Определение по дело №64/2020 на Административен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№207                                         05.06.2020г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На пети юни 2020г.

в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №64 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.284  ал.1 от ЗИНЗС, предявен от М.М.М. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв на основание чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, въз основа на следните фактически основания: За периода от 20.01.2017г до 13.07.2017г ищецът е бил лишен от спортно облекло и спортни обувки, от принадлежности за лична хигиена, от средства и препрати за почистване на общите части, от нов дюшек и спални принадлежности, включително възглавница, не е разполагал с поне 4 кв.метра свободна жилищна площ, като в този период е бил обект на обидно отношение от страна на надзорно охранителния състав, поради липсата на възможност за лична хигиена, изпиране на спалното бельо. Претендира се и лихва върху сумата от 10 000лв, считано от датата на предявяване на исковата молба.

           Процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание поддържа исковата молба и иска от съда да бъде уважена изцяло като се вземе предвид изричното признание на ответника, че не е осигурявал спортно облекло и спортни обувки, както и принадлежности за лична хигиена.

        Ответника ГД „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъда прието, че част от фактическите основания са недопустими за разглеждане на основание чл.126 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, тъй като са предявени с искова молба срещу същия ответник и разгледани за периода от 10.01.2017г до 09.05.20217г., със съдебно решение, постановено по адм. д.№283/2017г по описа на АС Стара Загора, висящо към момента на предявяване на настоящия иск -27.01.2020г, поради касационното му обжалване. Решение №207/19.07.2018г постановено по адм.д.№283/17г по описа на АС Стара Загора е влязло в сила на 13.03.2020г, когато е потвърдено с Решение № 88/13.03.2020г, постановено по адм.д.№47/20г по описа на АС Стара Загора.

          Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на ответника за недопустимост на исковата претенция, основанието, периода и страните по предявения иск и след като се запозна и служебно приложи заверен препис от Решение №207/19.07.2018г, постановено по адм.д.№283/2017г, не влязло в сила към 27.01.2020г, намира, че е налице основанието по чл.126 ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК за оставяне на исковата молба без разглеждане и прекратяване на производството по делото. С исковата молба, по която е образувано адм.д.№283/17г по описа на АС Стара Загора, М.М.М. е предявил иск срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 50 000лв за претърпени неимуществени вреди за периода на престоя му в затвора в град Стара Загора / 01.01.2017г до 13.07.2017г/, от липса на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия, непрекъснато изкуствено осветление, грубо, обидно и унизително отношение от надзирателите, и неправомерно поставяне в карцер. За периода от 01.01.2017г до 09.05.2017г искът е приет за основателен по отношение липсата на минимална жилищна площ и не осигуряване на хигиенно –битови условия /постоянен и самостоятелен достъп до тоалетна и течаща вода/, за което е присъдено обезщетение в размер на 200лв., а в останалата му част – за липса на минимална жилищна площ и не осигуряване на хигиенно битови условия в периода от 09.05.2017г до 13.07.2017г, като и по отношение на другите наведени фактически основания за целия период от 20.01.2017г до 13.07.2017г искът е отхвърлен като неоснователен, с което въпроса за съществуването на фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника за този период /20.01.2017г -13.07.2017г/ от не осигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия, ведно с размера на жилищната площ, обидното и унизително отношение на длъжностни лица по смисъла на чл.3 ал.2  от ЗИНЗС са преклудирани. В исковата си молба ищецът е бил длъжен да изчерпи всички фактически основания, на които за посочения период претендира да е увреден неимуществено от нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС. Следва изрично да се посочи, че поставянето в неблагоприятни условия, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, представлява основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Всяко от примерно изброените в чл.3 ал.2 от ЗИНЗС условия на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и/или действията и бездействията на администрацията на ответника, които, поради свята същност имат за резултат уронване на човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, не представлява самостоятелно основание за искова претенция. Поради това и законодателя е предвидил при разглеждане на предявения иск, основан на твърдение за поставяне в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 ал.2, представляващо нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, да се вземе предвид кумулативното въздействие на всички фактори, посочени в исковата молба, които по своята същност представляват едно нарушение за съответен период, правно квалифицирано като „поставяне в неблагоприятни условия“. Съответно за нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС се считат и онези действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията, посочени по общ признак в чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, които като уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, представляват същото правно и фактическо основание за имуществена отговорност. Всички факти от обективната действителност, представляващи фактическо и правно основание по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС за отговорността на ответника, се заявяват от ищеца, а не заявените се преклудират. В този смисъл правната теория и практиката на ВКС са последователни и без противоречиви, а именно не заявените факти, представляващи основание на предявения иск, се преклудират с постановяване на съдебно решение по въпроса за неговата основателност. Ето защо всички не заявени факти в исковата молба, по която е постановено Решение №207/19.07.2018г, по адм.д.№283/2017г по описа на АС Стара Загора, но посочени в исковата молба от 27.01.2020г на същия ищец срещу същия ответник за осъждането му да заплати обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС за същия исков период -20.01.2017г -13.07.2017г, се явяват предявен повторно иск по смисъла на чл.126 от ГПК вр. с чл.144 от АПК.

       Ответника не е заявил претенция за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в отговора, както и в пледоария по същество.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 126 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Административен съд Стара Загора   

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определението си за даване ход на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М.М.М. ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София с искане за осъждането й да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв / десет хиляди/ от нарушение на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС за периода от 20.01.2017г до 13.07.2017г. като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 64/2020г по описа на АС Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на АС Стара Загора в 7-дневен срок от съобщаването му на ищеца, на процесуалния му представител и на ответника.

Препис от определението да се връчи на ищеца, на процесуалния му представител и на ответника.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: