№ 3101
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело №
20241100501915 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. М. М. и П. М. М. срещу решение №
19752/30.11.2023г. по гр.д. № 60907/2022Г. на Софийския районен съд, ГО, 78 състав, в частта, с
което са уважени предявените срещу тях в условията на разделност и при равни квоти от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:
- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 640 лв. – стойността на потребена от
ответниците топлинна енергия в топлоснабден имот представляващ ап.22, находящ се в гр. София,
ж.к. Лозенец, ул. *********, подпокривен, абонатен № 4********* за периода 09.09.2019 г. – 30.04
2020 г, ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.09.2022г. до окончателното й
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 145,00 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. - -30.08.2022г. върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия;
- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 18,00 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 09.09.2019г. – 30.04.2020г, за
топлоснабдения имот с абонатен № 4*********, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 09.09.2022г. до окончателното й изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,00лв. – обезщетение за забавено
изпълнение на главницата от 18,00 лв. за периода 01.10.2019г. – 30.08.2022г.
и за които суми е издадена. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 49172/2022г. по описа на СРС, ГО, 78 състав.
както и в частта, с което са присъдени разноски по реда на чл.78 ал.1 от ГПК.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че
1
ответниците са потербителите на топлинна енергия, като не е съобразил обстоятелството, че за
процесния период, е имало надлежно учредено право на ползване върху имота в полза на техния
наследодадател, починал на 18.04.2020г. Твърдят, че дори и да се приеме, че ответниците отговарят
като наследници, то и други лица са наследници на ползвателя, поради което и отговорността им
следва да бъде ограничена до размера от 1/8 част от дълга, за всеки от ответниците. Правят
оплакване за неправилно приложение на института на погасителна давност от
първоинстанционният съд. Молят решението да бъде отменено в обжалваната му част и
постановено друго, с което исковете се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК подава писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба, като посочва, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, направените фактически и правни
изводи са обосновани и въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото, поради
което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната
жалба доводи за частично основателни по следните мотиви:
Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с
обективно кумулативно съединени искови претенции срещу ответниците Н. М. М. и П. М. М. за
ангажиране на разделната им отговорност, при равни квоти за заплащане на цена на потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот с аб. № 4********* за периода 01.05.2018г. -30.04.2020г.,
обезщетение за забава върху същото за периода 15.09.2019г. -30.08.2022г., главница за услуга
дялово разпределение за периода 01.08.2019г. -30.04.2022г. и обезщетение за забавено изпълнение
върху същата за периода 01.10.2019г. -30.08.2022г.
Първоинстанционното решение, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила в
частта, с което са отхвърлени частиччно предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу
Н. М. М. и П. М. М. искове.
Спорен между страните е въпросът дали за процесния период въззивниците Н. и П. М. имат
качеството на „потребител“ на топлинна енергия.
Нормата на чл. 150 ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия за продажба, каквито са Общите условия, решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от
12.03.2014 г., и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник
2
„Монитор“, бл.19/11.07.2016г. /без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150 ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ - отм/ т.е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения за
промени в общите условия /чл.150 ал.3 от ЗЕ/, поради което и същите ги обвързват. Това е изрично
предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия –
/чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318
ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично
потребление /топлинна енергия – арг. чл. 110 ал. 2 ЗС/ и купувачът е физическо лице.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 187/09.05.2013г. – л.14 от делото на
СРС, се установява, че М.А.М. /баща/ епрехвърлил правото на собственост върху процесния
апартамент 22 при равни квоти на Н. и П. М., но си е запазил вещното право на ползване на имота
до края на живота си, а от нот. акт. № 89/03.12.2021г. се установява, че ответниците са се
разпоредили със имота в полза на трето лице. От удостоверение за смърт и наследници – л.170 от
делото на СРС се установява, че М.А.М. е баща на ответниците по делото, същия е починал на
18.04.2020г. и освен ответниците, е оставил и други наследници по закон, а оменно – преживяла
съпруга – Н. М. М. и дъщеря М. М. М..
Следователно от датата на сключване на цитирания нотариален договор – 2013г.
ответниците придобиват собствеността на процесния имот, но при условията на т.нар „гола“
собственост, доколкото прехвърлителят си запазва правото на ползване върху имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 42 от ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Тези дефинитивни разпоредби са
възпроизведени от чл. 106а, ал. 4 от ЗЕЕЕ (отм.), при действието на който се твърди, че е
възникнало облигационното отношение между страните в настоящото производство. В
съответствие с тази разпоредби са съставени и одобрени от ДКЕВР действащите през процесния
период и представени по делото от ищеца общи условия – чл. 3 ал. 1 от общите условия от 2014,
2016г. определящи потребителя на топлинна енергия за битови нужди като физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване, каквато е ответника. Използването на съюза
"или" не дава възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята
претенция, а отразява възможността лице, различно от собственика, да бъде потребител на
топлинна енергия. Такова лице е именно титулярът на вещно право на ползване, който съгласно
разпоредбата на чл. 57 ал.1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Ето
защо, когато по отношение на топлофицирания имот е учредено вещно право на ползване, страна в
отношенията с топлофикационното дружество е само ползвателят.
За собственика и ползвателя въз основа вещно право на ползване не е предвидена солидарна
отговорност, нито по силата на законова разпоредба /както е например в чл. 25 ал.2 СК /отм/, нито
в общите условия на ищеца, следователно и разпоредбата на чл. 122 ал.1 ЗЗД, че всеки солидарен
длъжник е отговорен за цялото, е неприложима. Видно от легалната дефиниция на закона, и при
систематическо тълкуване на двете цитирани разпоредби, се налага изводът, че при конкуренция на
вещни права, потребител на енергията се явява лицето, което ползва имота. В подкрепа на този
извод е и правилото на неоснователното обогатяване - комуто ползите, нему и вредите.
При наличие на неоспорени доказателства, че прехвърлителят по сделката за дарение е
титуляр на вещното право на собственост върху имота, следва да се счита, че за процесния период
именно той е потребителя по смисъла на закона, който е задължен по облигационното
правоотношение възникнало между ищеца и ползвателя на имота при ОУ. Този извод е в синхрон
3
както с горецитирания общия принцип, че комуто са ползите, за него и тежестите, така и с
принципа за недопускане неоснователно обогатяване.
Отговорността само за собственика на топлофицирания имот би възникнала от момента на
прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в ЗС. Съгласно чл. 59
ЗС правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък
срок; с прекратяването на юридическото лице, в полза на което е учредено, ако не е установен по-
кратък срок; с погиването на вещта, както и ако не се упражнява в продължение на 5 години.
Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително от
правомощието да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се събират плодовете й
без да се изменя съществено нейната субстанция. Затова законът определя погасяването на това
вещно право да се осъществява при смъртта на субекта - негов носител, при погиване на вещта,
както и при неупражняването на правомощието в течение на пет години, т. е. във всички случаи
погасяването на ограниченото вещно право е правна последица от нереализирането на
правомощието за ползване на вещта /решение № 327 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 844/2010 г.,
ГК, I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК/, като в случая никоя от страните нито се позовава,
нито ангажира доказателства за прекратяване на вещното право на ползване преди смъртта на
М.М. Именно поради горното и М.М.е подал заявление-декларация за откриване на него име на
партидата на имота, съответно след 1993г. титуляра не е променян.
След смъртта на вещния ползвател, в настоящият случай обаче, ответниците като негови
наследници по закон, като няма нито възражения, нито представени доказателства, че са направили
отказ от наследство, по реда на наследственото правоприемство наследяват в съответна част
правата и задълженията, част от патримониума на наследодателя. В случая предвид описаното по –
горе удостоверение за наследници на М.М.и наличие и на други законни наследници, освен
ответниците – негови дъщери, то тяхната наследствена квота и размер на задълженията до който
отговарят е - ¼ част за всяка от ответниците. В случая вещното право на ползване не се наследява,
а за всички задължения следва да се прилага чл.9 ал.1 от ЗН. Не се касае за право на собственост
върху недвижим имот, който е бил семейна имуществена общност, за да се счита, че преживялата
съпруга има ½ от него на самостоятелно основание и съответно като наследник наследява и част
равна на частта на всяко дете, поради което и неправилни са твърденията във въззивната жалба и
изчисленията направени от страна на въззивниците за съответната квота наследена от всеки
наследник на задълженията на наследододателя М. вкл. и относно задълженията възникнали от
упражняваното от него право на ползване върху процесния имот към ищеца.
Следователно, отговорността на ответниците е като наследници на вещния ползвател, а не
като собственици на и потребители на топлинна енергия в процесния имот.
Следващото оплакване във въззивната жалба е относно приложението на института на
погасителната давност.
Още с отговора на исковата молба ответниците са направили направил ивъзражение за
погасяване на вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна
давност/ чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не променя
периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни
задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично изпълнение на
задължението на потребителите на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 114 ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който
4
вземането е станало изискуемо.
С решение по протокол № 7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на "Топлофикация
София" ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила
на 11.08.2016 г. Според чл. 33 ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32 ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за период, спрямо който намират приложение
посочените общи условия, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. Спрямо тях приложение намира
нормата на чл. 114 ал. 1 ЗЗД. Следователно вземанията на ищеца за периода м. 05.2018г. става
изискуемо на 15.07.2018г. и се погасява по давност на 15.07.2021г. и т.н.
В случая исковата молба /заявлението по чл.410 от ГПК/ е подадена на 09.09.2022г. и
именно до тази дата са погасени по давност всички вземания изчислени за период три години
назад от посочената дата или за периода до м.04.2019г. включително. /съобразявайки и
разпоредбата на чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
/ЗМДВИП/, вр. § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., посредством които давностнстите срокове спират да текат за
общо 2 месеца и 7 седем дни/. Т.е. за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. вземанията не са погасени
по давност и която сума предвид данните по заключението по ССчЕ и СТЕ възлизат на 716,30 лв.
Следователно вземанията на ищеца за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. са погасени по
давност. На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, поради
което погасени по давност за същия период са и вземанията на ищеца за мораторна лихва.
Ирелевантно е, че за част от посочените суми са включени в общи фактури – 2019-2020г.
Релевантен в случая е периодът на потребление, за който се отнася издадената обща фактура, а не
датата на издаване на същата и посоченият в нея срок за заплащането й. Издаването на обща
фактура съставлява способ за определяне окончателния размер на доставената топлинна енергия
през съответния отоплителен период, поради което погасяването на вземанията на ищеца за този
отоплителен сезон рефлектира и върху вземанията по съставената обща фактура /с изключение на
случаите, за които има доплащане/. Вземанията по общата фактура не се отнасят за период,
различен от съответния отоплителен сезон и са функционално свързани с него.
В настоящият случай първоинстанционният съд е приел, че погасени по давност за
вземанията за по – голям период, а именно – 01.05.2018г. – 09.09.2019г. и е изчисли и по – малка
дължима сума от посочената по – горе /716,30 лв./, като с оглед забраната по чл.271 ал.2 от ГПК за
влошаване положението на жалбоподателя при липса на съответна жалба от насрещната страна,
както е в настоящият случай, в тази си част решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
През исковия период приложение намират Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 ал 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32 ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е
предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок/45 дни от срока,
за който се отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 33 ал.
4 от Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация София"
ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения,
определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по
5
общата фактура, като за вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. –
30.04.2021г./непогасените по давност/, не е необходимо отправянето на покана или предприемането
на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Съобразявайки горното и периода, за който се претендира обезщетение за забавено
изпълнение – 15.09.2019г. – 30.03.2022г. и за който период същото не е погасено по давност,
предвид данните по заключението по ССчЕ и при изчисления по реда на чл.162 от ГПК вр. с
Постановление № 426/18.12.2014г., съдът установи лихвата за забава върху непогасената по
давност главница, но за периода 09.09.2019г. – 30.04.2020г именно в размер на присъдения от
първоинстанционния съд – 145,00 лв.
Относно претендираната главница за цена на услуга дялово разпределение за
процесния период:
С договора сключван по реда на чл.139в ал.3 т.4 ЗЕ между топлофикционното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената на услугата дялово
разпределние, а в този по чл.140 ал.4 т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ услугата
дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче
не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят
от закона. Поради изложеното, съдът приема, че законът установява задължение на купувача на
топлинна енергия /потребителя/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило
тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение или само извършва дяловото
разпределение, както е в настоящия случай, вкл.и и без значене дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължения за купувача да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условия /основание/
за задължението на потребителите за заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата дялово разпределение да е извършена. В настоящото производство това
обстоятелство не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства и експертни
заключения. На следващо място, както е посочил първоинстанционният съд в разпоредбата на чл.
22 ал.2 от ОУ от 2016г., изрично е предвидено потребителите да заплащат цената на тази услуга на
продавача на топлинна енергия.
В тази връзка, главницата за цена на извършена услуга дялово разпределение е основателен
за периода, за който задълженията към ищеца не са погасени по давност и установен по размер
/СТЕ, ССчЕ/, отново с уточнението, че въззивната инстанция съобразява забраната по чл.271 ал.2
от ГПК.
Доколкото единствените оплаквания относно присъждане на обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата за услуга дялово разпределение е във връзка с прилагане на
института на погасителната давност, а с оглед горното се налага извода, че както претендираната
главница за дялово разпределение не е погасена по давност, така и лихвите върху нея вкл. и с оглед
заявения от ищеца период, а липсват други възражения за недължимостта й във въззивната жалба
на въззивниците – отетветници, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК въззивния
съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и в която част същото следва
да бъде потвърдено.
Предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, на основание чл.271 ал.1 изр.1
хип.1 от ГПК решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК предвид цената на исковете, въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19752/30.11.2023г. по гр.д. № 60907/2022г. на Софийския
районен съд, ГО, 78 състав, в частта,
-с което е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК спрямо Н. М. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София 1421, ул. „*********, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” №
23 Б искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:
- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 320,00 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода 09.09.2019 г. – 30.04.2020г. в топлоснабден имот
представляващ ап.22, находящ се в гр. София, ж.к. Лозенец, ул. *********, подпокривен, абонатен
№ 4*********, ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.09.2022г. до
окончателното й изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 72,50 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. -30.08.2022г. върху главницата за цена на доставена топлинна енергия;
- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 9,00 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 09.09.2019г. – 30.04.2020г, за топлоснабдения имот с
абонатен № 4*********, ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.09.2022г. до
окончателното й изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,50 лв. – обезщетение за забавено изпълнение
на главницата от 18,00 лв. за периода 01.10.2019г. – 30.08.2022г.
и за които суми е издадена. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 49172/2022г. по описа на СРС, ГО, 78 състав.
-с което е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК спрямо П. М. М. с ЕГН:
**********, адрес: с. Студено буче 3480, ул. „*********, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” №
23 Б искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:
- на правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 320,00 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 09.09.2019 г. – 30.04.2020 г в топлоснабден
имот представляващ ап.22, находящ се в гр. София, ж.к. Лозенец, ул. *********, подпокривен,
абонатен № 4*********, ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.09.2022г. до
окончателното й изплащане;
-на правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 72,50 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. -30.08.2022г. върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия;
- на правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 9,00 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 09.09.2019г. – 30.04.2020г, за
топлоснабдения имот с абонатен № 4*********, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 09.09.2022г. до окончателното й изплащане;
-на правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,50 лв. – обезщетение за забавено
изпълнение на главницата от 18,00 лв. за периода 01.10.2019г. – 30.08.2022г.
и за които суми е издадена. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 49172/2022г. по описа на СРС, ГО, 78 състав.
РЕШЕНИЕ № 19752/30.11.2023г. по гр.д. № 60907/2022г. на Софийския районен съд, ГО, 78
състав, в частта,с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове за признаване за установено спрямо Н. М. М., ЕГН:
7
**********, че дължи заплащането, както следва:
-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 320,00 лв. до пълния предявен размер от
481,87 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2018г. - 09.09.2019 г. в топлоснабден имот представляващ ап.22, находящ се в гр. София, ж.к.
Лозенец, ул. *********, подпокривен, абонатен № 4*********, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 09.09.2022г. до окончателното й изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 72,50 лв. до предявения размер от 109,27 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. -30.08.2022г. върху главницата за цена
на доставена топлинна енергия;
- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 9,00 лв., до предявения размер от 9,95 лв.
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 09.09.2019г. –
30.04.2020г, за топлоснабдения имот с абонатен № 4*********, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 09.09.2022г. до окончателното й изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 2,50 лв. до предявения размер от 2,69 –
обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 18,00 лв. за периода 01.10.2019г. –
30.08.2022г.
и за които суми е издадена. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 49172/2022г. по описа на СРС, ГО, 78 състав
като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕ № 19752/30.11.2023г. по гр.д. № 60907/2022г. на Софийския районен съд, ГО, 78
състав, в частта,с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове за признаване за установено спрямо Н П. М. М. с
ЕГН: ********** че дължи заплащането, както следва:
-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 320,00 лв. до пълния предявен размер от
481,87 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2018г. - 09.09.2019 г. в топлоснабден имот представляващ ап.22, находящ се в гр. София, ж.к.
Лозенец, ул. *********, подпокривен, абонатен № 4*********, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 09.09.2022г. до окончателното й изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 72,50 лв. до предявения размер от 109,27 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. -30.08.2022г. върху главницата за цена
на доставена топлинна енергия;
- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 9,00 лв., до предявения размер от 9,95 лв.
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 09.09.2019г. –
30.04.2020г, за топлоснабдения имот с абонатен № 4*********, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 09.09.2022г. до окончателното й изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 2,50 лв. до предявения размер от 2,69 –
обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 18,00 лв. за периода 01.10.2019г. –
30.08.2022г.
и за които суми е издадена. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 49172/2022г. по описа на СРС, ГО, 78 състав
като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД - „БРУНАТА“ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9