№ 40296
гр. София, 04.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110104143 по описа за 2024 година
В. И. П. е предявил срещу „С,,,“ ООД обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,т.9и 10 от ЗПК за
прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 796090 от 12.01.2023 г.
, в условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
за признаване за установено, че клаузата на чл. 11, ал.1 от договор за потребителски кредит
№796090/ от 12.01.2023 г. е нищожна. Претендира разноски. В срока по чл. 211 ГПК е
предявен насрещен иск с правно основание 79, вр. чл. 240, ал. ЗЗД за сумата от 600 лв.,
представляваща непогасен остатък от главницата по договор за паричен заем № 796090 от
12.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на отговора на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 08.08.2022 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит №796090 от 12.01.2023, по силата на който на ищеца е отпуснат заем
в размер на 1 000 лева, платим на 3 месечни вноски от по 29,20 лв. и 6 месечни вноски от
по 184,11 лв.. Счита, че гореописаният договор е нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр.1
ЗЗД. Сочи, че в посочения ГПР не е включена сумата, внесена от кредитополучателя за
обезпечаване на кредита, а също и че не е посочено ГПР от кои разходи се формира. Твърди,
че размерът на ГПР е неправилно изчислен, като действителният такъв не отговаря на
изискването на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че е нарушено изискването за яснота
на договора и разбираемост за потребителя. Навежда твърдения за нищожност на
уговорената в чл. 11.1 от процесния договор неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, поради противоречие с добрите нрави, както и поради
нарушаване принципа на справедливостта. Излага твърдения за наличие на неравноправни
клаузи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
заявява, че не оспорва сключването на процесния договор, както и че заемните средства са
предоставени на ищеца. Оспорва твърденията за нищожност на процесния договор, както и
на неустоечната клауза. Предявява насрещен иск, с който претендира осъждането на В. И. П.
за сумата от 600 лв., представляваща непогасен остатък от главницата по договор за паричен
заем №796090 от 12.01.2023.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е представил отговор, с който
оспорва иска при твърдения, че процесният договор за кредит е нищожен, поради което
кредитополучателят не дължи други суми, извън главницата.
По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2вр. чл.
26, ал. 4 от ЗЗД по отношение чл. 11, ал.1 от договор за потребителски кредит №796090 :
В тежест на ищеца е да докаже твърдените основания за нищожност на договора. В
тежест на ответника е да докаже възраженията си.
По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да
се докаже от ищеца облигационно правоотношение по силата на договор за кредит, както и
че е изпълнил задълженията си по него, т.е. че е изправна страна и размера на претенцията
си. В тежест на ответника е да докаже плащане, съответно възраженията си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4
от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните по спора В. И. П.
като кредитополучател, и "С,,,“ ООД, като кредитор, са сключили Договор за потребителски
кредит №796090/12.01.2023 г.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените
към исковата молба и отговора на исковата молба документи. Доказателственото искане по
чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение с оглед изявлението, направено от
ответника по отношение на размера на дължимата сума.
Съдът намира, че исковата молба предявена в срока по чл. 131 на основание чл. 211
ГПК следва да бъде оставена без движение, като бъде указано на ищеца в едноседмичен
срок от съобщението да внесе по сметка на СРС сумата от 50 лева – държавна такса и да
представи доказателства за това.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ като УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от от
съобщението да внесе по сметка на СРС сумата от 50 лева – държавна такса и да представи
доказателства за това
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията исковата претенция,
предявена на основание чл. 211 ГПК ще бъде върната.
ОСТАВЯ без уважение останалите доказателствени искания на ищеца.
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2024 г.,
15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от отговора
на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3