РЕШЕНИЕ
№ 2577
гр. Бургас, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20252120105468 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М. М. Щ., ЕГН
********** от *** против “Стик - кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С. Н. Т. за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит от 30.05.2024г., евентуално за прогласяване нищожността на
разпоредбата на чл.29 от договора.
Твърди се от ищеца, че е сключил посочения договор за кредит, по силата на който
му е предоставен кредит от 1400 лева. В договора било записано, че кредитополучателят се
задължава до три дни от сключването му да представи обезпечение под формата на банкова
гаранция или поръчител, които трябва да отговарят на редица условия. Ако задължението за
обезпечение не бъде изпълнено, кредитополучателят дължи на основание чл.29 от договора
неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е
представено обезпечение. Заявява се, че договорът за кредит не отговаря на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, защото не съдържа взетите при изчисляване на ГПР допускания и посоченият ГПР не е
коректен. Изпълнението на условията за предоставяне на обезпечение е практически
невъзможно в дадения кратък срок. Ето защо неустойката предварително е включена в
погасителния план. Тя няма присъщите за неустойка функции, а цели само да оскъпи кредита
и да генерира скрито възнаграждение за кредитора. Прикритото като неустойка
допълнително възнаграждение е трябвало да се включи в ГПР, но не е включено. Ако е било
включено, ГПР е щял да бъде в много по-висок размер. Посоченият в договора ГПР не
съответства на действителния, като така е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Ето защо на
основание чл.22 ЗПК договорът за кредит се явява недействителен. Евентуално е нищожна
клаузата за неустойка, понеже тя цели само неоснователното обогатяване на кредитора. Тя е
скрито допълнително възнаграждение по договора. Отделно клаузата е и неравноправна на
основание чл.143, ал.2 ЗЗП. Размерът на неустойката е необосновано висок, като
представлява 180.98% от нетната стойност на кредита и договорните лихви. Моли исковете
да се уважат. Исковете са по чл.26, ал.1 ЗЗД.
1
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, с който оспорва иска. Заявява, че
нищожността на отделна клауза не влече нищожност на целия договор. Той отговаря на
всички изисквания на ЗПК. Договорът е сключен от разстояние, във формата на електронен
документ. Спазена е законовата процедура по сключване на договора. ГПР не надвишава
максималния законов размер. Уговорената неустойка не е включена в ГПР, защото не трябва
да се включва. ГПР трябва да се посочи като компоненти към датата на сключване на
договора. А неустойка се дължи, ако не бъде осигурено обезпечение, след сключване на
договора. Клаузата за неустойка е действителна и се свързва с непредставянето на
обезпечение. Ако не е бил доволен от договора, ищецът е можел да се откаже от него в
законния срок. Неустойката се дължи само за периода, в който заемателят не е представил
обезпечение. След това спира да се начислява. Размерът на неустойката не води до
неоснователно разместване на блага. Тя не противоречи на добрите нрави. Не е налице
начална невъзможност да се осигури в срок нужният поръчител. Ищецът е сключил общо
пет договора, които съдържат клаузи за неустойки, така че е бил наясно с условията за
възникване на вземанията за неустойките, но въпреки това е вземал кредитите, за да се
обогати, а след това да заведе искове за нищожност. Така той е действал недобросъвестно.
Не е налице нарушение на ЗПК при сключване на договора, тъй като се касае до
индивидуално договаряне. Моли се за отхвърляне на иска.
Бургаският районен съд намира иска за основателен.
Представен е договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
1080244 от 30.05.2024г., сключен между кредитора “Стик-кредит“ АД и длъжника М. М. Щ..
Според договора, в полза на потребителя е предоставен кредит от 1400 лева, който е
следвало да се върне на общо 24 месечни погасителни вноски. Датата на последното
плащане на вноските по кредита е 30.05.2026г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на
договора и е в размер на 36% на година. Общият размер на всички плащания е 2193.77 лева.
ГПР е в размер на 42.58%. Според чл.19 от договора, той следва да бъде обезпечен в срок от
три дни с поне едно от посочените обезпечения, а именно: 1. да осигури действието на трето
физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. ЗЗД
с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на
всички задължения на потребителя или 2. да предостави банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения
на потребителя по договора в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката
е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Според
чл.19, ал.2 поръчителят и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени
в ОУ и се одобрява от кредитора. Съгласно чл.20, ал.1 от ОУ, поръчител може да е
дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с
постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните
дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по
трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за
прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката
за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди
датата на подаване на заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде
поръчител само на един потребител. В ал.2 са изброени и допълнителните изисквания към
поръчителя: минимален осигурителен брутен доход от 1500 лева, валидно трудово или
служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца, липса на записи в
ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ
кредит в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ
потребител на кредитора, да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6
месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Според чл.29 от
договора, ако не предостави обезпечение, потребителят дължи на заемодателя неустойка от
0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
2
договореното обезпечение.
В погасителния план е записано, че неустойката се дължи с всяка месечна вноска и
сборуването показва, че общо за неустойка се дължи сумата от 3970.39 лева.
Договорът за кредит е сключен по електронен път, от разстояние, по повод
попълнена от ищеца електронна заявка и е обвързал формално страните.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор.
В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на
изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР. Както беше
казано, в договора има клауза за заплащане на неустойка. В случая в договора и в ОУ се
предвиждат редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в
много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя.
Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави
поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок
осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител по друг договор.
Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и
то издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от деня на сключването на договора.
Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да
реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да
потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички
посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че
изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до
алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими
пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, валидна най-малко 30 дни
след падежа на последната вноска, като банката трябва да се задължи да заплати всички
задължения в срок от едва един работен ден от поискването. Доколкото срокът за снабдяване
с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата,
кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие
такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.19, ал.1 от договора всъщност не
дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много
трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще
възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като
следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера й от 3970.39 лева /при главница от 1400 лева/ БРС счита, че
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е
нищожна. Всъщност уговореното вземане не е за неустойка, а реално е за допълнителна
печалба за кредитора, т.е. представлява втора договорна лихва. След като обаче вземането
по съществото си е договорна лихва, то тя е трябвало да бъде включена като разход в ГПР.
Очевидно обаче това не е станало, защото ГПР в договора е посочен да е в размер на
42.58%. Ако т.нар. неустойка, а всъщност договорна лихва беше включена в ГПР, то
неговият размер би бил много над законовия максимум. Смисълът на закона е в договора да
се посочи не някакъв формален размер на ГПР, а реален и правилен размер, за да се считат
за изпълнени изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК. В случая законът е нарушен, понеже в ГПР не
3
е включена неустойката, поради което на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен.
По горните съображения искът се явява основателен и следва да се постанови
решение, с което се приеме за установено, че процесният договор е недействителен.
След като първият иск е уважен, няма причина да бъде разгледан искът, предявен
като евентуален.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за такса и за адвокатски хонорар. Данните сочат, че е заплатен хонорар от 780 лева.
Ответникът обаче направи възражение за прекомерност, което се споделя от съда. Цената на
иска е определена от съда с разпореждането за оставяне на делото без движение в размер на
2193.77 лева. Никоя от страните не е възразила против цената на иска в срока по чл.70 ГПК
и тя се е стабилизирала. За тази цена на иска, според НМРАВ, се полага адвокатско
възнаграждение от 519.38 лева. Впрочем, на основание решение С-438/22 на СЕС, съдът не
е обвързан от размерите по НМРАВ, а може да слезе под определените минимуми. Делото
не е с фактическа и правна сложност, такъв вид дела се разглеждат масово от съдилищата,
поради което платеният адвокатски хонорар трябва да се намали до 500 лева. Отделно следва
да се присъдят и разноски за такса от 87.75 лева.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. М. Щ., ЕГН ********** от *** против
“Стик-кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.
Н. Т., че сключеният между страните договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 1080244/30.05.2024г. е недействителен /нищожен/ поради противоречие със
Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА “Стик-кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С. Н. Т. да заплати на М. М. Щ., ЕГН ********** от *** сумата от 587.75
лева /петстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)_______
4