Р Е Ш
Е Н И Е
№ 30
02.02.2023 год. гр. Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Стефка Христова като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА адм. дело № 245 по описа за 2022
год., за да се произнесе, съобрази следното
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл. 128 и сл. от АПК .
Образувано е жалбата на С.М.В.. против Заповед № 22-1228-000205/26.03.2022 г издадена от Началник група към ОД МВР
Стара Загора, сектор Пътна полиция, за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1 буква "б" от ЗДвП-временно
отнемане на СМУПС на водача В. до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, чрез отнемане на СУМПС №********* за това, че на 26.03.2022 г в град Стара Загора кв. „Трите чучура“ до бл.52
в посока юг-север, около 21. 35 управлява лек автомобил „Субару
с рег. №СТ7513РР, собственост на С.И.П.., като в сградата на сектор Пътна полиция, ул. "Промишлена"
№ 2, водачът категорично отказва да бъде тестван
с техническо средство Дръг Тест 5000, с фабричен номер ARLK-0020 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден е талон
за изследване № 092344, връчен на 26.03.2022 г в 22. 30ч с указание да се яви в спешно отделение на УМБАЛ "Проф. Д-р С.
Киркович" АД гр. Стара Загора и връчени седем броя холограмни стикери.
Заповедта е издадена въз основа на АУАН серия GA № 548578/26.03.2022 г. Заповедта е връчена на 28.02.2022 г, а жалбата е подадена на 08.04.2022
в 14-дневния преклузивен срок.
С жалбата се твърди, че заповедта била издадена
при наличието на тежки нарушения на административнопроизводствените правила,
тъй като не било посочено точното правно основание, на което е издадена Текстът
на чл. 171,т.1 б“ б“ от ЗДП съдържал няколко хипотези на административни
нарушения, при която процесната ПАМ се прилагала. Освен това било изпълнено указанието за явяване в рамките на 40 минути в спешното отделение, където водачът е дал проба за изследване
с цел установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози, поради
което мярката е издадена без основание – не е налице отказ, тъй като не е
отказал да бъде изследван по всички възможни способи, посочени в чл. 174, ал. 3
от ЗДвП. Изложени са подробни правни съображения, че водачът извършва
съставомерен отказ само когато откаже да бъде проверен по всички възможни алтернативни
способи, поради което деянието му не може да бъде основание за налагане на
принудителна мярка. Твърди, че е необходим надлежно установен отказ на водач на
МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство или с тест, изследван
с доказателствен анализатор, или с биологична проба за изследване – химическо или
химико-токсикологичне изследване.
Иска от съда да бъде отменена оспорената заповед като материално незаконосъобразна и
постановена при нарушение на процесуалните правила.
Ответникът - Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД МВР Стара
Загора, не се явява, но
чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата. Твърди,
че оспореният административен акт е законосъобразен и постановен в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
По
делото е представена пълната преписка по оспорената заповед
Видно
от заповед № 349з-4467 от 23.11.2021 година
г на Директор ОД на МВР, той оправомощава началниците на групи в сектор "Пътна полиция"
да издават заповеди за прилагане на принудителни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а,
4, т. 5 буква "а", т. 6 и т. 7 от ЗДвП. Съставения АУАН, протоколът за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, е за това, че на 26.03.2022 в 22. 07
часа водачът отказва да бъде
тестван с техническо средство. На водача е съставен
АУАН за нарушение по чл. 174, ал. 3 предл. второ и издаден талон за изследване
със 7 броя холограмни стикера.
Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Посредством редовно съставен АУАН
серия GA № 545578/26.03.2022 г на жалбоподателя е повдигнато фактическо и правно обвинение за
извършване на нарушение по чл. 174, ал. 3 предл. второ от ЗДвП, отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, което е един от
алтернативно изброените състави на принудителната мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1
буква Б" от ЗДвП – който откаже да бъде проверен с техническо средство или
тест, изследван с доказателствен анализатор, или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но не
повече от осемнадесет месеца. Видно от граматичното, но най-вече от телеологичното и с оглед
целта тълкуване на текста на разпоредбата, се налага извод, че в нея се съдържа
правна норма, която урежда последиците от отклоняване на лицето от установения
с повелителни и задължаващи законови норми ред за
извършване на дейността управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване. Да се тълкува правната норма като
предоставяща избор е против закона и е довеждане до абсурд, тъй като нито един
състав на административнонаказателна, наказателна или разпоредба, предвиждаща
ПАМ, не дава избор на субектите, още по-малко изисква от тях да
осъществяват едновременно всички форми на изпълнителното деяние. Наредбата не
установява право на избор на водачите, а единствено, когато не е възможно на
място да се извърши проверка с техническо средство или с тест, в зависимост от
обекта на проверка – наличие на алкохол в кръвта, съответно употреба на
наркотични вещества или техни аналози, контролните органи могат да извършват
проверката по друг начин. Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта
на водачите е факт от състава на друго административно нарушение, съответно
престъпление – управление след употреба на алкохол, и понеже никой не е длъжен
да уличава себе си в извършване на деяние, но и никой не може да не бъде
санкциониран за неспазване на задълженията си по ЗДвП, законодателят е установил задължение за водачите да се подлагат на проверка, чието
неизпълнение подлежи на административно наказване, а до решаване на въпроса за
отговорността, при който е предвидено наказание "лишаване от право да се
управлява МПС за определен срок", се налага задължително принудителна
мярка с цел да не се допусне управление от водач, който не е проверен, отказва
да се подчини на установения ред на държавно управление и с това поставя под
риск живота и здравето на всички останали участници в движението. Наредбата
изрично в чл. 3 от нея указва, че всяко неизпълнение на изискване да се подложи
водачът на проверка е отказ, при който вече след неговото изявяване се издава
талон за изследване, но с цел да се докаже, че спрямо водача е отправено
изискване за извършване на проверка с техническо средство. Останалите случаи, в
които се издава талон за изследване, касаят или
изпълнено нареждане за проверка с техническо средство и тогава талонът
осигурява възможност да бъде дадена контролна проба за проверка, чиито
показания да се отчетат при преценката за извършено нарушение "управление
с концентрация на алкохол над 0. 5% до 1. 2", или невъзможност обективно на място да се провери водачът с техническото
средство. Контролните органи също нямат право на преценка, когато на място
извършват проверката и тя се прави посредством технически средства за алкохола
и тест за наркотичните вещества. Ето защо и след издаването на талоните при
условията на отказ да се подложи водача на проверка с техническо средство или
тест на място, контролните органи не съпровождат водача до мястото, където може
да бъде взета проба от кръвта му. Обратно, когато не е заявен отказ, установена
е употреба на наркотични вещества, тогава поради естеството на деянието –
престъпно, контролните органи съпровождат водача, за да се извърши и
съответното лабораторно изследване. Всеки отказ на отправено нареждане на
контролните органи към водача да се подложи на изследване е самостоятелно
деяние, осъществяващо състава на административно нарушение, съответно
представляващо състав на принудителната мярка. Последната има за цел да не
допусне управление на МПС от водач, който е употребил наркотични вещества,
съответно има концентрация на алкохол в кръвта над пределно допустимите норми,
а при отказ да бъде проверен, за да не уличи себе си в престъпление или друго
административно нарушение, водачът търпи административнонаказателна
отговорност, съответно е адресат на ПАМ, защото задължението да се подчини на
контролните органи, освен когато обективно е невъзможно да го изпълни, е
задължение от реда за държавно управление. Избор в правоотношението,
характеризиращо се с императивния метод на правно регулиране и с
неравнопоставеност на субектите по него, не може да има за лицето, което носи
задължението да се подчини на реда за държавно управление. Издаденото указание
е от орган на власт, която му е дадена, за да спазва за реда и самото
неизпълнение на разпореждането е въздигнато в състав на административно
нарушение, което позволява по аргумент от чл. 22 от ЗАНН, да се предвиди в
съответния специален закон принудителна мярка, която да не допусне настъпване
на последици спрямо живота и здравето на участниците в движението. Да се счита,
че водачите могат по техен избор да бъдат проверявани по начин, който не отчита
резултата на момента, означава да се тълкува закон против неговата цел, която е незабавно
преустановяване управлението на превозното средство от водачи, които са
употребили алкохол, имат наркотични вещества в кръвта, отказват да бъдат
проверени, които са неправоспособни изначално или поради наложено наказание
лишаване от права, съответно със СУМПС, които са с изтекъл срок на валидност,
или невалидни поради изчерпване на контролните точки, удостоверяващи, също
тяхната валидност или невалидност преди изтичане на крайния срок. Всички тези
хипотези са основания за прилагане на ПАМ, за да се осигури следният ред – по пътищата, отворени за
обществено ползване, превозните средства да бъдат управлявани само и единствено от
правоспособни водачи за съответната категория, управляваното превозно средство
и които към този момент не са употребили алкохол или наркотични вещества. Избор
измежду алтернативни форми на изпълнително деяние правната теория и
законодателството не познават, като тезата се явява довеждане до абсурд на
същността на принудителните мерки – да предотвратят настъпването на вреди от
едно административно нарушение. Тезата, че едва ако се установи употреба на
наркотични вещества следва да се наложи ПАМ, противоречи
дори на граматичния текст на чл. 171, т. 1 буква Б от ЗДвП. Предложеното от
жалбоподателя тълкуване за съдържанието на съставите на мярката не като форми
на изпълнително деяние на същото нарушение, предвидени поради предоставените на
контролните органи средства за проверка в зависимост от конкретните
обстоятелства, а не от желанията на водачите, е против целта на закона, защото
това означава да се позволи въпреки отказа на водача, същият да продължи
управлението на МПС, дори да е употребил наркотични вещества и/или независимо,
че има концентрация на алкохол в кръвта над допустимите стойности, до момента,
в който бъде извършено установяване на тези факти по начина, по който той си е
избрал и ако той реши да уличи себе си в извършване на нарушение/престъпление.
Този алтернативен начин не позволява проверка веднага и на място, а изисква време,
в което той ще управлява МПС, независимо, че е осъществил изпълнителното деяние
по чл. 171, ал. 1, т. 1 буква "Б" от ЗДвП. Налагането на мярката след
установяване на концентрацията на алкохол, съответно след установяване
употребата на наркотични вещества вече няма да има заложения в чл. 22 от ЗДвП
ефект на предотврати извършването на пътно транспортно произшествие, което е
резултатно нарушение до лека телесна повреда и престъпление при по-тежки
последици за личността и живота на хората. Целта на мярката – да предотврати
управление в състояние, което законът счита за опасно за обществения интерес, се потвърждава от нейното съдържание и нейния срок, а именно до
разрешаване на въпроса за отговорността на водача, но още по-силното основание
е приравняването на отказа да бъде извършена проверка, съгласно указанията на
контролните органи със състава на нарушението "управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми", съответно след
употреба на наркотични вещества, което е престъпление. Никой не е длъжен да
уличава себе си в престъпление, но и никой не може да избегне принудата, която
охранява обществения интерес – при отказ да бъде проверен ще търпи ограничение
на правото да управлява до разрешаване на въпроса за отговорността му, а при установено
на място с тест наличие на наркотични вещества, водачът носи последиците на
наказателна отговорност. Твърдението, че не е препятствал установяването на
употребата на наркотични вещества, е неотносимо в случая,
а той и не отрича заявения отказ да бъде извършена проверка с техническо
средство без обективна пречка за това. Няма значение, защото е факт, който е
настъпил след осъществяване състава на принудителната мярка и той няма
правопогасяващ ефект за правомощието на административния орган. Както се посочи
и по-горе, принудителната мярка има за цел да преустанови опасността водачът,
който отказва да бъде проверен да продължи да управлява МПС, точно както и
водачът, за който при проверка на място е установено, че управлява след
употреба на наркотични вещества или с по-висока от допустимата концентрация на
алкохол в кръвта. Извършването на двете деяния – управление след употреба на
алкохол или наркотици, както и отказ да бъде извършена проверка съобразно
указанията на контролните органи на място с техническо средство или тест, е
приравнено по правни последици от законодателя както в
административнонаказателния състав, така и при формулиране състава на
принудителната мярка. Всяка една от формите на изпълнителното деяние е състав
на принудителната мярка, който се завършва с обективиране на отказа да бъде
извършена проверка на място с тест за употреба на наркотични вещества, като дори контролните органи нямат право на избор на средството,
когато се извършва проверка на място, освен ако състоянието на водача не
позволява това. Разпоредбата на чл. 3а от Наредбата възпроизвежда предишния чл.
3 от същия подзаконов нормативен акт до промяната с ДВ бр. 81 от 2018 г.
Изрично е казано, че при отказ на водача, а не при избор, се издава талон за
медицинско изследване и той разполага с правото да го изпълни или не, но това
са събития след сбъдване на фактическия състав на мярката "отказ да бъде
проверен с техническо средство". Една проверка на място, която се прави с
цел недопускане управлението на МПС от водачи, които са употребили наркотични
вещества, съответно с концентрация на алкохол в кръвта над установените
пределни норми, не може да предостави избор на водача, който не разполага с
добрата си воля, а има задължение да изпълни указанията на контролните органи.
Предложеното от жалбоподателя тълкуване на закона – избор как да бъде проверен
отрича властническия метод на правно регулиране и предоставя на водача
възможност да се ползва от собственото си неправомерно поведение – да управлява
МПС, без да се подчинява на разпореждането да бъде проверен на място с
тест. Подобно тълкуване на административнонаказателни състави и на състави на
принудителни мерки е чуждо на наказателноправната теория и не е застъпено в
съдебната практика. Опитът да се извлича право на избор от чл. 3а от Наредбата,
която има за предмет реда за установяване на употребата на наркотични вещества
и концентрацията на алкохол в кръвта с оглед спазване правото и на водачите да
участват в тази процедура и за проверка на резултатите от проверките на място,
не почива и на правилата на ЗНА. Подзаконовият
нормативен акт не може да изменя правните норми на закона, нито да го допълва
съществено. Той винаги се отнася до обслужващите, доразвиващи правни норми по
неговото прилагане и ето защо винаги подзаконовите разпоредби се тълкуват в
смисъла на законовите. Не може от текста на чл. 3а от Наредбата, който изрично
казва при отказ на водача се издава талон, да се извежда смисълът и съдържанието на чл. 171, т. 1 буква "Б" от ЗДвП като
правна норма, даваща избор. Това означава, че контролните органи трябва да
предложат всички възможни способи за проверка и едва когато водачът откаже на всички
покани, да се заключи, че той не желае, не упражнява правото си на избор. И тук
влиза в съображение един основен правен принцип, че права не се упражняват
принудително. След като водачът има право на избор, то тогава проверката на
място губи своето значение като средство за контрол. Ето защо тезата, която се
налага след изменението на Наредбата от 2018 г, че чл. 3а, съответно чл. 5,
който визира избор на контролните органи, но не и на водача, дават избор на
водачите, не издържа правната критика на нито един способ за извличане
съдържанието на правните норми от текста на разпоредбите. Противоречи и на
правната теория. В този смисъл е Решение № 14243/20.11.2018, постановено по
адм. д. № 9029/2017 г на ВАС на РБ, достъпно в практика на АПИС. В него изрично
е наблегнато, че медицинското изследване има значение само на доказателство за
установяване на концентрацията на алкохол или на употребата на наркотични
вещества, като талонът се издава, за да се удовлетвори изискване за извършване
на контролно изследване, когато е извършено такова на място с техническо
средство, съответно служи като доказателство за отправено нареждане до водача
за проверка с техническо средство и заявен отказ.
С
оглед на гореизложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото на ОД на МВР Стара Загора следва да се присъдят
разноски в размер на 100/ сто//лева за процесуално представителство от
юрисконсулт
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 172 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.В.. против Заповед № 22-1228-000205/26.03.2022 г издадена от Началник група към ОД МВР
Стара Загора, сектор Пътна полиция, за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1 буква "б" от ЗДвП-временно
отнемане на СМУПС на водача до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца
ОСЪЖДА С.М.В. да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора съдебно-деловодни разноски в
размер на 100/ сто / лева/
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: