Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, ...01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Йовчева ч. гр. дело № 9470 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Ч.Е.Б.“ АД
срещу постановление за разноски на частен съдебен изпълнител М.П.по
изпълнително дело № 20208510401204, обективирано в съобщение, изх. №
40929/06.08.2020г., с което е отказано намаляване на определените с поканата за
доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над
100 лв. до 150 лв., както и за такси по ТТР към ЗЧСИ за разликата над 137,99
лв. до 179,99 лв. с ДДС. Частният жалбоподател твърди, че възложените в негова
тежест от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение са
прекомерни и завишени с оглед действителната фактическа и правна сложност на
делото. Поддържа, че извършените от процесуалния представител на взискателя
действия в изпълнителното производство се изразяват единствено в изготвяне на
молба за неговото образуване, поради което от длъжника са дължими разноски за
адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че не следва да
бъде начислявана такса по т. 3 от ТТЗЧСИ, в размер на 6 лв. с ДДС за „извършена
справка в НАП“, както и по т. 5 от ТТЗЧСИ, в размер на 48 лв. „за два броя
съобщение при прекратяване на делото“. Отделно поддържа, че размерът на
адвокатското възнаграждение не следва да бъде включен при определяне на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТЗЧСИ. Излага съображения, че съдебният
изпълнител неправилно е определил и таксите по т. 1 и 5 от Тарифата за
образуване на изпълнителното дело и за изготвяне и връчване на поканата за
доброволно изпълнение. Моли съда да измени обжалваното постановление, като
намали определените разноски. Претендира разноски за настоящото производство.
Взискателят М.К.Л.е депозирал възражение,
с който оспорва жалбата. Поддържа, че заплатеният адвокатски хонорар от 150 лв.
е в минимален размер и представлява сбора от минималните възнаграждение за
образуване на делото в размер на 100 лв. по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и за
неговото водене в размер на 50 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 2-7 от наредбата. Навежда
доводи, че между издаване на изпълнителното основание и образуване на изпълнителното
дело е изтекъл период от два месеца, през който длъжникът е имал възможност да
заплати доброволно дължимите суми. Моли съда да остави жалбата без уважение,
като присъди сторените от него разноски.
По делото са депозирани мотиви по реда
на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ М.П., с които се заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като взе
предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени
данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело 20208510401204 по
описа на ЧСИ М.П.е образувано по молба на М.К.Л., въз основа на изпълнителен
лист от 30.06.2020 г. по гр.д. № 50528/2019 г. на СРС, III Г.О., 150 състав.
По делото е налице изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, получена от него на 23.07.2020г. и в която
са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство.
В срока за доброволно изпълнение на 04.08.2020г.
е подадено възражение от длъжника срещу претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение, с искане да бъде намалено от доказания заплатен размер от 150
лв. на 100 лв., както и за коригиране размера на начислените такси по делото.
Със съобщение, изх. № 40929/06.08.2020
г. на ЧСИ М.П., което е предмет на настоящата жалба, е оставено без уважение
подаденото възражение.
Настоящият съдебен състав счита, че
жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа
сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се
вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай, освен
първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е сезиран
частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискател не е
извършил никакви други процесуални действия, като е упълномощил съдебния
изпълнител с правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Независимо, че формално е
реализиран запор, съдът намира, че в случая не се налага различен извод, тъй
като от пълномощника на взискателя е налице единствено извършено действие -
подаване на молба за принудително изпълнение по чл. 426, ал. 1 ГПК, а всички
останали дължими действия са възложени на ЧСИ съобразно възможността по чл. 18 ЗЧСИ, включително избирането на способа на изпълнение. Поради това не е налице
посочен от взискателя изпълнителен способ, който да е бил реализиран.
Предвид изложеното, изложените в
частната жалба доводи са основателни. При тази хипотеза съдът приема, че
взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията ѝ от ДВ,
бр. 2 от 2009 г. вр. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от
08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г./ в размер на
100 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в съответната редакция.
Предвид приетото по-горе, настоящият
съдебен състав следва да отмени обжалваното постановление и да се произнесе по
същество, като постанови исканото намаляване на размера на адвокатско
възнаграждение до размера на сумата 100 лв.
По отношение на материалния интерес, върху
който е начислена дължимата пропорционална такса, жалбата е основателна. Съгласно
чл. 26 от ТТРЗЧСИ, се събира пропорционална такса върху събраната сума, която,
ако е от 100 лв. до 1000 лв., е 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. В
размера на паричното вземане не се включват никакви такси и разноски по самото
изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист,
т.е. в настоящия случай - сумата от 749,85 лв. Съгласно чл. 27а от Тарифата,
максималният размер на пропорционалната такса не може да надвишава една десета
от вземането. Ето защо и в настоящия случай дължимата такса при материален
интерес в размер на 749,85
лв., е в размер на сумата 74,99
лв.
или 89,99 лв. с ДДС, като за начислената от държавния съдебен изпълнител такса
в повече, жалбата е основателна.
Що се касае до начислената такса по т. 3
от ТТРЗЧСИ в размер на 6 лв. за изпратено уведомление до НАП, съдът намира
същата за недължима. Изпращане на уведомление до НАП за започналото изпълнение
е задължение на съдебния изпълнител по силата на чл. 191 от ДОПК и чл. 458 от ГПК и то не представлява „справка“ по смисъла на посочената точка. От друга
страна, изисканата информация за адресите на фискални устройства, недвижими
имоти и автомобили не е представена от страна на ТД НАП София-град, нито са
предадени копия от дневниците за продажби на длъжника. По този начин реално не
е извършена справка за длъжника или имуществото му и такса за това не се дължи.
Във връзка с доводите на жалбоподателя
следва да бъде посочено, че по делото няма данни за начисляване на такса по т.
5 от ТТРЗЧСИ в размер на 48 с ДДС за „два броя съобщения при прекратяване на
делото“. Налице е начисляване на такса в размер на 18 лв. с ДДС за налагане на
запор, относно която в жалбата не са изложени доводи. Независимо от това следва
да се посочи, че тя се дължи, доколкото със запорно съобщение №
43769/24.08.2020 г., такъв запор е наложен върху сметките на длъжника в
„УниКредит Булбанк“ АД.
Дължими по изпълнителното дело са
следните такси по ТТРЗЧСИ: по т. 1
за
образуване на делото - 24 лв. с ДДС, по т. 5 за връчване на покана за доброволно
изпълнение – 24 лв. с ДДС, по т. 9 за налагане на запор – 18 лв. с ДДС и по т.
26 - 89,99 лв. с ДДС или такси в общ размер на 155,99 лв.
За пълнота следва да се отбележи, че
доводите във връзка с доброто финансово състояние на длъжника и възможността му
да изпълнява паричните си задължения са неотносими в случая. Изпълнителният
лист е издаден на 30.06.2020 г., т.е. принудително изпълняваното решение от
28.04.2020г. е влязло в сила най-късно на тази дата - три седмици преди
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело от 21.07.2020г.
Въпреки това, длъжникът не е изпълнил задълженията си по делото нито след
влизане в сила на изпълнявания съдебния акт, нито в срока за доброволно изпълнение, като изпълнение не се установява и
до настоящия момент.
С оглед изложеното, молбата
за спиране на изпълнителното дело по реда на чл. 438 от ГПК следва да бъде
оставена без уважение.
Искането на страните за
присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно и такива не
следва да бъдат присъдени, независимо от изхода на делото.
Настоящото производство е специално и няма състезателен характер, поради което
не следва да се прилага общото правило за разпределяне на отговорността за
разноски между страните в общия исков процес, е налице друг ред за реализиране
на вземането на длъжника по изпълнението.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ,
по частна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД, постановление за разноски на частен съдебен
изпълнител М.П.по изпълнително дело № 20208510401204, обективирано в съобщение,
изх. № 40929/06.08.2020г., в частта с която е отказано намаляването на приетото
за събиране адвокатско възнаграждение
над
сумата от 100 лв. до размера от 150 лв., на дължимата пропорционална такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ над размера от 89,99 лв. с ДДС и на такса за извършване на справки по отношение
на длъжника или неговото имущество по т. 3 от ТТРЗЧСИ в размер на 6 лв. с ДДС и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото адвокатско възнаграждение на
взискателя М.К.Л.по изпълнително дело № 20208510401204 по описа на ЧСИ М.П.до
сумата от 100 лева.
ОПРЕДЕЛЯ таксите
по изпълнително дело № 20208510401204 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ,
дължими на основание т. 1, 5, 9 и 26 от Тарифата за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители в общ размер на сумата 155,99 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника
„Ч.Е.Б.“ АД в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
длъжника „Ч.Е.Б.“ АД за спиране на изпълнителното производство по реда на чл.
438 от ГПК.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.