Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 20.11.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На единадесети ноември,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ Х.
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 410
по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със
страни:
Ищец: Л.А.П. ***,
Ответник: П.В.П.
***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за определяне издръжка на непълнолетно дете,съединен с иск за заплащане на месечна издръжка за минало време.
Ищцата твърди,че че с ответника живели на съпружески начала от м.декември 2011г,като от фактическото си съжителство имат малолетна дъщеря-М П П.Разделили се през м.декември 2019г,когато ответникът ги изоставил и заминал на работа в чужбина.До момента за изминалите месеци е изпратил само 50 лева за рождения ден на детето,други парични средства или каквато и да е издръжка ответникът не е изпращал.
Моли да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка за детето им в размер на 200 лева,за периода от 01.01.2020г до завеждане на делото и в размер на 250.00 лева за в бъдеще,от завеждане на делото.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника,в който се прави възражения за завишен размер на исковете за издръжка,излага се,че не са представени доказателства за материалните възможности на ищцата,като при отсъствие на ответника неговите материални възможности следва да се ценят в размер на минималната заплата.
От Дирекция „Социално подпомагане”-град Тетевен е депозиран социален доклад,в който е отразено мнение,че за да се защити пълноценната връзка на малолетното дете с двамата му родители,то всеки един от тях трябва да носи отговорност и да полага старание за неговите грижи,което е в изключителен интерес за психо-емоционалното и личностно развитие на детето и е в защита на неговите права и интереси.
От представените от страните писмени доказателства и показанията на свидетелите П Д М и П Ц З,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните в процеса са родители на малолетното дете М П П,родено на ***г,с ЕГН:**********.Като семейство,родителите и детето живели в град Тетевен,Лов.обл.
През месец декември 2019г ответникът П.П. напуснал семейството,като през месец януари 2020 година заминал в чужбина/по данни на ищцата в Германия,където работи/.
След раздялата между страните,ищцата полага ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното им дете,като от гласните доказателства се установява,че ответникът не участва през този период в издръжката на детето.
Ищцата Л.П. получава месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната,каквото възнаграждение е получавал до месец декември 2019г и ответникът,като след този период липсва актуална информация за материалните възможности на ответника.
При така изложената фактическа обстановка,съдът намира за основателни предявените осъдителни искове,квалифицирани в доклада по делото по чл.143,ал.2 от СК-за определяне на издръжка за в бъдеще за малолетното дете на страните,която следва да бъде заплащана от ответника-негов баща,както и съединения иск с правно основание чл.149 от СК-за заплащане на издръжка за минало време-за периода от 01.01.2020г до 03.08.2020г., включително.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,като съгласно чл.143,ал.2 от СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Конкретния размер се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,които я дължат-чл.142,ал.1 от СК.Алинея втора на чл.142 от СК посочва,че минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата,която към момента на постановяване на съдебния акт е в размер на 610.00 лева.Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”.При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
От данните по делото се установява,че детето М живее от началото на 2020г. само с майката и тя е тази,която полага ежедневните грижи за неговото отглеждане и възпитание.Този факт не се оспорва от ответника,а се установява и от гласните доказателства,както и от данните,изложени в социалния доклад.Ответникът не оспорва изложените факти в исковата молба,че не участва в издръжка на детето си след напускането на семейното жилище,нито сочения от ищцата начален момент на раздялата.
Съобразно изложеното,съдът намира за основателен иска за определяне на издръжка за в бъдеще за детето на страните,която да бъде заплащана от неговия баща,съобразно и установените по делото данни/в т.ч. и изложените в социалния доклад/,че след раздялата на родителите същият не осигурява месечна издръжка-в пари или натура,за отглеждането на детето си.Основателността на този иск-с основание чл.143,ал.2 от СК, не се и оспорва от ответника.
Като съобразява от една страна възрастта на нуждаещото се от издръжка дете-съответно на 6 години,икономическите условия на живот в страната и протичащите инфлационни процеси и от друга материалните възможности на родителите,съдът намира,че към настоящия момент за цялостната месечна издръжка на детето са необходими и възможни общ обем парични средства в размер на 300.00 лева.От този размер ответникът следва да бъде осъден да заплаща за в бъдеще/след предявяване на исковата молба/ сумата от 200.00 лева. Останалата част до пълния размер на необходимите средства за задоволяване издръжката на детето следва да се поеме от майката,която независимо че полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание,също има задължение да го издържа.
Съдът приема,че ответникът има възможност да заплаща месечна издръжка за детето си в горния размер.Същият е млад мъж,в работоспособна възраст,липсват данни да е с влошено здравословно състояние,поради което съдът приема,че може да работи и да реализира доходи поне в размер на установената за страната минимална работна заплата.
За разликата до пълния претендиран размер на иска за издръжка за в бъдеще,същият следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
По отношение на дължимата издръжка за минало време/за посочения по-горе едногодишен период,съгласно и чл.149 от СК/,съдът намира,че такава се дължи от ответника също в размер на 200.00 лева месечно,определена като обща сума в размер 1 400.00 лева или до пълния претендиран от ищцата размер на този иск.По отношение възможността за определяне на издръжката за минало време като глобална сума в.ж. Решение №280 от 28.09.2011г на ВКС по гр.д. №1654/2010г,ІІІ г.о.,ГК и др./.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 100.00 лева,а по сметката на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 344.00 лева.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.В.П.,ЕГН:********** *** да заплаща на Л.А.П.,ЕГН:********** ***,действаща като майка и законна представителка на малолетното дете М П П,ЕГН:**********,на основание чл.143,ал.2 от СК,ежемесечна издръжка за детето в размер на 200.00/двеста/лева,начиная от 03.08.2020г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,а за разликата до пълния претендиран размер на иска-до сумата от 250.00 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.В.П.,ЕГН:********** *** да заплати на Л.А.П.,ЕГН:********** ***,действаща като майка и законна представителка на малолетното дете М П П,ЕГН:**********, на основание чл.149 от СК,сумата от 1 400.00/хиляда и четиристотин/лева,представляваща дължима месечна издръжка за детето за периода от 01.01.2020г до 03.08.2020г., вкл.,в размер на 200.00 лева месечно.
ОСЪЖДА П.В.П.,ЕГН:********** *** да заплати на Л.А.П.,ЕГН:********** ***,сумата от 100.00/сто/лева,представляваща сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА П.В.П.,ЕГН:********** *** да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 344.00/триста четиридесет и четири/лева.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението,в частта на присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок,считано от 20.11.2020 година,съгласно 315,ал.2 от ГПК,а в частта на допуснатото предварително изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Ловеч,в едноседмичен срок от постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: