Определение по дело №2785/2016 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          Номер   2976                Година  16.11.2016             Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                        XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети ноември                                                                      Година 2016 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2785 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответниците са подали писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявения с нея иск по чл. 422 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи, като следва да се изиска и приложи и заповедното ч.гр.д. № 1878/2016 г. на СтРС.

Следва да се уважат исканията на ответниците и назначи по делото исканата от тях съдебно - почеркова експертиза, която да отговори на поставените от същите въпроси към нея в отговорите им, за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на графологията, което обуславя назначаването й за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължат поискалите назначаването й ответници да го внесат поравно по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Следва да се назначи и исканата от ответника „И.” ЕООД съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените от същия въпроси към същата в отговора му, за отговор на които съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Следва да се уважи искането на ответника „И.” ЕООД и задължи ищецът да представи по делото находящите се у него документи за номерата на банковите му сметки и банките, които е ползвал от началото на януари 2011 г. до края на март 2014 г. (чл. 190 ГПК).

Доколкото банкова тайна са само фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката, но не и номерата на последните и банките, в които са разкрити такива, следва на ответника „И.” ЕООД да се даде възможност, най-късно в насроченото за раглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си доказателствено искане за разкрИ.е на банкова тайна „..по отношение на банковите сметки на „В.” АД, с настоящо наименование „В.”, с ЕИК --- и „И.” ООД, понастоящем ЕООД, с ЕИК ---…”, като посочи банковите сметки на тези две дружества, по които иска да бъде разкрита банковата тайна, както и периода, за които иска разкрИ.ето й, а по отношение на банковата тайна за неговите банкови сметки – обоснове и правния си интерес от исканото от съда определение за разкрИ.ето й, при положение, че според чл. 62, ал. 5, т. 1 ЗКИ - и с негово съгласие обслужващите го банки могат да му разкрият банковата тайна по неговите сметки, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по допустимостта на това му доказателствено искане (чл. 156, ал. 1 ГПК).

Следва на ответника „И.” ЕООД да се даде и възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане в отговора за предоставяне на възможност да води в съдебно заседание за разпит двама свидетели, като посочи точно кои от твърдените в отговора му обстоятелства иска да установи с показанията им, за да прецени и съдът относимостта и допустимостта им по чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по допустимостта на това му доказателствено искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).

Следва и на ответника Т.Н.Т. да се даде възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане в отговора за допускане до разпит при довеждане на свидетеля Н. Т.Т., като посочи точно кои от твърдените в отговора му обстоятелства иска да установи с показанията му, за да прецени и съдът относимостта и допустимостта им по чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по допустимостта на това му доказателствено искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговорите на ответниците с приложенията към тях. За насроченото за разглеждане на делото заседание следва да се призоват и вещите лица след внасяне от ответниците на определените от съда депозити за изготвяне на назначените експертизи. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираното от ищеца право/вземане, са посочени в поправената му искова молба и се изразяват по същество в това, че на 08.03.2011 г. ответникът „И." ЕООД му издал безусловен запис на заповед за сумата от 12500 евро, с левова равностойност по централния курс на БНБ от 24447.88 лева, която се задължил му да плати на предявяване. В качеството си на поръчител/солидарен длъжник този запис бил подписан и от ответника Т.Н.Т.. Записът на заповед бил предявен на ответниците за плащане на 05.03.2014 г., въпреки което и до момента сумата по същия не му била платена от тях. На 20.04.2016 г., въз основа на този запис, който представлявал документ по чл. 417, т. 9 ГПК, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, което му искане било уважено по образуваното ч.гр.д. № 1878/2016 г. на СтРС. С молба с вх. № 4988/28.04.2016 г. образувал изп.д. № --- по описа на Ч.. На 26.05.2016 г. получил съобщение от СтРС, че длъжниците подали възражение срещу заповедта за изпълнение, което обусловило правния му интерес от предявените искове. Издаденият запис на заповед бил редовен от външна страна, отговарял на изискванията за валидност, притежавал всички необходими реквизити, а падежът му бил настъпил, без да бил платен до момента от ответниците, които собственоръчно поставили подписите си върху него, като към момента на издаването му несъществувала никаква пречка същите да изразят волята си и се задължат по него с посочената сума, която поради това му дължали. 

След частичното прекратяване на делото с определение от 31.08.2016 г., искането е да се признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата от 24 447.88 лева за неизпълнено задължение по записа на заповед, издаден от първия ответник и авалиран от втория ответник на 08.03.2011 г. за сумата от 12500 евро и предявен за  плащане на 05.03.2014 г., за изпълнение на което парично задължение са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. № 1878 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд.

Правна квалификация на предявения иск за съществуване на процесното вземане е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор първият ответник „И.” ЕООД заема становище, че исковата молба била допустима, но неоснователна, като оспорвал, като неверни, изложените в нея обстоятелствата. Не дължал исковата сума. На първо място следвало да се посочи, че датата на предявяване за плащане и подписа на издателя - платец под записа на заповед, били положени на 08.03.2011 г., а не, както било изписано, на 05.03.2014 г. С ищецът се намирали в търговски взаимоотношения от 1998 г., технологията на които била следната: ищецът отпускал „лимит" за авансово доставяне на стоки и последващо разплащане, чрез който всяка една фирма, която търгувала със стоки, тяхно производство, можела да получава стока до размера на този лимит и плаща дължимото впоследствие. Ищецът доставял стоки на този ответник до 2005 г., след което доставчици на стоки на същия производител станали други фирми, като от 2010 г. такъв доставчик бил „С." ЕООД. През 2011 г. се провели разговори с представители на ищеца, в които станало на въпрос, че ако този ответник щял да получава стоки, произведени от ищеца, дължимото като плащане за същите трябвало да се гарантира и за целта следвало да се подпише запис на заповед. Процесният запис на заповед бил издаден на 08.03.2011 г., като с издаването му (в деня на издаването му) било изискано да се завери предявяването му съобразно посочения тригодишен срок, като било посочено да се изпише 05.03.2014 г. Впоследствие се стигнало до доставка на стоки от ищеца на този ответник. Доставен бил единствено оцет на стойност 62.40 лева, което било видно от фактура № **********/22.03.2011 г. От ищеца, известно време след издаване на записа на заповед, посочили, че стоките, тяхно производство, щели да се доставят на този ответник от „С." ЕООД. На въпроса му към представител на ищеца, какво ставало със записа на заповед, при положение, че въобще не се достигал голям обем на търговия, му било заявено, че същият щял да бъде унищожен. Напрактика не възниквала никаква форма на задължение с кредитор ищеца и длъжник този ответник. Ищецът не му предоставил нито пари, нито стока, с изключение на посочения оцет на незначителна стойност, който бил платен. В счетоводството му не се водело да дължи пари на ищеца, а в счетоводството на последния не се водел дълг на този ответник, който бил получил нито стока на стойност 12 500 евро, с изключение на посочения оцет, който бил платен, нито пари. Записът на заповед бил подписан, като гаранция за отпускане на „лимит" за отложено плащане по бъдещи доставки, каквито на практика обаче, освен оцета, не се осъществили. Понастоящем „С." ЕООД завело ч.гр.д.№ 2649/2016 г. на СтРС за дължима сума, която била приблизителна по размер до процесната, искана по записа на заповед, като разликата била в лихвите и изчисляването им по времеви период, като искът на ищеца бил за 24 447.88 лева, а искането на „С." ЕООД било за 16 997.78 лева главница, с 8 686.46 лева лихва от 08.06.2011 г. до 08.06.2016 г. или общо 25 684.24 лева. Следвало да се вземе предвид, че ч.гр.д.1878/2016 г. на СтРС било образувано на 20.04.2016 г., а лихвите по ч.гр.д.№ 2649/2016 г. на СтРС били изчислени до 08.06.2016 г., или можело да се направи обосновано предположение, че ищецът и „С." ЕООД имали претенции за едно и също задължение, което касаело дистрибуция на стоки, производство на ищеца, който обаче използвал записа на заповед, а „С." ЕООД използвало фактура. Било видно, че и фактурата на ищеца и фактурите на „С." ЕООД били с място на издаване гр. П.. Записът на заповед бил подписан за обезпечаване на бъдещи търговски отношения, които въобще не били възниквали в обема, който били замисляни. Към датата на издаване на процесния запис на заповед, нито преди това, нито след това, ищецът не бил дал 12 500 евро на този ответник. Съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой, който бил обнародван и влязъл в сила на 22.02.2011 г., плащанията на територията на страната се извършвали само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато били на стойност равна на или надвишаваща 15 000 лева. Задължението по процесния запис на заповед можело да възникне или от заем, или от доставка на стоки, като и под двете си форми следвало да се осчетоводи. Процесният запис на заповед бил издаден за обезпечение на бъдещи търговски отношения, каквито конкретно между ищеца и този ответник въобще не били възникнали в такъв обем. От представените фактура № **********/22.03.2011 г., с издател ищеца и 6 броя фактури №№ **********/07.03.2011 г.; № *********/22.03.2011 г.; **********/16.03.2012 г., 10000017307/24.04.2012 г.; 10000017796/14.05.2012 г.; **********/22.05.2012 г., ведно с 4 броя стокови разписки, било видно, че стоки, производство на ищеца, се доставяли от „С." ЕООД, а от разпечатка извлечение от банковата сметка на този ответник било видно, че нямало никакви парични суми с наредител или получател ищецът. Налице били измамни действия от негова страна, които се изразявали в това, че същият гарантирал плащания по търговия със стоки собствено производство чрез запис на заповед, като не осъществявал реално пряк стокооборот между него и издателя на записа на заповед. Исковата молба била неоснователна и следвало да бъде отхвърлена изцяло и му се присъдят разноски.

С подадения в срок отговор вторият ответник Т.Н.Т. заема становище, че исковата молба била допустима, но неоснователна, като оспорвал изложените в нея обстоятелствата, като неверни. През 2011 г. се намирал в приятелски отношения с Д.И.Т., който бил управител на първия ответник, като фирмата му се занимавала с дистрибуция и продажби на едро на алкохолни и безалкохолни напитки. В началото на 2011 г. г-н Т. му споделил, че дистрибутирал и продавал стока на ищеца, имал договорка да получава алкохол на стойност до 100 000 лева, но можел да дистрибутира много по-голямо количество. В тази връзка, за получаване на стоки над 100 000 лева, от ищеца му поставили условие, да се подпишел запис на заповед от първия ответник, който да се авалирал от трето несвързано д него физическо лице. Г-н Т. му обяснил, че нямало никаква опасност за него, тъй като постоянно се получавала стока от ищеца, която се продавала и съответно се плащала, тоест в дългосрочен план задължения не се сформирали. Изискването за подписване на запис на заповед било един вид застраховка от доставчика при евентуално неплащане от страна на получателя на стоката. Тъй като обяснението му звучало логично, имал лични наблюдения, че получаваният алкохол се продавал бързо, съответно се предполагало, че разплащанията с доставчика се извършвали в договорените срокове (в противен случай навярно нямало да му доставят стока), и за да окажел съдействие на близък към него момент негов приятел, се съгласил да авалира процесния запис на заповед. На 08.03.2011 г. в С., в търговската база на другия ответник „И." ЕООД в кв. Г., дошъл търговски представител на ищеца, като му обяснил, че записът на заповед бил един вид застраховка за тях и нямало как да настъпят вредоносни за този ответник последствия, тъй като двете фирми си били партнирали успешно и нямало как да се стигнело до изпадане в задължения на ответника „И." ЕООД към ищеца, всичко било формално, за да се изпълнели техните правила, които били определени от висшестоящите лица в акционерното му дружество. Ответникът не помнел името на този търговски представител. Процесният запис на заповед бил предаден за попълване на Д.И.Т. и на този ответник. След като бил попълнен и подписан и от двамата, при връщането му, лицето, което им го предоставило, казало на Динко Т. да попълнел и предявяването, при което същият сторил това, и отново го върнал. Реално записът на заповед бил издаден и предявен с антидатиране в един и същи момент на 08.03.2011 г. След като този ответник узнал за ч.гр.д. № 1878/2016 г. на СтРС, се свързал с Динко Т., който му заявил, че ответникът „И." ЕООД имал най-много 7000 лева непогасени задължения към ищеца и било абсолютно непонятно откъде идвала сумата по издадения изпълнителен лист. Била налице недобросъвестност в придобИ.ето на ефекта от процесния запис на заповед в смисъла й на злоупотреба с право на основание чл. 465 ТЗ. Записът на заповед бил изискан за подписване като гаранция за бъдещи търговски отношения в неустановен обем и размер, а не по реално съществуващо задължение. Посочената в записа на заповед сума била хипотетична към момента на издаване и предявяване на заповедта. Кредиторът по ефекта съзнавал липсата на възникнало парично задължение при придобИ.е на ценната книга, което придобИ.е съвпадало с датата на издаване и предявяване, което сочело на недобросъвестност и злоупотреба с права. Исковата молба била неоснователна, като моли да му се присъдят направените по делото разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, посочени в поправената му искова молба, тъй като на тях е основал предявения иск за съществуване на процесното вземане, а всеки от ответниците носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, посочени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу основателността на този иск спрямо него.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: фактура № **********/22.03.2011 г.; фактура № **********/07.03.2011 г.; фактура № *********/22.03.2011 г.; фактура № **********/16.03.2012 г., ведно със стокова разписка към нея; фактура № 10000017307/24.04.2012 г., ведно със стокова разписка към нея; фактура № 10000017796/14.05.2012 г., ведно със стокова разписка към нея; фактура № **********/22.05.2012 г., ведно със стокова разписка към нея; разпечатка от TP при АВ за актуално състояние на „С." ЕООД; разпечатка от банкова сметка.

 

***.гр.д. № 1878 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно - почеркова експертиза, като за вещо лице определя К.П.П., което след като се запознае с доказателствата по делото, вземе необходимия сравнителен материал и извърши проверки при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени към тази експертиза от ответниците в отговорите им, при депозит в размер на 200 лева, вносим поравно от ответниците – 100 лева от ответника „И.” ЕООД и 100 лева от ответника Т.Н.Т., по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовките с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на платежните документи, удостоверяващи внасянето му в цялост, като им указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а те ще загубят възможността да поискат назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в счетоводствата на ищеца и първия ответник, в съответните ТД на НАП и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени към тази експертиза в отговора на ответника „И.” ЕООД, при депозит в размер на 100 лева, вносим от този ответник „И.” ЕООД по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ЗАДЪЛЖАВА ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи по делото намиращите се у него документи за номерата на банковите му сметки и банките, които е ползвал от началото на януари 2011 г. до края на март 2014 г., КАТО МУ УКАЗВА, че непредставянето им в този срок съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника „И.” ЕООД, най-късно в насроченото за раглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си доказателствено искане за разкрИ.е на банкова тайна „по отношение на банковите сметки на „В.” АД, с настоящо наименование „В.”, с ЕИК --- и „И.” ООД, понастоящем ЕООД, с ЕИК ---”, като посочи банковите сметки на тези две дружества, по които иска да бъде разкрита банковата тайна, както и периода, за които иска разкрИ.ето й, а по отношение на банковата тайна за неговите банкови сметки – да обоснове и правния си интерес от исканото й разкрИ.е от съда, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по допустимостта на това му доказателствено искане.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника „И.” ЕООД, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане в отговора за предоставяне на възможност да води в съдебно заседание за разпит двама свидетели, като посочи точно кои от твърдените в отговора му обстоятелства иска да установи с показанията им, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по допустимостта на това му доказателствено искане.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника Т.Н.Т., най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане в отговора за допускане до разпит при довеждане на свидетеля Н. Т.Т., като посочи точно кои от твърдените в отговора му обстоятелства иска да установи с показанията му, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по допустимостта на това му доказателствено искане.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 21.12.2016 г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговорите на ответниците с приложенията към тях. За тази дата да се призоват и вещите лица след внасяне от ответниците на определените от съда депозити за изготвяне на експертизите. 

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: