№ 195
гр. Велики Преслав, 08.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20243610100138 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Ю.Б.“ АД, представлявано от
Д.Ш. и П.Н.Д. – изпълнителни директори срещу Т. И. М. обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430
от ТЗ, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, и чл.86, ал. 1 от ЗЗД от за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2600 лева –
дължима главница; 60,00 лева – разходи за уведомяване на длъжника, мораторна лихва в
размер на 65,46 лева, дължима за периода 21.03.2023г.-17.09.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата от 29.09.2023 год. до изплащане на вземането, за които суми са
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 493/2023 год. по описа на
Районен съд - Велики Преслав. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното и исковото производство.
В исковата молба се твърди, че ответницата Т. И. М. е ползвала банков кредит, съгласно
сключен с „Ю.Б." АД Договор за кредит FL1152440/21.01.2021г. Сочи, че на дата 21.02.2023
кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница, като е
изпаднал в забава. Излага, че е допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за
главница, считано от датата на изпадане в забава - 21.02.2023 год. Допълва, че с оглед
формираното просрочие Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата
20.07.2023 год. с надлежно връчена Покана до длъжника. Поддържа, че с поканата е бил
даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по
кредита, но в предоставения срок длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви,
главница, такси и разноски по договора на „Ю.Б." АД. Неизпълнението на задължението от
страна на ответника е обусловило правния интерес на ищеца от сезиране на съда с искане за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, каквито са били издадени по ч.гр.д.
№ 493/2023 год. по описа на ВПРС. Ищецът излага, че към датата на депозиране на
заявлението пред съда, размерът на задължението по Договора възлизало на следните суми:
2600.00 лева - дължима главница за периода от 21.02.2023 до 17.09.2023, ведно със законната
1
лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумите; 60 лева - разходи за уведомяване на длъжника; 65.46 лева - мораторна лихва,
начислена за периода от 21.03.2023 год. до 17.09.2023 год. Настоява, че горепосочените суми
се претендират от „Ю.Б." АД като изцяло и предсрочно изискуеми, считано от дата
20.07.2023 г. С настоящата искова молба ищцовото дружество се позовава на предсрочната
изискуемост на кредита. Акцентира, че към датата на депозиране на исковата молба
посоченото задължение не е изпълнено доброволно от длъжника
Моли исковата претенция да бъде изцяло уважена, като претендира и присъждане на
сторените съдебно деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител.
Преди съдебното заседание е депозирано становище по чл. 143 от ГПК, в което ищецът
заявява, че поддържа претенциите и моли същите да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, в който същият заявява, че намира исковата претенция за
процесуално допустима. Не отрича наличието на облигационни правоотношения между
страните по силата на сключения договор за кредит за потребителски кредит. Излага, че с
оглед липсата на контакт с ответника не представя доказателства, а конкретни доводи по
същество и възражения по претенцията ще изложи след запознаваме със заключението на
вещото лице.
В съдебно заседание особеният представител се явява лично и заявява, че видно от
събраните по делото доказателства ответницатаТ. И. М. дължи на „Ю.Б.“ АД сумата от
2725,00 лв., разбита по пера подробно в експертизата на вещото лице, поради което счита, че
исковата претенция е основателна и следва да бъде изцяло уважена. Моли за решение в този
смисъл.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представения Договор за потребителски кредит по програма за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от COVID-19 № FL1152440/21.01.2021 г. между ищцовото дружество и
ответника, е видно, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 2600 лева. От
ангажирания погасителен план към договора се установява, че кредитът е следвало да бъде
погасен след 60 месеца (падеж на последната вноска 21.01.2026 год.), при размер на
вноските от 72,22 лева, с изключение на последната изравнителна в размер на 72,30 лева.
Договорен годишен лихвен процент възлиза на 0% като съгласно чл. 4, ал. 1 от договора
кредитополучателят ползва гратисен период от 24 месеца, считано от сключване на договора
до м. януари 2023 год. вкл.
От приложената покана за изпълнение, връчена на ответника лично чрез ЧСИ Даниела
Златева, рег. № 876 на КЧСИ с район на действие ОС – Ш. е видно, че ищцовото дружество е
изпратило уведомление на ответницата, получено от същата на 20.07.2023 год., с което я
известява, че поради неплащане на задълженията по договора кредит, същият се обявява за
предсрочно изискуем. Предоставен е 1 – месечен срок от датата на получаване на поканата
за доброволно изпълнение на задължението.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспоено от
страните по делото, което съдът напълно кредитира като обективно и компетентно дадено,
се установява, че на 21.01.2021 год. ищцовото дружество е превело сумата в размер на 2600
лева по разплащателната сметка на ответницата, като основание за извършената операция е
посочен сключеният договор между страните, приложен по делото. Вещото лице е посочило,
че по кредита не са били извършвани никакви плащания. Вещото лице е изчислило, че към
2
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК са падежирали 8 месечни вноски.
Посочено е, че към датата на заявлението при настъпила предсрочна изискуемост на
вземането и съгласно счетоводнитге извлечения на банката дължимата сума е в размер на
2725,46 лева, от които 2600 лева – главница и 65,46 лева – законна лихва и 60 лева – разходи
за уведомяване. Вещото лице е изчислило размера на цялото задължение по пера и към
датата на връчване на препис от исковата молба на особения представител на ответника при
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, възлизащо на 1606,74 лева, от
които 1444,40 лева – падежирала главница (падежирали 20 вноски) и 162,34 лева – законна
лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са
предявени от „Ю.Б.“ АД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника
Т. И. М., в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 225/ 03.10.2023 год. по ч. гр. д. № 493/2023 г. на ВПРС и изпълнителен лист от
същата дата. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били връчени на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с определение № 45/12.02.2024 год.,
постановено по ч. гр. д. № 493/2023 г. на ВПРС е дал указания на кредитора да предяви иск
за установяване на вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от
съобщаването. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в
законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Претендира се установяване на вземания, които изцяло съответстват
на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Настоящият състав, предвид
единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
Заявена е претенция с правно основание на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД - за установяване същестуването на
вземания – неиздължена главница и лихви по договор за кредит.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: че твърдяното в негова полза вземане съществува по основание, размер и длъжник,
както и настъпилия падеж - наличие на валидно сключен договор за кредит за текущо
потребление между ищеца и ответника; че се явява изправна страна по договорното
правоотношение като е предал сумата по договора на ответника; че е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, обявена надлежно на ответника.
В тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
В настоящия случай от представените писмени доказателства се установи по безспорен
начин, че ищецът и ответникът са били в облигационни отношения, уредени от сключения
между тях договор за кредит, като кредиторът е предоставил на кредитополучателя
уговорената сума и същата е била получена по сметката на кредитополучателя.
Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила задължението си за
своевременно ежемесечно погасяване на задълженията си по договора. Напротив, от
заключението на кредитираната от съда експертиза се установи, че ответникът не е
издължил нито една от дължимите месечни погасителни вноски, съгласно задължението си
3
по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Договора.
Съгласно чл. 11 от Договора при допусната забава в плащанията на 1 или повече вноски
по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем.
Безспорно с оглед събраните по делото доказателства за ищеца е възникнало право да
обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като ответницата не е изпълнила задължението
си за погасяването му, като видно от заключението на вещото лице, към датата на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК са били падежирали и неплатени 8 месечни погасителни
вноски.
Няма спор, а и от ангажираните от ищеца писмени доказателства се установява, че
волеизявлението на банката, че прави кредита изцяло предсрочно изискуем, е достигнало до
знанието на ответната страна на 20.07.2023 год., която дата предхожда датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Уведомлението за предсрочна
изискуемост е било връчено на ответницата лично на горепосочената дата от ЧСИ /чл. 43 от
ЗЧСИ/, като към дата 20.07.2023 год. ответницата е допуснала забава в плащането на повече
от 1 вноски по кредита, поради което за банката е било възникнало правото да направи
кредита предсрочно изискуем, съгласно клаузата на чл. 11 от Договора за кредит.
Както по-горе беше посочено, по делото не се ангажираха доказателства ответникът да е
издължил кредита, предмет на иска, частично или изцяло. С оглед на това същият дължи
целия размер на усвоения кредит, който е станал предсрочно изискуем, възлизащ на сумата
от 2600 лева – главница.
Съгласно заключението на вещото лице претендираната с исковата молба мораторна
лихва за периода 21.03.2023г.-17.09.2023г. в размер на 65,46 лева е правилно изчислена.
Съобразно Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при надлежно обявена предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Договорът се
изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената
парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
заемът/кредитът да се връща на вноски (какъвто е и настоящият случай). Предвид
спецификата на процесния договор за кредит, възнаградителна лихва по същия не е била
договорена между страните. Безспорно се установи, че ответницата не е изпълнила
задълженията си по договора за кредит като не е погасила нито една месечна погасителна
вноска по същия, поради което правилно и законосъобразно е била начислена законна лихва
върху всяка една от просрочените падежирали вноски до датата на извлечението от
счетоводните книги на банката – ищец. Ето защо, същата следва да бъде присъдена в
претендирания размер.
Ищецът претедира присъждане на сумата от 60 лева – разходи за уведомяване на
длъжника. Вещото лице в експертизата е посочило, че в извлечението от счетоводните
сметки на банката е посочена като разход тази сума от 60 лева – такса за съдебни разноски,
непосочена в договора за потребителски кредит. Претенцията в тази част следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, като съображенията на съда са следните:
На първо място, нито в договора за кредит, нито в извлечението от счетоводните книги
на банката е посочено на какво основание е начислена таксата от 60 лева. По делото липсва
приложена Тарифа за таксите по кредити (в случай, че разходът е начислен въз основа на
такава Тарифа). Липсват и данни кредитополучателят да е бил уведомен, още по-малкото да
се е съгласил с начисляване на горепосочената такса. Нещо повече, такова задължение за
4
кредитополучателя да заплати разходи при изискуем кредит противоречи на чл.33 ал.1 ЗПК,
където е регламентирано, че при забава на плащането кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надхвърля размера
на законната лихва. Следователно е недопустимо освен законната лихва за забава в тежест на
заемателя да се възлага и допълнителна такса, която законът не допуска и следователно
такава не се дължи. Всички клаузи и договорки в обратна насока са нищожни като
противоречащи на закона. Също така на осн.чл.10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира
само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, т.е. кредиторът не може да иска заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. От своя страна дейността по изготвяне и
връчване на уведомления по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ по естеството си не касае допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното
събиране на задължението. По тези съображения и посочените действия не попадат в
обхвата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК (така Решение № 345/09.01.2019 г. по търг. д. № 1768/2018 г.
на 2-ро т. о. на ВКС).
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на
разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер на 565,31 лева, съобразно
уважената част от претенцията, както и сторените в исковото производство разноски,
възлизащи на 1676,39 лева, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за особен
представител на ответника и за вещо лице, адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковата претенция.
На ответницата разноски не се следват съобразно отхвърлена част от претенцията, тъй
като същата не е направила такива в настоящото производство.
Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. М., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. С., общ. С., обл. Ш., ул. „С.” № 7, че същата ДЪЛЖИ на
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., район В., ул.
„О.П.” № 260, представлявано по закон от Д.Ш. и П.Н.Д. – Изпълнителни директори,
представлявано по пълномощие от адв. Д.Г. от САК следните суми: 2600 лева – дължима
главница по Договор за потребителски кредит № FL1152440/21.01.2021г., сключен в
изпълнение на Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от
възможността да полагат труд, поради пандемията Covid-19 между „Ю.Б.“ АД, в качеството
на кредитодател и Т. И. М., в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва от
29.09.2023 год. до изплащане на вземането и 65,46 лева – мораторна лихва, начислена за
периода 21.03.2023г.-17.09.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 225/ 03.10.2023 год. и
изпълнителен лист № 197 от 03.10.2023 год. по ч. гр. д. № 493/2023 год. по описа на РС –
Велики Преслав, на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД
и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 60,00 лева – разходи за уведомяване на длъжника,
5
като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Т. И. М., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., общ. С., обл.
Ш., ул. „С.” № 7 ДА ЗАПЛАТИ НА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. С., общ. С., район В., ул. „О.П.” №260, представлявано по закон от Д.Ш. и
П.Н.Д. – Изпълнителни директорш, представлявано по пълномощие от адв. Д.Г. от САК
сумата от 1676,39 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в
настоящото гр.д. № 138/2024 год. по описа на РС- Велики Преслав, включваща заплатена
държавна такса, възнаграждение за особен представител на ответника и за вещо лице,
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 565,31 лева, представляваща сторените
съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 493/2023 год. по
описа на Районен съд- Велики Преслав, съобразно уважената част от претенцията, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на
осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6