МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 4/15.04.2019г. по НОХД № 91/2019г. по описа на Районен съд - Раднево
Районна прокуратура – Раднево
е внесла обвинителен акт срещу Х.Д.С., роден
на ***г***, български гражданин, средно образование, пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 11.10.2018г. в гр.Раднево
намерил чужда движима вещ – мобилен телефонен апарат „HUAWEY P8 Lite“, поставен
в кожен калъф, на стойност 108,00 лева и в продължение на една седмица не
съобщил за него на собственика й М.К.Г. или на властта, престъпление по чл.207,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание пострадалия заявява, че е получил сумата
от 108 лв. от подсъдимия Х.Д.С., която представлява установената щета по НОХ №
91/2019 г. на РС Раднево. Пострадалия М.К.Г. заявява, че няма никакви
имуществени претенции по това дело.
В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия Х.Д.С.. Според представителя на обвинението от
признанието на подсъдимия и от събраните по делото доказателства се установява
по несъмнен начин, че от обективна и субективна страна е извършил вмененото му
престъпление така, както същото е описано в обвинителния акт. Предвид
обстоятелството, че подсъдимият С. доброволно е възстановил настъпилата щета на
собственика, представителят на прокуратурата е заявил, че е налице и хипотезата
на чл.218б НК, с оглед на което следва подсъдимия да бъде оправдан и да му бъде
наложено административно наказание
глоба.
Подсъдимият Х.Д.С. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че съжалява за случилото
се.
Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия,
съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
съдът прие за установено следното:
Подсъдимия Х.Д.С. е роден на
***г***, български гражданин, средно образование, пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН **********.
На 11.10.2018г. рано
сутринта подсъдимия Х.Д.С. и св.Д.Х.Н. *** с намерението да отидат за риба на
водоем „Езерото“. Пътували с лек автомобил „Лада Нива“ с рег. № ******,
собственост на подсъдимия С.. Около 06.00 часа на посочената дата те
пристигнали в гр.Раднево и спрели до павилиона за закуски, разположен до
автобусната спирка срещу комплекс „Младост“ в гр.Раднево. Слезли от автомобила
и отишли до павилиона, за да си закупят закуски. По същото време св.М.К.Г. бил
до същия павилион, от където купувал закуски за семейството си. Там, без да
забележи, той изпуснал мобилния си телефонен апарат марка „HUAWEY P8 Lite“,
поставен в кожен калъф, след което си тръгнал. Подсъдимия С. видял падналия на
земята телефон и го взел. Когато св.Г. се прибрал в дома си, установил, че
мобилния му телефонен апарат липсва от джоба на якето му, където го бил сложил
преди да излезе от дома си. От апарата на съпругата си св.Д.И.Г. той набрал
собствения си телефонен номер, но апаратът му давал сигнал „свободно.“ По-късно
на същата дата св.Г. отново набрала телефонния номер на св.Г. и обаждането й
било прието от подсъдимия С.. С груб тон той обяснил, че е намерил апарата до
павилиона за закуски и иска 30 лева, за да го върне, в противен случай ще го
хвърли в „гьола.“ След като св.Г. се съгласила да му даде сумата от 30 лева,
подсъдимият обяснил, че се намира до „един гьол в Гълъбово“, където лови риба.
При последващите опити на св.Г. да позвъни по телефона на съпруга си, апарата
бил изключен. Тя предположила, че подсъдимия С. лови риба на езерото в
гр.Гълъбово и заедно с племенника си отишла там. Попитала всички присъстващи
хора за телефона на съпруга си, но никой не посочил, че апарата е в него.
От предоставените справки
от мобилните телефонни оператори в РБългария е установено, че от 11.10.2018г.
до момента на изготвяне на справките телефонния апарат не е регистриран в
мрежата на никой от тях. Видно от изготвената по делото съдебно-оценителна
експертиза, стойността на апарата, заедно с кожения калъф, в който бил
поставен, е 108,00 лева.
С деянието си подсъдимият Х.Д.С. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.207 ал.1
от НК - На 11.10.2018г. в гр.Раднево намерил чужди движими вещи – мобилен
телефонен апарат „HUAWEY P8 Lite“, поставен в кожен калъф, на обща стойност
108,00 лева и в продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика им
М.К.Г. или на властта.
Деянието обвиняемият е извършил с пряк умисъл, защото е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
От експертното заключение на
изготвената съдебно - оценителна експертиза е видно, че пазарната стойност на
инкриминираната вещ - мобилен телефон „HUAWEY P8 Lite“, към датата на изпълнителното
деяние – намиране на изгубена вещ,
възлиза на сумата от 108.00 лева. Към датата на деянието МРЗ е била в
размер на 510.00 лева.
Вещта, предмет на престъпление до внасянето на обвинителния
акт в съда не била възстановена на собственика, нито заместена.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена освен въз основа на самопризнанията, направени от подсъдимия
- още и от следните доказателства и доказателствени
средства:
Показанията на свидетелите М.К.Г., Д.И.Г., Д.Х.Н. и И.Д.И. дадени в хода на
досъдебното производство и в съдебно заседание, които са последователни и
непротиворечиви, както и от писмените доказателства по делото, които също
са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като
същите са безпротиворечиви, относими
към предмета на делото и взаимно се допълват. Дава вяра и на заключението на
вещото лице по назначената съдебно – оценителна
експертиза, тъй като същата не бе оспорена от страните, а съдът няма основания
да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещото лице. Съдът също
така дава вяра и на писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по делото по реда на НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съставът на чл. 207, ал. 1 НК инкриминира
несъобщаването в едноседмичен срок от дееца за намерена чужда вещ. Изпълнителното
деяние е съчетание от действие и бездействие. Необходимо е деецът да намери вещ
и да не съобщи за нея. Срокът на бездействието е не по-малко от 7 дни. От
обективна страна е необходимо съобщаването да не е извършено на собственика, на
властта или на този, който е изгубил вещта. Предмет на престъплението е чужда
движима вещ. Легалната дефиниция на понятието "движима вещ" се
съдържа в чл. 110, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗС.
В хода на съдебното производство се установи по
безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Х.Д.С. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.207, ал.1 НК, а именно, че на 11.10.2018г. в гр.Раднево намерил чужди движими вещи –
мобилен телефонен апарат „HUAWEY P8 Lite“, поставен в кожен калъф, на обща
стойност 108,00 лева и в продължение на една седмица не съобщил за тях на
собственика им М.К.Г. или на властта.
След внасяне на обвинителния акт в
съда, подсъдимия е възстановил нанесените вреди, като е изплатил сумата от 108
лева на свидетеля М.К.Г..
Съдът намира за безспорно установено, че намерената от подсъдимия С. движима вещ – 1 бр. мобилен телефон
марка „HUAWEY P8 Lite“, е била чужда за
него. Тя била собственост на св.М.К.Г.. Несъмнено, след като намерил телефона, С. не предприел каквито и да било
действия, за да съобщи или на компетентните държавни органи или на Г. в законоустановения седемдневен срок. Напротив, решил да го
присвои, а в последствие и се разпореди. Ето защо съдът приема, че от обективна
страна са налице всички елементи на престъплението по чл.207, ал.1 НК и прие за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия С. е намерил чужда
движима вещ и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика
или на властта. В този смисъл са показанията на свидетелите по делото и
обяснението на подсъдимия, които кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства. Също така направеното от подсъдимия самопризнание изцяло се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
От субективна страна деянието е извършено виновно при
условията на пряк умисъл. Подсъдимият С. е бил длъжен да знае задължението си
за уведомяване на властта или собственика на вещи, които е намери. Съдът
намира, че в случая С. съзнателно не е уведомил властта или собственика на
вещта, с цел да ползва същата, а в последствие и да се облагодетелства от нея. В
съзнанието му е била отразена обществената опасност на деянието и обществено
опасните последици от него, но той се е съгласил с настъпването им и не е
предотвратил същите.
По категоричен начин се установи, че
стойността на намерения от С. мобилен телефон марка „HUAWEY P8 Lite“, е в
размер на 108.00 лева, което е под двукратния размер на установената минимална
работна заплата за страната към инкриминираната дата, която е била в размер на
510.00 лева. Установи се също, че щетата от деянието е напълно възстановена,
т.е. възстановени са причинените имуществени вреди.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 218б, АЛ. 1 НК:
Съдът намира, че по отношение на
подсъдимия в конкретния казус са налице визираните в разпоредбата на чл. 218б НК предпоставки и извършеното деяние по
чл.207, ал.1 НК следва да се квалифицира като такова при условията именно на
чл.218б НК и заради по – ниската му степен на обществена опасност за него да се
наложи административно наказание „Глоба„ по реда на ЗАНН. Посочената разпоредба
е императивна и за съда не съществува друга процесуална възможност, освен при
наличие на всички визирани в НК основания да приеме, че извършеното от подсъдимия
не представлява престъпление по чл.9, ал.1 НК, а административно нарушение и да
постанови санкционирането му по реда на ЗАНН.
Съдът счита, че в случая е
налице тази хипотеза на закона, тъй като: предмет на делото е престъпление по чл.207,
ал.1 НК, извършено на 11.10.2018г., стойността на предмета на престъплението е 108.00 лева, т.е.
много под размера на две минимални работни заплати, установени за страната към
датата на извършване на деянието / една минимална работна заплата към
инкриминираната дата е 510 лв. /, предметът
на престъплението е възстановен след внасяне на обвинителния акт в съда, чрез
заплащане на стойността на вещта. Следователно са налице
всички положителни предпоставки по чл. 218б, ал. 1 НК.
Изложеното означава, че
в случая е приложима разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 НК и че поведението на подсъдимия не следва да
бъде преследвано по наказателен, а по административно – наказателен ред, т.е.
то губи престъпната си същност и се вмества в разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 НПК – не съставлява престъпление. Това налага преквалифициране на деянието и
оправдаване на подсъдимия С. / Решение №231/20.05.2013г. на ВКС по н.д.
№712/2013г., II н.о.;
Решение №238/19.04.2011г. на ВКС по н.д. №1386/2011г., I
н.о. /.
Водим от горното съдът
призна подсъдимия Х.Д.С. за невинен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато настоящото обвинение на основание чл. 304 от НПК, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, вр.чл.218б,
ал.1 НК, вр.чл.207, ал.1 НК и го оправда.
На основание чл.218б от НК за същото
деяние- за това, че на 11.10.2018г. в гр.Раднево намерил чужда движима вещ –
мобилен телефонен апарат „HUAWEY P8 Lite“, поставен в кожен калъф, на стойност
108,00 лева и в продължение на една седмица не съобщил за него на собственика й
М.К.Г. или на властта, като до приключване на съдебното следствие същия е възстановил
стойността на намерената вещ му съдът
наложи на подсъдимия С. административно наказание ГЛОБА в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
Съдът прие, че макар и да е постановена
оправдателна присъда, не следва приложението на чл.190 НПК, тъй като макар и да бе прието, че извършеното деяние
представлява административно нарушение, е налице извършено деяние по смисъла на
чл.207, ал.1 НК, за което е проведено разследване. Водим от горното съдът осъди
подсъдимия С. да заплати
по сметка на ОД МВР – гр.Стара Загора направените по делото разноски в размер
на 67,20лева, като последица от проведеното разследване на деянието му.
С оглед на изложеното съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: