РЕШЕНИЕ
№ 15298
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110161429 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е Производството е образувано по искова молба на [фирма] срещу М. О. О., с
която са предявени установителни искове за признаване на установено спрямо ответницата,
че дължи на ищеца следните суми: 398, 61 лв.- главница, представляваща застрахователно
обезщетение и дължими ликвидационни разноски по заведена щета при ищеца, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изплнение до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 18, 71 лв. – лихва за забава
звърху главницата за периода от 27.02.2022 г. до 11.01.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. No 1945/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в.
В исковата молба се съдържат твърдения, че на 05.07.2022 г., в 05.10 часа в **, на
кръстовището на ** и *** ответницата М. О. О. като водач и собственик на л.а. *** с рег. №
*** поради движение с несъобразена скорост реализира ПТП с л.а. ***, с рег. № ***,
собственост на Е. Г. К., като му нанася материални щети. За произшествието е съставен
Пртокол за ПТП № 1849841 от 05.07.2022 г., видно от които М. О. О. е управлявала лекия си
автомобил след употреба на алкохол. Към датата на произшествието гражданската
отговорност на водача О. е била застрахована при ищеца. След настъпване на
произшествието Г. Ем. Г. в качеството си на законен наследник на собственика на увредения
автомобил е предявила претенция за обезщетение пред застрахователя по Гражданска
отговорност на виновния водач. Образувана е щета № 0801- 003903/2022-01 и след
представени доказателства относно законните наследници на починалия са изплатени
застрахователни обезщетения за причинените имуществени вреди в общ размер на на 383,
61 лв., както следва: на А. Б. К. /съпруга/ - 191, 80 лв., заплатена с платежни нареждания на
18.07.2022 г. и 27.07.2022 г., на Г. Ем. Г. /дъщеря/ - 63, 93 лв. с платежни нареждания на
18.07.2022 г. и 27.07.2022 г., на Д. Ем. Г. /дъщеря/ - 63, 93 лв. с платежни нареждания на
18.07.2022 г. и 27.07.2022 г., на В. Е. Г. /дъщеря/ - 63, 93 лв. с платежни нареждания на
1
18.07.2022 г. и 27.07.2022 г. Ищецът счита, че с изплащането на застрахователно
обезщетение се е суброгирал в правата на увреденото лице спрямо причинителя на вредата и
има право на регрес по чл. 500, ал. 1, т.1 КЗ. Освен платената сума за обезщетяване на
причинените имуществени вреди ищецът претендира и сумата от 15,00 лв. – ликвидационни
разноски. Претендира лихва за забава върху дължимата сума в размер на 18, 71 лв., дължима
за периода от 27.07.2022 г. до 11.04.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответната страна М. О. О.. В писмено становище, подадено преди проведеното открито
съдебно заседание ответницата оспорва да е управлява автомобила след употреба на
алкохол, заявява, че не й е налагано наказание за такова нарушение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приета като доказателство застрахователна полица №
BG/30/122001297795 за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Същата е сключена между М. О. О. и [фирма] и с нея е застрахована
гражданската отговорност на водача на л.а. *** с рег. № *** за срок от 00:00 часа на
05.05.2022 г. до 23:59 часа на 04.05.2023 г.
Приет като доказателство е Протокол за ПТП № 1849841, съставен на 05.07.2022 г. от
И. Б. – полицейски инспектор в ОПП – СДВР. В протокола е посочено, че на 05.07.2022 г. в
05.10 часа в **, на кръстовището на ** и ***, л.а. **** с рег. № ***, управляван от М. О. О.
по **** в посока от *** към *****, реализира ПТП поради движение с несъобразена скорост
с л.а. ***, с рег. № *** и напуска мястото на произшествието. Посочено е, че е увредената
предната броня и предния ляв калник на л.а. ***. По отношение на водача М. О. О. във
връзка с проверката за алкохол, са зачертани и „да“ и „не“, зачертани са отделните
показатели, с изключение на „>1,2“ зачертани са и „да“ и „не“ при отбелязването за издаване
на талон за кръвна проба и саморъчно е записано „не“. Протоколът съдържа подписи на
водачите. Посочено, че е взето административно отношение към водача за нарушение на
правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал.2 ЗДвП.
По делото е приета като доказателство административно-наказателната преписка във
връзка с настъпилото ПТП на 05.07.2022 г., обективирано в Протокол за ПТП №
1849841/05.07.2022 г. Видно от преписката по отношение на водача М. О. О. е издаден Акт
за установяване на административно нарушение серия GA Акт № 589670 от 05.07.2022 г.,
издаден от Б. З. – младши автоконтрольор при СДВР, Отдел „Пътна полиция“ за това, че на
05.07.2022 г. в 09.20 часа в **, на *** виновно нарушила чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, ал.1 , т.
1 ЗДвП при следните обстоятелства: движейки се по **** в посока на движение от **** към
***** управлявала лек автмобил *** с рег. № *** и на кръстовището с ** поради движение
със скорост, несъобразена с интензивността на движението реализирала ПТП с насрещно
движещия се лек автомобил *** с рег. № ***, след което напуснала мястото на ПТП.
Издадено е Наказателно постановление № 22-4332-013636 от СДВР от 19.07.2022 г., с което
М. О. О. е наказана за извършените нарушения по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, а. , т. 1 ЗДвП,
а именно, че не е съобразила скоростта на движението си с пътната обстановка и не е спряла
да установи последиците от ПТП. Наложено й е наказание по чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП
глоба в размер на 200 лв. и наказание по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 100 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. Издаденото Наказателно
постановление № 22-4332-013636 е било обжалвано по съдебен ред и е постановено
Решение от 17.11.2022 г. по нахд № 11166/2022 г. по описа на СРС, НО, 112 с-в, с което
същото е потвърдено като правилно и законосъобразно. Решението на първоинстанционния
2
съд е било предмет на касационно обжалване пред АССГ и е постановено Решение №
2547/12.04.2023 г. по адм.д. № 715/2023 г. по описа на АССГ, 17 с-в, с което е оставено в
сила постановеното първоинстанционно решение. В административно-наказателната
преписка се съдържат още два протокола за ПТП от същата дата, а именно Протокол за ПТП
№ 1849843 и Протокол за ПТП № 1849842, от чието съдържание по отношение на
обстоятелствата и причините за извършване на ПТП, се установява, че на същата дата при
управление на л.а. **** с рег. № *** М. О. О. реализира ПТП с два паркирани на ул. ***
автомобила поради несъобразена скорост с интензитета на движение. И двата протокола се
съдържа отбелязване, че водачката е тествана за алкохол и е установено наличие на алкохол
в кръвта й „>1,2“. По преписката се съдържа и докладна записка Б. З. – актосъставител, във
връзка с процесното ПТП с напуснал участник, който впоследствие бил установен от
служители на 09 РУ на СДВР с показания на проба за алкохол 2,85 промила. В докладната
записка се съдържат сведения за осъществените произшествия, установяването на водачката
М. О. О., тестването й за алкохол с дрегер и отказа й даде кръвна проба за изследване. По
преписката е приложена и справка картон на водача, от която се установява, че за
произшествията на 05.07.2022 г. са и издадени два акта за установяване на административно
нарушения АУАН № 589670 от 05.07.2022 г. и АУАН № 589671 от 05.07.2022 г. за нарушения
по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, посочено е, че по повод
нарушенията по втория АУАН е образувана преписка по чл. 343Б, ал. 1 НК.
По делото е прието като доказателство Претенция за изплащане на обезщетение за
щети по МПС от 08.07.2022 г., подадена от Г. Ем. Г.. Посочено е, че увреденото превозно
средство е л.а. ***, с рег. № ***, като се позовава на настъпилото ПТП с л.а. *** с рег. №
***, отразено в Протокол за ПТП № 1849841 от 05.07.2022 г. Заявено е, че произшествието е
настъпило по вина на М. О. О.. Прието като доказателство е свидетелство за регистрация на
МПС, видно от което собственик на л.а. ***, с рег. № *** е Е. Г. К.. По делото е представено
удостоверение за наследници на Е. Г. К., видно от което собственикът на увредения
автомобил е починал на 06.08.2020 г., негови наследници по закон са съпругата му А. Б. К. и
трите му дъщери Г. Ем. Г., Д. Ем. Г. и В. Е. Г..
Приети като доказателства са опис-заключение по щета от 08.07.2022 г., видно от
което след оглед на л.а. ***, с рег. № *** са констатирани следните увредени части: предна
броня и лайсни, фар, преден калник, преден капак. От приетите ликвидационни актове се
установява, че на 11.07.2021 г. е одобрена за изплащане сумата от 121, 01 лв. в полза на А. К.
и сумите от по 40, 33 лв. в полза на Г. Г., В. А. и Д. Г.. Видно от представените платежни
нареждания сумите са преведени на правоимащите лица на 18.07.2022 г. Впоследствие на
27.07.2022 г. е преведена допълнително на А. К. сумата от 70, 79 лв., на Г. Г., В. А. и на Д. Г.
сумата от по 20, 60 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1945/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 21.01.2023 г.
Заповедта е връчена на длъжника лично и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По основателността:
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
3
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че за уважаване на предявения иск по чл. 500, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ с М. О. О. по отношение на л.а. *** с рег. № ***, във връзка с което е изплатил
застрахователно обезщетение на увредените лица в срока на застрахователното покритие за
вреди, настъпили и вследствие на виновно и противоправно поведение на водача на л.а. ***
с рег. № ***, размерът на причините вреди, както и че при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по
пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздеиствие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП На водача на пътно превозно средство е забранено
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
В конкретния случай ищецът извежда субективното си притезателно право въз
основа на твърдения, че ответникът е реализирал описаното в исковата молба
пътнотранспортно произшествие, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата от закона норма.
От събраните по делото доказателства се установява, че на процесната дата
05.07.2022 г. ответницата М. О. О. е участвала в няколко произшествия. И в трите съставени
протоколи за ПТП е отразено, че при тестване с дрегер е установено съдържание на алкохол
в кръвта на водачката над 1,2 промила. Съгласно чл. 1, ал. 3 Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични
изследвания. В случая видно от Протокол за ПТП № 1849841 М. О. О. е тествана с дрегер и е
установено наличие на алкохол в кръвта й. Протоколът съдържа подпис на водачката и не е
надлежно оспорен като писмено доказателство по делото. Писменото становище на
ответницата е подадено след изтичане на срока по чл. 131 ГПК и дори да се приеме, че
съдържа неконкретизирано оспорване, същото е преклудирано.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за
пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125
ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и
„протокол за ПТП” при материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят
по чл. 9 от Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР,
само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в
4
седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че
компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от
настъпването му. В първата хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други. Трайна и последователна е практиката
на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решения № 85 от 28.
05. 2009г. по т. д. № 768/2008г.; № 711 от 22. 10. 2008г. по т. д. № 395/2008г.; № 98 от 25. 06.
2012г. по т. д. № 750/2011г. на Второ т.о.; № 15 от 25. 07. 2014г. по т.д. № 1506/2013г. на
Първо т.о.; № 24 от 10. 03. 2011г. по т.д. № 444/2010г. на Първо т.о.; № 110 от 04. 09. 2013г. по
т.д. № 194/2012г. на Второ т.о.; № 227 от 12. 02. 2014г. по т.д. 769/2012г. на Първо т.о.; № 73
от 22. 06. 2012г. по т.д. № 423/2011г. на Първо т.о. и др., всички на ТК на ВКС и решение №
20 от 22.03.2017 г. по т.д. 50128/2016 на Трето г.о. на ГК на ВКС, че констативният протокол
за ПТП, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на
полицията в случаите на чл. 125 ЗДвП вр. с чл. 6 и чл. 7 Наредба № 1-167 от 24. 10. 2002г. за
условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни
събития, свързани с МПС /отм. ДВ. бр. 69 от 19. 08. 2014г./, какъвто е представеният по
делото, съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от
съставителя му факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните
знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила. В случая длъжностното лице чрез техническо
средство лично е установило съдържанието на алкохол в кръвта на ответницата, поради
което съдът намира, че и в тази част Протоколът се ползва с задължителна материална
обвързваща сила. Ето защо съдът намира за установено по делото, че ответницата е
управлявала лек автомобил със съдържание на алкохол в кръвта над допустимата норма при
осъществяване на процесното произшествие. Освен това не само, че документът не е
оспорен от ответницата, а и същият съдържа подпис на М. О. О. под участник № 1, който
следва да се възприеме като признание на неизгодните факти относно настъпване на
произшествието от страна на водачката. Констатациите в протокола за ПТП не са
опровергани, данни за кръвна проба не е представена от ответника, поради което следва да
се приеме, че са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и отговорността му за
възстановяване на платеното от застрахователя обезщетение на третото увредено лице –
ангажирана.
Обстоятелството, че Протоколът за ПТП е подписан от ответната страна, като
подписът не е оспорен в сроковете за това следва да се приеме и като признание на
неизгодните за страната факти относно механизма на произшествието. Отделно в настоящия
процес страната не оспорва твърдените от ищеца обстоятелства относно механизма на
произшествието, същите се подкрепят и от документите, съдържащи се в административно-
накзателната преписка. При това положение, настоящият съста намира, че произшествието е
настъпило по описания в Протокола за ПТП начин вследствие на несъобразяване на
скоростта на движение на водачката М. О. О. с пътните условия.
По делото са събрани писмени доказателства – Проткол за ПТП и опис на щетите,
установяващи нанесените щети на автомобила „***“, с рег. № ***, управляван от Г. Ем. Г., а
и същите не са оспорени от ответната страна. Не се спори, че същите са в причинно-
следствена връзка с настъпилото произшествие, а и такъв извод може да бъде направен при
съобразяване на данните в писмените доказателства.
Не се оспорва и размера на определеното и заплатено застрахователно обезщетение
от страна на ищеца.
5
Ето защо настоящия състав намира, че искът за признаване на установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 398, 61 лв.- главница, представляваща
застрахователно обезщетение и дължими ликвидационни разноски по заведена щета за
основателен и доказан.
За пълнота на мотивите и във връзка със становището на М. О. О. следва да бъде
отбелязано, че обстоятелството, че водачката не е наказана по административен ред във
връзка с установеното управление на МПС със съдържание на алкохол в кръвта е
правноирелевантно по отношение на регресната й гражданска отговорност, предвидена в чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ. Това е така, доколкото в случая по настоящото дело се установяват всички
елементи за ангажиране на имуществената отговорност на водачката, управлявала МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма и осъществила ПТП, от което са
произтекли материални щети.
Претенцията за мораторна лихва обаче съдът намира за недоказана и като такава за
неоснователна. При осъществяване на фактическия състав по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, в
полза на изплатилия обезщетение застраховател се поражда регресно право, което обаче
разгледано като задължение на виновния водач – в случая ответника, възниква като
безсрочно. Следователно, за да се счита изпаднал в забава по регресния дълг е следвало
ответникът да бъде поканен от ищеца по аргумент на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
наведени твърдения, нито са представени доказателства за връчване на регресна покана до
ответницата. Ето защо и ответницата не е поставена в забава за регресното си задължение
към застрахователя, поради което не може да се направи извод и че акцесорното задлъжение
за обезщетение за забава върху главницата е възникнало, респ. че ответникът дължи
заплащане на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размера 18, 71
лв. – лихва за забава звърху главницата за периода от 27.02.2022 г. до 11.01.2023 г.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 1945/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както и
в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 71, 25 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и на 118, 75 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на извършената деиност от процесуалния му
представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Ответницата не претендира разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. О. О., ЕГН **********, с адрес в ****
дължи на [фирма], ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ******, на основание чл.
6
422, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 398, 61 лв., представляваща
застрахователно обезщетение и дължими ликвидационни разноски по заведена щета при
ищеца във връзка с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен със застрахователна полица № BG/30/122001297795 по повод ПТП, настъпило на
05.07.2022 г. в гр. *** при управление на. л.а. *** с рег. № *** от М. О. О. под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със
законната лихва от 12.01.2023 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.01.2023 г. по ч.гр.д. № 1945/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 88 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от сумата от
18, 71 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 27.02.2022 г. до 11.01.2023 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. О. О., ЕГН **********, с адрес в ****да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на [фирма] ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ****** сумата от 71, 25
лв. – разноски в заповедното производство по съразмерност и сумата от 118, 75 лв. -
разноски в исковото производство по съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7