Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

от

20.02.2018г

Град

Мездра

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренския районен

съд

ІІІ граждански

състав

В

Открито

заседание на шестнадесети февруари 2018г в следния състав:

Председател

ПЕНКА П.ПЕТРОВА

Секретар

Мария Ганева

като разгледа докладваното от

Съдия ПЕТРОВА

гражданско

дело номер

1826

по описа за

2018

година.

за да се произнесе взе предвид следното:

Ц.М.Д. *** е предявила против С.Т.Н. ***, иск за заплащане на сумата от 3000лева, представляваща имуществени вреди, причинени ѝ от ответницата чрез извършени  противоправни прониквания в дома ѝ в периода от началото на м.март 2015г до 16.09.2015г, при които е отнела от владението ѝ горепосочената сума. Претендира се и законната лихва върху сумата от началото на м.март 2015г до окончателното ѝ изплащане

Ответницата признава иска.

Правното основание на иска е чл.45 ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено НОХД №335/2017г по описа на МРС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната пълнота, приема за установено от фактическа страна следното: В исковата си молба, ищцата твърди, че ответницата от началото на м.март до 16.09.2015г няколкократно е извършила  противоправни прониквания в дома ѝ, находящ се в **ул.“А.Кънчев“ №8, при което е отнела от владение ѝ  сумата от 3000лева. От приложеното НОХД №335/2017г по описа на МРС се установява, че след подадена жалба от Н. Георгиев Митов/съпруг на ищцата/ до РУП Мездра, било образувано досъдебно производство, което приключило с внасянето на обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД №335/2017г по описа на МРС. В обвинителния акт е посочено, че ответницата е присвоила сумата от 7290лева, собственост на Н. **и Ц.М.Д.. Наказателно дело е  протекло по реда на глава 27 от НПК, като подсъдимата се е признала за виновна по повдигнатото ѝ обвинение и е признала изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, но до присвоената от нея сума от 4200лева, от които 1200лева от плик на името на Н. **и 3000лева от плик на името на Ц.М.Д.. По делото е постановена осъдителна присъда, с която подсъдимата С.Т.Н., ЕГН:**********,***, е призната за виновна в това, че  при условията на  продължавано престъпление  за времето от началото на м. март  2015 г.  до 16.09.2015 година, от дом находящ се в с. Зверино, община Мездра, на ул. „Ангел Кънчев”  №8, собственост на  Н. **и  Ц.М.Д. – живущи на същия адрес, е отнела от владението  на същите, без съгласието им  и с намерение  противозаконно да присвои  движими вещи  /български лева/  на обща стойност 4200 лева, собственост на Митов и Д., като за  извършване на кражбата  е използвала техническо средство  - оригинален ключ,  и  на основание  чл. 195 ал.1 т. 4 пр.2 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26  ал.1  НК вр. чл.54   НК  е  осъдена  на  три години лишаване от свобода. Подсъдимата С.Т.Н. е оправдана в  частта  за деянието предмет на обвинението да е извършила кражбата на паричната сума над размера от 4200 лева за който е призната за виновна до размера посочен в обвинителния акт  от 7290 лева. В проведеното съдебно заседание по настоящото дело ответницата признава иска.

Основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: осъществено от ответника деяние в една от двете му форми – действие или бездействие, деянието да носи белега на противоправност и да е извършено виновно, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние. За да възникне правото на обезщетение на ищеца на деликтно основание, същият следва да се установи в процеса наличието на изброените по-горе предпоставки с изключение само на вината, която се предполага до доказване на противното, съгласно оборимата презумпция на чл.45 ал.2 ЗЗД

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по размер. Анализирайки доказателствата по делото е видно, че ответницата С.Т.Н. ***, с влязла в сила присъда №36/27.10.2017г., постановена по НОХД №335/2017г по описа на МРС е призната за виновна в това, че  при условията на  продължавано престъпление  за времето от началото на м. март  2015 г.  до 16.09.2015 година, от дом находящ се в с. Зверино, община Мездра, на ул. „Ангел Кънчев”  №8, собственост на  Н. **и  Ц.М.Д. – живущи на същия адрес, е отнела от владението  на същите, без съгласието им  и с намерение  противозаконно да присвои движими вещи /български лева/  на обща стойност 4200 лева, собственост на Митов и Д., като за  извършване на кражбата  е използвала техническо средство  - оригинален ключ. При съобразяване с разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено наличието на всички елементите от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД- ответницата е извършила противоправно деяние -  кражба, в резултат на което за ищцата е настъпил вредоносния резултат, изразяващ се в отнемане на сумата от 3000лева. Когато размерът на щетите съставлява елемент от фактическия състав на престъплението, констатацията на наказателния съд се явява задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от същото престъпление. Това е така в случаите на чл.194 от НК, тъй като размерът на вредите се явява елемент от фактическия състав на престъплението – кражба, както и на квалифицираната такава по чл.195 ал.1 т.4 от НК, каквото е процесното престъпно деяние. В случая предмет на кражбата са били движими вещи движими вещи /български лева/ на обща стойност 4200 лева, от които 3000лева, собственост на ищцата. Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД задължава всеки, който е причинил виновно вреди другиму, да ги поправи, като съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, като обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, поради ще следва да бъде постановено решение, с което претенцията на ищцата да бъде уважена изцяло.

          За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане длъжникът е в забава от момента на причиняването на вредата, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В случая обезщетението ще се присъди ведно със законната лихва от датата, на която е довършено продължаваното престъпление, а именно 16.09.2015 г.

          С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата разноските по производството пред настоящата инстанция в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 440лева, а на основание чл. 78 ал.6 ГПК ще следва ответницата да бъде осъдена да заплати в полза на МРС държавна такса от 120лв.

                    Водим от горното съдът

Р   Е    Ш    И :

 

          ОСЪЖДА С.Т.Н., ЕГН:**********,***, да заплати на Ц.М.Д. ***, ЕГН **********,  сумата от 3000лв /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са настъпили в резултат на извършено от С.Т.Н. престъпление, за което е осъдена с влязла в сила присъда по НОХД №335/2017г по описа на МРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.09.2015г  до окончателното й изплащане, както и сумата от 440,00 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

                    ОСЪЖДА С.Т.Н., ЕГН:**********, да заплати държавна такса в полза на МРС в размер на 120лв / сто и двадесет лева/.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяването.

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: