществува договорено право да откаже за срока на
договора да напусне имота, докато не получи едномесечно предизвестие (каквото
дължи наемодателя по силата на чл. 24, вр. чл. 23, б. „Б“ от договора) или
обезщетение под формата на едномесечен наем.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че за
ищцата е възникнало право на обезщетение за неспазено предизвестие, погасено
чрез прихващане с предварително дадения кауцион. При това положение, за ползването
на имота през м. август 2016 г. ответникът дължи наем, който не се установява
да е заплатен. Правилно съдът е уважил претенцията за установяване дължимост на наем в размер на 280 лв. за м. 08. 2016 г.
По претенцията за консумативи : На основание чл. 232,
ал. 2 ЗЗД през срока на договора за наем ответникът дължи и заплащане на разходите
за консумативи, поради което претенцията на ищцата за ток и вода също са
основателни. От представените към исковата молба фискални бонове се установява
заплащането на потребена за м. август ел. енергия на стойност 29, 46 лв. и вода
– 15,16 лв. за процесния имот. Пред СРС е представено удостоверение за
идентичност на адреси от 05.06.2017 г., издадено от община Русе, според което
посочените в двете касови бележки адреси са идентични и в този смисъл
възраженията на ответника са неоснователни. Възраженията на ответника в
жалбата, че в платежните документи като титуляр на партидата е посочено лицето Г.П.,
не обосновават извод за недоказаност на претенцията за консумативи. От приетото
пред СРС удостоверение за наследници от 16.05.2017 г. е видно Г.П.е починала на
03.05.2014 г. и е оставила за свой единствен наследник по закон ищцата. Отделно
от това, договорът за наем обвързва страните и когато наемодателят не е
собственик на отдадения под наем имот, тъй като същият е консенсуален и има
единствено облигационно, но не и вещнопрехвърлително
действие - в задължение на наемодателя е единствено да предостави за временно
ползване вещта (арг. от чл. 228 ЗЗД). Ето защо и титулярството на партидите за
ток и вода е неотносимо към пораждане на задължение на наемателя към
наемодателя за плащане на консумативи,
щом е ползвал имота в срока, за който се дължат.
Предвид изложеното,
въззивният съд споделя извода на СРС, че общият установен размер на неплатените
консумативни разходи за процесния период и наем за м. август 2016 г. е в размер
на 324, 62 лв., от които : 280 лв. – дължима наемна цена за имота за м. август
2016 г., 29, 46 лв. за ел. енергия за периода 07.07.2016 г. – 06.08.2016 г.,
15, 16 лв. за вода за периода 13.07.2016 г. – 10.08.2016 г. Законосъобразно, с
атакуваното решение, претенциите са уважени изцяло за тези размери.
Доколкото решаващите
изводи на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон и следва да се потвърди. Същият извод
се налага и в частта по присъдените разноски в полза на ищеца.
По
разноските пред СГС : Съобразно изхода
от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените
разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, в размер на
300 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 456662/24.07.2018 г. на СРС, 74 с - в,
по гр. д. № 67953/2016 г.
ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
пл. „******, чрез адв. Б. М., да заплати на А.В.Ч.,
ЕГН **********, със съдебен адрес *** - 5, чрез адвокатско дружество „Д., А.и съдружници“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300
лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.