РЕШЕНИЕ
№ 3523
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330113011 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 327 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Агроник 2015” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Перла“ № 9, представлявано от ***** Х. Г., чрез пълномощник адв. М. С., е
предявил против „Булгрейпс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Александър Екзарх” № 21а, представлявано от **** Г. И. Н., искове за
осъждане на ответника да му заплати следните суми във връзка с устен договор за обработка
на земеделска земя: сумата от 600 лева- главница, представляваща остатъчна сума по
фактура № **/ 25.09.2019 г., ведно с лихва за забава върху нея в размер на 114 лева за
периода 26.09.2019 г.- 09.08.2021 г. и сумата от 3 600 лева- главница, представляваща
стойността на фактура № **/ 31.10.2010 г., ведно с лихва за забава върху нея в размер на 648
лева за периода 01.11.2019 г.- 09.08.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка главница
от датата на постъпване на исковата молба- 09.08.2021 г. до окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че между двете дружества бил сключен договор за обработка
на земеделска земя за периода м. септември 2019 г.- м. февруари 2020 г., като се извършили
оран, продълбочаване и мулчиране на имоти в Н. З.. Работата била приета без забележки,
като за услугата страните се договорили за цена от 7 200 лева. В тази връзка се издали две
фактури, първата с № **/ 25.09.2019 г. на стойност от 3 600 лева, по която имало частично
плащане от 3 000 лева и втората с № **/ 31.10.2010 г. на стойност от 3 600 лева, по която
нямало плащане. Срокът за плащане на сумите по всяка от фактурите бил изтекъл, но
1
изпълнение от ответника липсвало, въпреки поканите за това. Възнаграждение се дължало,
падежът на всяка фактура бил датата на издаването й, като за забавата в плащането се
дължала и мораторна лихва. Моли се за осъждането му да заплати дължимите суми за
главница и лихва, като се претендират и разноските по делото. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа исковата молба. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор. Оспорва се, че между
страните бил сключван устен договор за услуга, като се твърди, че нямало доказателства за
извършена земеделска дейност, доколкото във фактурите не се посочвал вида на
земеделската обработка. Не се посочвало и какво е прието като изработка, липсвала всякаква
конкретизация за вида на земеделските мероприятия, къде били осъществени и при какви
цени. Това затруднявало правото на защита на ответника, доколкото претенцията не била
ясна. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В с.з. страната чрез
пълномощниците си поддържа отговора. Допълнително се представя и писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Според фактура № **/ 25.09.2019 г., издадена от ищеца с получател ответникът,
последният му дължи сумата от 600 лева с ДДС- частично плащане по договор за обработка
на земеделска земя.
Според фактура № **/ 31.10.2019 г., издадена отново от ищеца, също с получател
ответникът, последният му дължи сумата от 3 600 лева с ДДС- пълно плащане по договор за
обработка на земеделска земя.
Представени са справки от електронен калкулатор за размера на лихви за забава за
главниците по двете фактури.
От справка от имотния регистър към Агенцията по вписванията е видна собствеността на
ответника по отношение на земеделски земи.
От потвърдително писмо за задължения/ вземания се установяват непогасени парични
задължения на ответника към ищеца по фактура № **/ 25.09.2019 г. в размер на 600 лева, а
по фактура № **/ 31.10.2019 г. в размер на 3 200 лева.
Представени са още пет фактури за заредено гориво на земеделска техника на ищеца,
документи за собствеността на ищеца по отношение на тази техника- регистрационен талон
и договор за лизинг, справки за моточасове на тракториста, негов трудов договор и
свидетелство за правоспособност.
Представена е и кореспонденция по вайбър, водена между представители на страните във
връзка с дейностите по обработка на земеделските земи.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца и
един- от ответника (протоколи от с.з. от 08.03.2022 г. и 21.06.2022 г.). Св. И. Г. Т. - *****
при ищеца, заявява, че го изпращали на различни обекти, за да извършва машинна обработка
на земята. В края на лятото на 2019 г. под ръководството на А. Т. бил на обект в с. П. П. -
имот около 130 дка, стар лозов масив, на който имот извършил заедно с още един негов
колега с *****, продълбочаване на почвата, на два пъти, а на места- и три пъти. Г-н Т.
присъствал постоянно на работата, приемал я, като той завел св. и до друг имот около 50 дка
2
в с. П. м., където отново на два пъти се извършило продълбочаване. Останали доволни от
работата му. Когато с **** нямало човек, който да му очертава границите, се давала карта с
координати, за да не се навлезе в чужд имот, но в случая г-н Т. бил до св. и му посочил къде
са границите на имотите. Св. Д. С. П. - пълномощник на ищеца, посочва, че ответникът им
възложил извършване на обработка на земеделска земя- имоти в с. П. П. и в с. П. м., където
почвата била подготвена за засаждане на нови лозови масиви. Старите насаждения били
изрязани и напръскани с хербициди, извършило се продълбочаване на почвата няколко
пъти, както и оран. На място винаги присъствал А. Т. като представител на ответника, като
той останал много доволен от работата. Клиентът имал две дружества, паралелно се
работело и за двете, като с едното дружество имало и писмен договор. Фактура се пускала,
когато той кажел, после се оформяли документално нещата. По едната фактура имало
частично плащане, а за остатъка и за другата фактура- само обещания. Не им предоставил
номера на имотите, но на терен ги очертал и показал на трактористите границите. Всичко
поискано от него, било изпълнено. Св. А. Д. Т. - пълномощник на ответника, заявява, че
между страните имало спор за извършени работи, в кои точно земи, за кои дружества,
доколкото работили и за „ГН Агро“ ООД. В случая нямало договор, или протокол за
извършена работа, работата на била приета, частичното плащане било за част от
свършеното. Потвърждава, че на място в имотите били другите двама свидетели, на които
очертавал границите на терена, който трябва да се обработи. Имало и друго дело от ищеца с
другото дружество, исковете се припокривали, търсели се плащания за едно и също нещо.
Не знаел как счетоводно била оформена документацията, но лично настоявал да се изготвят
документи за приетата работа, каквито обаче нямало.
По делото е приета и съдебно- счетоводна експертиза, по която в. л. е установило, че
процесните две фактури са осчетоводени при ищеца, като само по първата фактура има
частично плащане и остатък от 600 лева, а втората е изцяло неплатена. Ответникът не е
осчетоводил само първата фактура, в която връзка е представена и официална справка от
НАП. Изчислени са и размерите на лихвите за забава по фактурите, както следва: по
фактура № **/ 25.09.2019 г.- сумата от 114, 01 лева за периода 26.09.2019 г.- 09.08.2021 г. и
фактура № **/ 31.10.2019 г.- сумата от 648 лева за периода 01.11.2019 г.- 09.08.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор за това, че между страните са съществували търговски отношения, свързани с
договор за обработка на земеделска земя, обективирани в процесните две фактури. Макар и
да липсва изричен писмен договор, който в случая не е и задължителен като форма за
действителност, доколкото във всяка от фактурите е посочено основанието за издаването
им- договор за обработка на земеделска земя, а съконтрагентите са индивидуализирани в
достатъчна степен с фирма, адрес, ЕИК и представител, те представляват доказателство за
възникналото правоотношение по такъв договор. Също така е налице и неоспорена от
ответника вайбър кореспонденция между представители на страните, в която се описват
извършени дейности, дължимо плащане, както и обещания за такова. Отделно от това,
доколкото и двете страни са търговци, за ищеца е приложима нормата на чл. 55 от ТЗ,
предвиждаща, че редовно водените от него търговски книги и записванията в тях могат да се
3
приемат като доказателство за установяване на сключени търговски сделки. При липсата на
установяване на противното, следва да се приеме, че договорът е бил реално сключен и
надлежно отразен счетоводно в дневниците по сметка.
Предвид обстоятелството, че липсва отделна уговорка за срока на плащане, следва да се
приеме общата постановка, че плащането на сумите по фактурите е трябвало да стане в деня
на издаване на съответния документ, каквато е и нормата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ. Няма спор,
че първата фактура е частично платена, а втората- изцяло неплатена, като това се установява
както от представения по делото документ за потвърждаване на задължения, така и от
заключението на ССчЕ.
Спорният въпрос, който се въвежда от ответника, е свързан с това, че ищецът не доказвал
предмета на въпросния договор, както и върху кои точно земи била извършена обработката.
И двете възражения обаче останаха недоказани в хода на делото, защото дори и да няма
писмен договор, с факта на частичното плащане на първата фактура и с включването на
втората в дневниците за покупки по ДДС, ответникът е признал и двата счетоводни
документа. В тях е посочено основанието, на което те се издават- договор за обработка на
земеделска земя и оттук- се признава и наличието на тази възложена услуга. Отделно от
това, са налице свидетелски показания на трима свидетели, всички от които установяват, че
такава обработка на стопанисвани земи от ответника е извършвана от служители на ищеца.
Конкретният вид на работата се доказва от св. на ищеца- *****, който пряко е извършвал
съответните дейности- оран, продълбочаване, мулчиране, както и неговият ръководител,
който потвърждава обработката на земята. Налице са и други косвени доказателства за
извършени от ищеца такива дейности- фактури за заредено гориво за земеделска техника,
данни за тази техника, мото- часове на тракториста, правоспособността му, телефонната
комуникация между страните във връзка с обработката.
Нещо повече, изпълнението е било прието лично от представител на ответника, който е
останал доволен от работата, касае се за имоти в две различни населени места. Действително
липсват както протоколи за приемане на извършеното, така и граници на терена, в които се
е работило, но от гласните показания се установява, че на място представителят на
ответника е посочвал на трактористите до къде стигат очертанията на имотите, какво следва
да се направи и е бил там почти постоянно, за да ги напътства и контролира. При положение,
че липсва писмен договор, няма да се изисква и съставянето на съответни протоколи, а още
по- малко пък от факта, че такива не е имало, може да се прави извод, че работата не е
извършена. Точно обратното- дори и св. Т. потвърждава, че на терен са работили *** и
какво точно са правили. Тезата на ответника, че имало и друго дело за същото нещо и
ищецът претендирал два пъти плащане за едни и същи дейности, остана недоказана. Самият
св. посочва, а и това е служебно известно след справка на съда, че т.н. „друго дело“ е между
различни страни- по него ответник е „ГН Агро“ ООД, а отделно от това, в тежест на
ответника в настоящия процес е да установи, че ищецът не е извършвал дейности по
обработка на земи в с. П. П. и в с. П. м., но по делото се доказва точно това. Въобще не се
ангажират доказателства от ответника, че обработката е в други землища или, че плащането
по процесните две фактури касае „другото дело“, поради което няма как да се приеме за
4
достоверна подобна теза. Нещо повече, ако това е било така, няма пък никаква логика да се
заплаща част от работата, ако тя се отнася до различни имоти или пък да се осчетоводяват
фактури и да се усвоява по тях ДДС, от което финансово да се възползва ответникът, ако
липсва основанието, за което те са издадени.
При това положение, от всички събраните по делото доказателства, се установява, че
ищецът е извършил дейности по възлагане на ответника, свързани с обработка на
земеделска земя, които са останали неплатени в цялост, поради на ищеца се дължи
остатъчното му възнаграждение по фактурите, потвърдено и като дължимо вземане от самия
ответник. В тази връзка главният иск е основателен и следва да се уважи изцяло, като в
полза на ищеца се присъдят следните суми: по фактура № **/ 25.09.2019 г. в размер на 600
лева, а по фактура № **/ 31.10.2019 г. в размер на 3 600 лева, за които отговорен остава
ответникът.
По отношение на втория иск за мораторната лихва, който е акцесорен и е поставен в
зависимост от изхода по главния, следва да се посочи, че в чл. 86 от ЗЗД е предвидена като
санкционна последица за длъжника при забава в плащането, присъждането на съответно
парично обезщетение. По всяка от фактурите е дължимо такова, доколкото липсва пълно
изпълнение, като лихвата за забава се установява по размер както от приложената
електронна справка, така и от заключението на вещото лице. Сумите изцяло съвпадат с тези
по исковата молба, поради което следва да се уважат изцяло: за фактура № **/ 25.09.2019 г. с
остатъчна стойност от 600 лева- лихва за забава от 114 лева за периода 26.09.2019 г.-
09.08.2021 г. и по фактура № **/ 31.10.2019 г. на стойност 3 600 лева- лихва за забава от 648
лева за периода 01.11.2019 г.- 09.08.2021 г., като първата дата от периода е денят след
издаване на съответната фактура, когато вземането вече е станало изискуемо, а втората дата
е подаването на исковата молба.
С оглед изхода от делото- уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски
по настоящото производство. Такива се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от
ГПК и са налице доказателства, че са реално заплатени- държавна такса в общ размер на 218
лева, депозит за вещо лице в размер на 150 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
700 лева. Без уважение следва да се остави искането за присъждане на разноски за
образуване на изпълнително дело, доколкото от една страна няма представени доказателства
за тези разноски, а от друга- същите следва да се присъдят в изпълнителния процес.
Направените пък от ответника разноски за депозит за експертиза и възнаграждение на
пълномощника му си остават за сметка на страната.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Булгрейпс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Александър Екзарх” № 21а, представлявано от **** Г. И. Н., да заплати на
„Агроник 2015” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
5
ул. „Перла“ № 9, представлявано от **** Х. Г., следните суми във връзка с устен договор за
обработка на земеделска земя: сумата от 600 (шестстотин) лева- главница, представляваща
остатъчна сума по фактура № **/ 25.09.2019 г., ведно с лихва за забава върху нея в размер на
114 (сто и четиринадесет) лева за периода 26.09.2019 г.- 09.08.2021 г., както и сумата от 3
600 (три хиляди и шестстотин) лева- главница, представляваща стойността на фактура № **/
31.10.2010 г., ведно с лихва за забава върху нея в размер на 648 (шестстотин четиридесет и
осем) лева за периода 01.11.2019 г.- 09.08.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка
главница от датата на постъпване на исковата молба- 09.08.2021 г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА „Булгрейпс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Александър Екзарх” № 21а, представлявано от **** Г. И. Н., да заплати на
„Агроник 2015” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ул. „Перла“ № 9, представлявано от ***** Х. Г., направените по делото разноски, както
следва: сумата в размер на 218 (двеста и осемнадесет) лева- държавна такса, сумата в размер
на 150 (сто и петдесет) лева- депозит за вещо лице и сумата в размер на 700 (седемстотин)
лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6