Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 782 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът
„А.и.х.г.“ ЕООД твърди, че на 19.12.2018 г. между него, в качеството на
изпълнител и Министерство на отбраната, в качеството на възложител, е подписан
договор № УД-03-45 към рамково споразумение № УД 03-34 от 05.12.2018 г. за доставка
на 12 броя използвани автобуси марка „VDL”, производител „VDL BUS & COACH”.
Твърди, че договорът е сключен в резултат на проведена процедура за възлагане
на обществена поръчка с предмет „доставка на автобуси-рамково споразумение”,
публикувана в Агенцията за обществени поръчки под № 00164-2018-0018 и решение №
137/24.10.2018 г. на възложителя Министерство на отбраната, с което ищецът е
определен за изпълнител. Твърди, че в договора е предвидено изпълнителят да
предостави, към момента на подписването му, гаранция за изпълнение на
задълженията си в размер на 5% от стойността на договора или сума в размер на
86 812.02 лева. Твърди, че в изпълнение на това задължение, при подписване
на договора „А.и.х.г.“ ЕООД е представило на ответника банкова гаранция за
добро изпълнение от 18.12.2018 г., със
срок на валидност 23.10.2019 г., с която „Обединена
българска банка” АД безусловно и неотменяемо се е задължила да плати на
бенефициера Министерство на отбраната, независимо от валидността и действието
на договора за обществена поръчка, всяка сума или суми до максимален общ размер
на 86 812.02 лева. Според условията на гаранцията, банката гарант изплаща
изплаща сумите по нея след получаване на надлежно подписано и подпечатано
писмено искане за плащане от страна на Министерството на отбраната,
деклариращо, че изпълнителят ищец не е изпълнил изцяло или частично
задълженията си по гореописания договор от 19.12.2018 г., посочващо кои условия
на договора не са изпълнени и в какъв размер. Поддържа, че „А.и.х.г.“ ЕООД не
се явява неизправна страна по процесния договор с Министерство на отбраната,
тъй като е изпълнявало всички свои
договорни задължения и не е нарушавало поети ангажименти свързани с доставката
на превозните средства, като не се намира в забава, нито е допуснало пълно или
частично неизпълнение на договорни задължения. Посочва, че не носи вина за възникнали отклонения от нормалното развитие
на облигационната връзка между страните, а отговорност за това носи ответникът
кредитор, който е в забава да предостави на ищеца необходимото съдействие за
изпълнение на договора. Поддържа, че към
момента на предявяване на исковата молба процесният договор все още не е
прекратен. Независимо от горното, на 17.09.2019 г., Министерството на отбраната
отправя до банката писмено искане за плащане по издадената от банката банкова
гаранция за добро изпълнение, в което искане посочва, че е налице пълно
неизпълнение на процесния договор от страна на „А.и.х.г.“ ЕООД. Твърди, че с
писмо от 22.10.2019 г., банката го уведомява за постъпилото искане за плащане
от страна на министерството, което искане банката приема за автентично от
външна формална страна и предявено съгласно условията на гаранцията, поради
което ще стартира процедура по плащане на гаранцията. Такова плащане е
извършено на 23.10.2019 г., на която дата банката е изпълнила искането на
ответника, като с дебитно авизо и вальор
от 23.10.2019 г. е задължена банковата сметка на „А.и.х.г.“ ЕООД със сумата от
86 812.02 лева, в полза на Министерство на отбраната. Поддържа, че не са
били налице предпоставките за усвояване на банковата гаранция от ответника,
поради което сумата е получена от ответника
без основание, съответно подлежии
на връщане на „А.и.х.г.“ ЕООД. Не оспорва, че към 18.03.2019 г., автобусите,
предмет на договора, не са доставени, но поддържа, че забавеното изпълнение се
дължи на неизпълнението на договорните задължения на ответната страна. Твърди,
че четирите сключени между страните договори за доставка на автобуси
представляват облигационни отношения, развитието на които в съвкупност
рефлектира върху всяка от тях поотделно. Допълва, че четирите договора за
доставка на автобуси представляват обособени позиции на една и съща обществена
поръчка с възложител Министерство на отбраната, открита с общ административен
акт. Сочи, че всички договори са сключени между едни и същи страни, на една и
съща дата, с идентичен предмет, като доставките се приемат от една и съща
приемателна комисия. Твърди, че нарушаването на задълженията на Министерство на
отбраната по другите три договора оказва пряко влияние върху развитието на
четвъртата облигационна връзка, предмет на настоящето дело. Твърди, че в
изпълнение на договорните си задължения „А.и.х.г.“ ЕООД е уведомило писмено
министерството, че считано от 05.03.2019 г. има готовност да достави
автобусите, като изрично е поискано да се посочат от възложителя удобна дата за
доставка във военното формирование, краен получател, но ответникът не е
отговорил на това искане. Преди това /на 19.02.2019 г./ е уведомил писмено
ответника за допусната от възложителя
неточност в чл. 13 от договора за обществена поръчка, която не предвижда
хипотеза на рециклирани и нови автобуси нов внос от Общността, а само на
използвани превозни средства, като е предложено да бъдат сключени допълнителни
споразумения. На това искане също не е отговорено, като на изпълнителя не е
указано как да процедира с доставката и получилото се противоречие на клаузата
на чл. 13 от договора за изискуемите при доставката документи касателно
преминатия технически преглед с нормативната база на РБългария и ЕС. Отново
излага доводите си, че Министерството не е развалило надлежно процесния договор
едностранно. Поддържа, че ответникът не е имал правно основание за усвояване на
гаранцията по договора, както няма право да претендира обезщетение за забавено
изпълнение в размер на уговорената с договора мораторна неустойка, каквато
претенция е предявил на ищеца с писмо от 02.09.2019 г. Претендирането на тази
неустойка е индиция за това, че самият ответник не счита договорът за
прекратен. Излага и доводи, свързани с поведението на ответника във връзка с
останалите три договора, сключени между страните по другите обособени позиции
от общата обществена поръчка. Поради изложеното иска от съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 86 812.02 лева, представляваща получена без
основание от ответника сума, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски. В
исковата молба е посочена банкова сметка ***, съобразно изискването на чл. 127,
ал. 4 от ГПК.
Препис
от исковата молба е връчен на ответника Министерство на отбраната, като е
подаден отговор, с който се оспорва предявеният иск, като неоснователен и
доказан. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства за проведена
процедура по обществена поръчка, въз основа на която е сключен договорът от
19.12.2018 година. Не оспорва, че съгласно процесния договор ищцовото дружество
е предоставило банкова гаранция в размер на 86 812.02 лева, както и че Министерство на отбраната е
усвоило същата на 23.10.2019 г.. Оспорва изложените от ищеца твърдения, че
банковата гаранция е усвоена неправомерно. Поддържа, че ищцовото дружество не и
изпълнило договорните си задължения
надлежно, тъй като не е доставило автобусите, както в уговорения с договора
срок на доставка 18.03.2019 г, така и след това. Посочва, че неоснователно
ищецът обвързва изпълнението си по договора, съответно оправдава липсата на
изпълнение по него, с действието на различни от процесния договор облигационни
правоотношения. Признава, че
Министерство на отбраната има сключени няколко рамкови споразумения с „А.и.х.г.“
ЕООД за доставка на автобуси, като въз основа на тях са сключени конкретни
договори. Поддържа, че макар и в резултат на една процедура по възлагане на
обществена поръчка, всяка обособена позиция по която са сключени отделните
рамкови споразумения и конкретните договори по тях имат характер на отделни
облигационни връзки между страните и неизпълнението или изпълнението на едно от
тези споразумения не рефлектира върху останалите такива. Твърди, че поради
пълното неизпълнение на договорните задължения на „А.и.х.г.“ ЕООД да достави
автобусите, Министерство на отбраната е прекратило процесния договор, на
основание чл. 20, ал. 5, т. 5 във вр. чл. 5.2, б. „а” от договора. Оспорва, в
качеството си на кредитор по договора, да е в забава, а посочва, че ищцовото дружество не е предприело каквито и
да е действия по изпълнение на договора. Затова счита, че дадената по договора
банкова гаранция е усвоена с основание, а именно за обезщетяване на вредите,
при наличието на необходимите предпоставки, поради което не подлежи на връщане.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените
писмени доказателства се установява, че на 19.12.2018 г., между страните по
делото, е сключен договор № УД-03-45 към рамково
споразумение № УД 03-34 от
05.12.2018 г. за доставка на 12 броя използвани автобуси марка „VDL”, производител „VDL BUS & COACH”. Това рамково споразумение е подписано
след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Доставка на автобуси-рамково споразумение“.
С договора от 19.12.2018 г. министерство
на отбраната възлага на ищеца да извърши доставка на 12 броя използвани
автобуса, марка „VDL”, модел „ BOVA FUTURA“, производител
„VDL
BUS & COACH”, които следва да
отговарят на техническото предложение на изпълнителя , съгласно приложение № 1
към рамковото споразумение от 05.12.2018 г.
Единичната цена и общата стойност на стоката са посочени в Приложение №
2 към договора, съгласно което единичната цена на автобус е 144686.70 лева без
ДДС или за 12 бр. – общо 1736240.40 лева без ДДС или 2083488.48 лева с ДДС. В
чл. 3, ал. 1, изр. 1 от договора страните са уговорили срок за изпълнение на
доставката 89 дни, считано от датата на подписване на договора /19.12.20198 г./
или до 18.03.2019 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, мястото за изпълнение
на доставката е военното формирование 52370 Негушево, а в ал. 2 е постигнато
съгласие за дата на доставката да се счита датата на приемане на стоката в
крайния получател /военното формирование 52370 Негушево/ и подписване от двете
страни на приемо-предавателен протокол. Този протокол се изготвя и подписва
след изготвянето и подписването на протокол за оценка на съответствието
/приложение № 3/.
Съгласно чл. 7, ал. 7 от договора
изпълнителят следва да уведоми писмено
/и по факс/ възложителя поне 10 дни предварително за датата на
доставката, с оглед организиране на контрола на качеството, както и да
представи на органа по кодификация на възложителя – дирекция „отбранителна
аквизация“, не по-късно от 10 дни преди извършване на доставката, стоковите
номера по НАТО /НСН/ на автобусите, предмет на доставката, а ако стоката не
притежава такива номера или те са неизвестни на изпълнителя – да представи
пълен обем техническа информация, необходима за тяхната идентификация и
кодификация съгласно принципите на Кодификационната система на НАТО – арг. от
ал. 9 на чл. 7 от договора. След получаване на информация от изпълнителя за
датата на доставката, възложителят се задължава да осигури приемане на стоката
в срок до 10 работни дни след писменото му уведомяване – чл. 9, ал. 2 от
договора.
В чл. 17, ал. 1 от договора, страните
са приели, че като гаранция за изпълнение на задълженията по договора, изпълнителят
представя към момента на подписването му гаранция за изпълнение в размер на 5%
от стойността на договора без ДДС в размер на 86812.02 лева, със срок на
валидност на гаранцията не по-малък от 30 календарни дни след крайния срок за
изпълнение на задълженията по договора. Съгласно чл. 17, ал. 10 от договора,
възложителят освобождава тази гаранция, както следва: 90% от гаранцията за
изпълнение в срок до 30 дни след приключване изпълнението на задълженията по
доставка на автобусите, като има право да приспадне от гаранцията дължимите
неустойки вследствие забава, пълно или частично неизпълнение на задълженията по
доставката; 10% от гаранцията за изпълнение в срок до 30 дни след приключване
изпълнението на задълженията по гаранционното поддържане на доставените
автобуси, като има право да приспадне от гаранцията дължимите неустойки
вследствие забава при изпълнение на задълженията по гаранционното поддържане на
доставените автобуси.
Съгласно чл. 17, ал. 9 от договора,
сумите по банковата гаранция се изплащат изцяло или частично в случаи на пълно
или частично неизпълнение на задължения по договора, пропорционално на
неизпълнената част.
Съгласно чл. 17, ал. 11 от договора, в
случай на задържане от възложителя на суми от гаранцията за изпълнение,
изпълнителят е длъжен в срок от 14 дни да допълни своята гаранция до размера й,
уговорен в ал. 1, като внесе усвоената от възложителя сума по сметка на
възложителя, или учреди банкова гаранция за сума в размер на усвоената или да
застрахова отговорността си до размера, посочен в ал. 1.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, в
случай на забавено изпълнение на задълженията да достави изделията по договора,
изпълнителят дължи на възложителя неустойка за забава в размер на 0,2% от
стойността на доставката за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от
стойността на договора без ДДС.
Съгласно чл. 18, ал. 6 от договора,
неустойките се заплащат незабавно, при поискване от възложителя по посочената
от него банкова сметка, ***, че банковата сметка на възложителя не е заверена
със сумата на неустойката в срок от 15 дни от искането на възложителя за
заплащане на неустойка, възложителят има право да задържи съответната сума от
гаранцията за изпълнение.
Представено е писмо с рег. №
21-39-35/2018 г. от 21.05.2019 г., на Министерство на отбраната, адресирано до
ищеца, с което се иска ищецът да информира възложителя за намеренията си да
изпълни договор № УД-03-45 от 19.12.2018 г., предвид констатираната забава към
момента на изпращане на писмото от 57
дни за доставката на процесните автобуси. Съдът приема, че това писмо е
достигнало до ищеца, тъй като последният го представя по делото, заедно с негов
отговор от 29.05.2019 г. на това писмо. С този отговор се заявява готовност на
дружеството да изпълни задълженията си по договора, въпреки забавената
доставка. Представени са и последващи писма на министерство на отбраната, с
които се иска изпълнение на процесния договор, както и отговори на ищеца на
тези писма, в които е изразено несъгласието на дружеството с претенциите на
министерството за неустойки и е заявено, че изпълнителят е преустановил
временно изпълнението на задълженията си по процесния договор докато
възложителят не извърши промяна в начина, по който приема доставените от
дружеството по други договори стоки и не съобрази изложените във връзка с
изпълнението на тези други договори възражения, касаещи допусната от
възложителя неточност в чл. 13 от договора за обществена поръчка, която не
предвижда хипотеза на доставка на рециклирани автобуси нов внос от Общността, а
само на използвани превозни средства.
Страните по делото не спорят, а и от
представената по делото банкова гаранция за добро изпълнение № MD1835210004/18.12.2018 г., издадена от “Обединена българска банка” АД в полза на Министерство на отбраната за сумата от 86812.02
лева, със срок на валидност до 23.10.2019 г., се установява, че ищецът е
изпълнил задължението си по чл. 17, ал. 1 от договора.
Представено е искане на ответника с
рег. № 21-39-35/17.10.2019 г. за плащане по банковата гаранция за добро
изпълнение № MD1835210004/18.12.2018 г. с рег. № 21-39-35/2018 от 17.10.2019 г., с което
ищецът е поискал от “Обединена българска банка” АД да плати сумата от 86812.02 лева, представляваща
100% от гаранцията за изпълнение на процесния договор.
Не се спори между страните и се
установява от представеното дебитно авизо, с вальор 23.10.2019 г., че сумата от
86812.02 лева е преведена по сметка на възложителя Министерство на отбраната и
с така наредената от банката сума е задължената сметката на ищеца.
Представените по делото писмени
доказателства, касаещи изпълнението на други договори, сключени между страните
въз основа на рамково споразумение № УД 03-34 от 05.12.2018 г., съдът намира за неотносими и не формира правни
изводи въз основа на тях.
Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от
законовия текст в него са уредени три различни специални фактически състава на
неоснователно обогатяване, като първият от тях касае получаването на
имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като
валидно правоотношение между лицето, което дава, и лицето, което получава. В
настоящия случай ищецът твърди, че е платил
/платената от „Обединена българска банка” АД на ответника по гаранцията сума е
възстановена на банката от наличността по банковата сметка на ищеца/, съответно
ответникът е получил без правно основание сумата от 86 812.02 лева -
усвоената банкова гаранция, издадена за обезпечение на изпълнението на
ответника по договор № УД-03-45 от 19.12.2018 г. Именно плащането на недължимо е юридическият
факт, който нарушава еквивалентността в отношенията на страните и от който
произтичат едновременно обедняването на едната страна и обогатяването на
другата. Този правопораждащ факт не се установява от доказателствата по делото.
В случая сумата е предоставена като банкова гаранция с цел да бъде обезпечено
изпълнението на задълженията по договора, поети от ищеца, имащ качеството на изпълнител.
Съгласно разпоредбата на чл. 442 от ТЗ, с банковата гаранция банката писмено се
задължава да заплати на посоченото в гаранцията лице /бенефициер/ определена
сума пари, съобразно условията, предвидени в нея. Банковата гаранция е вид
търговска сделка - формална, банкова, едностранна и обезпечителна. С оглед
последното, същата има акцесорен характер, тъй като възникването,
съществуването и изпълнението й е обусловено от наличието на друго
правоотношение /т.нар. валутно правоотношение/ между бенефициера и трето лице -
наредител, изпълнението на чието договорно задължение се гарантира от банката.
Тази акцесорност не води автоматично до извод, че във всички случаи банковата
гаранция има каузален характер. Зависимостта на факта на възникване на
гаранционното задължение от неизпълнението на това по валутното правоотношение
е безспорна, тъй като абсолютната абстракция /отделянето на задължението на
банката от всякаква кауза/ би било в противоречие с принципа на правото за
недопускане настъпването на определен правен, съответно имуществен резултат без
определена причина, следствие от което би било неоснователното разместване на
блага. Ето защо определянето на характера на конкретната банкова гаранция като
каузален или абстрактен, зависи от степента на тази обвързаност с валутното
правоотношение, уговорена в самата нея. Гаранцията ще бъде приета за условна
/каузална/ тогава, когато в нея се допуска като условие за плащане доказването
на неизпълнението по валутното правоотношение и обратно - в случай, че е
предвидено като достатъчно за възникване задължението за плащане неизпълнението
на валутното задължение само да се декларира от бенефициера, това определя
банковата гаранция като абстрактна сделка /безусловна/. В случая издадената
банкова гаранция е безусловна, тъй като с нея банката се е задължила безусловно
и неотменяемо, независимо от валидността и действието на договора от 19.12.2018
г. да заплати определената в максимален
размер сума при получаване на писмено искане за плащане, съдържащо декларация,
че изпълнителят е в нарушение на задълженията си по договора.
В случая страните по делото не спорят, че автобусите –
предмет на процесната доставка не са доставени, както в уговорения в договора
срок, така и към момента на приключване на устните състезания. От представената
по делото разменена между страните кореспонденция не се установява ищецът да е
изпълнил задълженията си по чл. 7, ал. 7 и ал. 9 от договора, съответно
ответникът да е в забава да изпълни задължението си по чл. 9, ал. 2 от договора.
При установеното по делото неизпълнение на договора от страна на изпълнителя,
ответникът възложител има право да поиска плащане на издадената в негова полза
безусловна банкова гаранция. В този смисъл същият има правно основание да
получи това плащане. Наведените от ищеца доводи за недължимост на това плащане,
обосновани с развитието на отношенията между страните по други три договора за
доставка, подписани въз основа на рамковото споразумение от 05.12.2018 г., не
обосновават извод, че е налице поведение на ответника възложител по процесния
договор, което може да се определи като забава на кредитора по смисъла на чл.
95 от ЗЗД, съответно, че на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да се
счита освободен от последиците на забавата да изпълни възложената доставка на
автобусите в уговорения в договора срок. Независимо от обстоятелството, че тези
договори са сключени в изпълнение на едно и също рамково споразумение,
подписано след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с
предмет „Доставка на автобуси-рамково споразумение“, с тях се възлага
доставката на различни стоки, съответно различно е и съдържанието на договорите
/поетите от страните с договорите права и задължения/. Затова изпълнението на
задълженията на изпълнителя по съответния договор не е обусловено от
изпълнението на задълженията на възложителя по останалите договори и
евентуалното неизпълнение на поето от възложителя по някои от тези договори
задължение не е основание за изключване на договорната отговорност на ищеца изпълнител
за забавеното изпълнение по процесния договор.
Съществуването на
предпоставки за ангажиране на договорната отговорност на ищеца за
неизпълнението на основното негово задължение по договора – да достави
процесните автобуси в уговорения от страните срок, означава, че ответникът
разполага с правото по чл. 17, ал. 9 от договора да задържи предоставената от
ищеца като обезпечение на изпълнението на договора банкова гаранция.
Предвид извода на съда, че не съществува право на ищеца да
получи процесната сума от 86 812.02 лева от ответника, като получена без
основание, то предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на
производството, ответникът има право на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК. В случая липсва своевременно заявено
искане от ответника за присъждане на разноски /молбата от 17.12.2021 г., с
която за първи път в производството е поискано присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, е подадена след приключване на устните състезания/, поради което разноски не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „А.и.х.г.“ ЕООД, ЕИК ******срещу М.на о.,
иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за сумата от 86 812.02 лева, представляваща получена
без основание от ответника сума по банкова гаранция за добро изпълнение №
MD1835210004/18.12.2018 г., издадена за обезпечаване на изпълнението по договор
№ УД-03-45 от 19.12.2018 г. за доставка на 12 броя използвани автобуси марка
„VDL”, модел „BOVA FUTURA“, производител „VDL BUS & COACH”, като
неоснователен.
Решението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: