РЕШЕНИЕ
№ 3270
Плевен, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - VI състав, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | СНЕЖИНА ИВАНОВА |
При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА административно дело № 20247170700547 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Административното дело е образувано по жалба Д. Г. К., Затвора Белене срещу отказ от 12.06.2024 г. на началник отдел СДВРП при ГДИН за преместване в Затвора Варна
В жалбата посочва, че иска да доизтърпи наказанието си в Затвора Варна, тъй като адресът му е в [населено място] и близките му – майка му и сестра му са затруднени да пътуват до Белене за свиждане, а Затворът Варна се намира в близост до местоживеенето на близките му. Моли за отмяна на отказа.
Представен е писмен отговор от ответника, в който се посочва, жалбата е недопустима, тъй като обжалваното писмо няма белези на индивидуален административен акт, а представлява отговор по молба и в случай, че се приеме, че е допустима, жалбата е неоснователна.
Посочва, че с оглед на заповед на главен директор на ГД „ИН“ относно разпределение на лишени от свобода да изтърпяват наказанието с оглед постоянен адрес, то правилно е разпределено лицето в Затвора Белене. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
В съдебно заседание оспорващият- Д. Г. К. се явява лично и поддържа жалбата и иска да бъде удоволетворено искането му за преместване в затвора Варна с оглед възможност да бъде посещаван от близките му.
Ответникът – началник отдел СДВРП при ГДИН не се явява, не се представлява. Представена е писмена защита, в която се поддържа изложеното в писмен отговор.
Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.05.2024 година К. подава молба до главен директор на ГДИН с искане за преместване в ЗООТ -ТПО Варна, тъй като майка му е болна и не може да пътува до Белене за свиждане, а и с поведението си е доказал, че полага труд и вече 10 месеца е библиотекар.
С писмо от 12.06.2024 година с рег. № ИЗ-7314 на л. 19 на началник отдел СДВРП е посочено, че съгласно чл. 58 от ЗИНЗС разпределението на лишените от свобода се извършва в зависимост от постоянния им адрес, а според данни от личното досие лицето е с адрес [населено място], област Добрич и правилно е определен Затвора Белене за изтърпяване на наказанието и за да се промени място на изтърпяване, следва да се промени постоянен адрес на лицето.
Писмото е съобщено на К. с оглед отбелязване на 13.06.2024 г.
По делото са приложени молба от А. Г. К. от 25.06.2024 година с искане за преместване в Затвора Варна, за да може да бъде посещаван и ЕР на ТЕЛК МБАЛ –Добрич за определена степен на неработоспособност на майката на лицето.
Съдът по отношение на допустимост на жалбата намира, че същата е допустима, тъй като в процесното писмо липсва посочване на възможност за оспорване, а съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК , когато в административният акт, какъвто безспорно е постановеното писмо, тъй като е издадено във връзка с искане на К. за преместване, липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, то съответният срок се удължава на два месеца, а видно от доказателства по делото, отказът е съобщен на 13.06.2024 година, а жалбата е подадена на 19.06.2024 г т.е. в двумесечен срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Писмото, в което е обективиран отказ за преместване е издадено от некомпетентен орган по см. на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС – вместо от главен директор на ГДИН от началник на отдел „Социални дейности и възпитателна работа в правонарушение“ в ГД „ИН“.
По делото е представена заповед № Л-1070 от 27.02.2020 година на главен директор на ГД „ИН“ , с която се възлага на К. Ш. за подписва изходя кореспонденция, да определя поименен състав на пробационни съвети и да променя със заповед адрес на изпълнение на пробационни мерки, но не и правомощия по чл. 62 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН по т. 3 по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти.
Съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗИНЗС главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.
В случая не са ангажирани доказателства относно делегиране на такива правомощия на началник отдел СДВРП при ГДИН и издаденият отказ е нищожен като постановен от орган без материална компетентност.
Съдът намира, че по аргумент от разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, главният директор на ГД"ИН" издава заповед за преместване на лишения от свобода в друг затвор или издава отказ да бъде преместен лишеният от свобода в друг затвор, като нормата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС е императивна и за компетентния административен орган е налице задължение да се произнесе със заповед за преместване на лишен от свобода от един затвор в друг или да издаде мотивиран отказ за преместването на лишен от свобода от един затвор в друг, а това не е сторено в настоящия случай.
Произнасянето по искането на лишения от свобода следва да бъде извършено със заповед, съдържаща фактически и правни основания, срок за оспорване и пред кой орган.
Предвид горепосоченото съдът намира, че оспореният отказ е нищожен като постановен от некомпетентен орган и в нарушение на изискването за форма и следва да бъде обявен за нищожен, а делото като преписка да бъде изпратено на главен директор на ГДИН, [населено място] за произнасяне по молба вх. №М-462/29.05.2024 година на К. с искане за преместване от затвора Белене в затвора Варна, като при новото произнасяне административният орган следва да направи проверка и да прецени, налице ли са предпоставките за преместване по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и да се произнесе с нарочен акт в 14 - дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 173, ал. 4 вр. чл. 174 от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Обявява за нищожен отказ с рег № ИЗ-7314/12.06.2024 година на началник отдел СДВРП при ГДИН за преместване на Д. К., Затвора Белене в Затвора Варна.
Връща административната преписка на главен директор на ГДИН, [населено място] за произнасяне по молба вх. №М-462/29.05.2024 година на К. с искане за преместване от затвора Белене в Затвора Варна в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |