№ 280
гр. Провадия, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130101007 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
Провадия с искане за настаняване на детето А. Д. Н. в семейството на роднини –баба по
бащина линия – А. С. Н. за срок от три години, считано от влизане в сила на решението.
В молбата се твърди, че със заповед № ЗД/Д-В-П-036/07.08.2023г. на директора на
ДСП – гр. Провадия спрямо детето А. е била прекратена предходно предприета мярка за
закрила поради изтичане на срока й и отново е предприета такава, като детето е настанено за
отглеждане в семейството на неговата баба по бащина линия.
Твърди се, че родители на детето са З. З. и Д. Н.. Със заповед № ЗД-Д-Пр-01-
0042/30.05.2014г. на директора на ДСП Провадия, потвърдена с решение от 2014г. на ПРС,
детето А. е било настанено в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия. Брат му
И. Д. Н., също е бил настанен в тяхното семейство. На 22.07.2015г. дядото на децата по
бащина линия е починал. С друга заповед № ЗД/Д-В-П-59/24.10.2017г. и поради влошаване
хигиенно- битовите условия в дома на баба му, настаняването на детето при нея е
прекратено и е предприета мярка- настаняване в приемно семейство- това на С.М. и Х.К..
Марката е била потвърдена с решение на ПРС за срок от една година.
Поради липса на възможност детето да бъде реинтегрирано в биологичното си
семейство със заповед № ЗД/Д-В-П-004/18.01.2019г. на директора на ДСП- Провадия, детето
отново е било настанено в същото приемно семейство- това на С.М. и Х.К. за срок от една
година. Мярката е била потвърдена с решение на ПРС.
В продължение на няколко месеца бабата на детето А. Н. е ползвала социална услуга
1
за повишаване родителския си капацитет, положила е усилия и е успяла да осигури
подходяща среда за отглеждане на децата А. и И. в семейството си. Това е дало основание и
за издаване на заповед № ЗД/Д-В-П-023/09.03.2020г. за временно настаняване на детето при
нея, която мярка е била потвърдена от съда с решение по гр.д. № 298/2020г. на ПРС, като
детето е настанено при нея за срок от три години, който понастоящем се сочи да е изтекъл.
Посочва се, че майката на детето З. З. живее от години в чужбина и се е
дезинтересирала от детето. Бащата е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК и му е определена 60%
степен на увреждане с водеща диагноза параноидна шизофрения. По данни на майка му,
често е бил хоспитализиран в психиатрично отделение в гр. Варна.
В момента детето продължавало да живее в дома на баба си, където се чувствало
сигурно и спокойно. Основните му жизнени потребности, тези от емоционална
привързаност и внимание са задоволени. Здравословното му състояние е добро. Жилището,
в което се отглежда е в добро техническо състояние, обзаведено и оборудвано според
нуждите на семейството. Била ученичка в трети клас в СУ Христо Ботев с. *****. Брат му И.
също бил настанен в семейството на баба си по бащина линия, която е изразила и съгласие
да поеме грижите за двете деца.
Предвид невъзможността на родителите да полагат грижи за детето, твърди се че в
негов интерес е настаняването му в семейството на неговата баба по бащина линия, която
среда е най- близка до семейната.
В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Провадия
поддържа подадената молба.
Заинтересованата страна детето А., чрез назначения му особен представител адв. М.,
изразява становище за основателност на молбата.
Заинтересованите страни- З. Е. З. и Д. И. Н., не се явяват в съдебно заседание и не
изразяват становище.
Заинтересованата страна- А. С. Н. се явява.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда, от биологичните му родители /чл. 25, ал. 2/. Настаняване извън
семейството е предвидено в изключителни случаи и при положение, че важни причини
налагат това, и е с оглед охрана на неговите интереси. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт,
дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без
основателна причина, трайно не полагат грижи за него или се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат.
Детето А. Д. Н. е родено на 22.02.2013г. от родители З. Е. З. и Д. И. Н..
С изрична декларация от 02.08.2023г. бабата му по бащина линия е заявила желание
за настаняване внучка й А. в нейното семейство.
2
Изготвен е доклад от ДСП– Провадия, съгласно който: До м. април 2014г. детето е
било отглеждано от родителите си, след което е бил настанено за отглеждане в семейството
на своята баба по бащина линия. Временно, в периода 2017г.- 2019г. е било настанено в
приемно семейство, доколкото в дома на баба му е констатирано влошаване на социално-
битовите условия. Тя е била насочена и е ползвала социална услуга за повишаване
родителския си капацитет. От м.03.2020г. отново е поела грижите за двамата си внука. Г-жа
Н. съжителства с г- н А. в къща в с. *****, състояща се от три стаи в добро техническо
състояние и обзавеждане според предназначението им. Проявила е привързаност към детето
А. и желание да полага грижи за отглеждането и възпитанието му. Детето е било настанено
в семейството й през м.март 2020г. с решение по гр.д. № 298/2020г. на ПРС, когато тя и
съжителстващият с нея мъж г-н А. са изразили желание и съгласие детето да бъде настанено
за отглеждане в тяхното семейство. През учебната 2022/2023г. момичето е било ученичка
във втори клас. Ползвала допълнителна подкрепа и ресурсно подпомагане, затруднявала се с
усвояването на учебния материал. С детето работели ресурсен учител, психолог и логопед.
Била силно привързана към брат си И.. Имала приятелски кръг. Между А. и баба й е
изградена силна емоционална връзка. Детето било привързано и към своята леля Ш.А.,
която живеела в чужбина и с която комуникирали по телефон и която често изпращала
подаръци. Бащата комуникирал с детето, когато е в селото. През последните месеци,
майката на децата, която живеела в чужбина също се интересувала от децата и разговаряла с
тях по телефон. Детето се чувствало спокойно и сигурно в дома на баба си, която е
демонстрирала загриженост, обич и привързаност към внуците си.
В о.с.з. бабата на детето потвърди желание и готовност да поеме цялостно грижите за
внучката си. Полагала усилия по нейното възпитание и образование.
Исканата мярка за закрила – настаняване в семейство на близки е сред предвидените
в чл. 4 ЗЗДт. и основателността на прилагането й е обусловена от предвидените в
разпоредбата на чл. 25 ЗЗДт изчерпателно изброени в шест точки основания. Анализът на
събраните по делото доказателства, формират извода на съда, че по отношение на детето И.
са налице основанията, посочени в т. 2 на чл. 25 ЗЗД, а именно: родителите му трайно не
полагат грижи за него. От друга страна, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. последно
ЗЗДт и предвидената по чл. 26, ал. 1 ЗЗДт поредност при определяне на мерките за закрила
на детето, съдът счита, че именно предложената от молителя мярка е най- подходяща за
момчето с оглед възможността за отглеждането му в семейна среда и създалата се
емоционална връзка между него и прародителя му по бащина линия. Бабата на детето г-жа
Н. е изразила съгласие и желание да полага грижи за внучка си, като е създала с партньора
си и предпоставки за обезпечаване необходимите битови условия за това. Поела е грижите,
както за детето А., така и за брат й И. още през 2014г. Полаганите грижи за двете деца от
2020г., предприетите от нея действия по повишаване на родителския й капацитет през
2019г., категорично доказват, че г-жа Н. разполага с нужните мотивация и ресурс да
покрива потребностите на детето А., а и на брат й И., осигурявайки им добри условия за
развитие и възпитание.
3
При това положение, съдът намира, че предприетата от ДСП мярка за закрила на
детето се явява адекватна такава.
Изцяло в интерес на детето е то да продължи да бъде отглеждано в тази семейна
среда, в която се отглежда и неговия брат И.. Така ще бъдат най- адекватно задоволявани
неговите потребности на този етап, с оглед възрастта му, както и ще бъде съблюдавано
неговото правилно физическо и психическо развитие. Като мярка за закрила спрямо детето
А. следва да бъде постановено настаняване му за отглеждане в семейството на неговата баба
по майчина линия за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето А. Д. Н., ЕГН ********** за отглеждане в семейството на
неговата баба по бащина линия А. С. Н., ЕГН ********** с адрес с. ******, община *****
за срок от три години считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, на
основание чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването му не спира
изпълнението, на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок
от връчването му на страните, на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4