Решение по дело №5184/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1902

      гр. Пловдив, 22.10.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVIII - ти н.с., в открито съдебно заседание на  седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                        

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №5184/2019г. по описа на ПРС, ХVIII-ти           н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.         

 Обжалвано е Наказателно постановление №313940 – F328328 от  22.01.2018г. на И.Д. Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на А.И.П., ЕГН:**********, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закон за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание -  ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38, ал.1,т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата. Моли съда да го отмени. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. 

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт М. д., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление /НП/, като правилно и законосъобразно.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

С оглед получено писмо в ТД на НАП Пловдив с вх. №04-01-1134/09.08.2017г., изпратено с изх. №20-00-122/09.08.2017г. на Централно управление на НАП, било установено, че А.И.П., в качеството му на управител на „БУЛКОМ 5“ ЕООД, ЕИК:********* - предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговския закон, не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/  на дружеството за 2016г., като не го е заявил за вписване и представил за обявяване в Търговския регистър  при Агенцията по вписванията в законоустановения срок – до 30 юни на следващата година, т.е. до 30.06.2017г. 

Установено било, че дружеството „БУЛКОМ 5“ ЕООД е извършвало дейност през отчетния период 2016г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. №1600И0424772/22.02.2017г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността. ГФО на дружеството за 2016г. бил заявен за вписване и представен в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 29.08.2017г.  Прието било, че жалбоподателят е извършил констатираното нарушение на 01.07.2017г. в гр. Пловдив.

Нарушението било установено на 19.07.2017г. - датата, на която НАП била уведомена от Агенцията по вписванията.

Констатирано било, че нарушението е извършено за първи път.

За извършеното нарушение на А.И.П. бил съставен АУАН № F328328/04.09.2017г. Актът му бил връчен на 18.09.2017г.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на А.И.П., ЕГН:**********, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закон за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание -  ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38, ал.1,т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелката Д.Р.,  които съдът кредитира като обективни, логични, непротиворечиви и съответни на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършеното от жалбоподателя административно нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4  от ЗСч.  Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч  /към момента на извършване на нарушението/ задължава всички търговци по смисъла на ТЗ да публикуват годишния финансов отчет, приет от ОС на съдружниците или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър в срок до 30 юни на следващата година. В този смисъл, като търговско дружество, „БУЛКОМ 5“ ЕООД е било обвързано от посоченото задължение и е следвало да подаде заявление за обявяване на ГФО за 2016г. в рамките на регламентирания в  чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч срок, а именно - до 30 юни на следващата година.  ГФО на дружеството за 2016г. е бил заявен за вписване и представен за обявяване в ТР към Агенцията по вписванията на 29.08.2017г., явяващо се по – малко от два месеца след законоустановения срок, което е в нарушение на изискването на цитираната разпоредба от ЗСч. Жалбоподателят, в качеството му на управител на дружеството е бил отговорен съобразно чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон.

Правилно е била приета за дата на нарушението - 01.07.2017г., предвид, че това е първият ден, следващ 30 юни 2017г., който от своя страна е последният ден, в който е могло да бъде изпълнено задължението. 

Както в АУАН, така и в НП, е дадено пълно точно и ясно описание на нарушението и по начин, в който жалбоподателят е разбрал за какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността му.

Въпреки безспорната установеност на нарушението, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено, тъй като случаят се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от останалите подобни случаи и следователно е следвало да се квалифицира като „маловажен“. Налагането на санкция не е самоцел на закона и доказателство за това е справедливо регламентирана възможност да не се налага наказание, в случай, че се прецени, че целите на ЗАНН могат да се изпълнят като се предупреди нарушителят, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Настоящият случай е именно такъв. Касае се за първо по ред нарушение, с относително кратка продължителност /по – малко от два месеца/, отстранено в изключително кратък срок след констатирането му – още преди да е съставен АУАН, което е индиция за това, че целта на закона е била постигната със самото констатиране на нарушението, при което съвсем достатъчно е било нарушителят да бъде предупреден, че при следващо нарушение, ще се пристъпи към налагане на санкция. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение, от което не са настъпили каквито и да е вреди последици. Вярно е, че за съставомерността му не е необходимо да са настъпили такива, но тези обстоятелства, несъмнено имат значение при преценката дали се касае за маловажен случай. Горното, наред с обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение, отстранено незабавно след констатирането му, налагат извода, че случаят се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от останалите подобни случаи, респ. че степента на нарушението не съответства на тежестта на наложената санкция. В тази връзка е трайната съдебна практика на контролиращата инстанция /КАНД №№ 3148/2018г., 2638/2018г., 2945/2018г., 2397/2018г., 1024/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив/.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №313940 – F328328 от  22.01.2018г. на И.Д. Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на А.И.П., ЕГН:**********, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закон за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание -  ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38, ал.1,т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд- Пловдив.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ