Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 16.12.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Сибел
Бедел........ …………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 04650 по описа
за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Елит кар Добрич”ООД със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.”Русия” № 13, ЕИК 124624169, представлявано от управителя Атанас Георгиев Новачев, срещу Г.М. *, ЕГН ********** с адрес ***, за установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи по заповед № 961 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
02.05.2018г., издадена по ч.гр.дело № 01703/2018г. по описа на ДРС, а
именно: 1447,40 лева (хиляда четиристотин
четиридесет и седем лева и четиридесет
стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 30.04.2018г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищцовото
дружество е доставило на 16.10.2017г. на „*81”ЕООД автомобилни части, за което
е издадена фактура. На същата дата е подписано споразумение, по силата на което
управителята на дружеството – получател, ответникът по делото, се задължава
солидарно за възникналото задължение. Като обезпечение на вземането е издаден
запис на заповед от „*81”ЕООД, авалиран от неговия управител, за сумата от
1 447,40 лева. По подаденото заявление по чл.417 ГПК заповедта за
незабавно изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което обуславя правния
интерес от настоящото производство.
В законоустановения едномесечен
срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата
молба чрез назначения особен представител. Счита, че искът е допустим, сумата е
евентуално изплатена по изп.дело № 265/2018г. на ЧСИ с рег.№ 810 при КЧСИ с
район на действие ДОС.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.дело № 01703/2018г. по описа на ДРС се установява, че със
заповед № 961 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 02.05.2018г.
длъжниците „*81” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Добрич,
ул.”Божур” № 5, ЕИК *********, в качеството
на издател на запис на заповед и Г.М.Г., ЕГН ********** ***, в качеството на авалист, са осъдени да заплатят
солидарно на кредитора „ЕЛИТ КАР ДОБРИЧ” ООД със седалище и адрес на
управление: град Добрич, бул. „Русия” №13, ЕИК *********, сумата от 1447,40
лева (хиляда четиристотин четиридесет и седем
лева и четиридесет стотинки), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.04.2018г.
до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на
28,95 лева (двадесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки) - държавна такса и 331,32 лева (триста
тридесет и един лева и тридесет и
две стотинки) - заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С искова молба с вх.№ 21881 от 16.11.2018г.,
по което е образувано гр.дело № 04650/2018г. по описа на ДРС, кредиторът е
предявил иск за съществуване на вземането си само срещу авалиста.
В подкрепа на твърденията си ищецът
представя: Извънсъдебно
споразумение от 16.10.2017г.; ф-ра № ********** от 16.10.2017г.; Извлечение от
счетоводните регистри на ищеца за осчетоводяване на претендираното задължение;
Актуално състояние на ищцовото дружество – извлечение от ТР към 16.11.2018г.
В съдебно заседание, проведено на
08.04.2019г., страните са поискали спиране на делото с оглед нагласа за
изплащане на цялата претендирана сума и предвид частично плащане на същата в
размер на 100 лева чрез назначения особен представител. Впоследствие производството
е било възобновено, тъй като ответникът е прекратил контактите с ищеца.
По делото е допусната ССчЕ,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, в счетоводството на
ищцовото дружество сумата от 1 447,40 лева е осчетоводена за съответния
период, фактура № ********** от 16.10.2017г. е включена в дневника на
продажбите за данъчния период и СД за ДДС. Сумата от 100 лева, платена чрез
пълномощника в открито съдебно заседание, проведено на 08.04.2019г., е
осчетоводена по сметка „Каса” и е намалено задължението на „*81”ЕООД. Остатъкът
от 1 347,40 лева е незаплатен. Тъй като „*81”ЕООД не е открито на
посочения адрес, извършена е справка в НАП, като се оказва, че дружеството не е
регистрирано по ДДС. В търговския регистър са представени само отчети за
2013г., 2014г. и за 2016г. Счетоводителят, който е обслужвал това дружество,
заявява, че няма връзка с представляващия от 2016г., който й дължи пари. Поради
тези причини експертизата се базира само на данни от счетоводството на ищцовото
дружество.
От представената справка по
изп.дело № 20188100400265 по описа на ЧСИ с рег.№ 810 с район на действие ДОС –
вх.№ 21343 от 23.10.2019г., се установява, че по същото няма извършвани
плащания.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед,
въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед /т.17 от ТР № 4 от 18.06.2014г.
т.д. № 4 от 2014г., ОСГТК на ВКС/.
Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на
абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед
на това в съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в
производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение
въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния
ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ
на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо
оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу
съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото
със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на
каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като
причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени
от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с
конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни
възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този
случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му
със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, като всяка от страните доказва фактите, на
които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за
съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл.422, ал.1 ГПК менителнично вземане.
Съдът приема, че процесният запис на
заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа предвидените в чл.535 ТЗ
задължителни реквизити: 1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на
езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума
пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването; 7. подпис
на издателя. В настоящия казус тези реквизити са налице, което определя и редовността
на ценната книга, а оттам – и нейната действителност.
В случая от страна на ищеца се
твърди наличие на каузални отношения с издателя - „*81”ЕООД, произтичащи от
извършена доставка на автомобилни части, за което е издадена фактура №
********** от 16.10.2017г. В подкрепа на твърдението се представя и двустранно
подписано извънсъдебно споразумение от същата дата между ищеца, ответникът в
качеството на съдлъжник и управител на „*81”ЕООД. Именно в тази връзка е
издаден и процесният запис на заповед, авалиран от ответника по делото.
Уреденото в чл.483 - чл.485 ТЗ
менителнично поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен характер
спрямо главното задължение. То се
учредява с едностранното волеизявление на авалиста, което трябва да бъде
изразено върху менителничния документ, евентуално върху алонжа чрез употребата
на формалния израз ”като поръчител” или
друг равнозначен израз и подпис от поръчителя /чл.484, ал.1 ТЗ/. С чл.484, ал.2 ТЗ е предвидено, че авалът може да се учреди и само чрез поставяне на подпис
върху лицевата страна на ефекта от лице, което не е издател или платец по него.
Противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на каузалното
правоотношение между приносителя и издателя, е допустимо, само ако авалистът
също е страна по каузалното правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен
или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по
каузалното правоотношение с издателя. В тези случаи авалистът може да
противопоставя успешно на приносителя и личните възражения по каузалното
правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да не му
принадлежи. Отговорността на издателя и на поръчителя към поемателя като
длъжници по записа на заповед, обаче, е солидарна - чл.513, ал.1 ТЗ. Доколкото
отговорността на поръчителя по записа на заповед не може да е по-голяма по обем
от отговорността на издателя, тъй като обратното би довело до неоснователно
обогатяване на кредитора, то по прекия менителничен иск на поемателя авалистът
разполага с възражения, че каузалното задължение на издателя е погасено -
изцяло или отчасти.
В случая изискванията на закона
са спазени, липсват каквито и да било възражения от страна на авалиста, поради
което настоящият състав намира, че искът е основателен и следва да се уважи.
Това е така поради липса на възражения по въведените от ищеца каузални правоотношения
от страна на ответника; наличие на частично плащане от негова страна по
задължението в размер на 100 лева в открито съдебно заседание, проведено на
08.04.2019г., което съдът цени по реда на чл.175 ГПК; падежът на процесната
ценна книга е на определен ден – 16.10.2017г., поради което вземането по същата
е станало изискуемо от тази дата. В доказателствена тежест на ответника е
установяване на факта, че вземането по ценната книга е платено изцяло или
отчасти от издателя и/или авалиста, като такива твърдения и доказателства са
ангажирани в производство – наличие на частично плащане, поради което искът следва
да се уважи до размера от 1 347,40 лева, а за горницата до претендираните
1 447,40 лева се отхвърли като неоснователен поради частичното плащане в
хода на делото. Върху главницата като законна последица ще се присъди и
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят направените
в настоящото производство разноски съразмерно уважената част от исковете – общо
в размер на 629,19 лева съобразно представения списък по чл.80 ГПК. На
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника са дължими разноските съразмерно с
отхвърлената част от иска, но поради липса на извършени такива, съдът не се
произнася по въпроса. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г.,
ОСГТК на ВКС, съдът определя разноските в заповедното производство в размер на
360,27 лева.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422
във връзка с чл.415 ГПК,
че в полза на „Елит кар Добрич”ООД със седалище и адрес на управление: град
Добрич, бул.”Русия” № 13, ЕИК *********,
представлявано от управителя Атанас Георгиев Новачев, съществува парично
вземане от Г.М. *, ЕГН ********** с адрес ***, за сумата от 1 337,40 лева /хиляда триста
тридесет и седем лева и четиридесет стотинки/, произтичащо от запис на заповед
с дата на издаване 16.10.2017г. и падеж на определена дата – 16.10.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението пред съда - 30.04.2018г.
до окончателното плащане, за което е издадена заповед № 961 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 02.05.2018г. в производството по
ч.гр.д. № 1703/2018г. по описа на ДРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
присъдените 1 337,40 лева до претендираните 1 447,40 лева като погасен
поради частично плащане в размер на 100 лева в хода на производството по делото.
ОСЪЖДА Г.М. *, ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Елит кар Добрич”ООД със
седалище и адрес на управление: град Добрич,
бул.”Русия” № 13, ЕИК *********, представлявано от управителя Атанас
Георгиев Новачев, сумата от 629,19
лева /шестстотин двадесет и девет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
разноските в производството по гр.дело № 4650/2018г. по описа на ДРС съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.М. *, ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Елит кар Добрич”ООД със седалище и адрес на
управление: град Добрич, бул.”Русия” №
13, ЕИК *********, представлявано от управителя Атанас Георгиев Новачев, сумата
от 360,27 лева /триста и шестдесет
лева и двадесет и седем стотинки/ представляваща разноските в производството по
ч.гр.дело № 1703/2018г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :