№ 2354
гр. Бургас, 06.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501504 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 407, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Първа инвестиционна
банка „АД-със седалище гр. София,подадена чрез старши юк Димов ,против
разпореждане № 7939 от 08.07.2022г. по ч.гр.д. № 2587/2021г. по описа на РС
Бургас , с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на Н.
Г. П. ,ЕГН ********** против ПИБ АД за направените съдебни разноски по
ч.гр.д.№ 224(/2021 г. на БОС,присъдени с определение № 1241/27.05.2022 г. и
определение № 773/30.03.2022 г.
Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане на съда
за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че е необосновано БОС по
молба за поправка на допусната очевидна фактическа грешка е постановил
определение за допълване на съдебния акт в частта за разноските ,след като
такова допълване не е било поискано от страната .Заявителят е следвало да се
възползва от правото си да обжалва определението за разноски /което не е
сторил в срок/,а не това определение да бъде поправено чрез производство
по чл. 247 ГПК .
Моли се за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен
лист и присъждане на разноски в настоящото производство .
Съдът като взе предвид изложените възражения намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
1
Препис от разпореждането е връчен на 19.07.2022г., като частната
жалба е постъпила на 02.08.2022г., поради което същата е подадена в
законния двуседмичен срок , от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване акт.
Препис е връчен на насрещната страна,но същата не е взела
становище.
Съдът намира, че частната жалба е редовна и допустима, но
неоснователна ,като от фактическа и правна страна намира следното:
Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на
визираните в чл. 404, т. 1 от ГПК изпълнителни основания е регламентирано
в чл. 405- 408 от ГПК. При произнасяне по искане за издаване на
изпълнителен лист проверката, която дължи компетентният съд, е относно
правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице
и срещу посочения длъжник по изпълняемото право, установено в
съответното изпълнително основание. С оглед формалната доказателствена
сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни
актове тази проверка е ограничена, поради което не се касае за исково
производство. Затова при произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК,
съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна
проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава
разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се
разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително
изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на
изпълнителния лист. Постановеният от съда акт не се ползва със сила на
пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение
правото на принудително изпълнение. Ето защо законодателят е предвидил
процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство
единствено по отношение на разпорежданията по искане за издаване на
изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК - въз основа на актове
по чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 407,
ал. 3 ГПК, препращаща към общия ред за обжалване на съответното
разпореждане на съда, от която, по аргумент за противното, може да се
изведе извод за окончателност на реализираната въззивна проверка,
осъществена по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК. Извод за касационна
2
необжалваемост на въззивното определение, постановено по частна жалба
срещу разпореждане по молба за издаване на изпълнителен лист, следва и от
систематичното място на глава двадесет и втора от ГПК "Касационно
обжалване", което е в част втора "Общ исков процес". В случаите, при които
законодателят е предвидил касационно обжалване на постановени
постановени актове в съдебни производства, различни от исковото, тази
възможност е указана изрично. В такъв смисъл са и мотивите към т. 8 от ТР
№ 4/2013 г. ОСГТК на ВКС и към т. 3 от ТР № 6/2014 г. ОСГТК на ВКС и т. 6
от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е
загубило сила поради аналогичната правна уредба на производството по
издаване на изпълнителен лист на основанията, посочени в чл. 404, т. 1 ГПК
от 2007 г., съответстващ на чл. 237, б. "а" ГПК (отм.).
В настоящия случай са налице влезли в сила определение №
773/27.05.2022 г.,с което ПИБ АД е осъдена да заплати на Н. П. 615 лв. –
разноски в производството пред БОС и определение № 1241/27.05.2022 г.,с
което е изменено определение № 773/30.03.2022 г. постановени по ч.гр.д. №
2241/2021 г. по описа на БОС ,с които е осъдена „ПИБ“АД да заплати на Н.
П. допълнителна сума от 240 лв. –представляващи разноски по цитираното
ч.гр.дело.Както бе казано по-горе ,тези определения са влезли в сила
,включително в частта за разноските и представляват съдебни актове
,подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на чл. 404 ал. 1 т. 1
ГПК и именно в констатиране на този факт се състои проверката на
компетентния съд в производството по издаване на изпълнителен лист . В
това производство съдът не може да се произнася по законосъобразността на
акта ,подлежащ на принудително изпълнение ,или по какъвто и да е друг
материалноправен спор между страните .Както бе казано по-горе , при
произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на
предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на
постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор,
свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие
на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е
поискано издаване на изпълнителния лист.
Ето защо наведените аргументи относно неправилност и
незаконосъобразност на определенията по ч.гр.д. № 2241/2021 г.по описа на
БОС в частта им за разноските ,са правно ирелевантни за настоящото
3
производство и не могат да бъдат обсъждани.Затова и частната жалба се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение , а атакуваното
разпореждане за издаване на изпълнителен лист -потвърдено ,поради което
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жлба вх. № 12936/13.09.2022 г. по
описа на БОС ,подадена от „Първа инвестиционна банка „АД-със седалище
гр. София,бул.“Драган Цанков „ № 37,ЕИК *********, чрез старши юк
Мирослав Димов Димов-регион Бургас ,против разпореждане № 7939 от
08.07.2022г. по ч.гр.д. № 2587/2021г. по описа на РС Бургас , с което е
разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на Н. Г. П. ,ЕГН
********** против ПИБ АД за направените съдебни разноски по ч.гр.д.№
224(/2021 г. на БОС,присъдени с определение № 1241/27.05.2022 г. и
определение № 773/30.03.2022 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4