Определение по дело №1164/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3660
Дата: 26 септември 2023 г. (в сила от 26 септември 2023 г.)
Съдия: Геновева Илиева
Дело: 20233100101164
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3660
гр. Варна, 26.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Геновева Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100101164 по описа за 2023 година
Постъпила е молба от адв. Р. Д., действащ, като пълномощник на ищеца И. Д., с
която се иска да бъде върната недължимо внесена държавна такса в размер на 1 286, 42 лв.,
представляваща разлика между таксата, дължима върху цената на иска, посочена в исковата
молба от 2 352 лв. /58 800 лв. * 4 %/ и дължимата държавна такса върху цената на иска от
26 639, 44 лв. в следствие на частично прекратяване на производството по делото,
възлизаща на 1 065, 58 лв.
Така направеното искане е неоснователно по следните съображения:
С исковата молба, ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване на реална част от недвижим имот в размер на 58 800 лв. за периода от
02.06.2022г. до 01.06.2023г. Към исковата молба е приложен документ, удостоверяващ
плащането на дължимата държавна такса върху цената на иска, в размер на 2 352 лв.
С влязло в законна сила определение № 2790/17.07.2023г., производството по делото
е прекратено, в частта за разликата над сумата от 26 639, 44 лв. до сумата от 58 800 лв., на
осн. чл. 130 ГПК.
Следователно, държавна такса в размер на 2 352 лв., определена в размер на 4 % от
цената на иска от 58 800 лв., посочена в исковата молба, съгласно чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е дължимо внесена. Ако ищецът
беше заявил искане за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в съответствие с
правата, които има от спорната реална част от дворното място, то производството по делото
нямаше да бъде прекратено, а сумата от 1 286, 42 лв. би подлежа на връщане, на осн. чл. 4 б
ЗДТ. В този смисъл са били и указанията на съда, дадени с определение № 2528/29.06.2023г.
Предвид изложеното, искането за връщане на сумата от 1 286, 42 лв., на осн. чл. 4 б
ЗДТ, следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Р. Д., действащ, като пълномощник на
ищеца И. Д. за връщане на недължимо внесена държавна такса в размер на 1 286, 42 лв.,
1
представляваща разлика между таксата, дължима върху цената на иска, посочена в исковата
молба от 2 352 лв. /58 800 лв. * 4 %/ и дължимата държавна такса върху цената на иска от
26 639, 44 лв. в следствие на частично прекратяване на производството по делото,
възлизаща на 1 065, 58 лв, на осн. чл. 4 б ЗДТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в
едноседмичен срок от връчването на препис от акта на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2