№ 7461
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110167140 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
В полза на „Топлофикация София“ ЕАД по ч.гр.д. № 38947/2023г. на СРС, 64 – ти състав е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. И. Д. и Т. И. Д. за признаване за
установено, че дължат разделно, както следва : В. И. Д. – ¼ част и Т. И. Д. – ¾ части от следните
суми : сумата от 706,79 лева - цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес: гр. София, ж.к.
„К*** аб.№252503 за периода м.05.2019г. - м.11.2020г., вкл, ведно със законна лихва за периода от
12.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, сумата от 273,67 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за периода 15.09.2020г. - 30.06.2023г., сумата от 7,34 лева възнаграждение за
услуга дялово разпределение за периода м.07.2020г. - м.11.2020г., вкл., ведно със законна лихва от
12.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане и сумата от 1,95 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода 15.09.2020г. - 30.06.2023г.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът В. И. Д. е представил доказателства за плащане на
претендираната спрямо него част от задълженията по заповедта за изпълнение.
Длъжникът Т. И. Д. е подал възражение по чл.414 ГПК, с което оспорва вземанията по
заповедта за изпълнение, като се позовава на погасителна давност.
На основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД само срещу Т. И. Д. за сумата от 530,09 лева - цена за
доставена топлинна енергия до имот на адрес: гр. София, ж.к. „К*** аб.№252503 за периода
м.05.2019г. - м.11.2020г., вкл., ведно със законна лихва за периода от 12.07.2023г. (дата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 205,25
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2020г. - 30.06.2023г., за сумата от 5,50 лева - възнаграждение за услуга дялово разпределение
за периода м.07.2020г. - м.11.2020г., вкл., ведно със законна лихва от 12.07.2023г. (дата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 1,46
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2020г. - 30.06.2023г., които вземания са включени в издадената заповед за изпълнение по
1
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 38947/2023г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и
период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата
на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Позовава се на изтекла погасителна давност. Възразява, че липсва сключен договор
между ищеца и ответника, както и сключен договор между ищеца и дружеството, извършващо
дялово разпределение. Нямало доказателства за извършен отчет на реално доставената топлинна
енергия в имота. Липсвали уговорени качествени параметри на услугата. Клаузата за рекламация в
Общите условия на топлофикационното дружество била неравноправна, защото ограничавала
възможностите на потребителите да възразят срещу изготвените от ищеца сметки. По делото не
били представени фактури за задълженията, нито изравнителните сметки на дружеството,
извършващо дяловото разпределение. Не били представени и отчетите за показанията на общия
топломер. Били отчислявани технологични загуби без нормативно основание. При това сумите за
доставена топлинна енергия били неоснователно завишени. Била нарушена нормата на чл.13 от
Директива 2006/32/ЕО, която изисквала в сметките да се включва само реално отчетеното
количество енергия.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище
по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Няма спор по делото, а от приетите по делото писмени доказателства (искова молба от В. И. Д.
и Т. И. Д., по която е образувано гр.д. № 9765/2016г. за делба за делба на процесния имот и
постановление за възлагане от 13.11.2020г. на процесния имот в полза на ответника Т. И. Д., влязло
в сила на 04.12.2020г.) се установява, че от началото на процесния период – м.05.2019г., до
04.12.2020г. (дата, следваща процесния период) процесният имот е бил съсобствен между Т. И. Д. и
В. И. Д. при следните квоти : Т. И. Д. – ¾ ид.ч. и В. И. Д. – ¼ ид.ч. С влизане в сила на
постановлението за възлагане на имота - на 04.12.2020г., имотът е станал изключителна
собственост на ответника Т. Д. (чл.496, ал.2 ГПК). Няма данни и твърдени ответникът да се е
разпореждал с имота или на друго основание да е загубил правата си върху имота, поради което
съдът приема, че през процесния период ответникът е притежавал ¾ ид.ч. от процесния имот. От
това следва, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди - арг.
чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с
източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни
2
Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди
- чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Уредбата в ЗЕ – чл.153 ЗЕ, относно това, че договорно правоотношение между клиент на ТЕ и
топлопреносното дружество възниква без писмен договор е специална и изключва общата уредба
на договорните правоотношения по ЗЗД. Общите условия по договора за продажба на ТЕ на
клиенти за битови нужди влизат в сила след изтичане на 30 дни от публикуването им, без да е
необходимо изрично писмено приемане – чл.150, ал.2 ЗЕ, която норма също е специална и не
намират приложение правилата за обвързване на потребителите от общите условия по друг вид
потребителски договори – чл.147а ЗЗП. Правото на Европейския съюз не предвижда забрана за
уредения в ЗЕ начин за сключване на договор между клиентите на ТЕ за битови нужди и
топлопреносното предприятие, т.е. без изрично сключване на писмен договор, а само въз основа на
придобиване на вещни права (на собственост или на ползване) върху имота. Директива 2011/83/ЕС
относно правата на потребителите (чл.3, пар.5) не засяга националното общо договорно право като
правилата относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото
аспектите на общото договорно право не са уредени в тази директива. В това отношение в
съображение 14 от Директивата се уточнява, че тя не следва да засяга националното право, което
урежда например материята относно сключването или действителността на договора, в частност
при липсата на съгласие за сключване на договора. При това в случая не може да става въпрос за
това, че националната уредба относно сключване на договора между страните без изискване за
писмена форма е в противоречие с европейското право. В този смисъл са и мотивите в решение по
преюдициално запитване на СЕС от 05.12.2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17, което
решение е задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се
установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по
системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е
извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е
заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума
за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен
дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен
период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото
разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и
действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така
за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и
съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за
доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през
процесния период.
Неоснователно е възражението, че този начин на заплащане на топлинната енергия е в
нарушение на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО. Директивата няма пряко действие, след като е
транспонирана в българското право в срока, указан в нея, което е станало чрез Закона за
енергийната ефективност (обн., ДВ, бр.18 от 05.03.2004г., отм.) - арг. § 3 от ДР на ЗЕЕ (отм.).
Според заключението на вещото лице през процесния период в имота не е ползвана
топлинна енергия за отопление на имот и такава не е била начислявана, тъй като радиаторите в
жилището са демонтирани. Начислявана е била ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и ТЕ за
битово горещо водоснабдяване (БГВ). ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна
съгласно нормативните изисквания. Потреблението на топла вода е изчислено на база служебен
отчет поради неосигурен достъп. Неосигуряването на достъп за отчет на водомера за топла вода е
установено посредством приетия като доказателство протокол от 08.06.2020г., представен от
дружеството, извършващо дяловото разпределение (участващо по делото като трето лице –
помагач) – л.96 от делото. В този случай – при неосигурен достъп за отчет, изразходваното
количество топлинна енергия за подгряване на вода се определя при норма за разход на
3
потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – чл.69, ал.2, т.2 от Наредба за
топлоснадбяването.
При изготвяне на заключението са били взети предвид и отчетите на топломера на
абонатната станция, стойността на отчетената топлинна енергия, както и отчисляваните
технологични разходи (стр.4 от заключението).
Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна
енергия през процесния период възлиза на сумата от 874,18 лева, формирана като сбор между
фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 848,82 лева и сума за доплащане
като резултат от изравнителни сметки в размер на 25,36 лева.
От заключението на вещото лице се установява, че общият топломер, монтиран в
абонатната станция, е преминавал съобразно изискванията на Закона за измерванията и заповедите
на ДАМТН редовно на всеки 2 календарни години на метрологични проверки за определяне на
техническата му изправност и експлоатационна годност, като свидетелствата за проверка са
подробно описани на стр. от 3 от заключението на вещото лице.
Средства за дялово разпределение за отопление - индивидуални разпределители или
индивидуални топломери и средства за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване са
собственост на потребителите, респ. клиентите на топлинна енергия (чл.140, ал.4, изр.2 ЗЕ) и тяхна
грижа е поддържането им в изправно състояние. Отделно от това в конкретния случай радиаторите
са били демонтирани, а потреблението на топла вода не е изчислено по реален отчет, а по служебен
път поради неосигурен достъп.
Не може да се приеме възражението, че няма уговорени качествени параметри на услугата,
тъй като качеството на услугата е предвидено в Общите условия за продажба на топлинна енергия
от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, раздел II “Права и задължения на
продавача” и е регламентирано посредством установени правила в Наредба за топлоснабдяването.
По делото като доказателства са приети представените от ищеца фактури за задълженията,
както и представените от дружеството, извършващо дяловото разпределение, протокол за
неосигурен достъп до процесния имот за отчет на уредите и индивидуални справки за отопление и
топла вода, отнасящи се до процесния период.
Ирелевантни за възраженията на неравноправност на клаузите от ОУ за предпоставките за
рекламация от страна на потребителя при несъгласие с определените от топлопреносното
предприятие задължения, тъй като в случая няма данни и твърдения такива права да са упражнени,
а и неупражняването на рекламационни права не препятства правото на ответника да оспори
начислените задължения в настоящия процес.
Без значение относно извода за доказаност на стойността на доставеното в имота
количество топлинна енергия е дали е представен договор за извършване на услугата дялово
разпределение между ищеца и третото лице – помагач, защото не се установява нарушение на
правилата за извършване на дяловото разпределение в сградата по местонахождение на процесния
имот.
Установява се плащане на сума в размер на 45,20 лева, видно от отбелязване в обща фактура
№ ********** за отчетен период 01.05.2020г. – 30.04.2021г. (л.29 от делото). Други плащания не се
твърдят и не се установяват.
Предвид горното съдът приема, че неплатеният размер на задължението за цена за
доставена топлинна енергия в имота възлиза на сумата от 828,98 лева.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
4
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период е издадена на 31 – ви
юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то на 15 – ти септември в
съответната година клиентът на ТЕ е изпадал в забава за плащане на задължението на реално
потребеното количество ТЕ за съответния отчетен период. При това ответникът е изпаднал в забава
за плащане на задълженията за цена за топлинна енергия и за процесния период дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Определен от съда на основание чл.162 ГПК,
размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху
неплатената главницата възлиза на сумата от 229,18 лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422,
ал.1 ГПК) на 12.07.2023г., когато течението на давността се прекъсва (чл.116, б.“б“ ЗЗД). Следва да
бъде съобразено и обстоятелството, че погасителната давност е спряла да тече през периода
13.03.2020г. – 20.05.2020г., т.е. за период от 69 дни, на основание чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г., и за преодоляване на последиците предвид Решение на Народното събрание на
Република България, обн. в ДВ, бр. 22/2020 г., с което е обявено извънредно положение в страната,
считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г., Решение на Народното събрание на Република България,
обн. в ДВ, бр. 33/2020г., с което срокът на обявеното извънредно положение е удължен до
13.05.2020г. и предвид нормата на § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ, обн. в ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., съгласно
която спрелите през извънредното положение срокове продължават да текат след изтичането на 7
дена от обнародването на ЗИДЗЗ в "Държавен вестник".
Съгласно горното към датата на завеждане на делото – 12.07.2023г., погасено по давност е
вземането за цена за топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.02.2020г., вкл. Непогасеното по
давност и неплатено вземане за цена за топлинна енергия за периода м.03.2020г. – м.11.2020г., вкл.
възлиза на сумата от 215,32 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК и на база
заключението на вещото лице.
На основание чл.119 ЗЗД погасено по давност е и акцесорното вземане, начислено върху
погасената по давност главница. Размерът на непогасеното по давност акцесорно вземане,
определен на основание чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 52,09 лева.
Предвид обема на притежаваните от ответника Т. Д. права върху процесния имот през
процесния период (3/4 ид.ч.) същият отговаря за ¾ част от задълженията по повод доставена
5
топлинна енергия в имота. При това искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от
161,49 лева (3/4 от 215,32 лева) за периода м.03.2020г. – м.11.2020г., вкл., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен
(чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 39,07 лева (3/4 от 52,09
лева) и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен
спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е
извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на
договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на
чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните
отношения между страните.
Като доказателства по делото са приети протокол от ОС на етажните собственици от
25.09.2002г. и договор 4400/2000г. от 27.09.2002г. между етажните собственици и третото лице –
помагач, което дружество е избрано от етажните собственици за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“. В посочения договор е уговорена и абонаментна цена за отчитане на показанията на
индикаторите за разпределение на разхода отопление, водомери за топла вода, поддръжка на
монтираните уреди и изготвяне на обща и индивидуални сметки в размер на 4,20 лева на
измервателен уред (клаузата на т.5.2 от договора). Следва да се посочи, че този договор не може да
бъде източник на задълженията за размер на услугата дялово разпределение през процесния
период, защото така сключеният договор между етажните собственици и топлинния счетоводител
(лицето, извършващо дяловото разпределение) се счита прекратен със сключване на договор между
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и лицето, извършващо услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ съгласно пар.5 от ПЗР на Наредба №
16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Съгласно пар.6 от ПЗР на Наредба № 16-334 от
6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) топлопреносното предприятие сключва договор с лицето по
чл. 139б, с което сградата - етажна собственост (СЕС), е била в договорни отношения за
отоплителен сезон 2006/2007 г. Клиентите в СЕС могат да сменят лицето, което до влизане в сила
на наредбата е извършвало дяловото разпределение, при спазване на разпоредбите по чл. 139б и
чл.140, ал.2 ЗЕ.
Размерът редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ,
6
действали към процесния период. При това източникът на размера на цената за услугата дялово
разпределение през процесния период са Общите условия на топлофикационното дружество и
допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на
услугата дялово разпределение се формира : 1./ от цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, 2./ от цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота и 3./ от цена за отчет на уредите на допълнително
определена дата. От страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на
услугата дялово разпределение. От приетото без възражения заключение на вещото лице и
представените от третото лице – помагач документи – индивидуални справки за отопление и топла
вода относно процесния имот през процесния период и протоколи за отчет, е видно, че относно
процесния имот е доставена услугата дялово разпределение, като са изготвени изравнителни
сметки, а отчетът на водомера за топла вода не е извършен спрямо процесния имот поради
неосигурен достъп. За посочените услуги съгласно чл.36, ал.1 ОУ се дължи цена за услугата дялово
разпределение. При това искът за цена за услуга дялово разпределение е доказан по основание,
като поради липса на данни за неговия размер на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за
услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Няма
твърдения и данни за плащане на цената на услугата дялово разпределение.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като за
настоящото производство от разноски в общ размер от 425 лева (държавна такса, депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева
съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП) на ищеца съразмерно с уважената част от исковете
се следват разноски от 148,80 лева, а за заповедното производство съразмерно му се следват
разноски в размер на 19,70 лева.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение, както следва : 400 лева – за настоящото производство и 300 лева – за заповедното
производство, като доказва плащането му посредством представени договори за правна защита и
съдействие, в които са обективирани и разноски за плащане на сумите. В исковата молба е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Макар съгласно решение
на СЕС по дело C - 438/2022, задължително за настоящия съд съгласно чл.633 ГПК, съдът да не е
обвързан от Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение (сегашно
наименование „Наредба за възнаграждения на адвокатска работа“), то посочените в нея размери на
адв. възнаграждение могат да служат като ориентир за съда при определяне на справедлив и
обоснован размер на адв. възнаграждение. В конкретния случай платеното адв. възнаграждение за
настоящото производство е в определения от Наредбата размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ.
Размерът на адв. възнаграждение за заповедното производство е 200 лева съгласно чл.6, ал.1, т.2,
вр. пар.1 ДР на НМРАВ. Съдът намира, че делото е с невисока, но не и с изключително ниска
правна и фактическа сложност, поради което се дължи адв. възнаграждение по размери,
определени в Наредбата. При това на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за адв. възнаграждение
за заповедното производство следва да се намалят на 200 лева, а за настоящото производство,
доколкото отговарят на размерите по Наредбата, не следва да се намаляват поради прекомерност.
При това за настоящото производство от разноски от 400 лева съразмерно с отхвърлената част от
исковете следва да се присъди сумата от 259,95 лева. За заповедното производство от редуцирания
на основание чл.78, ал.5 ГПК размер на разноските от 200 лева се следва съразмерно сумата от
7
129,98 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Т. И. Д., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 99, ет.9, офис 12 – адв. Х. В., дължи на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 161,49
лева - цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес: гр.София, ж.к.„К*** аб.№252503 за
периода м.03.2020г. – м.11.2020г., вкл., ведно със законна лихва за периода от 12.07.2023г. (дата на
подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 39,07 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. -
30.06.2023г., сумата от 5,50 лева - възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода
м.07.2020г. - м.11.2020г., вкл., ведно със законна лихва от 12.07.2023г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 530,09 лева и за
периода м.05.2019г. – м.02.2020г., вкл., иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер
от 205,25 лева и изцяло иска за сумата от 1,46 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 15.09.2020г. - 30.06.2023г.
ОСЪЖДА Т. И. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ №99,
ет.9, офис 12 – адв. Х. В., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
148,80 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 19,70 лева – разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на Т. И. Д., ЕГН **********, съдебен адрес :
гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ №99, ет.9, офис 12 – адв. Х. В., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
от 259,95 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 129,98 лева – разноски за
заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач - “Техем
Сървисис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Проф.
Георги Павлов” № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8