Р Е Ш Е Н И Е
26.10.2020 год.
Номер
260010 Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 03 (трети) юли Година
2020
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 97 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Д.А.Д. с ЕГН **********
с адрес *** срещу Наказателно постановление №46-0000017 от 20.02.2020 г.,
издадено от Началник Областен отдел“Автомобилна администрация“, гр.Шумен.
В
обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за неправилност на
наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано
прилагане на материалния закон, както и поради маловажност на извършеното
нарушение.
Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и със защитник. Защитникът поддържа жалбата и сочи
гласни доказателства.
Въззиваемата страна – Изпълнителна
Агенция АА ОО“АА“ гр.Шумен не изпраща представител в съдебно заседание, в
придружителното писмо на основание чл.60, ал.2 от ЗАНН, счита че атакуваното
наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да
бъде потвърдено.
Не се спори по делото и от
доказателствата безспорно се установи, компетентността на наказващия орган.
Съдът, като обсъди
материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по
нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени
ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 21.01.2020
г. около 08.50 ч. извън населено място на път ІІ-73, преди разклона за
гр.Смядово в посока гр.Шумен, жалбоподателят управлявал собствения си лек
автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№****. В автомобилът, заедно с жалбоподателя
пътували от с.Веселиново към гр.Шумен и свидетелите М.Я.и Н.Я.. На посоченото
място жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР – Шумен – И.И.,
С.Х. и Х.Х.. При проверката полицейските служители установили, че жалбоподателя
възмездно превозвал посочените лица до лечебно заведение в гр.Шумен. Тези
обстоятелства били установени с писмени сведения от пътниците. Във връзка с
установеното жалбоподателя бил придружен от полицейските служители до Областен
отдел "Автомобилна администрация" в гр.Шумен за продължаване на
проверката, която била от компетентността на административнонаказващия орган. След
запознаване с материалите по преписката и извършване на проверка в регистрите
на ИААА, свидетеля К.К. установил, че жалбоподателя не притежава лиценз за извършване на превоз
на пътници на територията на Република България, нито притежава удостоверение
за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници. Поради
изложеното К. приел, че на процесните дата и място жалбоподателят е осъществил административно нарушение по чл.6,
ал.1 от ЗАвП. За установеното на жалбоподателя
на 21.01.2020 г. бил съставен АУАН.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно №46-0000017 от
20.02.2020 г., издадено от Началник Областен отдел“Автомобилна администрация“,
гр.Шумен, в което е възприета фактическата обстановка от акта и
на нарушителя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 2000
лв. на осн.чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП за административно нарушение по чл.6, ал.1
от ЗАвП.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели- И.И., С.Х. – полицейски служители и К.К. ***, като не
констатира наличие на противоречия, както между тях, така и с писмените
доказателства, поради което такива не следва да бъдат обсъждани.
Разпитани са двама свидетели от страна на жалбоподателя, а именно
пътувалите с него на процесната дата лица М. и Н.Я., от показанията на които се
установяват следните обстоятелства: датата,
часа и мястото, целта на пътуването, кой е управлявал автомобила, възмездността
на пътуването, като жалбоподателя се зъдлъжил ще превози свидетелите до
гр.Шумен, а мъжът са задължил да му престира друга услуга-поставяне на
гипс-картон. Показанията им кореспондират с писмените доказателства и
показанията на останалите свидетели, поради което съдът ги кредитира изцяло. В
показанията им се установяват частични непълноти относно договореното, които се
дължат на обстоятелството че желаят да оневинят жалбоподателя, но същите на
влияят съществено на установеното по делото.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.92, ал.2 от ЗАвтП,
чл.189, ал.12 от ЗДвП и Заповед №РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи,
че на посочените в АУАН и НП, време и място, жалбоподателят, като водач на собствения си лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег.№****, извършил превоз
на двама пътници от с.Веселиново до гр.Шумен. Превоза се извършвал възмездно,
като срещу превоза било уговорено предоставяне на друга услуга от пътника. Жалбоподателят
не притежавал лиценз за извършване на
превоз на пътници на територията на Република България, нито притежавал
удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на
пътници.
Административното нарушение за което е наказан жалбоподателя е по чл.6,
ал.1 от ЗАвП, според който състав: „Обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон. И.а. "А.а." води регистър към
лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България.“.
Настоящият състав счита, че жалбоподателят не може да бъде субект на
нарушението, т.к същият няма качеството на превозвач. По смисъла на §1, т.5 от
ДР на ЗАвП: "Превозвач" е всяко физическо
или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен
превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за
тази цел. По делото не се доказа, че жалбоподателя е регистриран като търговец,
както и че управлявания от него автомобил да е предназначен за тази цел-да
извършва обществен превоз на пътници.
Независимо от това жалбоподателят е извършил обществен
превоз на пътници съгласно §1, т.1 и т.2 от ДР на ЗАвП, като е превозил две
лица срещу икономическа облага с МПС,
без да е бил регистриран като търговец и без да притежава лиценз и други
документи, които се изискват по закон, за извършване на обществен превоз на
пътници. Поради което настоящият състав счита, че с описаната в АУАН и
обжалваното НП деятелност жалбоподателя е осъществил състав на административно
нарушение по чл.2, ал.1 от НАРЕДБА № 33
от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България. За извършеното административно нарушение същият следва да
бъде наказан на осн.чл.105, ал.1 от ЗАвП,
като му бъде наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.
В настоящият
случай не са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Независимо от наличието на смекчаващи обстоятелства/тежкото
здравословно и материално положение на нарушителя/, същите не водят до извода
за нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
По изложените съображения и на основание чл.84 от ЗАНН вр. с чл.334, ал.1, т.3 вр. с чл.337, ал.1, т.2 от НПК, съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№46-0000017 от 20.02.2020 г., издадено от Началник Областен отдел“Автомобилна
администрация“, гр.Шумен, с което на
Д.А.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, за
нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП и на
основание осн.чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000.00 лв., както
следва: за нарушение по чл.2, ал.1 от
НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България налага на Д.А.Д.
с ЕГН ********** с адрес *** на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, административно наказание „глоба“ в размер на 200.00
лв.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: